Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Русе, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII -
ми състав, в публично заседание на 26 юни, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 131 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.), във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на
ЕТ
„Биогло – Б.А.“, със седалище и адрес на управление: гр. Глоджево, община
Ветово, област Русе, ул. „Димитър Благоев“ № 41, представлявано от Б.И.А., в качеството
на управител, против Решение с Уникален номер 18/312/02676/3/01/04/02 (изх. №
01-6500/8518) от 29.11.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителен
директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., е определен
окончателен размер на финансова корекция в размер на 339 501,69 лева.
В жалбата са
изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и нарушение на материалния закон.
Предявено е искане
да се отмени обжалваното решение, както и да бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на направените
по делото разноски. В условията на евентуалност, ако жалбата бъде уважена,
прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема за установено следното:
По фактите
На 14.10.2014 г.
жалбоподателят, в качеството на ползвател, е сключил Договор № 18/312/02676 с
ДФ „Земеделие“, по силата на който да му бъде предоставена безвъзмездна
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, за извършване на дейностите, заявени за финансиране с внесения от
дружеството Проект № 18/312/02676 от 20.05.2013 г., а именно „База за селски
туризъм“ в гр.Глоджево, община Ветово, област Русе“.
Съгласно договора ДФЗ предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на до 70% от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на посочения проект по подадено
заявление.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в
размер на 342 070.13 лв. въз основа на представените от ЕТ на етап
кандидатстване със заявлението документи: таблица за одобрените инвестиционни
разходи, бизнес план и т.н. Тази сума е посочена в т. 2.1 от договора.
Предвидено е, че когато одобрената сума надхвърля реално
направените разходи, фондът ще изплати сума в размер до 70% от реално
извършените и доказани разходи.
Съгласно т. 2.5 и т. 4.7 окончателният размер на помощта
се определя от фонда след представяне на всички изискуеми съгласно Наредба № 29
от 11.08.2008 г. документи за направените инвестиционни разходи.
Самият одобрен проект, включващ и бизнес план, предвижда
извършване на инвестиция в размер на 557 123.98 лв. и включва изграждане на
туристически комплекс в гр. Глоджево чрез реконструиране и надграждане на
съществуваща в имота сграда.
При сключване на договора, от таблица за одобрените
разходи по проект с ИД 18/312/02676, е видно, че претендираната сума за
финансиране е редуцирана, като одобрените за финансиране разходи възлизат на 488 671.60
лв. За тях е одобрена посочената в т. 2.1 от договора субсидия от 342 070.13
лв.
Въз основа на подадена от едноличния търговец заявка за авансово
плащане и представена банкова гаранция, по проекта е било извършено такова на
стойност от 117 035.06 лева на дата 27.04.2015 г., а впоследствие е било
извършено и окончателно плащане в размер на 168 466.63 лв. на 16.12.2015
г. – обстоятелства, които не се оспорват от страните по делото.
В Уведомителното писмо за одобрение на окончателното
плащане № 1307/312 от 04.01.2016 г. е посочено, че е направена редукция на
допустимата субсидия в общ размер на 2 568.44 лв., поради некалкулирана и
нефактурирана и платена сума в представена и одобрена КСС по договор за
строителство от 27.10.2014 г. и Анекс от 10.07.2015 г. с „Бруда“ ЕООД.
При извършване на извънредна проверка на място в периода 18.06.2019г.
- 21.06.2019 г., въз основа на Заповед № 374000 от 17.06.2019 г. на началника
на РТИ – Разград и направени допълнителни административни проверки, е било
установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения, а именно:
В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес
план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен
като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по
него.
При проверката на място, въз основа на представените
счетоводни документи за три пълни финансови години, както следва: за 2016-та,
2017-та и 2018-та, както и за периода 01.01.-31.05.2019 г., било установено
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни години в размер на 6.13%
от заложените приходи.
Конкретните стойности, въз основа на които била извършена
оценката на изпълнението на одобрения бизнес план били следните:
за 2016-та, 2017-та и 2018-та финансови години
залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност били 92 250.00
лева на година, а съгласно резултатите от проверката на място след запознаване
с всички представени документи, било установено, че реализираните приходи от нощувки
са:
през 2016 г. - 3 677.07 лева, което съставлява 3.99%
изпълнение на одобрения бизнес план (БП);
през 2017 г. - 11 011.61 лв., което съставлява
11.94% изпълнение на одобрения БП и
през 2018 г. – продажби в размер на 2 266.77 лв.,
което съставлява 2.46% изпълнение на одобрения БП.
При така установеното реалното изпълнение на приходната
част от одобрения към проект № 18/312/02676 от 20.05.2013 г. бизнес план средно
за три последователни пълни финансови години било 6.13%, което било под 20% от
заложените приходи.
Освен това съгласно представения и одобрен с договора БП
е залегнал и ангажимент за разкриване на 4 работни места, както следва – 1 бр.
административен и 3 бр. производствен персонал за първите три прогнозни години.
При извършена административна проверка в електронния
регистър на НАП било установено, че за периода от 15.10.2014 г. до 17.11.2016
г. и от 31.05.2017 г. до 01.12.2017 г. в ЕТ е осигурявано едно лице по код 01 с
длъжност „Юрисконсулт“ и едно лице по код 12 – „самоосигуряващо се“ за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., т.е. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не е
наеман производствен персонал.
За резултатите от проверката бил съставен контролен лист,
в който са отразени констатациите от проверката. В него е посочено, че
ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от субсидираната
дейност (нощувки и приходи от ресторант), заложени в БП, като за документиране
на този извод на проверяващите бил създаден отделен работен лист – Приложение
Работен лист за проверка за реализирането на заложените параметри/показатели в
бизнес плана. Посочено е също, че е констатирана разлика в броя настанени лица,
описани в „Регистър на настанените туристи“ и броя на ползваните нощувки на
база предоставени счетоводни документи. Като в работния лист е отбелязано, че
за меродавен е взет броя на реализираните нощувки от „Регистъра на настанените
туристи“, чийто описан брой съвпада с платения годишен туристически данък. Проверката
била извършена в присъствие на представляващия ЕТ.
По отношение на броя на трудовите договори, сключени от
едноличния търговец за проверявания период, както и за заплатените осигурителни
вноски по тях, проверяващите са направили справки в електронния регистър на НАП.
С Писмо изх. № 01-6500/8518#13 от 26.05.2022 г.,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на
финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, като изрично е
посочено, че предприетите действия са и в изпълнение на влязло в сила Решение №
4202 от 04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7962/2021 г. по описа на
Върховен административен съд. С последното е отменен АУПДВ №
18/312/02676/3/01/04/01 от 19.10.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Видно от мотивите на това решение, отмяната на административния акт се дължи,
поради приетото от съда разбиране, че установеното от фонда неизпълнение на
показателите, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл.70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (заглавие изм. ДВ, бр.
51 от 2022г., в сила от 01.07.2022 г.) и обуславя провеждане на производство по
издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ
(заглавие изм. ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Съдът не е
отрекъл наличието на предпоставки за възстановяване на платената по договора
финансова помощ, а е указал друг процесуален ред за установяване на вземането и
издаване на акта.
С Писмо изх. № 01-6500/8518#13 от 26.05.2022 г., с
което е предоставена възможност на ползвателя да представи в 14-дневен срок от
получаването му писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция, е връчено на 31.05.2022 г.
В указания 14-дневен
срок с Писмо вх. № 01-6500/8518#14 от 14.06.2022г. е депозирано възражение по
гореописаните констатации, към което като доказателства са предоставени
следните документи: копия на удостоверения № 66 и № 91 за категоризация на
снек-бар, копие на удостоверение № 65 за категоризация на обект „Стаи за
гости" (База за селски туризъм) и удостоверение № 1 за регистрация на
място за настаняване клас В на обект Стаи за гости „База за селски туризъм“.
След като е обсъдил и
приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
312 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и т. 4.4, б. „б“, във връзка с
т. 8.1, предложение първо, във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №
18/312/02676 от 14.10.2014 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1
и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление (заглавие изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022
г.), както и в съответствие с мотивите на влязло в сила Решение № 4202 от
04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7962/2021 г. по описа на ВАС, АО
постановява оспореното в настоящото производство Решение с Уникален номер
18/312/02676/3/01/04/02 (изх. № 01-6500/8518) от 29.11.2022г. за налагане на
финансова корекция, с което на жалбоподателя на основание чл. 3, ал. 1 от
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г., е определен окончателен размер на
финансова корекция в размер на 339 501,69 лева.
По делото е прието, като неоспорено от страните, заключение на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-икономическа експертиза.
От заключението на експерта се установява, че по сключения договор за
подпомагане, при първоначално одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на
342 070.13 лв., ДФ „Земеделие“ е изплатил субсидия в размер на 339.501.69
лв., след наложена редукция от 2 568.44 лв. По отношение на заложените
приходи от субсидираната дейност (наем на двойна стая, наем на тройна стая,
наем на студио и наем на апартамент) по бизнес плана на жалбоподателя за трите
пълни финансови години, експертът посочва следните параметри, които са взети от
глава IV „Финансово-икономически статус“ – приходи и разходи,
Таблица 2 „Производствена и търговска програма“: 2016 г. – 116 850 лв.,
2017 г. – 116 850 лв. и 2018 г. – 116 850 лв. Същевременно експертът е имал
достъп до Интегрираната система за административен контрол (ИСАК), осигурен му
от ответната страна, по отношение на извършени преизчисления на бизнес плана.
От съответния Контролен лист са изведени нови преизчислени приходи от продажба
на продукция/услуги по отношение на едноличния търговец, както следва: за 2016
г. – общо в размер на 92 250 лв., за 2017 г. – 92 250 лв. и за 2018
г. – 92 2502 лв. Именно на база тези преизчислени приходи са направени и
последващите изчисления.
По отношение на размера на реализираните приходи от субсидираната дейност вещото лице е посочило,
че същите се извеждат от счетоводните документи, предоставени му от едноличния
търговец и са както следва: за 2016г. - 3 677.07 лв., за 2017 г. –
10 761.79 лв. и за 2018 г. – 2 266.77 лв.
При тези данни процентното изпълнение на БП средно аритметично за трите
пълни финансови години е както следва: за 2016 г. – 3.99%, за 2017 г. – 11.67%
и за 2018 г. – 2.46%, което почти напълно съвпада с установеното от
административния орган (разликата е за 2017 г., но тя е незначителна и се дължи
на обстоятелството, че административният орган е приел по-високи приходи за
съответната година, отколкото вещото лице).
Изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години
процентът на изпълнение на заложените по бизнес план приходи е определен от
вещото лице като 6.04%.
Изчисленото от експертизата изпълнение на бизнес плана в проценти за всяка
година е като съотношение на отчетените приходи към заложените и средно за
целия анализиран период като съотношение на общия размер на отчетените приходи
за трите години към общия обем на прогнозираните приходи в бизнес плана за този
период и по периоди и размер.
По отношение на броя на реализираните нощувки за всяка една от трите
проверявани години вещото лице е посочило, че от една страна този брой може да
бъде изчислен на база Регистър на настанените туристи по чл. 116 от Закона за туризма
и е както следва: за 2016 г. – 39 бр. нощувки, за 2017 г. – 69 бр. нощувки и за
2018 г. – 24 бр. нощувки.
Същевременно експертът е анализирал и предоставени от Община Ветово
документи – декларации за деклариран туристически данък за 2016 г., 2017 г. и
2018 г. и справка – хронология за задълженията и плащанията по партида на
едноличния търговец. Съгласно тези документи жалбоподателят е декларирал, че е
реализирал следния брой нощувки за трите години: за 2016 г. – 91 бр. нощувки,
за 2017 г. - 481 бр. нощувки и за 2018 г. – 100 бр. нощувки. Установява се, че
за декларираните реализирани нощувки от едноличния търговец е платен точно
дължимия туристически данък, който съгласно чл. 59 ал. 1 от Наредба № 16 на
Община Ветово е в размер на 0.60 лв. за нощувка за категория 1 звезда. По
отношение на установената разлика в броя на нощувките съгласно регистъра и
декларациите вещото лице заявява в с.з. на 12.06.2023 г ., че за него не става ясно от къде идва това разминаване в
регистъра и в декларирането пред данъчната администрация данни.
По отношение на заложените в БП параметри за постоянна средна годишна
заетост вещото лице посочва, че и за трите години дружеството е поело
ангажимент за общо четири работни места на година – 1 бр. управленски персонал
и 3 бр. производствен персонал. Проверката на база предоставена отчетност и
справките на НАП е установила, че за 2016 г. е назначено едно лице от
едноличния търговец, което е работило 11 месеца и за него е извършено социално
осигуряване. За 2017 г. е било назначено едно лице на 31.05.2017 г. и е
работило само 6 месеца, като същото е социално осигурено, а за 2018 г. не е назначавано
и съответно не е осигурявано нито едно лице. Експертът е изготвил подробни
справки в табличен вид за продължителността на заетостта на назначеното 1 бр.
лице за трите години, като е посочено, че същото е заемало длъжността
„юрисконсулт“ – управленски персонал.
В табличен вид са представени заложените разходи за заплати и социални
осигуровки съгласно бизнес плана на търговеца и действително извършените
разходи за заплати и осигуровки през 2016 г. и 2017 г.
Съдът цени заключението на вещото лице като изготвено обективно и от незаинтересован,
компетентен в съответната област специалист.
Правни
изводи
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирана страна -
адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.
20а, ал. 5, пр. второ от ЗПЗП. Според цитираната разпоредба, в относимата й
част, изпълнителният директор на фонда издава решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ).
С решение по т. 2.2 от Протокол № 197 от 19.08.2022 г. Управителният съвет
на ДФ „Земеделие“ е назначил за изпълнителен директор на фонда Г. Щ. Т., а по
т. 2.8 – избира заместник-председател на ДФ „Земеделие“ В. И. К. с ресори
„Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“. Със Заповед №
03-РД/5268 от 25.11.2022 г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, на
основание чл.11, ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник
на ДФ „Земеделие“, във връзка с чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и с оглед
осъществяването на дейността на ДФ „Земеделие“ при изпълнението на всички
негови функции за срока на отсъствието на изпълнителния директор, е възложил на
В. Казакова, в качеството й на зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в
периода от 28.11.2022 г. до 01.12.2022 г., вкл., да замества изпълнителния
директор в съответствие с действащото в страната законодателство и вътрешните
устройствени актове на ДФ „Земеделие“ при осъществяване на всички правомощия на
изпълнителния директор, свързани с дейността на Фонда (л. л. 5 и 6 от делото).
В случая, оспореният акт се явява издаден от длъжностно лице, за което в
хода на производството са представени доказателства, че е оправомощено по
законоустановения ред да изпълнява функциите на изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ при условията на заместване.
За определения в цитираната заповед период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия. Възражението на жалбоподателя за противното се явява неоснователно.
Решението е издадено в предвидената в закона писмена форма - чл. 59, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП. От формална страна актът съдържа фактическите и правни основания за
издаване му и съответства на изискването за неговото мотивиране по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК.
Константна е съдебната практика на ВАС, а в този смисъл е и Решение № 4202
от 04.05.2022 г., постановено по адм. д. № 7962/2021 г. по описа на ВАС, с
което са отменени Решение № 19 от 25.05.2021 г., постановено по адм. д. № 38/2021
г. по описа на АдмС – Русе и издадения от същия орган срещу жалбоподателя Акт за установяване на публично държавно вземане №
18/312/02676/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8518#2 от 19.10.2020 г. за същата сума,
според което непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана
представлява неизпълнение на одобрените индикатори и поради това представлява
основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова
корекция, а не за издаване на АУПДВ.
Именно на посоченото правно основание – чл. 70, ал. 1, т.
7 от ЗУСЕФСУ, е издаден и оспореният административен акт, в който изрично е
отбелязано, че се издава във връзка с посоченото съдебно решение на ВАС. В
решението за финансова корекция са подробно посочени и останалите разпоредби,
на които се основава то, включително конкретните клаузи от сключения с
жалбоподателя договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на които
органът се позовава. В акта се съдържа и подробно изложение на фактическите
основания за неговото издаване.
Отбелязано е, че при извършената в периода 18.06.2019 г.
