Р Е Ш Е Н И Е
№ 2471
17.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5667 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Бърз кредит“ ЕООД против Д.А.Ч. се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от ***, по
силата на който на ответника била предоставена сумата от 300 лв. в заем, която
била получена на същата дата, видно от подписания разходен касов ордер № *** от
***. Съгласно клаузите на договора ответникът се съгласил да погаси
предоставения му кредит и начислените лихви и разноски в общ размер от 361.87
лв., включващ главница от 300 лв., лихви в размер на 20.62 лв. и гаранционна
такса в размер на 41.25 лв., в срок не по-късно от ***. Посочено е, че поради
неизпълнение от страна на ответника за заплащане на сумите, било образувано
заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на ч.гр.дело № *** по
описа на ПРС за ***г., заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 361.87 лв., включващ
главница от 300 лв., лихви в размер на 20.62 лв. и гаранционна такса в размер
на 41.25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендирани са с исковата молба
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от Д.Ч., чрез назначения му особен представител, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Посочено е, че в
сключения договор са налице клаузи, които противоречат на разпоредбите на
закона. Не ставало ясно защо следва да се заплати неустойка, от която зависила
и лихвата по главницата. Не ставало ясно какви са икономическите последици от
договора. Освен това фиксираният ГПР бил в размер на 49.35 %, било предвидено и
плащане на наказателна лихва в размер на 0.5 % на ден, както и еднократна такса
за администриране на кредита в размер на 30 лв., по ал.4. Не ставало ясно какво
всъщност дължал кредитополучателят. От погасителния план било видно, че се
дължала и гаранция, която не била описана по договора. Изразено е становище, че
потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение информираността
си за конкретните условията на кредита.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Районен съд *** за ***г. се установява, че е издадена заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено Д.А.Ч. да заплати на „Бърз кредит“ ЕООД сумата от 300 лв. главница по договор за кредит, 20.62 лв. договорна лихва, 41.25 лв. гаранционна такса, законната лихва върху главницата от *** до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 75 лв.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ***/***, сключен между страните по делото, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя – ответника сумата от 300 лв. – главница по кредита. Кредитът е следвало да бъде върнат до ***.
Представен е и разходен касов ордер
от *** за изплатена на Д.А.Ч. сума в размер на 300 лв. по посочения договор.
Представен е погасителен план, видно от който кредитът е следвало да бъде
върнат на три месечни вноски, като общата сума за връщане по договора възлиза
на 361.87 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Районен съд *** за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Бърз кредит“ ЕООД и Д.А.Ч. се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 300 лева. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като в случая получаването на сумата се установява от приетия по делото разходен касов ордер за изплатена на кредитополучателя сума в посочения размер на дата ***. В договора за кредит е уговорено връщане сумата да стане на месечни вноски, в срок не по-късно от ***, като падежите и размерите на вноските са определени в погасителен план – Приложение № * към договора.
От ищеца се твърди, че по договора не са постъпили никакви плащания, като доказателства за извършени плащания по договора от ответника не са представени. Настъпил е и крайният срок, уговорен в договора, за връщане на заетата сума. Поради това съдът намира, че предявените искове за установяване на съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 300 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 20.62 лв. договорна лихва за периода от *** до ** са основателни и следва да бъдат уважени.
Неоснователен според настоящия съдебен състав е установителният иск за сумата от 41.25 лв. гаранционна такса. Според клаузата на чл.4, ал.2 от договора кредитополучателят се задължава да заплати еднократно начислена такса „Неустойка“, срещу която кредитодателят фиксира лихвения процент за срока на договора. Страните са се съгласили еднократната такса в размер на 41.29 лв. да се заплати на равни месечни вноски без лихви и неустойки. В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора, а според чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Според настоящия състав претендираната в настоящото производство такса попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това не става ясно защо следва да се заплаща тази неустойка, претендирана като гаранционна такса, поради което съдът намира, че искът по отношение на гаранционната такса следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да се присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски на ищеца, по съразмерност. Разноските в заповедното производство са в размер от 75 лв., а в исковото – 545 лв. /от които 125 лв. внесена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 120 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/. Съобразно уважения размер от предявените искове – 320.62 лв., на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 66.45 лв., а за исковото производство – в размер на 482.87 лв.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Ч., ЕГН ********** *** дължи на „Бърз кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул. „Преслав“ № 82, със *** К. Р. Ж. сумата
от 300 лв. /триста лева/ главница по договор за потребителски кредит № *** от ***,
с краен срок за издължаване на кредита – ***, 20.62 лв. /двадесет лева и 62
ст./ договорна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху
главницата от *** до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
*** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от *** на
Районен съд ***, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване съществуването на вземане в размер на 41.25 лв.
гаранционна такса.
ОСЪЖДА Д.А.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „Бърз кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул. „Преслав“ № 82, със ***К. Р. Ж. сумата от 66.45 лв. /шестдесет и шест лева и 45 ст./ разноски по ч.гр.дело № *** по описа на Районен съд *** за ***г., както и 482.87 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и 87 ст./ разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.