МОТИВИ на присъда от 28.03.2019 г. по н.о.х.д. № 35/2018 г.
по описа на Софийски окръжен съд, Н.О. - ІV състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия Р.И.Р., с установена по
делото самоличност, за това, че на 13.07.2016 г., на първокласен
път от републиканската пътна мрежа № 1 – в участъка между с.Т. и гр.Б., област
Софийска, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Опел“, модел „Мовано“, с рег. № ********, е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. П. *** – престъпление по чл.343 ал.1,
бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повидгнатото
обвинение срещу подсъдимия Р.Р., така както е формулирано в обвинителния акт,
като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. Поддържа още, че подсъдимия е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и моли да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление. Според прокурорът от СОП, отговорността
на подсъдимия Р. следва да бъде ангажирана за извършено от него нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от НК, за което се претендира с
обвинителния акт. Прокурорът застава на това становище, предвид наличните
според него доказателства по делото, че пострадалия велосипедист е бил
предвидимо препятствие на пътя, но поради отклоняване на вниманието му от
пътната обстановка, подсъдимия изобщо не го забелязал. По мнение на прокурорът,
въпреки че по делото несъмнено е установено, че подсъдимия е управлявал
товарния автомобил с несъобразена скорост с условията на видимост, то това
негово поведение не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
предвид липсата на каквато и да било реакция от негова страна, преди настъпване
на удара. Счита и, че в конкретният случай загубата на контрол от страна на
подсъдимия, като водач на МПС, не е било допуснато в резултат на извършено от
него нарушение на режима на скоростта и съответно не би могло да бъде поставено
като нарушение в началото на причинно-следствения процес на процесния
транспортен инцидент. Алтернативно се прави искане от прокурора, ако съдът
прецени, че общественоопасните последици са настъпили в резултат на допуснато
от подсъдимия нарушение на пътя по чл.20 ал.2 от ЗДвП, да го признае за виновен по тази правна
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 ал.1, б.”в”,
вр. чл.342 ал.1 от НК. По отношение на наказанието, представителят на
държавното обвинение изразява становище, че целите, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати спрямо подсъдимия с налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от три години, като същевременно
изпълнението на това наказание бъде отложено за максималния изпитателен срок.
Моли освен това съдът да наложи на подсъдимия и наказание по чл.343г от НК, а
именно лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, както и да се
разпореди за съдбата на иззетите по делото веществени доказателства.
Повереникът
на частните обвинители Ц.П.Ц. и И.С.Ц. – адв.П.П. се солидаризира изцяло със становището на представителят на
СОП, относно вината и отговорността на подсъдимия. Излага доводи, че причина за
настъпването на конкретното транспортно произшествие и последвалата от него
смърт на пострадалия, следва да се търси в неизпълнението на задълженията на
подсъдимия, вменени му в ЗДвП – да контролира непрекъснато управляваното от
него моторно превозно средство и да съобразява скоростта на движение на
последното с пътната обстановка. Доколкото според повереникът, велосипедиста е
представлявал предвидимо препятствие на пътя, то в случай че подсъдимия е
съобразил скоростта си на движение с пътните условия, би предотвратил
настъпването на транспортната злополука. С оглед на това, повереникът пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като по отношение на
наказанието, което следва да му се наложи, моли същото да бъде определено около
средния размер на предвиденото за конкретното престъпление наказание лишаване
от свобода. Претендира изпълнението на това наказание да не бъде отлагано по
реда на чл.66 ал.1 от НК, с оглед спазване изискванията на генералната и
индивидуалната превенция.
Защитникът
на подсъдимия Р.И.Р. – адвокат В. пледира
за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу
подзащитния му обвинение не е доказано по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Изразява становище, че от наличните по делото
доказателства, в частност от заключенията на приетите автотехнически
експертизи, които са напълно противоречиви, не може да се обоснове обвинението,
твърдяно от прокуратурата, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в
резултат на извършено от подсъдимия Р. нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Моли
съда да не приема и доводите на частното обвинение за допуснато от подсъдимия
нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, което да стои в
причинна връзка са настъпилата смърт на пострадалия, доколкото такова нарушение
не е вменено на подсъдимия с обвинителния акт. Счита, че при изграждане на
решаващите си изводи, съдебния състав следва да се съобрази изцяло с
експертното заключението на вещото лице М., съгласно което вина за настъпилия
пътен инцидент следва да се търси единствено в поведението на пътя на
пострадалия велосипедист, което е било неправомерно – движил се е извън
предвидената на пътното платно велоалея, с висока степен на алкохолно опиване и
без светлоотразителна жилетка. Поради това, според защитата, следва да се
приеме за несъмнено по делото, че велосипедиста не е съставлявал опасност за
движението /предвидимо препятствие на пътя/
и за подсъдимия, като водач на товарния автомобил, движещ се след него,
не е съществувало задължение да прояви повишено внимание при движението и
приближаването към него, като предприеме мерки за безопасност. С оглед на това,
по мнение на защитата, в конкретната пътна ситуация подсъдимия не е бил длъжен
и не е могъл да предвиди реализирането на пътнотранспортното произшествие с
пострадалия велосипедист, като извършеното от него следва да се приеме за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Алтернативно се заявява искане от
защитникът, ако съда счете за виновен подсъдимия в извършването на
инкриминираното му транспортно престъпление, да му наложи наказание в минималния
предвиден от закона размер, предвид установеното съпричиняване от страна на
пострадалия. Моли също, определеното по този начин наказание лишаване от
свобода, да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимия Р.И.Р. не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан по него. В
последната си дума пред съда, изразява съжаление за случилото се.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Р.И. *** живее в същия град, с ЕГН **********, неосъждан, с полувисше
образование, безработен. Същият е правоспособен водач на МПС – категории „В” и „АM”
и притежава свидетелство за управление на МПС № *********/19.10.2011 г. със
срок на валидност до 19.10.2021 г. Наказван е по административен ред с влезли в
сила /четири на брой/ наказателни постановления за извършени от него нарушения
на ЗДвП.
На
13.07.2016 г., около 03,00 часа през нощта, подсъдимия Р.Р. тръгнал за работа в
завода в с.Т.. Същият управлявал товарен автомобил марка „Опел”, модел „Мовано”
с рег. № ********. Пристигайки в завода, натоварил стоката на товарния
автомобил и потеглил за гр.Б.. Движил се по първокласен път № 1 от
републиканската пътна мрежа, в посока от с.Т. към гр.Б., управлявайки посочения
автомобил.
В този
участък от пътя, платното за движение било двупосочно, с една лента за движение
в посока от с.Т. за гр.Б., с ширина 4,00 метра и две ленти за движение в
обратна посока /по 3,70 м. всяка/, отделени по между си посредством, единична,
бяла, прекъсната линия „М3”, а от лентата за движение в посока с.Т. – гр.Б.,
отделени с единична непрекъсната линия „М1”. Пътният участък бил прав,
равнинен, сух, с асфалтово покритие. Района бил неосветен, времето – сухо, в
тъмната част на денонощието.
В дясно на платното за движение, в посока към
гр.Б., на нивото на асфалтовото покритие имало изграден затревен, неоформен,
земно-каменист банкет, със средна височина около 1,00 м., в което тревата била
окосена. В дясно от него било разположено затревено, необработваемо
пространство. В ляво на платното за движение, в същата посока, асфалтовото
покритие се ограничавало от бетонов бордюр с височина около 10 см., в ляво на
който се намирало затревено пространство с ширина два метра. В участъка от пътя
1-3 от км.178+200 от с.Т. до км.179+200 преди началото на пътен възел Б.,
съществувало изградена асфалтирана алея, която била предназначена за движение
на пешеходци и велосипедисти, но не била обозначена като такава.
Подсъдимият
Р. управлявал товарния автомобил „Опел”, модел „Мовано” с рег. № ******** в
дясната лента на платното за движение на пътя с.Т. – гр.Б., като се движил със
скорост от около 76 км/ч. Участъкът от пътя бил неосветен, подсъдимия продължавал
да се движи в тъмната част на денонощието, на къси светлини на фаровете на
автомобила си. По същото време и условия на движение, в дясната лента на
платното за движение на същия път и в същата посока, пред управлявания от
подсъдимия товарен автомобил, осъществявал движението си пострадалия М. П.Ц.,
който кормувал велосипед. Последният бил без светлоотразителна жилетка и без
поставени на велосипеда светлоотразителни устройства.
Придвижвайки
се по посоченият начин, управляваният от подсъдимия автомобил следвало да се
размине с насрещно движещ се автомобил, който се движил на дълги светлини.
Подсъдимият присветнал със светлините на фаровете на автомобила си, така че да
подсети насрещно идващия автомобил да превключи от дълги на къси светлини. В
момента на разминаването им, подсъдимия усетил удар в челната дясна част на
товарния автомобил, при което незабавно отклонил посоката на движение на същия
в ляво, по отношение на първоначалната си посока на движение и задействал
спирачната система, в резултат на което автомобила се установил на място на
пътното платно. Настъпил удар между предната дясна част на товарния автомобил
„Опел Мовано” и задната страна на велосипеда, управляван от М. П.Ц.. Последният
заедно с велосипеда били качени на предната броня на товарния автомобил нагоре
и носени по този начин в продължение на няколко метра. Тялото на пострадалия Ц.
било отхвърлено нагоре, като деформирало дясната страна на предния капак на
автомобила и десния му калник, а главата му достигнала до предното стъкло,
което довело до счупването му. В момента, в който след удара подсъдимия
отклонил движението на автомобила вляво от първоначалната си посока, велосипеда
и тялото на пострадалия били отхвърлени напред и леко надясно, и паднали върху дясната
част на платното за движение в посока към гр.Б., след което се установили на
място. В резултат на получените тежки травми пострадалият М. Ц. починал веднага
на място.
След
като спрял товарния автомобил, подсъдимият Р. слязъл от него, приближил се до
пострадалия и видял, че същия не диша. Веднага подал сигнал за случилото се на
националния телефонен номер за спешни повиквания 112 /в 03,47 часа/.
Местопроизшествието
било посетено от екип на Спешна помощ – гр.П., който констатирал смъртта на
пострадалия М. Ц..
На
мястото на пътният инцидент пристигнали дежурните полицейски служители от РУ на
МВР гр.Б. – свидетелите А.И. Й., И.И.И. и Н.А.Н.. Те заварили тялото на пострадалия,
разположено напречно на асфалта, от дясната страна на пътя по посока от с.Т. за
гр.Б., а малко преди него от същата страна на пътя се намирал велосипеда.
Полицейските служители забелязали също, че от лявата страна на пътя по посока
на движението от с.Т. към Б. се намирал товарен автомобил „Опел”, модел
„Мовано” с рег. № ********, а в близост до него бил единствено водача му –
подсъдимия Р.. Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че не е видял и
ударил велосипедиста, който се е намирал в неговата пътна лента. Свидетелят И.
веднага извършил изследване на подсъдимия за употреба на алкохол, с техническо
средство „Алкотест Дрегер”, което отчело положителен резултат – 0,3 промила
алкохол в издишания въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол и същият бил придружен от полицейските
служители до Център за спешна помощ – гр.П., където му била взета кръвна проба.
Последната била изпратена за медицинско изследване в специализираната химическа
лаборатория към УМБАЛ „********”- гр.С., в резултат на което бил съставен
протокол № 822/13.07.2016 г., съдържащ заключение за липса на етилов алкохол в
кръвната проба на подсъдимия.
В хода
на образуваното досъдебно производство е назначена и изготвена съдебнохимическа
експертиза /л.111-114 от ДП/, заключението на която е определила следните
стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Р.Р.: към момента
на подаване на сигнала за ПТП – в 03,47 ч. – 0,38 промила; на датата 13.07.2016
г. в 03,37 ч. – 0,40 промила и на същата дата, в 03,17 ч. – 0,45 промила.
Посочените стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия,
вещото лице е изчислило по газхроматографския метод, на основата на отчетената
концентрация при подсъдимия от 0,30 промила, измерена с „Алкотест Дрегер” на
13.07.2016 г. в 04,17 ч.
На
същата дата /13.07.2016 г./ бил извършен оглед на местопроизшествие,
обективиран в съставен протокол /л.5-12 от ДП/, при който са установени районна
на настъпилото ПТП, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, разположението и техническото състояние /деформациите/
на превозните средства, участвали в пътното произшествие, следите оставени на
пътната настилка от МПС и от части /елементи/ от велосипеда и от автомобила, трупа
на пострадалия М. Ц..
При
извършените оглед и аутопсия на трупа на пострадалия М. П.Ц. по назначената
съдебномедицинска експертиза на труп № 461/2016 г. /л.52-54 от ДП/ са
установени следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма; закрита гръдна
травма; закрита коремна травма; травма на опорно-двигателния апарат; признаци
на остра кръвозагуба. Характера и морфологията на описаните травматични
увреждания са дали основание на експертите да заключат, че същите са резултат
от действие на твърди тъпи предмети с висока кинетична енергия, в задно-предно
направление и могат да се получат при удар на тялото от МПС. Според вещите лица
по тази експертиза, смъртта на пострадалия М. Ц. се дължи именно на тежката
съчетана гръдно-коремна, черепно-мозъчна и на опорно-двигателния апарат травма.
Предвид тежестта на посочените травми, експертите са приели, че смъртния изход
за пострадалия Ц. е бил неизбежен и е настъпил бързо. Вещите лица са
констатирали и наличие на етилов алкохол в химически изследваната проба кръв от
трупа на пострадалия в порядъка на 2,75 промила.
Видно
от заключението на съдебно-химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, в иззета кръв от трупа на
пострадалия М. Ц. /л.55 от ДП/, е установено наличие на етилов алкохол 2,75
промила.
Съгласно
заключението на трасологичната експертиза по протокол № 254/29.06.2017 г.
/л.93-98 от ДП/, по конструкцията на иззетия по делото велосипед на пострадалия
М. Ц. са констатирани следните деформирани елементи и части – дъговидно
изкривена от ляво на дясно основа на затворената рамка; ъглова деформация на
вертикалата, в която се поставя седалката, в лявата й страна и изкривена
седалка в дясно; счупен и изкривен на дясно багажник; преден калник с две
деформации, а джантата силно деформирана, спаднала гума и частично извън
джантата; заден калник – силно деформиран на височина 42 см., джантата му също
силно деформирана, гумата му спаднала и частично извън нея. Тези деформации и
трасологични следи, са дали основание на вещото лице, изготвило обсъжданата
експертиза, да заключи, че същите могат да бъдат получени при въздействие на
движещ се с висока скорост зад велосипеда предмет и удар от него в посока:
отзад – напред и от ляво – на дясно.
По
делото е назначена автотехническа експертиза /л.64-67 от ДП/. Видно от
заключението на същата, мястото на процесното ПТП е посочено за възникнало на
първокласен път № 1 от републиканската пътна мрежа, в продължително прав в
двете посоки, равнинен участък, по посока на движение с.Т. – гр.Б..
При извършеният от вещото лице по тази
експертиза, оглед на участвалите в пътнотранспортното произшествие превозни
средства, са установени следните повреди и деформации по същите:
- при
лекия автомобил „Опел”, модел „Мовано” с рег. № ******** – следа от основен
удар в челната част на автомобила, разположен в ляво от дясната странична
габаритна част до около 55 см.; деформация в областта на предния капак в посока
към двигателния отсег на автомобила; счупен десен фар и спукано челно панорамно
стъкло, разположено от около средата по дължина на стъклото до предна дясна
колонка на кабината.
- при велосипеда
– силно деформирани и двете джанти на автомобила, като гумите им са частично
извън тях и в спаднало състояние; силно деформиран заден калобран; липса на
светлоотразител в мястото, където обичайно се монтира такъв; липса на спирачка
на предното колело и устройство за издаване на звуков сигнал.
Базирайки
се на извършения технически преглед на моторното превозно средство, вещото лице
е заключило, че по същия липсват следи от удари и деформации /технически
повреди/, които да са съществували преди пътнотранспортното произшествие, с
оглед на което е достигнал до извод, че товарния автомобил „Опел Мовано” е бил
технически изправен към този момент. За процесния пътен велосипед, вещото лице е направило
констатация за техническата му неизправност към момента на ПТП, предвид липсата
на звънец и работещо устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред
и спирачка на предното колело.
Изхождайки
от гореописаните деформации по превозните средства, местоположението им след
произшествието, габаритите им, както и от съдържащите се в огледния протокол
данни за налични следи върху асфалтовата настилка в зоната на ПТП, експертите по изготвената комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТ – л.69-76 от ДП/ са дали
заключение за мястото на удара между двете превозни средства: по дължина на
платното за движение – на около 3,00 – 4,00 метра преди приетия по време на
огледа на местопроизшествието ориентир № 1, в посока с.Т. – гр.Б. и по широчина
на платното за движение – на около 1,00 до 2,00 метра в ляво от десния край на
асфалтовото покритие по отношение на същата тази посока. Пак според тези
експерти, скоростта на движение на товарния автомобил „Опел” към момента на
удара и непосредствено преди него е била около 76 км./ч., а тази на движение на
велосипеда – 10 км/ч. Посочено е и, че за пръв път водачът на товарния
автомобил е имал възможност да забележи наличието на велосипед в лентата за
движение, когато велосипедиста се е намирал пред фронта на автомобила минимум
на около 60 метра.
Експертите
от обсъжданата автотехническа експертиза са достигнали и до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП се дължи на субективните
действия на водача на товарния автомобил „Опел Мовано” – подсъдимия Р.Р., който
в зоната на възникване на ПТП не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлявал, както и на субективните действия на велосипедиста,
който в зоната на ПТП не се е движил възможно най-близко до дясната граница на
платното за движение и е управлявал велосипеда без същия да е снабден с
устройство за излъчване на бяла или жълта светлина, и не е ползвал
светлоотразителна жилетка. Прието е още, че подсъдимия както водач на товарния
автомобил „Опел” е имал техническа възможност да предотврати удара в случай, че
непрекъснато е контролирал МПС, което е
управлявал, а така също и за велосипедиста М. Ц. автопроизшествието е било
предотвратимо в случай, че е използвал светлоотразителна жилетка и е имал
поставено отпред на велосипеда устройства за светлина.
Допълнително
назначената и изготвена по делото автотехническа експретиза /л.240-242 от ДП/ е
изследвала въпроса за минималното разстояние /опасната зона/, за което би могъл
да спре управляваният от подсъдимия товарен автомобил от момента на възприемане
на опасността от водача му до окончателното му спиране, като е достигнала до
категорично заключение, че при приетата скорост от 76 км/ч. същата /опасната
зона за спиране/ е била 71 метра.
Приетата
по делото допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
/л.75-82 от ДП/ потвърждава изцяло констатациите на горепосочените експертни
заключения относно мястото на удара между процесните превозни средства,
механизма на развитие на пътнотранспортното произшествие, величината на
разстоянието, от което подсъдимия е имал обективна възможност да забележи
велосипедиста. В частност, тази експертиза е предложила и възможния механизъм
на получаване на констатираните при пострадалия телесни увреждания, довели до
смъртта му, като в тази насока е отбелязано, че в момента на удара пострадалия
се е намирал с гръб към автомобила и е било налице застигане и блъскане на
същия от товарния автомобил.
От
заключението на назначената, изслушана и приета от настоящия съдебен състав повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М.
се установява следното: ударът между лекия автомобил и
велосипеда е настъпил в дясната лента на платното за
движение, на около 10-11 м. западно от приетия в огледния протокол ориентир –
по дължина и на около 1,00-1,5 м. южно от северната граница на платното за
движение – по широчина на платното за движение. Скоростта на движение на
товарния автомобил „Опел” в момента на удара е била 96 км/ч., а тази на
велосипедиста 10-14 км/ч. При тази скорост на движение на товарния автомобил,
опасната зона за спиране на същия е била 109 м. Водачът на товарния автомобил е
имал техническа възможност да забележи велосипедиста М. Ц., движещ се без
светлоотразителни елементи, на около 35 м. пред автомобила. Според вещото лице,
изготвило тази експертиза, причините за настъпване на ПТП от техническа гледна
точка са следните: велосипедиста не се е движил възможно най-вдясно до дясната
граница на платното за движение, а се е отклонил наляво на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, както и същият не е използвал
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населено място, през
тъмната част на денонощието; при положение, че се приеме, че велосипедиста е
представлявал непредвидимо препятствие на пътя /предвидимо такова е било
велосипед със светлоотразителна жилетка/, при което технически съобразената
скорост с пътно-климатичните условия и дължината на конкретната видимост към
велосипед със светлоотразители при движение на къси светлини е била 70 км./ч.,
причината за настъпване на произшествието е поведението на велосипедиста, тъй
като в момента на отклоняване наляво на велосипедиста М. Ц., водача на товарния
автомобил е нямал възможност да установи автомобила преди мястото на удара,
като намали скоростта си и изостане зад него, за което е било необходимо да се
движи със скорост по-малка от 48 км/ч.; в случай, че се приеме, че
велосипедиста е представлявал предвидимо препятствие на пътя и товарния
автомобил „Опел Мовано” е следвало да се движи с технически съобразена скорост
с пътно-климатичните условия и дължината на конкретната видимост към велосипед
без светлоотразители /велосипедиста М. Ц./ при движение на къси светлини, която
е била 44 км/ч., то тогава причина за ПТП е и това, че водача на товарния
автомобил се е движил със скорост 96 км/ч., поради което е нямал техническа
възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост 44 км/ч. – би
имал такава възможност.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда
на чл.373 ал.1, във вр. с чл.372 ал.1 от НПК гласни доказателства, събрани чрез
проведените на досъдебното производство разпити на свидетелите Ц.П.Ц., И.С.Ц., А.И.
Й. и Х. Д. М. и заключенията на съдебномедицинските експертизи на веществени
доказателства по протокол № 73 и № 183, както и основавайки се на събраните в
рамките на съдебното следствие пред настоящия съд, доказателствене материали, а
именно:
-
гласни доказателствени средства – обяснения на подсъдимия Р.Р., показания на
свидетелите И.И.И. и Н.А.Н.;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.5-18 от ДП/, протокол за химическа
експертиза / л.60 от ДП/, талон за медицинско изследване и протокол, фиш за
спешна помощ /л.139 от ДП/, ксерокопие на лични документи /л.142 от ДП/, акт за
смърт, справки за нарушител в водач /л.167
от ДП/, удостоверение за наследници и родствени връзки /л.151,152 от ДП/,
справка от дирекция „Национална система 112”, справка от Агенция пътна
инфраструктура, справка за съдимост, декларация на подсъдимия.
-
способите за доказване - заключение на
съдебномедицинската експертиза на трупа на М. Ц. /л.52-54 от ДП/,
съдебнохимическа експертиза /л.55 от ДП/, заключение на трасологична експертиза
/л.93 от ДП/, заключение на автотехническа експертиза /л.64-67 от ДП/,
заключение на допълнителна автотехническа експертиза /л.240 от ДП/, заключение
на комплекса съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.69-76 от ДП/ и
заключение на допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.79-82 от ДП/, заключение на съдебнохимическа експертиза по
писмени данни /л.111-114 от ДП/.
За да обоснове решаващите си
фактически изводи относно релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС
се довери изцяло на показанията на свидетелите Н.А.Н., И.И.И. и А.И. Й.,
обясненията на подсъдимия Р.Р., депозирани от него в хода на съдебното
следствие. В подкрепа на гореизложените констатации по фактите са и
заключенията на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия; трасологична
експертиза; съдебномедицинските експертизи на веществени доказателства; съдебно-химическата
експертиза, дала заключение за съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия
към момента на пътния инцидент; отчасти заключенията автотехническите,
комплексните съдебномедицински и автотехнически експертизи и повторната
автотехническа експертиза на вещото лице М.; обективните находки, намерени
при извършеният оглед на местопроизшествието. В тази насока съдът взе предвид
показанията на свидетелите Н.Н., И.И. и А. Й. /полицейските служители, изпратени на мястото на
произшествието/, които изцяло кредитира. Между събраните гласни доказателства
чрез разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото,
съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Противоречия от такъв характер /съществени за релевантните обстоятелства по
делото/ съдът не откри и между отделните показания на така посочените
свидетели. Същите са кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един
от тези свидетели по логически последователен, житейски достоверен, обективен и
безпристрастен начин. В показанията на тези свидетели се съдържат сведения за
времето и мястото на реализираното пътно произшествие; пострадалото в резултат
на пътния инцидент лице; участващите в него превозни средства – товарния
автомобил „Опел Мовано” и велосипеда, кормуван от пострадалия Ц., мястото на
инициалния удар между тях и разположението им на пътното платно след удара;
лицето, управлявало товарния автомобил „Опел” – подсъдимия Р.. По отношение на така посочените
факти, показанията на свидетелите Н., И. и Й. се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – обясненията
на подсъдимия Р., обективните находки, намерили отражение в
протокола за оглед на местопроизшествие, данните съдържащи се в заключенията на
изготвените съдебномедицински и автотехнически експертизи. Тези свидетели са
конкретизирали именно подсъдимия Р.Р., като лицето управлявало процесния товарен
автомобил марка „Опел Мовано” в момента на произшествието. В показанията си
същите свидетели съобщават, че при пристигането им на мястото на инцидента,
разговаряли с подсъдимия, който им обяснил, че „пътувал с микробуса от с.Т. към
Б. и не видял велосипедиста, който се намирал от същата страна на пътя, и го
блъснал”. Обсъжданите гласни доказателствени източници съдържат и информация за
извършена от свидетеля И. проверка на подсъдимия с техническо средство за
употреба на алкохол, дала положителен резултат /наличие на 0,3 промила алкохол в издишания въздух/ и за
предоставена от подсъдимия кръвна проба за извършване на химическо изследване
на алкохолната концентрация. Относно тези обстоятелства, показанията на свидетелите
Н., И. и Й. срещат пълна подкрепа от събраните по делото писмени доказателства
и в частност – от протокола за химическа експертиза, удостоверяващ извършено
изследване за наличие на алкохол в кръвна проба, доброволно предоставена от
подсъдимия Р., както и се потвърждават от заключението на съдебнохимическата
експертиза /л.111-114 от ДП/, установила съдържание на алкохол в кръвта на
подсъдимия /0,45 промила/ към момента на произшествието /в 03,17 ч. – момента
на подаване на сигнала от подсъдимия на тел.112/.
Съдът не намери основания да не кредитира и
съответно даде вяра на обясненията на подсъдимия Р.Р., депозирани от него в хода на проведеното
пред настоящата инстанция съдебно следствие. Съдът обсъди тези обяснения на подсъдимия във връзка с
другите доказателствени материали, които
възприема и кредитира, и констатира пълното им съответствие с тях.
Обясненията на подсъдимия съдържат информация относно времето, мястото,
обстановката на настъпилата транспортна злополука, механизма на развитието й, свързан с обстоятелството, че подсъдимия предприел аварийно
спиране на управлявания от него автомобил, в момента в който възприел
настъпилия удар с велосипедиста, тъй като преди това не забелязал движението му
на пътното платно. Досежно
тези обстоятелства, коментираните обяснения на подсъдимия Р. се потвърждават /подкрепят/ по несъмнен начин от
данните, съдържащи се в протокола за оглед на мястото на произшествието,
относно параметрите на пътното платно в тази зона, разположението на участвалите в произшествието
превозни средства,
мястото на инициалния удар между тях, оставените на пътното платно следи от
спирачен път на товарния автомобил и от части /елементи/ на двете превозни
средства; от заключенията на основната и допълнителна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертизи /л.69-76 и л.79-82 от ДП/,
установяващи механизма на настъпване на процесното
произшествие от техническа
гледна точка,
напълно идентичен на този, описан от подсъдимия; от показанията на свидетелите Н., И. и Й. свидетелстващи за
преките си възприятия относно мястото на удара между процесните превозни
средства и разположението им на пътното платно след произшествието,
пострадалото от него лице. След като съпостави по посочения начин обясненията
на подсъдимия Р. с останалите доказателствени източници /кредитирани от съда/,
като отчете пълната им кореспонденция с тях, съдът прие същите за
добросъвестни, достоверни и обективни.
Досежно показанията на свидетелите
Ц.Ц., И.Ц. и Х. М., съдът счита, че същите не допринасят за изясняване на
фактологията по делото, доколкото не са източник на конкретни фактически данни,
свързани с релевантните по делото обстоятелства. Чрез тези показания се
потвърждават безспорно установените по делото фактически констатации относно
настъпилото ПТП, участниците в него, разположението на пътното платно на
участвалите в него превозни средства, пострадалото лице от произшествието,
извършения оглед на място от компетентните органи.