- 21.06.2019г. извънредна проверка на място, въз основа на Заповед № 374000/17.06.2019
г. на началника на РТИ – Разград и направени допълнителни административни
проверки, е било установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения,
а именно:
В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес
план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен
като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по
него.
При проверката на място, въз основа на представените
счетоводни документи за три пълни финансови години – 2016-та, 2017-та и 2018-та,
както и за периода 01.01.-31.05.2019 г., било установено изпълнение на бизнес
плана средно аритметично за три пълни години в размер на 6.13% от заложените
приходи.
Конкретните стойности, въз основа на които била извършена
оценката на изпълнението на одобрения бизнес план били следните:
за 2016-та, 2017-та и 2018-та финансови години
залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност били 92 250.00
лева на година, а съгласно резултатите от проверката на място след запознаване
с всички представени документи, било установено, че реализираните приходи от нощувки
са:
през 2016 г. - 3 677.07 лева, което съставлява 3.99%
изпълнение на одобрения бизнес план (БП);
през 2017 г. - 11 011.61 лв., което съставлява
11.94% изпълнение на одобрения БП и
през 2018 г. – продажби в размер на 2 266.77 лв.,
което съставлява 2.46% изпълнение на одобрения БП.
При така установеното реалното изпълнение на приходната
част от одобрения към проект № 18/312/02676 от 20.05.2013 г. бизнес план средно
за три последователни пълни финансови години било 6.13%, което било под 20% от
заложените приходи.
Освен това съгласно представения и одобрен с договора БП
е залегнал и ангажимент за разкриване на 4 работни места, както следва – 1 бр.
административен и 3 бр. производствен персонал за първите три прогнозни години.
При извършена административна проверка в електронния
регистър на НАП било установено, че за периода от 15.10.2014 г. до 17.11.2016
г. и от 31.05.2017 г. до 01.12.2017 г. в ЕТ е осигурявано едно лице по код 01 с
длъжност „Юрисконсулт“ и едно лице по код 12 – „самоосигуряващо се“ за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., т.е. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не е
наеман производствен персонал.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На първо място, при откриване на производството по издаване на решението за
налагане на ФК, жалбоподателят изрично е бил уведомен, че то се открива и във
връзка с влязло в сила Решение № 4202 от 04.05.2022 г., постановено по адм. д.
№ 7962/2021 г. по описа на ВАС, в мотивите на което касационната инстанция е
указала друг процесуален ред за издаване на акта, именно този по ЗУСЕСИФ.
На следващо място извършената ПнМ е в рамките на мониторинговия период на
сключения договор и е констатирала нарушението, за което е издаден и оспореният
в настоящото производство акт.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 2, б. “а“ от ДР на Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., „мониторингов период“, за
договори, сключени преди 1 януари 2015 г., както е в настоящия случай, е период
от пет години, считано от датата на сключването им.
Договор № 18/312/02676 е сключен на 14.10.2014
г., поради което и мониторинговият период за него продължава до 14.10.2019 г.
Горното обстоятелство обосновава и неприложимостта на § 12, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), тъй като, съгласно чл. 25, ал. 3
от АПК, и видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК, производството по
издаване на отменения АУПДВ е започнало на 25.10.2019 г., т.е. след приключване
на мониторинговия период.
Следователно, датата на приключването на този период е релевантна към
процесуалния ред, по който следва да протече административното производство и
крайния акт, с който то трябва да завърши.
Периодът на мониторинг е период, през който земеделският стопанин –
бенефициер по договора за безвъзмедна финансова помощ, е длъжен да изпълнява
ангажиментите, произтичащи от закона и от сключения договор, а не период, с
чието изтичане се преклудира правото на органа да образува производство по
определяне на финансова корекция за констатираните през същия период
нередности.
В § 1, т. 9 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП за следващия програмен период 2014-2020 г., понятието
„период на мониторинг“ е дефинирано чрез препращане към чл. 71 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013.
Следователно, с изтичането на периода на мониторинг се преклудира
възможността тепърва да се установяват допуснати от бенефициера нередности, но
не и възможността да се образува производство за определяне на финансова
корекция за нередности, които са били установени в същия период.
Видно от заключителната част на контролния лист от проверката на място,
същата е била извършена в периода 18.06.2019 г. – 21.06.2019 г., т.е. в рамките
на мониторинговия период, приключил на 14.10.2019 г.
Съдът констатира, че действително е налице допуснато нарушение на
предвиденото в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ изискване.
До жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 01-6500/8518#13 от 26.05.2022 г.,
с което той е уведомен за откритото производство по налагане на финансова
корекция, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ му е предоставена
възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. Писмото е връчено на 31.05.2022 г. В указания срок, с Писмо
вх. № 01-6500/8518#14 от 14.06.2022 г.
в ДФ „Земеделие“ е постъпило възражение. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
решението за определяне на финансова корекция е следвало да бъде издадено в
срок до 14.07.2022 г. Оспореното решение обаче е издадено на 29.11.2022 г.
В константната съдебна практика на ВАС обаче (вж. Решение № 8847 от
6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2019 г., IV о., Решение № 16065 от
26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2019 г., VII о., Решение № 3014 от
13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2016 г., VII о. и др.) безпротиворечиво
се приема, че едномесечният срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а
не преклузивен, поради което изтичането му не преклудира правомощията на органа
да издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер.
Следователно посоченото нарушение следва да бъде определено като
несъществено и по арг. от чл. 146, т. 3 от АПК, то не съставлява основание за
отмяна на оспорения акт.
Оспореният акт е издаден при точно приложение на материалния закон.
В т. 51 от Решение от 07.04.2022 г. на Съда на ЕС по съединени дела C‑447/20 и C‑448/20 се приема, че
разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 предоставя на икономическите
оператори право, което означава, че те трябва да могат да се позоват на
погасяването на процедурите за установяване на нередности, за да се
противопоставят на прилагането спрямо тях на административни мерки и санкции.
Следователно, регламентираният в чл. 3, § 1 от същия регламент давностен
срок не се прилага служебно от съда, а е необходимо жалбоподателят да се е
позовал на него. В случая това изискване е удовлетворено. Релевираното
възражение за изтекъл давностен срок се явява допустимо и подлежащо на разглеждане.
Разгледано по същество, възражението е неоснователно.
В т. 59 от решение от 21.12.2011 г. по дело C-465/10 на СЕС се приема, че
давностният срок, приложим относно възстановяването на недължимо платена на
получателя субсидия, започва да тече от датата, на която нередността е
преустановена. Посочено е, че доколкото договорът за осъществяването на
субсидираната от ЕФРР дейност не е бил прекратен, а изпълнен, четиригодишният
давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент №
2988/95, започва да тече от датата, на която се преустановява изпълнението на
незаконно сключения договор за обществена поръчка. Това разрешение е съответно
приложимо и в настоящия случай.
Според чл. 16, ал. 1
от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., кандидатите
представят бизнес план по образец (приложение № 3) за
период не по-малък от 5 години. Бизнес планът
се представя на хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него,
са във формат "xls", а съгласно ал. 2, бизнес планът
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2.
В т. 4.18 от сключения Договор № 18/312/02676 от 14.10.2014 г. е
предвидено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5
години от сключване на договора.
Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР.
Следователно част от така одобрения проект са и финансовите показатели,
предвидени в одобрения с договора бизнес план, част IV. Финансово икономически статус – приходи и разходи.
От това следва, че жалбоподателят е бил длъжен да ги изпълнява през
процесните години, включени в петгодишния мониторингов период.
Както беше посочено по-горе, неизпълнението на одобрените индикатори по
бизнес плана представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за
определяне на финансова корекция.
Така за 2016-та, 2017-та и 2018-та финансови години залегналите в одобрения
бизнес план приходи от субсидираната дейност са 92 250.00 лева на година,
а се установява, че реализираните приходи от нощувки са: през 2016 г. -
3 677.07 лева, което съставлява 3.99% изпълнение на одобрения бизнес план
(БП); през 2017 г. - 11 011.61 лв., което съставлява 11.94% (11.67% -
установено от вещото лице по назначената СИЕ, която разлика е незначителна и се
дължи на обстоятелството, че административният орган е приел по-високи приходи
за съответната година, отколкото вещото лице) изпълнение на одобрения БП и през
2018 г. – продажби в размер на 2 266.77 лв., което съставлява 2.46% изпълнение
на одобрения БП.
Следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на
заложените в бизнесплана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да
спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия
период, поради което в случая се касае за „продължаваща нередност“ по смисъла
на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. първо от Регламент № 2988/95. Тази норма предвижда,
че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност
започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Доколкото самата
нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение – на показатели по
одобрения с договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ бизнес план,
то по арг. от приетото в посоченото решение по дело C-465/10 на СЕС следва да
се приеме, че давността ще започва да тече от датата, на която отпада
задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора
задължения, т.е. от края на мониторинговия период, а именно от 14.10.2019 г. Видно е, че от тази дата
до датата на връчване на писмото за откритото производство по определяне на
финансова корекция на жалбоподателя – 31.05.2022
г., съгласно изискването на чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент № 2988/95 това
действие да е било нотифицирано (т.е. съобщено) на лицето, когато давността за
преследване на нередността е била прекъсната, предвиденият в ал. 1 на същата
разпоредба четиригодишен давностен срок не е изтекъл.
Само за пълнота на изложението следва да се добави, че процесуално
незаконосъобразните действия на същия орган, извършени в производството по
издаване на АУПДВ № 18/312/02676/3/01/04/01 от 19.10.2020 г., който е бил
отменен с решение на ВАС, не могат да прекъснат давността за преследване на
нередността. Освен силата на пресъдено нещо, правната последица на съдебното
решение, с което административният акт е отменен, е неговото конститутивно
действие. Конститутивното съдебно решение отменя административния акт с обратна
сила – от датата на неговото издаване (ex tunc) като с обратна
сила отпадат правните последици и на всички действия в административното
производство. Ето защо процесуалните действия в административното производство,
приключило с издаване на АУПДВ, впоследствие отменен от съда, не са от естество
да прекъснат давността за преследване на нередността в производството по
издаване на надлежния акт – решение за финансова корекция. Тъй като
административният акт е бил отменен от съда, то и провеждането на съдебното
производство не е спряло течението на давността. Независимо от липсата на
спиране и прекъсване на същата във връзка с издаването и оспорването на
посочения АУПДВ, от края на мониторинговия период – 14.10.2019 г. до
нотифициране на лицето на първото действие в административното производство по
определяне на финансовата корекция – 31.05.2022 г., както беше посочено
по-горе, четиригодишният давностен срок не е изтекъл.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че
административният орган правилно е подвел неизпълнението на показателите за приходи
от дейността, предвидени в одобрения бизнес план, под хипотезата на нормата на
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Както беше посочено, показателите, заложени в
бизнес плана, представляват именно индикатори по смисъла на посочената
разпоредба и тяхното неизпълнение е основание за определяне на финансова
корекция.
