№ 262
гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500403 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. по гр.д.№ 1335 по описа за 2024 година е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П.,
ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер
3390лв. /три хиляди триста и деветдесет/-дължимо адвокатско възнаграждение
за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. №
193/2013г. по описа на Районен съд В., определено с Решение №
535/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023
год., ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024год., до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед № 607/05.09.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1102/2024г. по описа на
Районен съд-В..
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.
1
Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10,
разноски за държавна такса в размер на 67,80 /шестдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/ по гр. д. 1335/2024 г. на РС В..
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В.,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35,
да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората гр.
П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д.
1335/2024г. на РС В., в размер на 750 лв. с ДДС /седемстотин и петдесет лева/.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.
Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10
разноски за държавна такса в размер на 67,80лв. /шестдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/ по ч. гр. д. 1102/2024г. на РС В..
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В.,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35,
да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората гр.
П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.
1102/2024г. на РС В., в размер на 563,40 лв. с ДДС /петстотин шестдесет и три
лева и четиридесет стотинки/.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Община В..
Оплакванията са ,че решението е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по
делото доказателства и е необосновано.
Предявеният иск бил недоказан както по основание, така и по размер.
Не оспорват ,че адв. Б. е изготвял книжа и е извършвал правни действия
по посоченото ч. гр. д. № 193/2013 г. по описа на Районен съд В..
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази вида и
количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. Нямало пречки
съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
2
трябвало да се вземат под внимание:
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или за които е депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения на насрещната страна.
• Икономическите условия и стандартът на живот в страната.
Адвокатското възнаграждение било прекомерно високо за действията,
които са извършени и следвало да бъде редуцирано от съда. Оспорват като
прекомерен размера на адвокатското възнаграждение.
Позовават се на решението подело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.,
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 535/13.12.2023
год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., предвид
факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без
да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС ,отново позовавайки се на
решението на СЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябвало да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Тази наредба била неприложима.
Молят решението да бъде отменено и постановено друго – с което
исковете изцяло отхвърлени или евентуално изменено –като се присъди
справедлив размер.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
3
първоинстанционното производство , чрез процесуалния му представител.
Оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Прието било от съда, установило се и от представените по делото
доказателства,непротиворечиви били и становищата на страните , че на
04.02.2019г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П.,
да го представлява по ч. гр. д. № 193/2013г. по описа на Районен съд-В..
По силата на учредената представителна власт адвокат Г. Б. депозирал
молба по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В., с която е поискал да бъдат обезсилени
издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч. г. д. 193/2013г. на РС В. и двете в полза на „Еко Титан“ ЕООД - клон
София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По молбата съдът се
е произнесъл с Разпореждане по ч. гр. д. 193/2013г., с което са дадени указания
за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията
на съда адв. Б. своевременно е предприел процесуални действия и е подал
молба. Съдът обаче е приел, че с нея нередовностите на молбата не са
отстранени и с Разпореждане по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. е оставил без
разглеждане молбата. Процесуалният представител е обжалвал
разпореждането, което е отменено с Определение № 363 от 08.07.2019г. по в.
ч. гр. д. 455/2019г. на Окръжен съд Пазарджик и на първоинстанционния съд
са дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение №
569/11.07.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. е отхвърлена като
неоснователна молба от 07.02.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. за
обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Определението е обжалвано от процесуалния
представител на ответника пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна
жалба от 12.09.2019г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2. във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК
с Разпореждане № 1730/25.09.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В.. Съдът е
намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като
обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че
съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване. Срещу
разпореждането в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх.
№5003/10.10.2019г. по ч.гр.д. № 193/2013г. С молба от 02.12.2019г. до
4
Окръжен съд Пазарджик от Община В., подадена чрез кмета К.К. частна
жалба срещу разпореждане № 1730/25.09.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В.
