РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000074 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция Медицински университет - Пловдив чрез пълномощника му адв.Е.
П. против решение №1407 от 20.11.2023 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, постановено
по т.д.№ 1239/2022 год., с което е отхвърлен предявения от Медицински
университет Пловдив срещу „Е. С. – ЕС“-ЕООД иск с правно основание чл.92 ЗЗД
за сумата 31 143,38 лева, представляваща неустойка по Договор № ОП-17-2019
от 27.03.2019г. за забавена доставка по фактура № ********** от 15.07.2019г.
Решението е обжалвано и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и
съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата са развити
подробни доводи по направените оплаквания. Моли за отмяна на решението и
уважаване изцяло на исковата претенция, както и присъждане на разноските
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК ответникът „Е. С. – ЕС“-ЕООД чрез
пълномощника си адв.С. Ч. е подал писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора
съображения. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и
правилно.
1
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като
провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и
събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана обаче по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните
съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
като съобразено с материалния закон. Релевантните за спора факти са
правилно установени, правните изводи съответстват на тях и на разпоредбите
на материалния закон, както и задължителната съдебна практика, поради
което настоящата инстанция напълно ги споделя.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства се
установява от фактическа страна следното:
СГС е бил сезиран от Медицински университет-Пловдив с иск по
чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 31 143,38 лева, представляваща неустойка
по Договор № ОП-17-2019 от 27.03.2019г. за забавена доставка по фактура №
********** от 15.07.2019г.
Ищецът Медицински университет-Пловдив твърди в исковата си
молба, че по реда на Закона за обществени поръчки сключил с ответника
„Е. С. - ЕС“ ЕООД Договор № ОП-17-2019 от 27.03.2019 г. с предмет
„Доставка на материали и консумативи за осигуряване на учебния процес и
научната дейност в Медицински университет - Пловдив по обособени
позиции /ОП/ №13-Консумативи за хирургични манипулации и ОП №18-
Инструмнтариум за отпечатъци, индивидуализирани по вид, мярка,
производител и цена съгласно техническо и ценово прдложение на
изпълнителя, неразделна част от договора и в количество съгласно заявка на
Възложителя.“.
На 03.07.2019 г. ищецът изпратил на електронния адрес на ответника
заявка за доставка на консумативи за хирургични манипулации и
инструменти за отпечатъци при обща цена от 62 286,76 лв. без ДДС, която не
била доставена в договорения срок - до 5 календарни дни, а едва на 16.07.2019
г. или със забава от 6 календарни дни.
Ищецът сочи, че в хода на извършената му финансова проверка на
12.04.2021 г. проверяващите органи отбелязали, че ответникът е посочил като
причина за закъснението изчерпана наличност на продуктите поради
производствен проблем при производителя Catgut GmbH. Оспорва това
твърдение да е подкрепено с каквито и да било доказателства - приложеният
документ на чужд език не бил придружен с превод, извършен от заклет
2
преводач, не носи белезите на официална кореспонденция, не е подписан и е
неотносим към възникнал вече казус с неизпълнението на договора. Смята и
че документът не съдържа никакви сериозни и конкретни аргументи, има
характер на уведомление за възможно забавяне по принцип, а не забавяне по
конкретна заявка и договор.
Твърди, че с чл.7.2. от договора е съгласувана воля при забава на
доставката да се дължи неустойка в размер на 20 % от неизпълнението, но
не повече от 50 на сто от стойността на неизпълнението. Смята за
неустановено извънсъдебно противопоставеното възражение за невъзможност
за изпълнение в договорения срок поради наличието на форсмажорни
обстоятелста. Претендира пълния размер на неустойката в размер на 31
143,38 лв., т.е. 50% от неизпълнението, което е пълно.
Ответникът „Е. С. - ЕС“ ЕООД навежда довод за нищожност на
неустойката поради нарушение на добрите нрави, позовавайки се на
отсъствие на краен срок за начисляването й. Ответникът оспорва да дължи
сумата и поради отсъствие на заявка на посочения в договора електронен
адрес, а на друг такъв, поради което научил случайно за нея. Прави и
възражение за погасено вземане по давност.
В допълнителната искова молба е застъпена теза, че ответникът не
е поискал промяна на обявените при откриване на процедурата условия по
договора и в частност съдържанието на неустоечната клауза. Застъпва теза, че
ограниченият размер на отговорността изключва нуждата от фиксиране и на
краен срок. Сочи, че поради дълготрайни отношения между страните,
електронният адрес, на който била изпратена заявката, е ползван и в други
случаи, когато заявките били изпълнявани, както е и в настоящия. Оспорва да
е изтекъл и предписаният от закона 3-годишен давностен срок.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът твърди, че
е създал организация за реакция при заявки от посочения в договора
електронен адрес. Позовава се и на възпроизведеното от ищеца извънсъдебно
уведомяване за настъпили форсмажорни обстоятелства, водещи до
невъзможност за извършване на доставката в договорения срок - срещнат
производствен проблем от производителя. Оспорва за ищеца да са настъпвали
вреди, а ответникът да носи вина за закъснението.
За да уважи иска, съдът е приел за безспорно, че доставката е
изпълнена, макар и със закъснение от 6 дни и приета от ищеца, поради което е
приел, че заявката е достигнала до знанието на изпълнителя по договора.
Разгледал е противопоставеното възражение за нищожност поради противоречие
на неустоечната клауза на т.7.2 от договора с добрите нрави и е стигнал до извод,
че тя действително противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й функции, като е застъпена най-вече санкционната й функция. Наред
с това съдът е приел наличието на забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД,
3
неоказано от същия съдействие, за да може изпълнителят точно да изпълни
задължението си, тъй като не е изпратил заявката на уговорения в договора
електронен адрес на ответника, а последният бил създал организация по повод
получените заявки с оглед срочното им изпълнение.
Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция.
От събраните в производството писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
С Договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-17-2019 от
27.03.2019 г. с предмет „Доставка на материали и консумативи за
осигуряване на учебния процес и научната дейност в Медицински
университет - Пловдив по обособени позиции“ възложителят Медицински
университет-Пловдив е възложил, а изпълнителят „Е. С. - ЕС“ ЕООД се е
задължил да достави за неговите нужди изделия по обособена позиция №13 -
Консумативи за хирургични манипулации и обособена позиция №18 –
Инструментариум за отпечатъци, индивидуализирани съгласно техническо и
ценово предложение на изпълнителя, неразделна част от договора и в
количество съгласно заявка на Възложителя. Срокът на договора бил
фиксиран на 18 месеца от подписването му.
Според т.1.2 от договора, срокът за изпълнение на периодичните
доставки е до 5 календарни дни и започва да тече считано от 07:30 ч. на
деня, следващ деня на получаване на заявката. Когато този ден е
неприсъствен, срокът започва да тече от 07:30 ч. на първия присъствен ден.
Срокът изтича в 16-я час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на
получаване на заявката.
В т.3 страните уговорили условията по приемане на заявки и
предаване на стоката. Договорено е заявките да бъдат правени писмено и
предавани чрез посочен физически адрес, факс или e-mail: **********.
В раздел „Права и задължения на изпълнителя“ страните уговорили,
че Изпълнителят се задължава да спазва сроковете за доставка по договора
(т.6.1.3.); да доставя заявените изделия, предмет на договора, със собствен
транспорт в количества и вид съответстващи на заявките на Възложителя и на
посоченото място за доставка (т.6.1.1.); да осигурява доставянето на
заявените изделия във време, съобразено с установеното работно време на
Възложителя - от 07,30 ч. до 16,00 часа, с изключение на доставка при
извънредни обстоятелства (т.6.1.4.); да уведомява незабавно Възложителя при
възникване на пречки, които могат да забавят или направят невъзможно
изпълнението на договора (т.6.1.5).
В раздел „Отговорност и санкции“, т.7.2 страните уговорили, че при
забава в доставката по получена заявка изпълнителят дължи неустойка в
размер на 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на
4
доставката, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението.
Неустойката се начислява от деня, следващ изтичане на срока, а
неизпълнението се брои в календарни дни.
На 03.07.2019 г. чрез електронен адрес: orders@**********.com В.
А. - служител на ищеца, е изпратила заявка за доставка на инструментариум
за отпечатъци и консумативи за хирургични манипулации./л.131/.
Свидетелката В. А. - началник склад при ищеца - установява, че тя
събира заявките от катедрите и ги изпраща на доставчиците по имейл.
Свидетелката сочи, че ответникът е дългогодишен партньор на ищеца, като
комуникацията е осъществявана чрез различни електронни адреси,
включително и лични. След изпращане на заявката се свързала по телефона с
представител на ответника И. В., от която получила потвърждение за
получената заявка. От представените приемо-предавателни протоколи
съответно №1/11.03.2019 г., №1/10.06.2019 г., № 2/02.04.2019 г., №
3/10.04.2019 г. и № 1/12.06.2019 г. се установява, че лице с имена И. В. е
посочено за предало отразените в протоколите продукти.
Свидетелката П. установява, че лично и само на нея й било
възложено от управителя на ответното дружество да следи служебния имейл
за получаване на поръчки по сключени с ищеца договори. При получаване на
поръчката придвижвала заявката към логистиката за изпълнение.
Свидетелката проверява електронната поща сутрин, обед и следобед.
Страните не спорят, а и от показанията на свид. А. се налага извод,
че подадената заявка е била изпълнена от ответника . Това се установява и
от Приемо-предавателен протокол от 15.07.2019г./л.133/.
Страните не спорят и че за изпълнението й е издадена фактура
**********/15.07.2019 г., а стоката е предадена на представител на ищеца
на 16.07.2019 г.
От представения Доклад от 13.04.2021г. за извършена финансова
инспекция на Медицински университет-Пловдив /л.38/ се установява още, че при
извършена финансова инспекция било установено, че по време на изпълнение на
процесния Договор за обществена поръчка от 27.03.2019 г., е допусната забава в
изпълнението на доставката по цитираната фактура от 15.07.2019г. с 6 дни, за
което забавяне следва да се начисли и претендира договорната неустойка по см. на
чл.7.2. от Договора, възлизаща на сума от 31 143,38 лв./л.121 и л.124/.
С Писмо до ищеца изх.№100 от 03.07.2019г./л.136/ ответното дружество
го уведомило, че е налице изчерпана наличност от продуктите на Catgut GmbH
поради производствен проблем при производителя. В писмото е заявена готовност
изпълнителят да гарантира точното изпълнение на поетите договорни задължения
и да достави заявените продукти при първа възможност.Към писмото е приложено
и писмо на английски език, изходящо от дружеството Catgut GmbH. Това писмо е
изпратено на ищеца в хода на извършваната му финансова инспекция, като
възможна обективна причина за допуснатата забава по договора от 27.03.2019г.
5
С покана за доброволно изпълнение от 20.08.2021 г./л.141/ от страна
на МУ - Пловдив поканили ответното дружество да им заплати доброволно
начислената неустойка по Договора от 27.03.2019 г. за ОП №13 и ОП №18 в
общ размер на 31 143,38 лв. Същата била определена по размер, съгласно
уговореното в т.7.2. от договора, като 50 % от стойността на доставката.
С отговор от 24.09.2021 г./л.144/ ответникът оспорил дължимостта
на претендираната от Възложителя неустойка, като се позовал на неточно
изпълнение на договора от страна на възложителя, а именно неспазване от
негова страна на уговорения в договора начин на подаване на заявките, като
нито една от заявките не била изпратена и получена нито в писмен вид на
адреса на управление дружеството - изпълнител, изрично посочен в договора,
нито по факс, чийто номер също е посочен в договора, нито на посочения и
цитиран в чл.3.1. от договора имейл. Възразил, че не бил поставен в забава,
поради което и забавеното изпълнение на процесната заявка не било виновно,
поради което и не дължал уговорената неустойка. Твърди се кредиторова
забава, която освобождавала длъжника от неговата такава. С изпращането на
заявката не по предвидения в договора ред, Възложителят ставал неизправна
страна по договора и претенцията му за неизпълнение - цялостно, частично,
некачествено или лошо спрямо другата страна по договора, била
неоснователна.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.Тази норма сочи на извод, че законът признава
възможност за страните по договор да определят отнапред обезщетение при
неизпълнение на договорно задължение, освобождавайки кредитора от
необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда и съответно нейния обем.
В настоящия случай страните са уговорили мораторна неустойка в
клаузата на т.7.2 от договора при неточно /забавено/ изпълнение на изпълнителя
тя е в размер на 20% върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на
доставката, но не повече от 50 на сто от стойността на неизпълнението.
В т.7.1 е уговорена неустойка при забавено изпълнение на възложителя
да плати на изпълнителя възнаграждението по договора – същият му дължи
неустойка в размер на 0,02% за всеки ден забава, но не повече от 2% от стойността
на неиздължната сума.
По делото не е спорно, че ответникът-изпълнител не е изпълнил
задължението си за доставка на медицинските изделия по ОП №13-
Консумативи за хирургични манипулации и ОП №18 - Инструмнтариум за
отпечатъци в уговорения в договора срок, а с 6 дни закъснение.
6
Ответникът противопоставя на ищеца довод за противоречие на
клаузата за неустойка с добрите нрави, тъй като драстично нарушавала
принципа на справедливост, създавала условия за неоснователно обогатяване
и излизала извън обезпечителната и обезщетителната си функции. Всъщност
такава проверка съдът дължи и служебно – дали клаузата е действителна към
момента на сключване на договора. В случая са без значение обстоятелствата,
последващи сключването на договора, в това число и поведението на страните
при изпълнение на задълженията им.
За да даде отговор на въпроса дали уговорката е действителна, съдът
следва да изходи от основните функции и цел на неустойката.
Основната цел на неустойката е да стимулира страните по
облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с
договора задължения. Следователно договорната неустойка изпълнява
няколко основни функции, първата от които е обезпечителна - тя ще
стимулира страните към точно изпълнение на поетите с договора задължения
и ще гарантира такова изпълнение. Неустойката има и обезщетителна
функция - да обезщети вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Много често тя има и санкционна функция - да санкционира
неизправната страна за неизпълнението на задълженията й с един по - голям
размер на неустойката от размера на претърпените от кредитора вреди.
Средство за защита на длъжника срещу уговорената неустойка е
предвидената в чл.92, ал.2 от ЗЗД възможност за намаляване на неустойката
поради прекомерност, както и възможността за прогласяването й за нищожна,
поради противоречие с добрите нрави.
Въпросът дали уговорената неустойка излиза извън пределите на
нравствено допустимото, не може да има еднозначен отговор, а следва да се
преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази налице ли е
прекомерно висок размер на неустойката и превишава ли тя многократно
действителните вреди на кредитора и нараства ли тя безпределно, поради
липса на краен предел като срок, до който да се начислява.
Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в
договора за обществена поръчка неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави по см. на чл.26, ал.1. пр.3 от ЗЗД, са предмет на разглеждане в
ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според
разясненията, дадени в т.3 от решението, неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД тогава, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други,
различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на
7
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. В цитираното
тълкувателно решение изрично е предвидено, че не е нищожна неустойка,
която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може
да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави,
поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване
на договора.
В конкретния случай е уговорена мораторна неустойка,
обезщетяваща вредите на кредитора запериода, докато е налице състояние на
неизпълнение на задължението на длъжника (изпълнител по договора) за
доставка на заявените му продукти.
Задължението на изпълнителя по договора е непарично.
Несвоевременната доставка обективно би могла да засегне осъществяваната
от ищеца дейност. Но доколкото преценката за валидност на клаузата се
прави към момента на сключване на договора, то без значение е дали и
доколко такава вреда е настъпила реално.
При тълкуване клаузата за неустойка във връзка с останалите
уговорки в договора, естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, очакваните вреди от неизпълнението, въззивният съд намира, че
така уговорената неустойка в клаузата на т.7.2 от договора излиза извън
присъщите на неустойката обезпечитителна, обезщетителна и санкционна
функция, като несъмнено е засилен именно санкционния й характер.
Неустойка, представляваща половината от стойността на цялата поръчка,
несъмнено накърнява добрите нрави и принципа на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските отношения. Прави впечатление, че в т.7.1
от договора, където е уговорена неустойка при неизпълнение на
задължението на възложителя-ищец, няма такъв висок размер на неустойка.
При неизпълнение на задължението възложителеля да плати уговореното
възнаграждение,същият дължи неустойка в размер на 0,02% за всеки ден
забава, но не повече от 2% от стойността на неиздължената сума, при все, че
законът гарантира обезщетение за неизпълнение на парично задължение не
по-малко от 10 % (чл.86 ал.2 ЗЗД).
Видно е, че подходът е съвършено различен при двете страни по
сделката. В конкретния случай клаузата на т.7.2 нарушава принципа на
справедливостта – основен принцип в правото и злепоставя интересите на
засегнатата страна с цел извличане на собствена изгода.
Действително, размерът на неустойката е ограничен до 50% от
стойността на неизпълнението, но прави впечатление, че пълната й стойност -
50 % от стойността на реално получена доставка, се формира в рамките на 3-
дневно закъснение (20 % от стойността на доставката съответно за 1-я ден,
20% за 2-я ден и за 3-я ден – оставащите 10 %). Неустойката е призвана да
посрещне вреди от закъснението. Обезпечителната й функция предполага
градиране на тежестта от неизпълнението, за да поддържа стимула за
максимално скорошно изпълнение. Установеният в случая механизъм
8
изчерпва обезпечителната функция на неустойката в рамките на три дни.
Всичко изложено сочи на извод, че уговорената неустойка за
неизпълнение на задължението на изпълнителя по договора излиза извън рамките
на принципа за справедливост и на добросъвестност в гражданските
отношения, поради което противоречи на добрите нрави и затова е нищожна по
см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд .
Безкритично възприетата от изпълнителя клауза не го обвързва, когато
противоречи на основополагащи принципи на правото.
Освен изложеното, в случая е налице и обстоятелство, освобождаващо
ответника от отговорност за закъснението. Следва да бъде споделена тезата на
ответника, че легитимиран да търси неустойка е само кредитор, стриктно
изпълнил своите задължения по договора. Правилно решаващия състав на СГС е
достигнал до извода, че нормата на чл.63, ал.1 ЗЗД пряко ангажира всяка страна
както да изпълнява своите задължения, така и добросъвестно да съдейства за
точното изпълнение на задължението на насрещната страна. По аргумент от чл.95
ЗЗД неоказаното съдействие поставя кредитора в забава, което влече като
последица поемане на риска, съответно до освобождаване на длъжника от
последиците на собствената му забава (чл.96 ал.1 ЗЗД). Следователно,
легитимиран да получи договорена неустойка е само кредитор, който
надлежно е изпълнил своето задължение и е осигурил нужното съдействие
този смисъл Решение № 134 от 20.12.2017 г. по т. д. № 405/2016 г. по описа на
ВКС, ТК, II ТО).
Уговореното в договора - ищецът да получи доставка до 16:00 ч. на
5-я работен ден от заявката предпоставя създадена от ответника организация
по приемане, обработка и изпълнение на доставката. Ответникът е в правото
си да определи, а следователно и да изисква от ищеца следването на
създадената организация. В тази насока клаузата на чл.3.1. указва
електронния адрес, чрез който ответникът очаква заявките по процесния
договор, а от показанията на свид. П. следва и извод за създадена от
ответника организация за обслужването им.
Правилни са изводите на съда, че след като ищецът е пренебрегнал
създадената от ответника и известена му организация за администриране на
заявките, в негова тежест остава и рискът от явилата се забава. Ето защо и на това
основание правилни са изводите на съда, че въззивният жалбоподател не е
легитимиран да претендира неустойка.
Всички възражения, поддържани във въззивната жалба, са поддържани и
пред първата инстанция и по тях съдът е изложил убедителни мотиви, които
настоящата инстанция напълно споделя и към които на основание чл.272 от ГПК
препраща .Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, коментирал е
и тези доказателства и установени с тях факти, които са ирелевантни за
правилното решаване на спора.Затова твърдяното процесуално нарушение не е
допуснато. По принцип е вярно твърдението на жалбоподателя, че когато в
договор има предвидена неустойка за неизпълнение, тя се дължи безусловно.
9
Само с уговорката, че клаузата за неустойка следва да е действителна, а не
нищожна, както е в настоящия случай.
С оглед изложеното, предявения иск се явява неоснователен, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционният съд. Решението е правилно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК,
въззиваемото дружество „Е. С. - ЕС“ ЕООД има право на разноски за тази
инстанция. Представил е списък по чл.80 ГПК, ведно с приложени към него
Договор за правна защита и съдействие от 08.01.2024г.,от 29.02.2024г. и от
21.03.2024г; пълномощно, 2 броя фактури – от 29.02.2024г. и от 21.03.2024г.,
и двете на стойност по 600 лева, както и 2 броя преводни нареждания за
тезши суми към адв.С. Ч.. Въззиваемото дружество претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 4 200 лева с ДДС по Договор за правна защита и
съдействие от 08.01.2024г. и по 600 лева по другите два, описани по-горе
договора – за явяване в двете съдебни заседания на 06.03. и на 27.03.2024г.
пред въззивния съд.
Видно от данните по делото, адв.Ч. не е присъствал в съдебното
заседание от 06.03.2024г. Депозирал е писмена молба, докладвана от съда,
като е помолил да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и е представил
Списък с разноски. И двете страни са били представлявани от своите
пълномощници в с.з. от 27.03.2024г.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна.
Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в случая е 3 141,50
лева. В конкретния случай възнаграждението без ДДС е 3 360 лева, т.е. почти
колкото минималното. В случая адвокатът е регистриран по ДДС и върху това
възнаграждение задължително се начислява и ДДС в размер на 840 лева.Затова
крайното възнаграждение е формирано в размер на 4 200 лева и не е прекомерно.
Според нормата на чл.7,ал.9 от споменатата Наредба, при защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 250 лв. Видно от двата договора за правна защита и
съдействие от 29.02. и от 21.03.2024г., уговореното и платено от страната
адвокатско възнаграждение е по 600 лева с ДДС /500 лв. без ДДС/ за двете
явявания пред съд. Съдът намира същото за прекомерно с оглед разпоредбата
на чл.7,ал.9, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Освен това, както бе отбелязано, страната не е била представлявана от своя
адвокат в съдебното заседание на 06.03.2024г. Затова за тази дата
10
допълнително адвокатско възнаграждение не се дължи, а само за явяването в
с.з. на 27.03.2024г., в размер на 250 лева.
С оглед изложеното, общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 4450 лева. Въззиваемото дружество има право на тези
разноски с оглед изхода на делото и същите следва да бъдат възложени на
жалбоподателя.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1407 от 20.11.2023 г. на СГС, ТО, VI-
13 състав, постановено по т.д.№ 1239/2022 год.
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ, ЕИК-
********* да заплати на „Е. С. - ЕС“ ЕООД, ЕИК-********* на основание
чл.78,ал.3 ГПК сумата 4 450 лева разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11