Съпоставяйки всички изслушани и
приети по делото автотехнически експертизи, настоящият състав на СОС намира, че
доверието му следва да заслужат заключенията на автотехническите експретизи,
изготвени от вещите лица Д. и П. /основна и допълнителна – л.64-67 и л.240-243
от ДП/, основната и допълнителна комплексни съдебномедицински и автотехнически
експертизи /л.69-76 и л.79-82 от ДП/ - по въпросите за скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил преди настъпване на автопроизшествието,
опасната зона за спиране на същия, разстоянието, на което подсъдимия обективно
е могъл да възприеме пострадалия велосипедист пред фронта на автомобила,
механизма на реализиране на транспортната злополука. Въз основа на заключенията
по тези експертизи, преценени във взаимовръзка с констатираните в протокола за
оглед на местопроизшествието обективни находки /деформациите по процесните
превозни средства, разположението им на пътното платно след ПТП, оставените
следи по платното/, съдът приема за безспорно установени от фактическа страна
обстоятелствата, че мястото на инициалния удар между процесните превозни
средства е било на около 1,00-2,00 м. вляво от десния край на асфалтовото
покритие на първокласен път № 1 в посока с.Т. - Б.; че първоначалният удар е
бил между челната дясна част на товарния автомобил и задната част на велосипеда;
че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди момента на
удара е била около 76 км/ч., а тази на велосипедиста – около 10 км/ч.; че опасната
зона за спиране на товарния автомобил, при посочената скорост на движение е
била 71 м.; че водача на товарния автомобил е имал обективна възможност да
възприеме велосипеда, когато последния се е намирал на 60 м. от фронта на
автомобила; че подсъдимия е задействал спирачната система на управлявания от
него товарен автомобил в момента на удара с велосипедиста. По тези въпроси,
назначената, изслушана и приета повторна автотехническа експертиза, изпълнена
от вещото лице М., е отговорила по съществено различен начин. Основание, за да
кредитира заключенията на горепосочените експертизи, съдът откри в
обстоятелството, че същите извеждат отговорите си по така поставените им
въпроси и в частност по въпроса за скоростта на движение на автомобила,
управляван от подсъдимия преди ПТП /отговорът на този въпрос е предпоставил и
заключението им по останалите задачи/ на основата на приетата от тях
констатация, че началото на реакцията на водача на товарния автомобил „Опел
Мовано” – подсъдимия Р. /задействането на спирачната система на автомобила/
съвпада с момента на удара на същия с велосипедиста. Именно тези експертни
изводи, съдът прие за обективни /а не тези на вещото лице М., според които
подсъдимия е реагирал за екстрено спиране в един по-ранен момент от този на
удара/, тъй като са съответни на данните, съдържащи се в огледния протокол,
касаещи оставени единствено след мястото на удара спирачни следи от автомобила
на платното за движение, както и на обясненията на подсъдимия, че е
предприел аварийно спиране на
управлявания от него автомобил в момента на удара с велосипедиста /виж
разясненията на вещото лице М. в с.з. 28.03.2019 г./.
По поставеният за експертно
изясняване въпрос относно възможния механизъм на протичане на конкретното
автопроизшествие, настоящият състав на СОС възприема изцяло, като несъмнен и
безспорен, предложеният такъв от експертизите на вещите лица Д. и П. /КСМАТЕ –
л.69-76 и допълнителна КСМАТЕ – л.79-82 от ДП/, свеждащ се най-общо до
следното: осъществявано по пътя от с.Т. за гр.Б. движение на процесните
превозни средства в една пътна лента; при разминаване на управлявания от
подсъдимия товарен автомобил с насрещно движещ се автомобил, последвал удар в
челната дясна част на товарния автомобил с велосипедиста, движещ се също в дясната
пътна лента; задействане на спирачната система на автомобила от страна на
подсъдимия и отклоняване на посоката на движение на същия в ляво, по отношение
на първоначалната си посока; отхвърляна на велосипеда в посока напред-вдясно, а
тялото на пострадалия – на предния капак на автомобила и придвижването му
/”провлачването му върху терена”/ в посока напред до установяването му на
място. Съдът се позовава изцяло на коментираните заключения, намирайки ги за
обосновани, задълбочени и компетентни, доколкото вещите лица, изготвили същите,
са извели експертните си изводи на основата на съществуващите обективни данни
по делото - констатациите в протокола за оглед относно деформациите на двете
превозни средства, разположението им след произшествието, както и това на трупа
на пострадалия, естеството и механизма на причиняване на уврежданията на
пострадалия. Вещото лице М., изпълнило повторната автотехническа експертиза,
отрича като възможен така описания по-горе механизъм на протичане на
конкретното произшествие, като при разпита си в съдебно заседание твърди, че
подобен механизъм на ПТП не държи сметка за обстоятелството, че установените по
велосипеда деформации са предимно в дясната му част /задният калник на
велосипеда, според експертът е останал „абсолютно непокътнат”/, което налагало
извод за осъществен от товарния автомобил удар на велосипеда в момента, в който
последния се отклонил от праволинейното си движение наляво, под ъгъл около 19
градуса. Така предложеният от вещото лице М. механизъм на развитие на
автопроизшествието, не се възприема от съдебния състав на СОС, тъй като
изготвеното от него заключение на повторната АТЕ в тази му част, противостои на
съдебномедицинската експертиза, основаната и допълнителна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертизи, трасологичната експретиза. По-конкретно,
в отговора на задача шеста от КСМАТЕ вещите лица са приели, че първоначалният
контакт между тялото на пострадалия и МПС е осъществен в областта на гърба на
пострадалия, доколкото са констатирали получен в тази област на тялото
характерен за такъв удар - „тъканен джоб”, счупвания на костите и увреждания в
коремната и гръдната кухина. Основание, за да приемат, че първоначалният
контакт между автомобила и велосипеда е бил в областта на задната капла на
последния, същите тези вещи лица са намерили и в причиненото „рязко разгъване”
на тялото на пострадалия в момента на отхвърлянето му от удара, резултирало в
получени характерни напуквания на кожата в слабинните области. В същата насока
е и заключението на допълнителната КСМАТЕ /зад.4, л.79-82 от ДП/, в която е
посочено, че от характера, морфологията и локализацията на уврежданията на
пострадалия, както и повредите на автомобила и велосипеда, вещите лица черпят
извода си, че в момента на удара пострадалия се е намирал с гръб към автомобила,
т.е. било е налице застигане и блъскане
на същия. Заключението на трасологичната експертиза също опровергава
констатациите на повторната АТЕ на вещото лице М. за направлението на
инициалния удар между товарния автомобил и велосипеда. В частност, твърдението
на този експерт, че поради липсата на повреди и деформации в областта на задния
калник на велосипеда, удара на същия от товарния автомобил на подсъдимия, не би
могло да бъде осъществен с направление отзад – напред, не намира опора в
установените обективни данни от трасологичната експертиза /виж разпит на вещото
лице М. в с.з. на 28.03.2019 г./. В заключението на тази експертиза е посочено,
че при огледа на процесния велосипед е констатирано, че задният калник е
деформиран на височина 42,0 см., джантата е силно деформирана, гумата е спаднала
и частично е извън нея. Все в тази връзка следва да бъдат взети в предвид и
несъмнено установените по делото данни относно мястото на инициалния удар между автомобила на подсъдимия
и пострадалия велосипедист - на разстояние от около 1,00 до 2,00 метра в ляво
от десния край на асфалтовото покритие за посоката на движение на автомобила,
управляван от подсъдимия, при широчина на пътната лента в посока с.Т. – гр.Б. –
4,00 м., от които данни може да се заключи, че пострадалият е осъществявал
движението си с велосипеда, непосредствено преди удара, в близост до средната
част на пътната лента в посочената посока. Ето защо, заключението относно механизма на развитие на
произшествието, дадено от повторната автотехническа експертиза на вещото лице М.,
съдът не взе в предвид при изграждане на изводите си по фактите.
Обсъждайки заключението на
повторната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., съдът приема
за достоверни и обосновани изводите, че технически съобразената скорост, с
която подсъдимия е следвало да управлява автомобила, за да може да спре /да
избегне удара с велосипедиста/ с оглед дължината на конкретната видимост към
велосипедиста М. Ц., е около 44 км/ч. По така поставеният за експертно
изследване въпрос относно причините от техническа гледна точка за възникване на
пътнотранспортното произшествие, настоящият съдебен състав се довери на тази
автотехническа експертиза, доколкото вещото лице подробно, мотивирано и
обосновано е извело заключението си по този въпрос, изследвайки всички фактори,
които следва да се отчитат от водачите на МПС при избора на скоростта си на
движение. Заключението по този въпрос, дадено от вещото лице Д. по комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.69-76 от ДП/, съдът не
кредитира. Като основен недостатък на експертизата в тази й част, се констатира
нейната противоречивост и неубедителност. Така експертът инж.Д. изяснявайки въпроса за причините за настъпване
на ПТП е достигнал до извод, че същите следва да се търсят /освен в поведението
на велосипедиста на пътното платно/ в действията на подсъдимия, като водач на
товарния автомобил, който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС. Този извод на вещото лице Д., не само че не е
мотивиран по никакъв начин в заключението му, но и противоречи на друг сторен
от него такъв – относно предотвратимостта на натстъпилото пътнотранспортно
произшествие от страна на подсъдимия, която е приета за възможна от техническа
гледна точка ”при условие, че подсъдимия е предприел всички действия за
намаляване скоростта си или спиране, или пък заобикаляне” /виж разпита на
вещото лице в съдебно заседание на 31.01.2019 г./. Именно, поради липсата на
сериозна и убедителна обосновка на експертните изводи по този въпрос, съдът не
възприе заключението на обсъжданата експертиза в тази й част, а даде вяра на
заключението на повторната АТЕ, изпълнена от в.л.М..
Съдът
кредитира изцяло заключенията на приетите по делото съдебномедицинска
експертиза на труп /л.52-54 от ДП/,
съдебно-химическа експертиза по писмени данни /л.111 - 114 от ДП/,
съдебно-химическа експертиза № А-414 /л.55 от ДП/, трасологична експертиза /л.93
– 98 от ДП/, съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, тъй като
същите са компетентно изготвени и с оглед на останалите доказателства по делото
не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия Р.И.Р. е извършил престъпление по транспорта при
виновно нарушение на правилото, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2, пр.1 от ЗДвП, за което не му е повдигнато обвинение, а не по чл.20 ал.1 от ЗДвП,
съгласно възведеното му такова. Настоящият съдебен състав застава на това
становище, поради следното:
Инкриминираното
с обвинителния акт за нарушено правило за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, което
според прокурора единствено е от значение за съставомерността на процесното
деяние, въвежда изискването управляваното превозно средство да бъде непрестанно
контролирано – водачът му да бъде фокусиран в максимална степен върху
управлението, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и да не
отклонява вниманието си. Очертавайки разграничителния критерий между
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила, като
самостоятелно нарушение на посоченото правило по чл.20 ал.1 от ЗДвП и
хипотезата, когато това е в резултат на друго нарушение, свързано с режима на
скоростта, съдебната практика е последователна и категорична, че в първия
случай дееца следва да носи отговорност по чл.20 ал.1 от ЗДвП – когато
изгубването на контрола възниква поради заспиване на водача, отклонение на
вниманието, разсейване. При положение, че загубата на контрол върху превозното
средство е във връзка и в резултат на нарушение на режима на скоростта,
извършеното нарушение е по чл.20 ал.2 или чл.21 от ЗДвП. В този смисъл решение
№ 408/02.11.2011 г., 2 н.о., решение № 5/01.02.2012 г., 2 н.о., решение № 241/15.05.2012
г., 3 н.о., решение № 616/06.03.2012 г. 3 н.о., всички на ВКС.
От своя
страна, правилото за движение, касаещо режима на скоростта на превозните
средства, по чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда движение с несъобразена с пътната
обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред
с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. В чл.20 ал.2,
изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност”, при която има обективни
затруднения в пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на
движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Посочени
са различни фактори на пътя, представляващи по правило пътни препятствия –
атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван
товар. Точно поради това законът нарича появилата се опасност „предвидимо
препятствие”. В чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност” и
е предвидено задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато
възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите
на установената избрана съобразена скорост, се въвежда задължение за намаляване
или спиране с оглед избягване настъпването на пътнотранспортно произшествие.
Т.е. нарушението по чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП е възможно при положение, че
водача е изпълнил императивните си задължения да се движи със съобразена на
пътните условия скорост. В този смисъл решение № 222/26.05.2014 г. на 2 н.о.,
ВКС.
Изложените
разяснения за съотношението на посочените правила за движение на пътя,
пренесени на плоскостта на конкретния казус /съобразно анализа на
доказателствата и обоснованата от тях фактическа обстановка по делото/, дават
възможност да се направи извод, че в случая подсъдимия Р. при управлението на
товарния автомобил, е игнорирал влиянието на негативния фактор на пътната
обстановка – намалената видимост, поради осъществяваното движение нощно време
на къси светлини, несъобразяването с който следва да се квалифицира като
нарушение по чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП. В кръга на визираните в тази разпоредба
фактори, които следва да се отчитат при избор на безопасна скорост, се включват
и „конкретните условия на видимост”. Разстоянието на видимост е едно от
решаващите условия при избора на скоростта на движение на превозните средства
/т.10, ТР № 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС/. За да може да преустанови
своевременно движението на автомобила, водачът трябва да разполага с обективна
възможност да наблюдава пътя на разстояние, по-голямо от опасната зона на
спиране. При неблагоприятни за видимостта условия /каквито са налице по делото
с оглед движението в тъмната част на денонощието/ основно изискване за
безопасност на движението е скоростта да бъде съобразена с разстоянието, в
рамките на което препятствието на пътя може да бъде своевременно възприето и
моторното превозно средство може да бъде безопасно спряно. В посоченият смисъл
са решение № 3/29.06.1976 г. по н.д. № 2/76 г. на Пленум на ВС, решение №
466/13.05.1977 г., 3 н.о., решение № 16/15.01.1986 г. на 3 н.о. ВС.
В тази
връзка по делото безспорно се установи, че на процесните дата и място,
подсъдимия Р. е управлявал товарния автомобил „Опел”, като е избрал скорост на
движение 76 км/ч., на къси светлини. Осъществявал движенето си в тъмната част
на денонощието, по тъмен, неосветен участък от пътя, извън населените места. Средната
дължина на осветената зона пред автомобила на подсъдимия от късите светлини е
била в порядъка на 70-80 м., която величина вещите лица от всички изготвени по
делото автотехнически експертизи, са посочили за утвърдена от европейската
асиметрична система. Установи се също и, че при тази скорост и при движение на
къси светлини, подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалия
велосипедист /същият се е движил в неговата пътна лента, без използвана
светлоотразителна жилетка/, когато последния се е намирал на разстояние 60 м. от
фронта на товарния автомобил. При такава стойност на скоростта, опасната зона
за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил е изчислена на 71 м., при
която величина моторното превозно средство може да бъде безопасно спряно.
По
делото по експертен път е установено и, че избраната от страна на подсъдимия
скорост на движение от 76 км/ч. /безспорно разрешена в този пътен участък/ е
по-висока от максимално допустимата, за да има той техническа възможност да
избегне удара с велосипедиста. Това обстоятелство е намерило обосновка в
експертното заключение на вещото лице М. /в която част съдът го кредитира,
съобразно изложеното по-горе/ с констатацията, че технически съобразената
скорост с дължината на конкретната видимост към велосипедиста М. Ц. /без
светлоотразители/, при движение на къси светлини, е била 44 км/ч., при движение
с която скорост подсъдимия е имал техническа възможност да избегне удара. Тук
следва да се отбележи, че при изчисляване на величината на безопасната скорост,
тази експертиза е приела скорост на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил преди удара – 96 км/ч., която както бе посочено по-горе не се
възприема от съда. Това обстоятелство, обаче не е от значение, доколкото вещото
лице М. е приело, че единствено безопасна /такава, при която в конкретната
пътна обстановка, удар между двете превозни средства не би настъпил/ е
скоростта в порядъка на 44 км/ч.
С оглед
изложеното до тук, се налага изводът, че в случая подсъдимия е управлявал
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и в частност с конкретните
условия на видимост – осъществявано движение в тъмната част на денонощието, по
тъмен, неосветен пътен участък, фактът, че въпросния път е в близост до
населени места, наличие на насрещно движещ се автомобил на дълги светлини.
Несъобразявайки се с всички тези условия и не намалявайки скоростта на движение
на автомобила си, подсъдимият Р. сам се е поставил в невъзможност да възприеме
и съответно да предотврати възникналата опасност. Като в случая, съдът
несъмнено приема, че велосипедиста М. Ц. е съставлявал опасност за движението,
доколкото е осъществявал движението си в нарушение на правилата за движение
/ситуиран е бил в лентата на движение на подсъдимия и не е използвал
светлоотразителна жилетка / и е бил обективно видим за водача /на разстояние
около 60 м. от фронта на автомобила/. Следователно, това неправомерно поведение
на велосипедиста е представлявало сигнал за опасност с оглед невъзможността да
се разчита, че ще спази правилата за движение. При това положение за
подсъдимия, като водач на процесния автомобил, е съществувала необходимост да
прояви повишено внимание при движението и приближаването към велосипедиста. Началният
момент, от който е възникнало задължението му да предприеме мерки за
безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движението. В случая, при избраната от подсъдимия скорост от 76
км/ч., не е било възможно същият да възприеме пострадалия велосипедист като
опасност на пътя от по-голямо разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране
на автомобила /предвид конкретните условия на видимост/, но е могъл да стори
това при положение, че се е движил със скорост от 44 км/ч. Поради това съдът
прие, че подсъдимия е допуснал нарушение на правилата, касаещи режима на
скоростта, което е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици, а не е изгубил контрол върху управлението, поради отклоняване на
вниманието му и разсейване /така, както се твърди в обвинителния акт/ –
обстоятелства, които не се установяват по делото.
Тези
изводи налагат ангажиране на отговорността на подсъдимия Р. по чл.20 ал.2,
изр.1 от ЗДвП, за което същия следва да носи наказателна отговорност, макар и
изрично да не му е повдигнато такова обвинение. В тази насока, съобразявайки се
със задължителните указания по прилагането на закона, залегнали в т.7 на ТР №
2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, настоящият състав на СОС счита, че няма пречка
от процесуална гледна точка да обоснове отговорността на подсъдимия Р. за
извършено транспортно престъпление при осъществено нарушение на разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП. По този начин, по мнение на
съдебният състав, правото на защита на подсъдимия не може да се счита за
нарушено, доколкото фактическите обстоятелства, на които се основава осъждането
му, се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, което означава,
че по тези факти подсъдимия е упражнил правото си на защита. Въпреки, че съдът
прие друго нарушение на правилата за движение, различно от това, за което е
повдигнато на подсъдимия обвинение, различието е единствено по правната
квалификация на съществуващите факти. Иначе, фактите, получили различна правна
оценка са изложени в обвинителния акт, а именно: че подсъдимия е осъществявал
движението с автомобила си в тъмната част на денонощието, на тъмен, неосветен
участък, намиращ се в близост до две населени места, при разминаване с насрещно
движещ се автомобил; управлявал е автомобила със скорост 76 км/ч., при която е
имал обективна възможност да забележи велосипедист на 60 м. от фронта на
автомобила; че пострадалия велосипедист се движил пред него, в неговата пътна
лента, без използвана светлоотразителна жилетка. Именно от посоченият кръг от
факти, по които подсъдимия е организирал защитата си, съдът извежда нарушение
на чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП, а не на чл.20 ал.1 от ЗДвП, т.е. дава им различна
правна оценка от предложената в обвинителния акт, която се отразява и на
квалификацията на нарушението по ЗДвП.
Предвид
горното, съдът намери, че подсъдимият Р.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с
чл.342 ал.1, пр.3 от НК, тъй като на датата 13.07.2016 г., на първокласен път
от републиканската пътна мрежа № 1 – в участъка между с.Т. и гр.Б., област
Софийска, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Опел“, модел „Мовано“, с рег. № ********, е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП – „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие“ и по непредпазливост е причинил смъртта на М.
П.Ц..
Вследствие
именно на извършеното нарушение на посоченото правило за движение по пътищата,
описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта на велосипедиста М. Ц.. От
събраните по делото доказателства безспорно и категорично се установява, че
непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия Ц. се явяват
именно получените от него травматични увреждания вследствие на удара от
товарния автомобил, управляван от подсъдимия. От обективна страна, както бе
посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между описаното по-горе
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия Р. и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно лице, тъй като по делото
безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил задължението си да съобрази
скоростта си на движение с конкретните пътни условия, то същият обективно е
могъл да предотврати настъпването на пътното произшествие.
Поведението
на велосипедиста – пострадалия М. Ц., също е в причинна връзка с настъпване на
този резултат, тъй като и той е допуснал нарушение на своите задължения като участник
в движението, предвидени в чл.80 т.1 и т.2 от ЗДвП – да използва светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на
денонощието и да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат се налага
с оглед на безспорно установените обстоятелства, че мястото на инициалния удар между автомобила на подсъдимия
и пострадалия велосипедист се е намирало на разстояние от около 1,00 до 2,00
метра в ляво от десния край на асфалтовото покритие за посоката на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия, при широчина на пътната лента в посока с.Т.
– гр.Б., в която се движил автомобила – 4,00 м., т.е. пострадалият е
осъществявал движението си с велосипеда в близост до средната част на пътната
лента в посочената посока. Освен това, по делото несъмнено се установи и, че
пострадалият е кормувал велосипеда извън населено място, в тъмната част на
денонощието, без светлоотразителна жилетка. Заключението си относно тези
обстоятелства, съдът прави въз основа на данните от комплексната
медико-автотехническа експертиза, касаещи мястото на удара между автомобила и
пострадалия на пътното платно, параметрите на платното за движение на пътния
участък в района на автопроизшествието, както и въз основа на огледния
протокол. Следователно, пострадалия велосипедист М. Ц. се е движил на платното
за движение в нарушение на правилата по чл.80 т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като
не е използвал светлоотразителна жилетка
и не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Ето защо съдът прие, че пострадалия Ц. с действията си, с който е нарушил
визираните в цитираната разпоредба от ЗДвП правила за движение, е допринесъл за
настъпването на вредните последици. Обстоятелството,
че пострадалият
е допринесъл
за настъпването на общественоопасните последици, като не е изпълнил
задълженията си по чл.80 т.1 и т.2 от ЗДвП, от своя страна пък не изключва отговорността на подсъдимия. Това е
така, тъй като същият е
допуснал нарушаване на правилото по чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП и е могъл да предотврати настъпването
на ПТП, ако бе
съобразил скоростта си на движение с пътните условия – тези на конкретната
видимост, което да му позволи своевременно да възприеме намиращия се в неговата лента за движение велосипедист
/при обективната му възможност да го възприеме/ като опасност за движението, на
която следва да реагира незабавно с предвиденото в закона поведение –
намаляване на скоростта и спиране.
От
субективна страна подсъдимият Р.Р. е извършил посоченото деяние при форма на
вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият не е
предвиждал настъпването на обещественоопасните последици от деянието, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимия е бил длъжен и е могъл
да знае и да не нарушава правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като е трябвало да
осъществи движението си, като водач на МПС със скорост, съобразена с условията
на пътната обстановка. За подсъдимият е съществувало и задължение, а същия е
могъл при ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични възможности, и
да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от
нарушаването на правилото за движение по пътищата – причиняването на смърт на
друго лице, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати
настъпването им.
В този
смисъл, СОС не може да се съгласи с възражението на защитата, че подсъдимия не
е извършил процесното деяние виновно, а същото е случайно такова, по смисъла на
чл.15 от НК. При случайното деяние деецът не е бил длъжен или е бил в невъзможност
да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а според съставът на
СОС такъв извод от приетите за установени по делото факти, не може да се
направи. Както бе изложено подробно по-горе, доказателствата по делото
установяват, че подсъдимият сам се е поставил в положение на невъзможност да
предотврати удара. Управлявайки с приетата скорост, то същият е избрал
несъобразена с условията такава – с пътя, тъмнината, насрещен автомобил с дълги
светлини и наличието на населени места, скорост на движение, която не му е
позволила да спре, при условие, че е имал техническа възможност да възприеме
пострадалия. Само и единствено фактът на насрещно движещ се автомобил, за който
подсъдимия твърди, че се е движил на дълги светлини /т.е. имало е възможност да
го заслепи/, е налагало веднага намаляване на скоростта му на движение, което
не е направено от подсъдимия. В този смисъл е практиката на ВКС – решение №
647/15.01.2003 г. на 2 н.о., решение № 161/99 г., решение № 126/98 г. Казаното
черпи аргументи и от ТР № 28/84 г. на ОСНК на ВС, съгласно което, когато един
водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта
/което в конкретната пътна ситуация, подсъдимия не е направил/, но не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние,
както и от решение № 479/01.12.2008 г. на 1н.о. на ВКС, според което „не винаги
е налице случайно деяние, когато ПТП стане в опасната зона за спиране на
превозното средство, а само когато деецът в този случай не се е поставил сам в
невъзможност да предотврати възникналата опасност”. Следователно, ако подсъдимият
бе спазил задължението си на водач, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2,
изр.1 ЗДвП, то същият обективно е могъл да предотврати удара с велосипедиста.
Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимия Р. е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е налице
проявена непредпазлива вина от него и той не може да се позовава на
оневиняващото основание по чл.15 от НК.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия Р.Р. с деянието си е
осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. чл.342
ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна
за виновен в извършването на това престъпление, като му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 2 /две/години. На основание чл.343г, във вр. с
чл.343, вр. чл.37, т.7 от НК съдът постанови по отношение на подсъдимия Р.Р. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
За да
индвидуализира така наложеното на подсъдимия Р. наказание лишаване от свобода в
посочения по-горе размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отгворността му
обстоятелства чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, изразеното
от него съжаление за случилото се и съпричиняването на общественоопасния
резултат от страна на пострадалия. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия Р., съдът прецени тези, свързани с профила му
като водач на МПС - същия е санкциониран
по административен ред за извършени от него различни по вид нарушения на
ЗДвП /четири пъти с влязли в сила наказателни постановления/, което сочи, че
той последователно е пренебрегвал правилата за движение и не се е повлиял от
прилаганите спрямо него механизми за превъзпитателно въздействие. Доколкото по
делото не се установи по несъмнен начин, при извършването на транспортното
престъпление, подсъдимия Р. да е бил в пияно състояние – в кръвта му да е имало
алкохолно съдържание не по-малко от 0,50 промила, то съдът не взе в предвид
обстоятелството на употребения от него алкохол преди произшествието, в насока
утежняване наказателно-правното му положение /ТР № 1/1983 г. ПлВС/.
При
определяне размера на наложените на подсъдимия Р. наказания съдът взе в предвид
и степента на обществена опасност на деянието – завишена, с оглед тежестта на
настъпилите вредни последици и честотата на престъпните посегателства от този
вид, както и ниската степен на обществена опасност на самия подсъдим.
След като
анализира смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност на подсъдимия Р.Р. обстоятелства, степента му
на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от
тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното наказание лишване от
свобода при съществен превес на смекчаващите вината и отговорността му
обстоятелства. Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може да бъде
за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода /т.6
ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, р. № 306/1985 г. на 3 н.о, р.№ 212/87 г. 3 н.о.
ВС/. Това наказание също е определено при превес на смекчаващите вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но и при съобразяване
на факта, че като дългогодишен водач на МПС, посочения срок на лишаване от
упражняване на това право, ще му подейства в пълна степен поправително и
същевременно ще го възпре от извършване на други такива деяния.
Съдът прецени, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Р.Р. наказание по вид и размер
съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан,
а и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността
обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите на
наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му
изтърпяване. Обстоятелствата относно липсата до момента на други
противоправни прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви,
характеризиращи се като общественоопасни, трудовата му ангажираност и социална
интеграция, не сочат на извод, че е наложително същия да бъде изолиран временно
от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му наказание
лишаване от свобода. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното
на подсъдимия Р.Р. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок
от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така посочения размер на изпитателния срок, според настоящият съд съответства
на настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост на извършеното от
подсъдимия деяние и в най-голяма степен ще съдейства за постигане целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на
подсъдимия.
По
отношение на иззетите по делото веществени доказателства, съдът постанови следното:
2 броя чехли; 1 брой огледало за обратно виждане; пластмасови частици с
различни форма и размери; 1 брой обтривка от червеникаво-кафява течност,
нишковидни обекти, косми, да бъдат унищожени по съответния ред, а 1 брой
велосипед черен на цвят, със затворена рамка – да бъде върнат на наследниците
на М. П.Ц. – частните обвинители Ц.П.Ц. и И.С.Ц..
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.И.Р.
да заплати по сметка на ОД на МВР С. направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 2 192,91 лева, както и в полза на
държавата – по сметка на С. окръжен съд - направените във фазата на съдебното
производство разноски в размер на 1 376,00 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: