№ 1380
гр. София, 12.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат А.В, в качеството й на защитник на
подсъдимия ИЛ. С. Р., срещу определение на СРС, НО, 19 състав, постановено в
разпоредително заседание на 19. 10. 2021 г. по н.о.х.д. № 1249/21 г., с което на
основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена мярката за неотклонение на последния от
„Подписка“ в „Задържане под стража“.
С жалбата се иска отмяна на това определение, като защитникът намира, че
изменената мярка е непропорционална на целите по чл. 57 от НПК. Изтъква, че Р. е с
установена самоличност и адрес и опасността той да се укрие не е реална, а
предполагаема, каквато е и опасността от извършване на престъпление. Затова прави
извод, че и по-лека мярка ще постигне законовите цели.
Въззивният съдебен състав, като съобрази доводите на защитника и се запозна с
материалите по делото и мотивите на СРС за постановяване на атакувания акт, намери
за установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от активнолегитмирано
лице и срещу определение на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване
отделно от присъдата. Поради това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдебното производство по н.о.х.д. № 1249/21 г. на СРС, НО, 19 състав, е
образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу И.-Д.С. Р. с повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Към този момент спрямо подсъдимия е изпълнявана мярка за неотклонение
„Подписка“, определена му от разследващия полицай с постановление от 11. 12. 2019
г.
В хода на досъдебното производство при последното му привличане като
обвиняем и следващия го разпит, Р. е посочил, че живее на адрес в гр. София, ул. ****.
На този адрес подсъдимият е бил призован от съдията докладчик от СРС за
1
разпоредителното заседание, насрочено първоначално за 13. 05. 2021 г. Призовката е
била получена от лицето Р.С., която е заявила, че е леля на Р.. На 10.03. 2021 г. тя е
подала молба до СРС, като е посочила, че е уведомила племенника си за насроченото
заседание, но е поискала от негово име подсъдимият да участва в съдебното заседание
през програмата „Скайп“, тъй като не може да се яви лично. Причини за тази
невъзможност не са били посочени. Заседанието на тази дата не се е провело поради
липса на законен съдебен състав.
За следващата определена от първоинстанционния съд дата – 01. 07. 2021 г.
председателят на състава е разпоредил подсъдимият да се призове чрез леля си по
предоставен от нея мобилен телефон, както и за него е изпратена призовка до
посочения по-горе адрес. Съобразно отбелязване в списъка на лицата за призоваване за
съдебното заседание, направено от съдебния секретар, последният е провел разговор
със С., която е заявила, че подсъдимият ще се яви лично в съдебното заседание. В
същото време призовката до адреса на бул. Акад. Стефан Младенов се е върнала в
цялост с отбелязване, че по сведение на лице с име Рахими, подсъдимият Р. се намира
в Индия.
В откритото съдебно заседание съдът, след като отново не е дал ход на делото, е
разпоредил да се изискат всички справки за установяване местонахождението на Р.,
както и е възложил на СДВР да бъде установен адресът му. В резултат от тези справки
се е установило, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на Р. е такъв, на който
още от ДП е било установено, че той не живее, че той не се задържа в арестите и
затворите на страната, няма работодател, нито регистрирани телефонни номера, като
на 20. 12. 2020 г. е напуснал пределите на страната и няма данни да се е завръщал.
Според справка от ОПКП-СДВР по повод на възложеното им издирване на
подстъдимия този полет е бил до Дубай, като по оперативни данни впоследствие Р. се е
укрил на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Във върната в цялост призовка лелята на Р. е посочила, че той не се намира на
територията на Европейския съюз.
На 19. 10. 2021 г. съставът на СРС вече е провел разпоредително заседание без
участието на подсъдимия, а в присъствието на неговия служебен защитник. При
решаването на въпроса за мярката за неотклонение на Р., съдът е приел, че са налице
законовите предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НПК, тъй като подсъдимият
трайно пребивава в чужбина. Преценил е, че единствената мярка за неотклонение,
която може да постигне целите по чл. 57 от НПК е „Задържането под стража“, предвид
укриването на подсъдимия, високата степен на обществена опасност на
престъплението, за което е предаден на съд и нуждата от провеждане на
производството в разумен срок.
Тази преценка на контролираната съдебна инстанция е законосъобразна.
На първо място И.Р. е предаден на съд за тежко умишлено престъпление. За
него, след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, той може да получи наказание
„Лишаване от свобода“. Събраният в хода на досъдебното производство
доказателствен материал в съвкупността си налага разумен извод, че на пръв поглед е
възможно той да е осъществил квалифицираната кражба, описана в обвинителния акт.
С оглед на описаните по-горе факти, е очевидно, че Р. се е отклонил от
задълженията, които произтичат за него от мярката за неотклонение „Подписка“. След
последното предявяване на обвинение спрямо него на 03. 12. 2020 г., той е напуснал
територията на страната (на 20. 12. 2020 г.) и от този момент насетне не се е завръщал.
2
Затова и напълно правилно СРС е преценил, че тази мярка трябва да бъде
изменена в по-тежка, за да може да се санкционира подсъдимият за недобросъвестното
си процесуално поведение и да се осигури участието му в производството, което е
задължително. При индивидуализиране на адекватната за постигане на целите по чл. 57
от НПК мярка, СРС вярно е приел, че трябва да се неутрализира опасността от
укриване, която не е просто интензивна и реална, но и подсъдимият ефективно е успял
да се укрие от органите на наказателното производство чрез напускането на
територията на страната към държава, извън страните-членки на ЕС, с което
значително се затруднява неговото издирване, и то с ясното съзнание, че срещу него се
води наказателно дело и той дължи да не променя адреса си, без да уведоми
компетентните държавни органи.
Освен това, предвид на приложената по делото справка за съдимост, Р. е
многократно осъждан, въпреки младата си възраст, заради което трябва да се приеме,
че съществува и реална опасност той да извърши престъпление при по-лека мярка за
неотклонение.
По изложените съображения, действително, единствената мярка за
неотклонение, която може да се противопостави на опасностите по чл. 63, ал. 1 от
НПИ и да постигне целите по чл. 57 от НПК е „Задържането под стража“. Затова и
определението на СРС в този смисъл следва да бъде потвърдено, а частната жалба
срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 19 състав, постановено в
разпоредително заседание на 19. 10. 2021 г. по н.о.х.д. № 1249/21 г., с което на
основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия ИЛ.
С. Р. от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
Определението е оконачателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3