е оттеглена, след постигнато между Община-В. и Еко-Титан ЕООД
споразумение от 10.12.2019г.. с § 1 от което е предвидено задължение на
Община В. да оттегли подадената жалба, с произтичащите от това последици.
С определение на Окръжен съд Пазарджик частната жалба е върната, на осн.
чл. 264 ал.1 от ГПК. както и е прекратено производството. Определението е
връчено на жалбоподателя на 16.12.2019г. и не е обжалвано. Същото е влязло
в сила на 24.12.2019г.
Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на
възнаграждението между страните не бил подписван.
С Решение № 535/13.12.2023г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в
Протокол № 29/13.12.2023г., на адвокат Г. Б. АК-П., на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 3 390 лв. с ДДС за
извършване на правни действия по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В..
Доказано било по делото, че процесуалните действия в изпълнение на
поръчката са реално извършени. Възражението на ответника в депозираната
от него въззивна жалба, че предприетите от ищеца правни действия не са в
интерес на страната/такива възражения в жалбата няма/, поради което
възнаграждение не се дължи, били неоснователни
В отговора на исковата молба пред Районен съд В. и в подадената
въззивна жалба ответникът се позовава на решение от 25.01.2024г. на СЕС по
дело С- 438 от 2022г„ но не ставало ясно в какъв правен аспект и относимост
да бъде разгледано и към кое вземане да бъде отнесено, доколкото нито във
въззивната жалба, нито в писменото становище в хода по същество не се
оспорва от ответника начина и механизма па определяне па адвокатското
възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от Общината
действието на НМРАВ в отношенията между страните /представител и
представляван/, тоест Община В. не оспорва нито като прекомерен или като
необоснован нито размера на определеното възнаграждение, нито начина и
методиката на определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали
предприетите от представителя й процесуални действия са били в интерес на
общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на
изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях за
5
представлявания - в случая Община В.. Нямало довод за прекомерност и
необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото
възражение срещу Заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК и в
самото заповедно производство от общината длъжник, поради което това
възражение е и преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не може да бъде
обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Още повече ,че определеното
адвокатско възнаграждение от АС П. било под половината от
минимума,предвиден в цитираната наредба - 3 390 лева е ДДС.
Преклудирано било и възражението направено едва с писмената защита
пред РС-В. и впоследствие с въззивната жалба възражение за нищожност на
акта на Адвокатския съвет-гр.П. - решение, като противоречащ на чл.101 §2 от
ДФЕС.Освен това позоваването на нищожност на акта било направено
формално и без конкретни доводи.Това Решението на Адвокатският съвет не е
обжалвано по предвидения за това ред- пред Висшия адвокатски съвет,
съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА. Решението
на Адвокатския Съвет не е административен акт, който да подлежи на косвен
съдебен контрол от съда.
Оспорва се и възражението за погасителна давност , като се излагат
доводи относно началния момент , от който тече давността.
Жалбоподателят счита ,че дори да се приеме за правилно становището
на Районен съд В., че когато договорът за процесуално представителство е до
окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции, то
вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото, давността пак не е изтекла.
Претендира разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против Община В. ищецът Г. Х. Б. , чрез
процесуалния си представител адв. С. твърди ,че подал до Районен съд В.
заявление с вх. № 6043/03.09.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 37, вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Издадена била Заповед № 607 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год., издадена по ч.гр.д. № 1102/2024год. по описа
6
на Районен съд В.. С нея било разпоредено длъжникът Община В., ЕИК
*********, с адрес гр. В., бул. „Х.А.“ № 35 да заплати на кредитора Г. Х. Б.,
ЕГН **********, адрес гр. П., бул. „Д.” И 9, ет. 8, ап. 21, както следва: 3
390.00 лв. /три хиляди триста и деветдесет лева/ - главница, ведно със
законната лихва за периода от 03.09.2024год. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 67.80 лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ и 563.40 лв. /петстотин шестдесет и три лева и четиридесет
стотинки/ - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл.3
от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК П..
Поради направено възражение по реда на чл.414 ГПК на заявителя било
указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск относно вземането си.
Изложеното обосновавало правния интерес от предявяване на иска за
установяване съществуването на вземането.
Между страните не бил сключен договор за процесуално
представителство за извършените правни действия и осъществено
процесуално представителство.При липса на договор или когато страните по
договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата
Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения. Липсващата воля по договарянето на възнаграждение
можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.З
ЗАдв.
Адвокат Г. Х. Б. - адвокат от Адвокатска колегия гр. П. осъществил
процесуални правни действия в полза на Община В. както следва: С
пълномощно изх. № 92-00/403 от 04.02.2019 год. на Община В., К.Т.К. в
качеството си на Кмет на Община В., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Х.А.“ № 35 е упълномощила адвокат Г. Х. Б., ЕГН
********** от Адвокатска колегия - гр. П., с адрес на кантората: гр. П., ул. „4-
ти януари“ № 28, ет. 3 със следните права, а именно: Да осъществява
процесуално представителство в производството по ч.гр.д. № 193/2013г. по
описа на Районен съд - гр. В., като извършва всякакви съдопроизводствени
действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В
процесуалните права на пълномощника се включват и тези по чл.34, ал. 1, 3 и
7
4 от ГПК. Датата на пълномощно е 04.02.2019 год. и същото е подписано от
представител на Общината и адвоката.
Договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. № 193/2013г. по описа
на Районен съд - гр. В. между Община В. като възложител и Адвокат Г. Б. като
изпълнител не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито
след тази дата. На основание издаденото пълномощно за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 193/2013г. по описа на Районен съд - гр. В.,
адвокат Г. Б. се е запознал с предмета на делото. По ч.гр.д № 193/201 Зг. със
заявител "Еко Титан" ЕООД – клон София, било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Община В..
Издадена била Заповед за незабавно изпълнение № 77/28.02.2013г. и
Изпълнителен лист от 28.02.2013г. в полза на неправосубектния клон на
търговеца "ЕКО - ТИТАН" ЕООД - КЛОН СОФИЯ, ЕИК 1055475260020.
Пълномощното с изх. № 92-00/403 от 04.02.2019 год. на Община В. за
процесуално представителство по горепосоченото дело е издадено след
връчване на Покана за доброволно изпълнение на Община В. от ЧСИ и
влизане в сила на Заповед за незабавно изпълнение .подадена била молба вх.
№ 666/07.02.2019 год., по ч.гр.д. № 193/2013г. по описа на Районен съд - гр. В.
адв.Б. ,като пълномощник на Общината .В нея били изложени доводи ,че
заявеното искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, издадената
заповед по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист, издаден по чл.418 от
ГПК са поискани и съответно е постановено издаването им в противоречие с
практиката на ВКС, тъй като заявителя не е правосубектно юридическо лице.
Подробно било мотивирано искането да се обезсилят издадената Заповед за
незабавно изпълнение № 77/28.02.2013г. и Изпълнителен лист от 28.02.2013г.,
издадени по ч.гр.д. № 193/2013г. на Районен съд В., като издадени в полза на
неправосубектна страна.С Разпореждане № 359/20.02.2019 г. по ч.гр.д. №
193/2013г. на Районен съд В., съдът указал на страната да конкретизира
искането си за частна жалба по чл. 419 от ГПК ли се касае и съответно да
внесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на указанията на съда адв.Г. Б. с молба вх. №
1408/21.03.2019 год. е конкретизирал направеното към съда искане .След
уточнението, съдът приел, че въпреки че в срока е постъпила молба не са
отстранени констатираните нередности, поради което е оставил без
8
разглеждане молба вх. № 666/07.02.2019 год. на Община В. .Постановеното
Разпореждане № 751/23.04.2019 г. било обжалвано от Община В., чрез
пълномощника й адв.Г. Б. с частна жалба вх. № 2456/22.05.2019 год. на
Районен съд В. и образувано и с определение № 363 от 08.07.2019 год.,
постановено по в.ч.гр.д. № 455/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
Разпореждане № 751/23.04.2019 г., постановено по ч. гр.д. № 193/2013г. на
Районен съд В., с което е оставено без разглеждане молба вх. №
666/07.02.2019 год. на Община В., чрез пълномощника й адв.Г. Б. било
отменено и върнато делото на Районен съд В. за произнасяне по
основателността на молбата, подадена от Община В.
С определение № 569/11.07.2019 год. постановено по ч. гр.д. №
193/2013г. на Районен съд В. отхвърлил молбата по същество.
В срок този акт бил обжалван с частна жалба вх. № 4441/12.09.2019
год. адвокат Г. Б. обжалва пред Окръжен съд Пазарджик .С разпореждане №
1730/25.09.2019 год, постановено по ч. гр.д. № 193/2013г. на Районен съд В.,
частна жалба вх. № 4441/12.09.2019 год. на Община В. чрез адвокат Г. Б. била
върната на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2 ГПК, като
недопустима.
С частна жалба вх. № 5003/10.10.2019 год. Община В. чрез адвокат Г. Б.
обжалва пред Окръжен съд Пазарджик разпореждане № 1730/25.09.2019 год.
постановено по ч. гр.д. № 193/2013г. на Районен съд В. за връщане на частна
жалба вх. № 4441/12.09.2019 год. Своевременно била внесена държавната таса
според указанията на съда и образувано Окръжен съд Пазарджик в.ч.гр.д. №
830/2019г.
С молба по делото, подадена лично от Кмета на Община В. д-р К.К., с
вх. № 10980/02.12.2019 год. на Окръжен съд Пазарджик била оттеглена
подадената до Окръжен съд Пазарджик въззивна частна и производството
прекратено.
Определението влязло в законна сила като необжалвано на 24.12.2019г.
Със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е предприел и
извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за
правилния и срочен ход на делото. Именно в резултат на неговите действия
било постигнато между страните Споразумение № 1378/10.12.2019 год. ,с
9
което уредили доброволно отношенията си.
Кредиторът се отказал частично от вземането си за главница и лихва в
размер на 500 000 лв. ,погасяването било разсрочено ,спират се
изпълнителните действия по всички изпълнителни производства, отменят се
всички наложени обезпечителни мерки /запори и възбрани/, прекратяват се
предприетите изпълнителни действия /публични продани и др./,
производствата остават спрени и без предприемане на ефективни
обезпечителни и изпълнителни действия по тях. Съответо Общината се
задължила да оттегли подадените частни жалби.
Дължимото адвокатско възнаграждение ,според ищеца , като се
приложат разпоредбите на действащата Наредба възлизало на 2 825 лв.
Адвокат Б. направил искане вх. № 1015 от 08.11.2023г. пред Адвокатски
съвет П. за определяне на адвокатско възнаграждение за осъществената от
него правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д.
№ 193/2013г. на Районен съд В. Община В., ЕИК *********, представлявана
от кмета К.Т.К.,като следва да се включи и ДДС.
С Протокол № 29 от 13.12.2023 год. от проведено заседание на
Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 535 от 13.12.2023 год. на Адвокатски
съвет гр. П. било определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия
адвокатски съвет в размер на 3 390 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. моли
да бъде установено съществуването на парично вземане на ищеца адв.Б.
против Община В. за сумата в размер на 3 390.00 лв. /три хиляди триста и
деветдесет лева/ - главница, ведно със законната лихва за периода от
03.09.2024год. до изплащане на вземането, за извършване на посочените в
искане пред Адвокатски съвет гр.П. с вх. № 1015/08.11.2023г. правни действия
и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община В. в
производството по ч.гр.д. № 193/2013г. по описа на Районен съд В., съгласно
Заповед № 607 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.09.2024год. по ЧГД № 1102/2024г. по описа на Районен Съд - В..