По делото е безспорно установено, че реализираните от жалбоподателя приходи
от дейността са много по-малки от заложените в одобрения бизнес план.
Оспореният акт е
издаден на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с
чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.,
като съгласно разпоредбата на чл.46, ал. 1 и ал. 2, в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
По Договор №
18/312/02676 от 14.10.2014 г., сключен от жалбоподателя, на ЕТ е било извършено
плащане в размер на 339 501.69 лева като безвъзмездна финансова помощ по
мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013
г.
С този договор
дружеството се задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. При неизпълнение на тези задължения в т. 8.1. от
договора изрично е предвидено, че фондът може да поиска връщане на всички
изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 46 и
чл. 47 от Наредба № 29 от 2008 г.
Според даденото в Раздел
IX „Други условия“, т. 9.1 б. „г“ от договора от 14.10.2014 г. определение,
„Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя при кандидатстването по мярката и
одобреното от Фонда заявление за подпомагане заедно с изискуемите според
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи, включително и представения от ползвателя
и одобрен от Фонда бизнес план.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. един от задължителните реквизити към
заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране
на целите по чл.2 от Наредбата.
В § 1, т. 6 и т. 26 на ДР на
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. са описани значенията на понятията
„икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“, а именно: генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на
бизнес плана.
Дефиницията на § 1,
т. 19 от ДР на тази наредба сочи, че „проект“ е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане
подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец
приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26, ал.
1 от Наредба № 29/.
При това положение
не би могло да се твърди, че бизнес планът в частта на параметрите за печалба
има само прогнозен характер, респективно, че не е част от договора и не задължава
ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си
ангажименти. В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от договора.
Действително степента на изпълнение на заложените в него параметри реално
зависи от редица фактори, много от които не могат да се предположат
предварително. Именно затова законодателят коректно е отчел прогнозният
характер на представените показатели за изпълнение по проектите, като е даден
висок толеранс на неизпълнение. В тази връзка, съгласно Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.
27, ал.6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013 г., преценката за
изпълнение на това задължение ДФЗ отчита като неспазване само при случаи, при
които реализираните приходи от подпомаганата дейност покриват по-малко от 50%
от размер на планираните в бизнес плана приходи, които самият бенефициент е
заложил. В този смисъл е приет голям толеранс от 50%, като е отчетен фактът, че
пазарните отношения не са статични, подлежат на промени във времето, които не
могат да бъдат предвидени изцяло към момента на изготвяне на БП.
Следователно при
преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се
съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план,
въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране, като именно на базата
на посочени и залегнали финансови показатели, проектът е определен като
допустим, с оглед на целите на чл. 2 от наредбата, сключен е договор за подпомагане
и е изплатена субсидията по него.
Материалноправните
основания за отнемането на предоставената със средствата от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони помощ за процесния програмен
период, се съдържат в разпоредбите на приложимите Регламент (ЕО) №
1290/2005
на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска
политика/(ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1) - чл. 33, § 2, във връзка с чл. 72, § 2 от
Регламент на Съвета (EC) № 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на
развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие
на селските райони /ЕСФРСР/, като те са обективирани в материалноправните
разпоредби на чл. 46, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г.
Едно от основните изисквания в наредбата е изпълнението на заложените
показатели в бизнес плана. Логическото и систематично тълкуване на Наредбата,
във връзка с § 1, т. 19 от ДР от същата, води до извода, че бизнес-планът е
неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него
финансов резултат, съставлява неизпълнение на самия проект. Със сключването на
договора, ползвателят на помощта се е задължил да спазва търговската програма
за периода на бизнес-плана за постигане на целите, които се преследват с
одобрения проект. В настоящия случай, от доказателствата по делото се
установява, че заложените резултати не са реализирани.
Съществена част от
образеца към бизнес плана към чл. 16 от Наредба № 29 от 2008 г., е финансово
икономическият статут на проекта, съставен от приходна и разходна част.
Приходите са част от одобрения от бизнес плана, който е част от одобрения
проект, като те са носители на информация за съответствието със задължителните
условия по чл. 16, ал. 2. В този смисъл, неизпълнението се вписва в
материалноправната хипотеза на чл. 46, ал. 2 от
Наредба № 29/2008
г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че след като веднъж ДФЗ – РА, към датата на
плащането, не е установил недопустимост на плащането към бенифициера и е
извършил същото, в нарушение на административнопроизводствените правила години
по-късно е преценил, че неправилно е извършил плащането към ползвателя на
помощта. Редът за изплащане на финансовата помощ и съответно преценката на
фонда за допустимост на плащането са предвидени в чл. 6.1 и чл. 6.2 от
Договора. При положение, че ползвателят е извършил инвестицията в договорения
срок, подал е заявка за плащане и е предоставил
всички изискуеми по договора документи, доказващи направената инвестиция, няма
основание да се откаже плащане. Очевидно в настоящия случай фондът е преценил,
че към момента на плащането – авансово и окончателно, са били изпълнени
необходимите условия за това.
Същевременно
чл. 8.1 от Договора предвижда възможност за фонда именно след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова
помощ, да поиска връщането на вече изплатените суми, заедно със законната лихва
върху тях, при положение, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения. Т.е. последващата преценка на фонда за
допуснати от ползвателя нарушения на негови договорни и/или нормативни
задължения, след изплащане на помощта, не е обвързана с първоначалната преценка
за допустимост на плащането. Това е така, тъй като тези нарушения може да бъдат
извършени, както е в настоящия случай, именно след изплащане на помощта,
въпреки задължението за ползвателя, предвидено в чл. 4.18 от Договора – да
спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В тази
връзка е и разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., чийто текст е
възпроизведен в чл. 8.1 от Договора.
По
делото е безспорно установено, че реализираните от жалбоподателя приходи от
субсидираната дейност са много по-малки от заложените в одобрения бизнес план.
Констатирано е, а и
това се потвърждава от данните по делото и представените от самия бенефициер
счетоводни документи, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени
/три пълни/ финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изчислени средно
аритметично, както от ответника, така и от експерта, са под 20% от предвидените
в този бизнес план приходи/.
От доказателствата
по делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените
в бизнес плана финансови параметри, което води до нарушение на т. 4.12 и т. 4.18
от договора, и чл. 16, вр. чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., съгласно които
ползвателят на помощта е длъжен да извърши одобрената инвестиция в срока по
този договор и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените
инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключването на договора.
Безспорно е
установено бездействие от страна на ползвателя, изразяващо се в неизпълнение на
заложени финансови параметри. Отчетените приходи от нощувки /заложени изрично в
бизнес плана/ за проверените години са описани в контролния лист от проверката,
който е връчен на жалбоподателя и подписан без възражения. Т.е., констатациите
са отразени в официален писмен документ, който се ползва с материална
доказателствена сила, която не беше оборена в съдебното производство от страна
на жалбоподателя при негова доказателствена тежест. По същество дори
назначената СИЕ не оспорва неизпълнението на бизнес плана.
Колкото до
възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не е взето предвид, че ЕТ е
реализирал много по-голям брой нощувки, отколкото е отразено при проверката,
следва да се отбележи следното:
Видно е от
заключението на вещото лице, че действително е налице доста голяма разлика в
броя на реализираните нощувки съгласно регистъра за настаняване на туристи и
съгласно декларирания и заплатен туристически данък за проверявания период.
Тази разлика очевидно се дължи на различни данни, които при това са подавани от
самия търговец – и регистъра, и декларациите
са съставени именно от жалбоподателя. Поради каква причина ЕТ е сторил това, не
се изясни по делото, а и съдът намира този факт за ирелевантен за настоящия
спор. Факт е, че при проверката контролните органи са взели предвид броя на
реализираните нощувки именно на база платения годишен туристически данък, което
е отразено и в контролния лист.
В настоящия случай
обаче нарушението, заради което е постановено връщане на БФП, е неизпълнение на
показателите, залегнали в БП, по отношение на реализираните приходи и
устойчивата заетост, а не по отношение на броя на нощувките. Преценката за
изпълнението на тези показатели е направена въз основа на представените от
самия жалбоподател счетоводни документи, а не на базата на броя на нощувките,
които са отбелязани в регистъра или в декларацията за заплатен туристически
данък.
При това положение
следва да се приеме, че по безспорен начин е доказано неизпълнението на бизнес
плана по отношение на приходната част, който е част от договора за предоставяне
на БФП.
В настоящия случай
административният орган е констатирал, че едноличният търговец не е изпълнило
одобрения бизнес план и в още един пункт - по отношение на залегналия в него
ангажимент за разкриване на четири
работни места за първите три години от дейността - 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Жалбоподателят не
отрича, че в БП е предвидено след реализиране на инвестиционното намерение да
бъдат наети трима служители, освен управленското работно място, но възразява,
че осигурената заетост, средно аритметично за срока на договора е почти 50%,
което доказвало, че от ЕТ са били предприети действия за постигане на
генералната цел на Програмата за развитие на селските райони. По този начин и е
било постигнато във висока степен за този регион изискването за откриване на
предвидените в БП работни места като индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т.
7 от ЗУСЕСИФ.
Тези доводи съдът намира
за неоснователни, тъй като видно от съдържанието на БП, Таблица 5 „Разходи за
заплати и социални осигуровки“, е предвидено за първата година, както и за
всяка една от следващите години (до десетата включително), да се плащат заплати
и осигуровки за 1 бр. управленски персонал и 3 бр. производствен персонал.
Обстоятелството, че са предвидени такива разходи, включително и за първите три
години, означава именно поемане на ангажимент за осигуряване на постоянна
годишна заетост на четири работни места.
В случая търговецът
е осигурил постоянна годишна заетост на едно работно място за първата година –
2016 г., за шест месеца през 2017 г., а за 2018 г. липсват данни за нает персонал.
Т.е. налице е
неизпълнение на заложените в БП параметри по отношение на устойчивата заетост
повече от 50%, като в този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя.
Видно е от разпоредбата
на чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., че една от целите на мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. е
именно насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на
доходите в селските райони.
Неизпълнението на
одобрения проект по отношение на залегналите параметри за устойчива заетост и
то по отношение на три от общо четирите предвидени работни места, е на практика
сериозно нарушение на договорните задължения.
След като при
извършената проверка е установено това неизпълнение на бизнес плана в два от
неговите параметри, то налице е безспорно нарушение на поет ангажимент от
страна на бенефициера по т. 4.12 и т. 4.18 от ДБФП, който ангажимент се
изразява в непостигане на предвидени финансови показатели с оглед нормативни
задължения /чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредбата/ и договорни такива, а с това се
нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели
на програмата, подкрепени със средствата от ЕЗФРСР /така например Решение №
4752 от 22.04.2020 г. на ВАС/.
В практиката на ВАС
е многократно застъпено разбирането, че изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проекта му за финансиране.
Съществена част от
образеца към бизнес плана по Приложение № 3 към
чл. 16 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е финансово икономическият статут на
проекта, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с
отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните
органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно
от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. преценката доколко проекта води до
реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на два
фактора, които са основание за вземане на решение за одобряване на
подпомагането по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Приходите и
ангажимента за разкриване на работни места са част от одобрения бизнес план, като
те са носители на информация за съответствието със задължителните условия по
чл. 16, ал. 2 от Наредбата.
При това, посоченото
неизпълнение на бизнес плана в частта относно приходите и устойчивата заетост
за проверяваните години се вписва в материалноправните хипотези, както на
договора, така и на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 2008 г. В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в цитираната разпоредба не
бил посочен бизнес плана като основание за възстановяване на помощта и че това
било разширително и едностранно тълкуване на ДФЗ на посочения текст. Както вече
беше посочено съгласно разпоредбата на чл. 9.1, б. “г“ от договора в понятието
„одобрен проект“, залегнал в задължението по чл. 4.18 от договора, е включено
изрично и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план. Т.е.
бизнес плана е част от одобрения проект и неизпълнението му представлява
нарушение на договорно задължение.
При тези данни
настоящият състав на съда счита, че административният орган правилно е приел,
че е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 г.,
тъй като е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения на
ползвателя след изплащане на финансовата помощ, като жизнеспособността на
инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по
проекта на ползвателя, който критерий следва да бъде проверяван посредством
оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения
проект.
Правилно
административният орган се е позовал в решението си и на т.8.1 от договора,
който предоставя възможност на Фонда да поиска връщане на цялата или част от
помощта, ако ползвателят на помощта не е изпълнил някои свои нормативни или
договорни задължения. В случая е безспорно установено, че търговецът не е
изпълнил заложените в бизнес плана финансови показатели и показатели за
устойчива заетост, които представляват както индикатори за изпълнението на
проекта, така и за допустимостта, поради което непостигането им води до отмяна
на финансовата помощ.
В чл. 46, ал. 2 от
Наредба № 29/2008 г. е разписано, че разплащателната агенция определя размера
на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението.
Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло.
Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Така разписаните
нормативни изисквания са съобразени при издаването на акта.
Процентът на сумата,
подлежаща на възстановяване, е определен въз основа на Правилата за
възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неприложимост на тези правила в настоящия случай. Съгласно наложилата се
съдебна практика на ВАС с тези правила е определен единствено размерът на
подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради
установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение. В тази насока не
може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на
подлежащата на възстановяване сума. От клаузите на сключения договор за
подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за
бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение
за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях
договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са
уредени задълженията на ползвателя на помощта и отговорността им при
неизпълнението им. В приложението към тези правила в табличен вид са определени
видовете нарушения и размерът на подлежащата на възстановяване БФП, съобразно
тежестта на нарушението, степента му, системността на извършването му и
продължителността му (дефинирани също в отделни колони на приложението).
Съобразно
конкретиката на случая, за първото нарушение е приложена т.30 от Приложение към
Раздел І „Общи положения“ от правилата, съгласно която когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи,
съгласно одобрен бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
това е продължило над една финансова година се налага санкция в размер на 100%
от предоставената финансова помощ по договора. В случая административният орган,
позовавайки се на тези правила, е изчислил, че подлежащата на възстановяване
финансова помощ е 100%, предвид установеното, че реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрен бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило повече от
две пълни финансови години.
За второто нарушение
е приложена т. 18 от Правилата за възстановяване на БФП, като в нея нарушението
е описано по следния начин: „Ползвателят не е спазил параметрите, заложени в
одобрения бизнес план, по отношение на устойчива заетост – не е разкрил нови
и/или не е запазил броя на съществуващите работни места“. Според тежестта на
нарушението то е разделено на две хипотези, като втората обхваща случаите,
когато неизпълнението е по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план
параметри. Нарушението се квалифицира с голяма тежест, тъй като засяга критерий
за допустимост по съответната мярка и в този случай размерът на подлежащата за
възстановяване финансова помощ е определен в нормативен акт (чл. 35, § 1 от
Делегиран регламент № 640/2014). Освен това то засяга подпомаганата дейност в
цялост, като в този случай се дължи пълно възстановяване – 100% от
предоставената финансова помощ по договора.
В конкретния случай
административният орган е постановил възстановяване на 100% от предоставената
на жалбоподателя БФП, съответно окончателен размер на определената финансова
корекция в същия размер, като е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата
за възстановяване на БФП, според която при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ.
За пълнота на
изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и
следното:
Дори и да се приемат
за основателни доводите на жалбоподателя относно изпълнението от негова страна
на бизнес плана в частта за заложените приходи от субсидираната дейност, по
делото са налице категорични доказателства за второто нарушение – неспазване на
параметрите, заложени в одобрения бизнес план, по отношение на устойчива
заетост. Само на това основание административният орган е в правото си да
наложи съответната финансова корекция в нормативно предвидения размер.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила,
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът
по жалбата има право на направените и претендирани разноски, в общ размер на 450
лева, от които 350 лева депозит за вещо лице по СИК (л. 190 от делото) и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът определя на основание
чл. 24, изр. второ от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира едноличният административен орган, издал акта, т.е. в полза
на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице, съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗПЗП.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЕТ „Биогло – Б.А.“*** против Решение с
Уникален номер 18/312/02676/3/01/04/02 и с изх. № 01-6500/8518 от 29.11.2022г.
за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ “Биогло – Б.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Глоджево, община Ветово, област Русе, ул. “Димитър Благоев“ № 41,
представлявано от управителя Б.И.А., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ -
гр. София сумата от 450 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: