Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 27.12.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.11. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1369 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 463/02.07.2019 г.
по гр.д.№3259/2018 г. по описа на Районен съд-К. ,в частта, с която искът на „А.“
ЕАД ЕИК ***,предявен срещу Е.К.Б. ЕГН ********** е отхвърлен в частта за
претендираната неустойка в общ размер на 628,88 лв.
Въззивникът „А.“ ЕАД ЕИК *** в
депозираната въззивна жалба изразява становище,че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и необосновано и при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде
отменено в тази част, а предявения иск за неустойка да бъде уважен ведно със
законните последици.
Въззиваемата Е.К.Б. в депозирания по
делото отговор изразява становище,че постановеното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Ищецът твърди, че в производството по
образуваното ч.гр.д. № 2645/2018г. Районен съд-К. издал заповед за изпълнение,
като осъдил Е.К.Б., ЕГН ********** да заплати на А1 следните суми: 1025,04 лева
- главница; 107,01 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
396,16 лева за периода от 02.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
25,50 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв. и 0,50 лв. - банкова комисионна. В преклузивния срок по чл.
414 от ГПК, от страна на длъжника Е.К.Б. било подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на ГПК.
Ищецът моли да се признае за установено, че ответникът
Е.К.Б., ЕГН **********, дължи на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми: сумата от 1025,04 лева (хиляда и двадесет и пет лева и 4 ст.),
включваща 396,16 лв. главница и 628, 88 лв. неустойка; сумата от 107,01 лева
(сто и седем лева и 1 ст.) - законна лихва за забава върху сумата от 396,16
лева за периода от 02.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; законна лихва от дата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира за присъждане на сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
Ответницата Е.К.Б. твърди, че действително
имала сключен договор с М. ЕАД (с ново наименование А. ЕАД ), по силата на
който ползвала електронни съобщителни услуги, които предоставял оператора. През
м. август 2015 г. ѝ откраднали апарата, който на 29.06.2015 г. била
закупила на лизинг от М. ЕАД. Веднага съобщила в офис на М. ЕАД в гр. К. за
кражбата. Искала картата да бъде спряна, за да не ѝ се трупат задължения.
След кражбата не била ползвала услугите на този мобилен оператор. Сумите,
натрупани след кражбата, за периода септември, октомври и ноември 2015 г. не
били от нейно потребление. На следващо място счита, че претенцията за неустойки
по прекратени договори за електронни съобщителни услуги е напълно
неоснователна. Процесните договори били сключени при предварително определени
условия от едната страна - ищецът. Представените от ищеца бланкови договори не
е били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му и според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
тези неравноправни клаузи в договорите били нищожни.
В хода на производството се установява
следното:Видно от приложеното ч.гр.д. № 2645/2018 г. по описа на Районен съд - К.,
съдът е издал в полза на „А.“ ЕАД срещу Е.К.Б., ЕГН **********,***
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1025,04
лв. /хиляда двадесет и пет лева и 04 ст./ главница, 107,01 лв. законна лихва за
забава от 02.11.2015 г. до 17.10.2018 г. върху сумата 396,16 лв., незаплатени
ползвани услуги по договор № М2794698/26.09.2011 г. и договор № М
2794699/03.06.2011 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти и
законна лихва върху главницата от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането,
както и 25,50 лв. разноски от които: 25,00 лв. държавна такса и 0,50 лв. -
банкова комисионна.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
депозирано възражение срещу сумите по заповедта. С разпореждане от 31.10.2018
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „А.“ ЕАД е предявил против Е.К.Б.
установителен иск по издадената заповед за изпълнение.
Не е спорно обстоятелството, че между „А.“
ЕАД и Е.К.Б. е сключен договор № М 2794698 за електронни съобщителни услуги за
индивидуален абонатен № *********, към
който е подписан и Анекс от 11.01.2014г.
Видно от Приложение № 1 и Приложение № 3
към Договор № *********/27.02.2015 г. страните са уговорили абонаментен
план и условия за ползване на мобилен номер **********, като са уговорили
ценови условия по програма М. трансфер XL с
месечна абонаментна такса – 34,90 лв., със срок на действие до 07.03.2017
година. Съгласно чл. 4.9 за услугите по Приложение
№ 1 се прилагат съответно Общите
условия за взаимоотношенията
между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „М.“ ЕАД по стандарта GSM, UMTS и LTE, които са представени по делото. Абонатът се
задължавал да заплаща услугите по начин и в срокове, уредени в Общите условия
на оператора и договорите. Съгласно чл. 5.1 от Договора той представлявал
цялото споразумение, което уреждало правоотношенията, възникнали във връзка с
ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори, ставали неразделна част
от договора и се идентифицирали с неговия уникален номер („Клиентски номер“).
Условията, посочени в предишните договори, запазвали силата си, доколкото в
последващия договор не било уговорено друго и доколкото не се изменяли от
последващ договор или приложения към него.
Претенцията на „А.“ ЕАД се основава на
сключения с ответницата индивидуален договор,в който е включена клаузата на
чл.6.3.1 от Договора.Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита
на потребителите.Предвидено е ,че в случай на прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя,последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ-карта/номер до края на този срок.По своята същност това е неустойка при
разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължения по него.Тя има
компенсаторен характер и поради това същата съответствува на очакваните от
неизпълнението на поетото задължение вреди.
Следва да се приеме,че предвид тази
клауза,че мобилният оператор по вече разваленият договор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер,какъвто би получил,ако договорът не беше
развален,но без да се предоставя ползването на мобилни услуги,което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Процесните договори са сключени при
предварително определени условия от едната страна-„А.“ ЕАД. В случая договорите
между страните са предсрочно прекратени не от потребителя, а по инициатива на
оператора. При неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя,
ищецът би могъл да претендира лихва за забава върху тази главница, или пък
неустойка за забава. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора,договаряна от доставчиците на услуги е в
нарушение на чл.68 г ал.1 ЗЗП.
Претенцията за неустойката по договор за
продажба на изплащане в размер на 309 лв. се явява неоснователна.Тази претенция
представляваща компенсаторна неустойка противоречи на добрите нрави.При
предсрочно прекратяване на договор за лизинг,по вина на лизингополучателят
последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването до края на срока на
договора,което само по себе си има характер на неустойка за вредите от
развалянето.Претенцията за погасяване на задължението предсрочно само по себе
си представлява неустойка по договора и сумата от 309 лв. се явява втора
неустойка по същия договор.
По изложените съображения искът за неустойка следва да
бъде отхвърлен.Настоящата инстанция счита,че постановеното първоинстанционно
съдебно решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.В полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
463/02.07.2019 г. по гр.д.№3259/2018 г. по описа на Районен съд-К. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД ЕИК *** С. район *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Б. ЕГН ********** *** сумата 300
лв./триста лева/-разноски в производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: