Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 10.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в
публичното съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 357/2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД от гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, ЕИК *********, чрез юрк. К.А., като пълномощник на … С. Н. и И. Г., против Н.Х.А., ЕГН
**********, и Е.В.Ц., ЕГН **********,***. Налице е едно нетипично
възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може
установи вземането си. Искът е положителен
установителен и се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 18.04.2019г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 240/2019г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 353 от 19.04.2019г., солидарно срещу двамата длъжници, за
следните суми : 3832,06 лева - главница
и 447,68 лева - неустойка, заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.04.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 235,59 лева
разноски по делото, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение –
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 85,59 лева заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено
задължение по договор за револвиращ заем № ********** от
16.12.2010г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, Н.Х.А. и Е.В.Ц..
По делото се претендира главницата и
неустойката, заедно със
законната лихва, считано от 18.04.2019г. до окончателното издължаване, както и направените разноски.
Исковата молба е редовна. Предявените с молбата
искове са допустими. С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими.
В срока за отговор е подаден
писмен отговор от ответниците, чрез пълномощник. Твърди се, че вземанията са
погасени по давност, евентуално само претендираната неустойка. Представена е
тяхната версия за обстоятелствата, при които е бил сключен договора за кредит,
като се посочва, че са налице нарушения на Закона за потребителския кредит (ЗПК) - в сила от 12.05.2010г.
и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Отделно от така изложеното се твърди, че договорът
за кредит е нищожен, тъй като противоречи на закона и накърнява добрите нрави,
като се иска от съда да прогласи тази нищожност, а също и да обяви за нищожна
клаузата на чл. 13 от Общите условия към договора за кредит, тъй като същата е неравноправна.
По делото са приети, като писмени
доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 240/2019г. по описа на Районен съд Своге. Изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентна
и обективно изготвена. Разпитан е един свидетел. В писмена защита пълномощникът
на ответниците подробно аргументира тезите си.
Свогенският районен съд, първи състав, като
взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
Претендираното от ищеца вземане
произтича договор за револвиращ заем № ********** от 16.12.2010г., сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, Н.Х.А. (длъжник) и Е.В.Ц. (съдлъжник). От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че годишният
процент на разходите (ГПР) е в размер
на 129,09 %, годишният лихвен процент (ГЛП) е в размер на 92,11 %, а лихвеният
процент на ден е 0,25 %. Длъжникът е получила сумата от 1800 лева (1404,55 лева от
тях са отишли за погасяване на предходно нейно задължение, а 395,45 лева са
преведени по банковата ѝ сметка), а е
следвало да се върнат 5450,60 лева – на 35 броя месечни вноски по 148 лева и
една месечна вноска в размер на 270,64 лева. За периода от 14.03.2011г. до
08.05.2014г. общо е изплатена сума от 1651,72 лева.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
По делото безспорно се установява,
а и не се оспорва от страните, че на 16.12.2010г. между тях е сключен договор за
договор за револвиращ заем при по-горе посочените параметри. Заключението
посочва датите на които са извършвани плащания по договора, както и техния размер.
Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава
нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е
гарантирано чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. В конкретния
случай се установява липса на еквивалентност на
насрещните престации, или вземането на едната страна е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели неоснователно обогатяване. По договор за револвиращ заем № **********
от 16.12.2010г. е договорен годишен лихвен процент в размер на 92,11 %.
Лихвата по договора
е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на
сключване на процесния договор като обективен критерий за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване
на ответника, следва да служи размера на законната лихва. В съдебната практика по
сходни случаи относно договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г., се приема че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително, е ако не се надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая това съотношение
не е налице, тъй като договорената между страните годишна лихва надхвърля значително
размера на законната, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е
нищожна,
Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния
договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на
заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал.
4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече иищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Предвид на това не
е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва
да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР Предвид на това и след като калузите в процесния договор, като нищожни не
пораждат правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр.
с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
С оглед на събраните по делото доказателства
съдът намира за основателно възражението за нищожност на договора, тъй като накърнява
добрите нрави. По наведените с възражение твърдения за нищожност, съдът дължи произнасяне само в
мотивите на решението си.
В чл. 33 ЗПК е предвидено, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Искането на ищеца включва установяване на
вземане за неустойка. Отговорността на длъжника за претендираната
неустойка възниква не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава,
като се касае за изключване на превантивната функция на неустойката и се цели
само и единствено санкционирането на длъжника, което противоречи на чл. 33 ЗПК,
съгласно който кредиторът няма право да договаря изначално суми, платими при
забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната
лихва върху неплатената част от главницата. Затова са нищожни поради
противоречие с императивната норма на чл. 33 ЗПК договорните клаузи, в частта,
с която се предвижда задължение на изпадналия в забава длъжник да заплати
неустойка. При така
изложеното посочената клауза, на която ищецът основава претенцията си за
неустойка се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за
страните по правоотношението. Съдът и служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - чл. 7, ал. 3 ГПК. Останалите
възражения, като направени в условията на евентуалност, не подлежат на
разглеждане.
При този изход от делото е налице
неоснователно обогатяване на ответниците за сумата от 148,28 лева = 1800 лева –
1651,72 лева. За тази сума осъдителен иск от страна на дружеството - ищец не е
предявен, поради което съдът не може да се произнесе. Настоящото производство е по предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да понесе направените от ответниците
разноски, като съдът дължи произнасяне и по разноските
в заповедното производство.
По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с молба от 07.01.2020г.,
съдът счита за основателно възражението на пълномощника на дружеството - ищец,
тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на
извършената работа. В хипотезата на обективно съединяване на
искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Изчислени
според правилата посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет разноските
за адвокатско възнаграждение са : 1) по заповедното
производство - 379,79 лева ; и 2) по исковото производство - 529,58 лева, като за горницата над тези суми разноските, според съдебния състав, са прекомерни.
По исковото производство са направени и разноски за възнаграждение на вещо лице
в размер на 180 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД от
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, чрез юрк. К.А.,
като пълномощник на … С. Н. и И. Г., искове за признаване за установено по отношение на Н.Х.А., ЕГН **********, и Е.В.Ц.,
ЕГН **********,***, че има вземане, по силата на договор за револвиращ заем № **********
от 16.12.2010г., за сумата от 3832,06 лева - главница и за сумата от 447,68 лева – неустойка.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, ЕИК *********, представлявано от … С. Н. и И. Г. да
заплати на Н.Х.А., ЕГН **********, и Е.В.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 709,58
лева – представляваща направени разноски по гр.д.
№ 357/2019г. по описа на РС Своге, като адвокатското възнаграждение е намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, ЕИК *********, представлявано от … С. Н. и И. Г. да
заплати на Н.Х.А., ЕГН **********, и Е.В.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 379,79 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д.
№ 240/2019г. по описа на РС Своге, като адвокатското възнаграждение е намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На страните да
бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата
се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :