№ 85
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20233100500002 по описа за 2023 година
в.гр. дело №2/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Е. Х. Ф. срещу решение № 3275 от
01.11.2022г. постановено по гр. дело №20223110109983 по описа на ВРС, 52-
ри състав и издадената въз основа на него Заповед за защита
№117/02.11.2022г. Жалбоподателят счита решението за неправилно-
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и
необосновано, поради което моли да бъде отменено като му бъдат присъдени
направените съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. На първо
място твърди, че при постановяване на решението си съдът е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, като е отказал допускането
и събирането на доказателства, имащи решаващо значение за изхода на спора.
Излага, че още в отговора на исковата молба е направил изрично искане да
бъде изискана справка от ОДМВР – Варна, участък Долни Чифлик за
органите на реда, които са посетили адреса на ищцата и ответника на
13.07.2022г. по сигнал на ищцата, като конкретните полицаи, които са били на
мястото на инцидента бъдат призовани и разпитани като свидетели за
установяване на вида и тежестта на травмата, получена от ищцата. Твърди, че
това доказателствено искане е било поддържано и в първото о.с.з., но съдът го
е оставил без уважение без да изложи конкретни мотиви. Жалбоподателят
счита, че те са относими и допустими, и ще допринесат за изясняване на
1
спора от фактическа страна, тъй като полицаите са посетили страните
непосредствено след инцидента и имат непосредствени впечатления за
действителния вид на твърдяните от молителката травми. На следващо място
счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
ЗЗДН. Твърди, че изводът на съда за осъществен акт на домашно насилие е
погрешен и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Счита, че
записът от проведените обаждания и разговори на тел. 112 не потвърждава по
безспорен начин твърденията на ищцата, тъй като отразяват нейни лични
изявления, които не са подкрепени с други доказателства. По същество, от
съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва само изводът,
че ищцата действително е пострадала по време на разпра с ответника, но не и,
че именно той е упражнил насилие спрямо нея. С оглед на изложеното, моли
да бъде постановено решение, с което изцяло да се отмени РЕШЕНИЕ №
3275 от 01.11.2022 г. постановено по гр. д. №20223110109983 по описа на
ВРС, и издадената въз основа на него Заповед за защита № 117/02.11.2022г.,
като молбата на ищцата за защита от домашно насилие бъде отхвърлена като
неоснователна. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор, излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Излага, че първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. Счита, че след като е
анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен
извод за основателност на молбата. Излага, че декларацията по чл. 9 ЗЗДН и
приетото медицинско удостоверение са достатъчни за да обосноват извод за
извършен от страна на ответника акт на домашно насилие. Моли се жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по молба с пр. осн. чл.7 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие, депозирана от А. Алд.-Ф., родена на
08.07.1957 г. в Република К., гражданка на Република К., постоянно
пребиваваща в Република България, с адрес: ************, срещу Е. Х. Ф.,
роден на ********* във ***********, постоянно пребиваващ в Република
България, с адрес: ************. Молителката излага, че с ответника са
съпрузи от 2012 г. като живеят заедно на посочения адрес в с. Г.ч. Твърди, че
на 13.07.2022г. следобед подстригвала храстите туя в градината, когато
ответникът тръгнал към нея и й казал, че това е неговата туя и да не я пипа.
Започнал да й крещи нещо неразбираемо на немски. Излага, че когато
ответникът стане агресивен, тя се страхува много от него, поради което се
обърнала към него и вдигнала ръце пред себе си за защита. Ответникът се
спрял за секунда и след това я ударил в лицето. От удара силно я заболяло и
2
потекла кръв от носа й. Веднага извадила телефона си /от чантичката си на
кръста/ и се обадила на телефон 112. Било около 19:12 ч., а полицията дошла
в 20:30 ч. По изложените съображения моли по отношение на ответника да
бъде наложена мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, като същият бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо нея. Претендира и присъждането на разноски.
Ответникът Е. Ф. депозира писмен отговор, чрез който оспорва
твърдения акт на домашно насилие. Не оспорва, че с молителката се намират
в граждански брак и че на посочената дата са били в двора на имота, който
обитават, като молителката е подстригвала градинските храсти. Оспорва
обаче твърдението, че е проявил агресия спрямо нея, че й е крещял на немски
и я е ударил в лицето, вследствие на което тя е получила травма с кървене на
носа. Не оспорва наличието на травма на носа на молителката, но заявява, че
тя е нанесена от самата нея случайно, при самонараняване. Излага, че отишъл
при молителката и със спокоен тон я помолил да спре да подстригва храстите,
тъй като не го прави правилно. В този момент молителката го нападнала с
крясъци и се опитала да го нарани с градинската ножица, с която
подстригвала храстите. Ответникът се опитал да се предпази и да се отдалечи
от нея. Държал градинска кофа в ръцете си, за да се предпази от ударите.
Докато отстъпвал назад, видял, че от носа на молителката са потекли няколко
капки кръв. Счита, че най-вероятно при опитите да го нарани, самата тя е
докоснала носа си с ножицата и така се е появило кървенето. Веднага след
това А. Алд.-Ф. се обадила на органите на реда, за да се оплаче, че ответникът
я е наранил. Заявява, че не е удрял молителката по лицето, като дори не я е
докоснал. Вероятно тя се е самонаранила. Твърди, че самата тя многократно е
проявявала агресия към него, нападала го е и му е нанасяла побой, за което са
образувани многобройни досъдебни производства. По изложените
съображения настоява за отхвърляне на депозираната молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните в
производството доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните липсва спор, и от представеното заверено копие на
Удостоверение за сключен граждански брак № Е15/2011, издаден от Служба
по гражданско състояние Люббен (Шпреевалд), се установява, че А. Алд.-Ф.
и Е. Ф. са сключили граждански брак на 15.03.2012 г.
В приетата по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН, подписана от А.
Алд. -Ф., последната декларира, че на 13.07.2022 г. следобед, почти привечер,
била излязла на двора и работела в градината, когато съпругът й Е. отишъл
при нея и започнал „да нарежда“: „Да ти дам 50 000 за сестра ти, 100 000 за
братовчед ти, те са безработни?“. Отговорила без да прекъсва работата си и
без да го гледа, след което той се отдалечил от нея. След малко започнала да
подстригва храстите туя, при което Е. отново тръгнал към нея и казал, че това
била неговата туя, да не я пипа. След това започнал да тича към нея и да
крещи нещо неразбираемо на немски. Молителката се страхувала много от
него, когато стане агресивен, поради което се обърнала с лице към него и
3
вдигнала ръце пред себе си за защита. Той се спрял за секунда и след това я
ударил в лицето. Тя била с лице към слънцето, което я заслепявало, затова не
могла да се предпази добре. От удара я заболяло силно. Потекла й кръв от
носа. Молителката се отдръпнала назад, извадила телефона от чантичката на
кръста си и позвънила на тел. 112, за да повика полиция. Направила леден
компрес, за да спре кръвотечението, носът й отекъл, получил се голям
хематом. Било към 19:12 часа. Полицията пристигнала към 20:30. На
следващия ден посетила отделението по съдебна медицина в МБАЛ „Света
Анна - Варна“ АД, където била освидетелствана и й било издадено
медицинско удостоверение.
По делото е прието Медицинско удостоверение № 705/2022 г., издадено
от д-р Д.Г. – лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД, от което се установява, че А. Алд.-Ф. е прегледана на *****
Отразено е, че по предварителни данни на 13.07.2022г., към 19:00 часа, в дома
им, съпругът й й нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Получила
кървене от носа. На 14.07.2022 г. посетила Спешен център при МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД, където са проведени клинични прегледи, образни
изследвания и е установено: контузия на носа. Отразено е, че обективно:
меките тъкани в основата на носа 2 са оточни; в областта на носа се
установява палпаторна болезненост; от направената рентгенография не се
установява счупване на носните кости; не се установяват други травматични
увреждания. Направено е заключение, че се касае за травматични отоци в
областта на лицето. Травматичните увреждания са резултат на удар с или
върху твърд, тъп предмет, биха могли да бъдат получени по указаните време
и начин. Направен е извод, че в своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
От писмо изх. №И 77/2022г./01.09.2022г. на ВРП, е видно, че на
02.02.2022г. е регистрирана прокурорска преписка ВРП №1477/2022г. по
жалба от А. Алд.-Ф. за нанесен побой от Е. Х. Ф.. След извършена проверка
на 17.03.2022 г. е образувано ДП № 3069/2022 г. по описа на Четвърто РУ –
ОДМВР – Варна, за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Към настоящия
момент Е. Ф. не е привлечен към наказателна отговорност, разследването по
досъдебното производство не е приключило.
От приетото писмо изх. №УРИ 446000-2619/05.09.2022г. ОД на МВР –
Варна, се установява, че в 04 РУ Варна, участък гр. Долни чифлик има
регистрирани четири жалби от А. Алд.[1]Ф. срещу Е. Ф., както следва: -
жалба с данни за извършено от страна на Е. Ф. престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5а от НК, заведена с вх. № 442000-8315/2020 г. по описа на 04 РУ Варна,
участък гр. Долни чифлик, и пр. пр. № 6849/2020 г. по описа на ВРП, по която
е образувано ДП № 3118/2020 по описа на 04 РУ Варна; - сигнал за скандал в
с. Г.ч. ул. *********, установени Е. Х. Ф. и А. Алд.-Ф., заведена преписка с
вх. № 44бр-13252/2021 г. по описа на 04 РУ Варна, участък гр. Долни чифлик,
изпратена във ВРП за отказ от образуване на ДП; - прокурорско
постановление проверка ВРП № 1477/2022 г. по жалба на А. Алд.-Ф. за
домашно насилие, заведена с вх. № 442000-1657/2022г. по описа на 04 РУ
Варна, участък гр. Долни чифлик; - образувано ДП № 442ЗДЧ-3069-
4
28.03.2022 г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, А. Алд.-Ф. – средна
телесна повреда.
От приетото по делото писмо рег. № 105820-306/01.09.2022г. на
Дирекция „Национална система112 – МВР“, се установява, че по процесния
случай при проверка в системата са открити следните обаждания от
телефонен номер **********: - в 19:12 ч. на 13.07.2022г. – регистриран с
електронен картон № *********; - в 10:09 ч./вероятно 20:09/ на 13.07.2022г. -
регистриран с електронен картон № *********, свързан с електронен картон
№ *********.
От показанията на разпитания в о.с.з, проведено на 19.10.2022г.
свидетел Г.Ам., - съпруг на пълномощника на ответника и представител на
дружество „Ф. Енерджи“, става ясно, че той познава Е. Ф. от началото на
месец септември 2021г. по поводът предявен от настоящата молителка срещу
общото на страните дружество „Фишър Енерджи“ иск. Свидетелят
постепенно изградил по-близки отношения с Е. Ф., тъй като владее немски
език, а ответникът говори единствено немски, което изключително
затруднява общуването му. Спомня си, че на 13.07.2022г. му се обадил Е.,
който бил изключително разстроен, обяснил, че жена му го е нападнала с
градинската ножица, и помолил свидетеля да се обади на телефон 112. Докато
разговаряли по телефона, ответникът разбрал, че жена му вече се е обадила на
112. Разбрали се да се свържат по телефона отново след пристигането на
полицията, за да може свидетелят да помогне на ответника при превода. Ф.
му обяснил, че съпругата му подрязвала храст туя в двора им с градинска
ножица, но понеже режела по-дълбоко храста, ответникът й направил
забележка. В резултат на тази негова забележка, А. Алд.-Ф. избухнала и
започнала да го напада с ножицата. За да се предпази, ответникът вдигнал
пластмасовата кофа, която държал в ръце, и започнал да отстъпва назад.
Почвата била неустойчива и Е. залитнал няколко пъти назад. Свидетелят
получил телефонно обаждане от Е. Ф., когато полицаите били на място,
задавали въпроси на последния, а той отговарял посредством свидетеля.
Свидетелят заявява, че това не е първият инцидент между страните, лично е
виждал ответника пребит от бой, с разкървавено лице и с рани по главата.
Сочи, че ответникът е подавал сигнал на телефон 112 чрез свидетеля –
известен му е един такъв случай. За останалите инциденти сигнали е подавала
съпругата му.
Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на доказателства на
осн. чл. 266, ал.3 ГПК.
От писмо изх. №446000-78/11.01.2023г. на ОД на МВР, 4 РУ, участък
Долни Чифлик, се установява, че на 13.07.2022г. около 20.30 часа по сигнал
за скандал двама служител на РУ – Л. С. и Д. М.- са посетили адреса в с. Г.ч.
у*********, като на място са установили лицата - А. Алд.-Ф. и Е. Ф..
Служителите на полицията, посетили адреса, са разпитани в о.с.з.,
проведено на 18.01.2023г.
Свидетелят Л. С. си спомня, че на посочената дата от оперативния
дежурен на ІV РУП бил получен сигнал за семеен скандал. На място
5
установили самоличността на жената-не била рускиня, от някоя от
републиките. Жената била в двора, след пет минути излязъл и мъж от къщата.
Свидетелят не си спомня дали жената е имала наранявания. Разбрали, че
имало скандал между двамата, но не заварили скандал. Мъжът излязъл с
някаква ножица, но не могли да се разберат защото мъжът бил германец.
Затова говорили по телефоните с адвокатите на двете страни. Видими следи
от насилие нямало. И двамата обяснявали на своя си език, че са имали нещо
преди това, но в момента скандал нямало. Свидетелят си спомня, че са имали
предходни сигнали и друг път са ходили на този адрес. Стари познайници на
полицията са страните. Самият свидетел е ходил преди две- три години, и
други негови колеги били ходили по сигнал. Спомня си, че уведомили
адвокатите да предупредят клиентите си да се въздържат от извършване на
насилие, както и за нарушаване на обществения ред. Свидетелят разпознава
въззиваемата Алд., която е в залата. Казва, че е изглеждала по същия начин и
тогава. Ръкомахала, показвала тогава по лицето си нещо, но той не могъл да
разбера какво иска да ми каже. Адвокатът, с когото говорил по телефона, му
казал, че двете страни имат дела и иска само да се отрази, че има посещение
на адреса. Не си спомня кой от двамата адвокати, тъй като говорил с двамата.
Не може да си спомня колко време след сигнала са отишли на място, но в
информационната карта има точно отбелязване кога е получен сигналът и
кога е посетен адреса.
От показанията на свидетеля Д. К. М. се установява, че на 13.07.2022г., в
началото на нощната смяна, която започва в 20:00 часа, заедно с колегата Л.
С. посетили адреса в с. Г.ч. На място установили самоличността на жената на
Е., която била в двора. После излязъл и съпруга и. Жената изглеждала добре.
́
Нямала видими наранявания. Била разтревожена, но не плачела. Обяснила им,
че скандалът станал заради някакви дръвчета, засадени в двора. Говорили на
развален български или с помощта на телефонен преводач. Свидетелят не си
спомня освен скандал да е казала, че е имало друго. След това извикали и
съпруга и и го предупредили и него устно да няма скандали между тях. След
́
това колегата му С. разговарял с адвокатите и на едната, и на другата страна.
Когато отишли на място жената била сама навън, а мъжът излязъл от къщата.
С оглед така събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема за
установено, че молителката и ответникът са съпрузи.
Предвид коментираните гласни и писмени доказателства, настоящият
състав приема, че молбата е подадена от и против правен субект от кръга на
описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти,
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството
е допустимо. Доколкото се установява, че ответникът е съпруг на
молителката, то случаят попада в приложното поле на хипотезата по чл.3, т.1
от ЗЗДН, поради което и ответникът е процесуално легитимиран да отговаря
по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
6
обезпечава чрез ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е
предоставен улеснен ред. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Т.е. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Предвид изложеното, и с оглед съвкупния анализ на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено, че на 13.07.2022г.
спрямо молителката е било извършено твърдяното в молбата и декларацията
действие, които следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо насилие упражнено от
ответника.
За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази изложеното в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, което напълно кореспондира и на приетото
по делото медицинско удостоверение.
Действително, отзовалите се на сигнала полицаи, разпитани като
свидетели пред настоящата инстанция нямат спомен молителката да е била
наранена в областта на лицето, но в тази връзка следва да се отбележи, че
според писмените данни те са пристигнали около 20.30 часа, т.е. повече от
час и 15 мин след подаване на сигнала от пострадалата. Обяснимо е след
толкова време по лицето на молителката да липсват следи като се има
предвид, че травмата не е била тежка, а съпроводена с кръвотечение от носа,
което към онзи момент вече е било спряло.
Въпреки липсата на преки свидетели, съдът приема за установено, че
ответникът е наранил ищцата по посочения от нея начин.
В доказателствена тежест на ответника - при оспорване твърдяното
извършване на акт на насилие- е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила. В тази насока ответникът не е провел успешно
такова насрещно доказване, като декларираните факти не са опровергани чрез
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. От
показанията на всички разпитани свидетели се налага извода, че отношенията
между страните са конфликтни, като по между им са възниквали и други
ситуации, по повод на които са подавани сигнали в полицията на спешен
телефон 112.
По изложените съображения и с оглед приетото за установено, че
ответникът е извършил твърдяните действия, квалифицирани от съда като
акт на домашно насилие, настоящият състав намира, че следва да му бъде
наложена посочената от молителя, и допустима от закона най-лека мярка, а
7
именно да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва да се посочи, че
според разпоредбата на чл. 13 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от с.з. е
допустимо доказателствено средство по см. на ГПК, като според ал. 3, когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация. В настоящия случай, по делото е прието и
медицинско удостоверение, обективиращо твърдяното нараняване в областта
на носа. Действително, същото е издадено на *****, т.е. на следващия ден, но
това е логично и обяснимо като се има предвид, че актът е бил извършен на
13.07.2022г. около 19.15 часа, в с. Г.ч.
Отделно от това, следва да се отбележи, че поисканата, съответно
наложена мярка е най-леката такава - само досежно въздържане от
извършване на домашно насилие, като не са наложени други прекомерно
ограничаващи правата му, а глобата по чл. 5, ал.4 ЗЗДН от 200лв. е в
минимален размер.
Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
има право да бъдат присъдени разноски, които съдът с оглед представения
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита, определя в размер на
840.00 лв.
На осн. чл. 17, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 12.50 лв. по сметка на ВОС.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3275/01.11.2022г., постановено по гр.
дело №9983/2022 г. по описа на ВРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА Е. Х. Ф., роден на *********** г. във ***********,
постоянно пребиваващ в Република България, с адрес: ************, да
заплати на А. Алд.-Ф., родена на ************. в Република К., гражданка на
Република К., постоянно пребиваваща в Република България, с адрес:
************, сумата от 840,00 /осемстотин и четиридесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи платено по банков
път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Х. Ф., роден на *********** г. във ***********,
постоянно пребиваващ в Република България, с адрес: ************, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВОС държавна такса в размер
на 12.50 лв. /дванадесет лв. и 50 ст./, на осн. чл.17, ал.2 ЗЗДН.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9