Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 09.11.2020
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На четвърти ноември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 938 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът - С.П.С. твърди, че с ответницата са съпрузи, с която сключили граждански
брак на 25.11.1983г. в село В.. Брака е първи за ищеца и втори за ответницата.
От брака нямат родени деца. С ответницата живеели само седем години съвместно в
село В., във ведомствено жилище. След като родителите му в град К.се разболели,
отишъл при тях, за да ги гледа и поканил съпругата му да отиде с него. Тя
отказала и така от 1990г. до настоящия момент двамата живеели разделени и не
поддържали каквито и да било отношения. Твърди, че живеел в град К., а
ответницата дори не знаел къде живее основно. Твърди, че семейното жилище, ако
такова може да се нарече това в село В. се ползвал от ответницата и не
възразява да се предостави за ползване на нея, след прекратяване на брака.
Издръжка от ответника няма да търси. Нямали сключени брачни договори, не били
участници в строителството на ЖСК, нямали общи влогове и фирми. Счита, че
бракът им бил изпразнен от съдържание и няма начин същия да се заздрави, като
да продължи да съществува било безсмислено и за двамата. Вина за прекратяване
на брака имали и двамата съпрузи и в този смисъл не следва съдът да се
произнася по въпроса за вината. Заявява готовност брака им да бъде прекратен по
взаимно съгласие, без произнасяне по въпроса за вината.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати
брака им като дълбоко и непоправимо разтроен по вина и на двамата съпрузи или
без произнасяне по въпроса за вината, като с решението да предостави семейното
жилище в село В. за ползване на ответницата.
Ответницата - П.Д.В., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не
депозира отговор на исковата молба, както и не взима участие в открито съдебно
заседание, въпреки, че е редовно призована.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за граждански
брак, страните са сключили такъв на 25.11.1983г. с Акт № 0005 от 25.11.1983г.
при Кметство с. В., Община К..
От показанията на разпитания по делото свидетел – К.К.се
установи, че съпрузите били фактически разделени от много години. Твърди, че е
в по-близки отношения с ищеца от 1990г., от когато преимуществено същият живеел
в град К., като двамата били съседи. От 1999г. не е виждала съпругата му,
същата не ходела и в жилището му в град К..
Същевременно, ищецът никога не е ходел при нея. Той си живеел в град К., където
имал работилница за ремонт на телевизори и радиоапарати. Твърди, че от брака
си, съпрузите нямат деца.
Други доказателства от значение по делото не са
представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Относно вината за разстройството на брака – Никоя от
страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за
разстройството на брака, поради и което на основание чл.49, ал.3 от СК, съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10
от 3.XI.1971г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и
непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са
отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните
отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е
опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни
причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в
съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото
и значителна да е, не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и
непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение
върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да
прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и
непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на
съпрузите и за отглеждане на децата им.
Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между
съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези
случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може
да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще
бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо
състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната
фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо
разстройство, какъвто е и настоящия случай. Нейното отражение върху състоянието
на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.
Доколкото в исковата молба не се съдържа искане
за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК,
то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Липсата на
съвместен живот от повече от тридесет години е обстоятелство спомогнало за
разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните
и обсъдени по делото доказателства, според съда разкриват липсата на минимално
изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между
страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост,
няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е
дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.
Относно родителските права - От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца, поради
което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски
права, издръжката на децата и режим на свиждане.
Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендирана и
такава не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище - по делото няма изразена претенция за предоставяне
на същото на някой от страните, предвид което съдът не следва да се произнася.
Относно фамилното име - по делото няма изразена претенция от съпругата за
възстановяване на фамилното име преди този брак, предвид което съдът не следва
да се произнася.
На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя държавна такса в размер на 50.00 лева. Тъй като, съдът не се произнася
по въпроса за вината за развода, на основание член 329, ал. 1 от ГПК,
разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени. При
завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като
страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на
развода в размер от по 12.50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК, брака
между С.П.С. *** с ЕГН ********** и П.Д.В. *** с ЕГН **********, сключен
на 25.11.1983г. с Акт за сключен граждански брак № 0005/25.11.1983г., на
Кметство с. В., Община К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с
влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по
между си.
ОСЪЖДА, С.П.С. *** с ЕГН **********, да заплати
държавна такса в полза на ВСС, по сметка на КрлРС в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА, П.Д.В. *** с ЕГН **********, да заплати
държавна такса в полза на ВСС, по сметка на КрлРС в размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен
срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.