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Община В..
Общината оспорва иска по основание.
Не се оспорва,че с Пълномощно с изх.№ 92-00/403 от 04.02.2019 год. по
10
Кмета на Община В. е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да
представлява и защитава Община В. в производството по ч.гр.д.№ 193/2013г.
по описа на Районен съд В..
Не се оспорва още,че адвокат Г. Б. е извършил действията , описани в
исковата молба.
Ответникът счита, че се дължи възнаграждение само за реално
извършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на
изискванията на закона и са в интерес на страната, в случая на Община В..
Считат,че съществено за решаване на спора е какви действия са били
реално извършени, дали са били в полза на представлявания и какво
възнаграждение се дължи за тях. Както вече беше посочено ищецът е
упълномощен да представлява и да защитава Община В. по ЧГД № 193/2013г.
- да осъществява процесуално представителство по предявените срещу
издадена заповед за незабавно изпълнение. Излага се общо твърдение ,че
действията на адв.Б. очевидно не са били в интерес на Община В. .. ,както и
,че адв. Б. не се е явявал в открити съдебни заседания, а е изготвял само
книжа по частните граждански дела.
Правят възражение за погасителна давност.
В действителност не оспорват ,че въпреки липсата на договор
възнаграждение за извършената работа се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Считат, че съдът не е
длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като е
длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС.
Всъщност не оспорват ,че нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес, именно този определен интерес и няма основание
при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл.
11
9 и на чл.11 от същата Наредба.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
По заявление на Г. Б. по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №
1102/2024г. на Районен съд В. .Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение № 607/05.09.2024г., с която е разпоредено Община В. да заплати
на Г. Х. Б. сумата от 3390 лв. главница, дължима на основание Протокол №
29/13.12.2023 г. и Решение № 535/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет- П. за
определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за
извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. 193/2013 г.
на РС-В., ведно със законна лихва за периода от 03.09.2024г. до изплащане на
вземането. Постъпило е възражение по чл.414 от ГПК и на заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
В указания срок иска е предявен , като паричното вземане, предмет на
иска е идентично с паричното вземане по издадената заповед за изпълнение, ,с
което се установява наличието на специалните предпоставки за допустимост
на иска.
Фактическите твърдения в исковата молба относно действията на адв.Б.,
като пълномощник на общината по ч.гр.д.№ 193 по описа на съда за 2023
година, не се оспорват от ответника и се установяват от доказателствата по
делото.
Адвокат Б. е упълномощен писмено от Община В. на 04.02.2019г.
ответникът Община В. да представлява Общината по ч. гр. д. № 193/2013 г.
по описа на Районен съд-В..
Ищецът е подал молба по ч. гр. д. 193/2013 г. на РС В. ,като е поискал да
бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист на РС В. в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като
издадени срещу неправосубектна страна.
С Разпореждане по ч. гр. д. 193/2013 г., съдът е дал указания за
отстраняване на нередовности ,като всъщност е указал да се конкретизира
искането.
В указания от съда срок са предприети действия от процесуалния
представител.
12
Съдът приел, че не са изпълнени указанията му и оставил молбата без
разглеждане. Това разпореждане е обжалвано от адв. Б. и отменено с
Определение от 363/08.07.2019 г. по в. ч. гр. д. 455/2019г. на Окръжен съд
Пазарджик ,като делото е върнато на първоинстанционния съд с указания да
се произнесе по същество.
С определение № 569/11.07.2019 г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В.
молбата за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение е оставена без
уважение. Определението е обжалвано от процесуалния представител на
ответника пред Окръжен съд Пазарджик. Първоинстанционният съд е върнал
частната жалба ,като я е счел за процесуално недопустима, тъй като
обжалваният акт не подлежи на обжалване.
Това разпореждане е обжалвано в срок от процесуалния представител на
Общината с частна жалба. С молба от 02.12.2019 г., до Окръжен съд
Пазарджик, подадена чрез кмета Коев частната жалба срещу разпореждане №
1730/25.09.2019 г. по ч. гр. д. 193/2013. на РС В. е оттеглена, тъй като е
постигнато между Община В. и Еко-Титан ЕООД споразумение от
10.12.2019г., с § 1 от което е предвидено задължение на Община В. да оттегли
подадените жалби, с произтичащите от това последици. С Определение №
6666/05.12.2019 г. на Окръжен със Пазарджик частната жалба е върната, на
осн. чл. 232 ГПК. Определението е връчено на жалбоподателя на 16.12.2019г.
и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на 24.12.2019г.
Няма спор между страните ,че не е подписван Договор за правна защита
и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.
С Решение № 535/13.12.2023 г., на АС на АК П., обективирано в
Протокол № 29/13.12.2023г., на адвокат Г. Б.,адвокат при АК П., на осн. чл.
36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 3390лв. с
ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 193/2013 г.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявеният иск за основателен.
В съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК, съдът дължи
служебно проверка на валидността на цялото решение ,на допустимостта в
обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
13
Във въззивната жалба Община В. за първи път излага доводи за
прекомерност на адвокатското възнаграждение ,като сочи ,че адв.Б. не се
явявал в открито заседание.
За първи път също се обосновава нищожност на решението на АС
П.,като следва да се посочи ,че изложените доводи не са относими към такъв
порок.
Основно в жалбата се развиват доводи за приложението на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / сега Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа/ ,като се обсъжда в тази светлина
решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.
Въззивната инстанция намира предявените искове за основателни
,съответно – обжалваното решение за правилно.
Безспорно отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор (чл. 36 ал. 2 от ЗА), но това не е императивно изискване – договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение (чл. 36 ал. 3 от ЗА). При липса на договор или когато страните
по договора не са определи размера му, възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата
наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на
изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните
правно действие.
Интерес представлява въпроса дали определеното от АС
възнаграждение обвързва съда .Отговора на този въпрос е отрицателен.В
производството по спор между адвоката и представлявания ,съдът не е
длъжен да се съобрази с определения от АС размер,като израз на
правомощието при наличие на възражение за прекомерност да редуцира
възнаграждението.
Като се имат предвид изложените в отговора на исковата молба доводи
,то следва да се приеме ,че такова възражение е направено ,като се има
14
предвид ,че едва в това производство Общината разполага с възможността да
оспори размера на адвокатското възнаграждение ,макар и определено по реда
на чл.36 от ЗА.
Възражението ,че извършената работа не е в интерес на Общината не е
подкрепено с никакви доводи.Видно е от доказателствата по делото , че адв.Б.
е предприел добросъвестно всички действия в защита интересите на
Общината в рамките на частното производство.Всички тези действия са в
интерес на Общината и дори не следва да се обсъжда съдържанието на
постигнатото между Общината и „Еко титан“ АД споразумение по силата на
което са направени отстъпки на Общината.Това е така , защото в случая е без
значение какъв е резултата от предприетите действия , след като те са били
предприемани уместно.
Съгласно чл. 37 от ЗА за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от
техния размер. В този случай длъжникът разполага с възможността да подаде
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
и в последващото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК да направи всички
възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това,
че не е налице задължение. Възможността за снабдяване със заповед за
изпълнение не изключва възможността адвокатът да предяви вземанията си за
неизплатени възнаграждения и разноски по общия исков ред, при което
ответникът също може да предяви всичките си възражения срещу тези
вземания, включително и това, че не е налице задължение. Това важи и в
случаите когато се претендира неизплатено възнаграждение, определено по
реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, като при разглеждането на спора съдът не е
обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на
възнаграждението, а извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се
същото и какъв е неговия размер./напр. определение по дело № 4065 по описа
за 2020 год. на ВКС/.
Поради изложеното ,макар и възражението за нищожност на решението
на АС да е направено за първи път във въззивната жалба,то се явява и
неоснователно , тъй като не се касае за административен акт.Реда страната да
упражни правата си е този предвиден в чл.37 от ЗА ,съответно чл.414 и в
15
производството по чл.422 от ГПК.
Действително в това производство освен ,че съдът не е обвързан с
определения размер от АС , то и е длъжен да съобрази решението по дело С-
438/22 на СЕС .Разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, предвижда ,че
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съдът обаче следва да
прилага решението по дело С-438/22 на СЕС. Съгласно това решение на СЕС
от 25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла,
разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални
съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над
националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от
Конституцията на Република България.
Съдът извърши преценка на справедливостта и обосноваността на
размера на адвокатското възнаграждение , определен от АС П..
При тази преценка , отчете свършената работа от адв.Б. ,като счита ,че
действията са предприети своевременно и адекватно.Адвокат Б. е
упълномощен от Общината на 4.02.2019 година да я представлява в
производство по ч.гр.д.№ 193 по описа 2013 година.Той е предприел
действията ,възможни на този етап ,за да реализира интересите на
Общината.Очевидно е ,че към този момент възможността по чл.414 от ГПК
не е съществувала.
Издадената заповед за изпълнение в това производство е за 130 830 лева
главница ,лихви 19 170 лева и разноски.
Ако се използва за ориентир Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа , към момента на определяне на възнаграждението – Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждение,то адвокатското
възнаграждение , определено по правилата на чл.7 ал.7 във връзка с ал.2 на
тази наредба, би било 6650 лева, почти два пъти по-високо от това ,
определено от АС.
Съобразявайки интереса на упълномощителя , фактическата и правна
16
сложност и интензитетета на предприетите действия ,като за резултата не
следва да се държи сметка ,то определеното възнаграждение от АС П. е
справедливо и обосновано,като е съобразена и дължимостта на ДДС.
Това води до извода ,че предявеният иск е основателен , съответно ,
постановеното първоинстанционно решение е правилно.
Възражението за погасителна давност , направено с писмения отговор
на исковата молба не е развито като довод във въззивната жалба ,но все пак
съдът намира за необходимо да посочи,че то е неоснователно.
Прието е в съдебната практика ,че изискуемостта на вземане от този вид
настъпва от момента на изпълнение на поръчката– от извършването на
уговореното от страните правно действие, като в случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.
Последното действие е подаване на частна жалба на 10.10.2019 година.До
3.09.2024 година , когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е изтекъл законоустановеният съгласно чл. 114,ал.1 във вр. с чл.
110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Тъй като е предявен настоящия
установителен иск , то с подаването на заявлението давността е прекъсната.
На ответника по жалбата се дължат сторените по делото разноски.
В писменото становище е направено бланкетно възражение за
прекомерност.
В представения списък адв. С. претендира адвокатско възнаграждение за
представителството си по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в размер на 766,80 лева
с ДДС.
Съдът ,съобразявайки и практиката на СЕС, отчете, че определените
размери в цитираната Наредба не го задължават , но представляват ориентир
за цената на адвокатския труд.
Като взе предвид предприетите от адвоката действия , изготвения
подробен писмен отговор и участието в съдебно заседание,представеното
писмено становище,намира ,че това възнаграждение е обосновано и
справедливо.
Фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция
17
не се отличава от тази в първоинстанционното производство.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В. по гр.д.№ 1335 по описа за
2024 година ,с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи
на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1,
офис 10, сумата в размер 3390лв. /три хиляди триста и деветдесет/-дължимо
адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на
Община В. по ч. гр. д. № 193/2013г. по описа на Районен съд В., определено с
Решение № 535/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол №
29/13.12.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024год., до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 607/05.09.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1102/2024г. по
описа на Районен съд-В. и присъдени разноски.
Осъжда Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер
********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1,разноски пред
въззивната инстанция за представителство по реда на чл.38 от ЗА в размер на
766,80 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18