Решение по дело №1589/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8378
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20181100101589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,  09.12.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

на двадесет и девети  октомври                                                          година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1589  по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

              Производството е образувано по искова молба на Д.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. В.О., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ  вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, да заплати сумата от 40 000 лв., като частично от глобална сума 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП възникнало на 14.07.2017 г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

         Излагат се съображения, че на 14.07.2017г., около 22:50 часа в гр. София, по ул."Обиколна" с посока на движение от ул. „Копенхаген" към ул."Садина", Д.И.Н. управлявал л.а. „Киа" модел „Сеед" с рег.№******. По същото време по бул. „Димитър Пешев", ищцата Д. управлявала л.а. марка „Пежо 206" с рег.№******.  Твърди се, че в района на кръстовището между ул. „Обиколна" и бул."Димитър Пешев", въпреки наличието на пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство", водачът Н. не пропуснал движещия от дясно по бул. „Димитър Пешев", означен със знак БЗ "Път с предимство" лек автомобил марка „Пежо" модел „206" с рег.№******, управляван от ищцата Д.Д. и реализирал ПТП.

         Твърди се, че след ПТП ищцата била транспортирана по спешност в УМБАЛ „Света Анна" - гр.София, където са установени травматични увреждания в шийния отдел, а именно - постравматична листеза С4-С5. Предписано е амбулаторно лечение с обездвижване на шийния отдел. На 15.07.2017г. ищцата е настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД. След консултации със специалисти и компютърна томография, както и редица рентгенографии на шийния дял при ищцата била установена листеза на С4- С5 шийни прешлени. Било проведено медикаментозно лечение, като шията на ищцата е имобилизарана с твърда шийна яка. На 19.07.2017г. била изписана от болничното лечебно заведение и продължила лечението си в амбулаторни условия. Сочи се, че на 24.07.2017г. е направена Магнитно- резонансна томография, при която се установява патологична инверсия до степен ретрификация и начална кифоза.

         Твърди се, че от ПТП до настоящия момент ищцата е в усложнето състояние, като причиненото й нараняване води до силни и продължителни болки. Оздравителният процес дълъг и възстановяването настъпвало много бавно. Твърди се, че липсва пълно функционално възстановяване на увредените места. Вследствие на пътно-транспортното произшествие при нея са налице постоянни болки в областта на шийния отдел ирадиращи по двата горни крайника.  Твърди се, че все още ищцата има силни болки във врата при движение и покой, световъртеж и постоянни болки в областта на главата, болезнено и ограничено движение на врата и двата горни крайника, придружено с постоянно изтръпване, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд.  Ищцата трудно преодолявала стреса, предизвикан от ПТП, страхува се да излиза навън, получила смущения на съня.

          Наведени са твърдения, че на водачът Д.И.Н. е съставен АУАН №363439/14.07.2017г. Посочва, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-485 от 14.07.2017г. и след направена справка в информационната система на Гаранционен фонд, управлявания от Д.И.Н.  л.а. марка „Киа" модел „Сеед" с рег.№****** има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен с ЗАД „ОЗК- З."АД, с полица №BG/23/317000019964 от 03.01.2017г. валидна до 02.01.2018г.

          Сочи се, че ищцата  е предявила пред ответното дружество писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди, като до настоящия момент липсвало произнасяне по искането. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

 

             Ответното ЗАД „ОЗК-З.“ в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на л.а. марка „Киа“, модел „Сеед“, с per. № ******към датата на процесния инцидент. Не оспорва настъпване на процесното ПТП, на посочената дата и между посочените участници, но оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че на процесното кръстовище лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № ******, управляван от ищцата, не е спазил предимството на движещото се от ул. Обиколна МПС марка „Киа“, модел „Сеед“, с per. № ******(дясностоящ за л.а. Пежо) и респективно между тях е настъпил сблъсък. Оспорва Констативен протокол за ПТП с per. № К - 485/14.07.2017 г. по описа на ОПП при СДВР, в частта му относно вписаните в него обстоятелствата и причини за настъпване на вредоносното събитие. Оспорва твърдението, че поведението на водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, с per. № ******е виновно и противоправно такова. Твърди, че процесното ПТП е настъпило само и единствено по вина на водача на марка „Пежо“, модел „206“, с per. № ******, който при наближаване на процесното кръстовище не е пропуснал движещия се с предимство лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, с per. № ******. Оспорва твърдението, че в конкретния случай е била ангажирана административно- наказателната отговорност на водача на лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“, с per. № ******за настъпване на процесното произшествие. При евентуалност е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, катосе поддържа, че същата се е движела с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, като предвид това не е била в състояние да спре при възникналата опасност за движението, както и че не е била с коректно поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП за ищцата са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни състояния. Оспорва твърдението за наличието на трайни увреждания в здравословното състояние на ищцата вследствие на инцидента, както и, че към настоящия момент все още е в тежко физическо състояние и за нея не е настъпило пълно възстановяване. Наведено е и възражение за прекомерност на исковата претенция.

         В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията на ответното дружество.

         В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответното застрахователно дружество, в който се заявява, че поддържа всички възражения, оспорвания и доказателствени искания направени с отговора на исковата молба.

          В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв. В. О. –САК, поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

         В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. Христов оспорва предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

    

          Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, на основание чл.12 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, като прецени  доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

От приетия по делото Констативен протокол за ПТП № К-485 от 14.07.2017г., се установява, че ПТП е настъпило на 14.07.2017г., в гр. София, около 22:50 часа между л.а. „Киа Сеед“ с рег. № ******, с водач Д.И.Н.,*** с посока от ул. „Копенхаген“ към ул. „Садина“ и в района на кръстовището с бул. „Димитър Пешешев“ при наличие на знак Б1 не пропуснал приближаващия от дясно по бул. „Димитър Пешев“  и л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******, управляван от Д.С.Д.. В констативния протокол в раздел „Обстоятелства и причини“ е посочено, че причината за ПТП е, че водача на л.а. „Киа Сеед“ с рег. № ******движейки се по ул. „Обиколна“ с посока в района на кръстовището с бул. „Димитър Пешешев“ при наличие на знак Б1 не пропуснал приближаващия се л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******. Отразено е още, че пострадал водачът на лекия автомобил „Пежо 206“, с рег. № ****** – Д.С.Д., с работна диагноза –контузия на шията./л.6 от делото/

От приетата Епикриза по ИЗ №24004/2017г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, гр.София, се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 15.07.2017г. с диагноза: комоцио медуле спиналис. Дисторзио коли. Контузио торакоабдоминалис. Поставена била шийнна яка и на 19.07.2017г. е изписана с определени два контролни прегледа.   /л.7 от делото/

От приетия резултат от изследване на Медико-дигностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика „Русев“ ЕООД – София, се установява, че на 24.07.2017г. на ищцата й е извършена магнитно-резонансна томография, при която е установена патологична инверсия до степен ректификация, без нарушение на алиенацията на прешленните тела. /л.8 от делото/

По делото е приета  представена с писмо от 13.12.2018г- административно –наказателна преписка по КП К-485/14.07.2017г., вкл. Акт за установяване на административно нарушение от 15.07.2017г., съставен от СДВР, отдел Пътна полиция и Наказателно постановление № 17-4332-015460 от 02.08.2017г., на началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция, съгласно който на Д.И.Н. е наложено административно наказание „глоба“ за това, че като водач  л.а. „Киа Сеед“ с рег. № ******при наличие на знак Б1 не пропуснал приближаващия се л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******, при което реализира ПТП, от което пострадала водача Д.Д., с което виновно е  нарушил чл.6, т.1 от ЗдВП. /л.92 -л.93/

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Х.М. – специалист неврохирург, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. В заключението на СМЕ  е обоснован извод, че Д.Д. на 23г. при ПТП на 14.07.2017г. е получила следните травматични увреждания: контузия и навяхване на врата, травматична спондилолистеза (прихлъзване) между 4-ти и 5-ти шийни прешлени, травматична увреда на шийни нервни коренчета двустранно, повече вляво, гръдно-коремна контузия. Вещото лице посочва, че уврежданията са предизвикали трайно затруднение на движенията на врата за повече от 30 дни. Д-р М. пояснява, че описаните увреждания на шийния отдел на гръбначния стълб са получени при процесното ПТП по механизма на хиперфлексионна гръбначна травма, при т.нар. „камшичен удар“. При този механизъм се получават движения на свръхсгъване и свръхразгъване на шийния гръбнак, надвишаващи анатомичните и функционални възможности на междупрешленовите стави и съединително-тъканните връзки. Вещото лице е констатирало, че непосредствено след инцидента спешна помощ на пострадалата е оказана в УМБАЛ „Света Анна“ - София.  Постъпила в Спешно отделение на 14.07.2017 г. в 23,45 часа, напуснала на 15.07.2017 г. в 0,45 часа.  На следващия ден - 15.07.2017 г. Д.Д. е приета за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - София, Клиника по неврохирургия, извършени са необходимите изследвания и консултации, проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. Поставена е имобилизираща шина яка тип „Филаделфия“  с окончателна диагноза: Комоцио медуле спиналис. Дисторзио коли. Контузио торакоабдоминалис. /Сътресение на гръбначния мозък. Навяхване на врата. Гръдно-коремна контузия./ От заключението на СМЕ се установява, че периодът на възстановяване за контузията и навяхването на врата е 20-30 дни, срокът за възстановяване на неврологичните увреждания е до една година. Сочи се, че травматичната спондилолистеза С4-С5 е възможно да се стабилизира спонтанно в рамките на 4 до 6 месеца.  Прието е, че в резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от три месеца, умерени до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента.  Посочено е още, че към момента болката във врата е притъпена, но продължава с изтръпване на лявата ръка, в областта на малкия пръст и нагоре по предмишницата. Движения във врата са ограничени и болезнени. Мускулната сила е намалена в лявата ръка за движенията на пръстите, но при съхранен юмручен захват и противопоставяне на палеца на останалите пръсти.  Установена е хипотрофия на лявата предмишница - 22,3 см. спрямо 23,5 см. за дясната. Към момента движенията във врата са умерено болезнени. Налице е отпаднала двигателна и сетивна неврологична симптоматика за лявата ръка. От проведеното актуално рентгеново изследване се установява задържаща се спондилолистеза на ниво С4-С5, т.е. трайна нестабилност в този гръбначен сегмент. Наличната нестабилност в сегмента С4-С5 и отпадната неврологична симптоматика налагат извършване на допълнителни невроизобразителни и електрофизиологични изследвания (МРТ и ЕМГ), след което да се прецени по-нататъшното лечение - консервативно или оперативно. Експертизата сочи, че ищцата продължава да търпи болки във врата с епизодичен характер и изтръпване на лявата ръка. Ищцата е претърпяла категорично травматична спондилолистеза на ниво 4-ти - 5-ти шийни прешлени. Патологична инверсия до степен на ректификация (изправяне) и начална кифоза“ е описание на находката при извършената магнитно-резонансна томография /МРТ/ на шиен отдел на гръбначен стълб от 24.07.2017 г. Вещото лице посочва още, че това не представлява заболяване (нозологична единица), а състояние (симптом) на страдание на шийния отдел на гръбначния стълб, което може да се провокира от множество причини, най- често травматични.

В о.с.з. проведено на 16.04.2019г. вещото лице д-р Хр. М. допълва, че  двукратно са проведени рентгенови изследвания на шийния отдел на гръбначния стълб, като първата е извършено при постъпването по спешност в болница „Св. Анна“, непосредствено след инцидента, където се описва това изместване с около 2 мм и също е потвърдено при повторно рентгеново изследване, извършено на следващия ден в болницата „Пирогов“, когато е и приета за лечение. Допълва, че при изследване - компютърна томография, проведена също в „Пирогов“ на 17.07.2017 г. с описание, че не се установяват данни за травматични костни промени или листези. Допълва, че при ищцата се  установява  обективно състояние мускулна слабост на лявата ръка за движенията на пръстите, както и намалена обиколка на предмишницата спрямо другата ръка.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А., се установява, най- вероятен механизъм на ПТП: на 14.07.2017 г., около 22:50 часа в гр. София по ул. "Обиколна" в посока от ул. "Копенхаген" към ул. "Садина", т.е. към изток в лявата пътна лента се е движил л.а. „Киа" модел „Сеед" с рег.№******, управляван от Д.И.Н.. Когато се е приближил до регулираното с пътни знаци кръстовище с ул. „Димитър Пешев“ на десния тротоар за него е имало поставен пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Водачът му не е спрял, а е предприел преминаване през кръстовището със скорост около 35 км/ч без спиране. В същото време по напречната улица „Димитър Пешев“, която е с предимство, обозначено с пътни знаци БЗ-„Път с предимство“, от дясно се е приближавал л.а. „Пежо" модел „206" с рег.№ ******, управляван от Д.С.Д. със скорост около 50 км/ч. Експертизата сочи, че водачът на л.а. Пежо е имал предимство и е навлязъл в кръстовището и тъй като и двамата водачи не са спрели - е настъпил удар в кръстовището, при който л.а. Пежо е ударил с предната си част дясната страна на л.а. КИА Сиид в областта на задната дясна врата. След удара двата автомобила са се установили неподвижни на неустановени места. Тъй като л.а. Киа Сиид е навлязъл в кръстовището, при наличие за него на знак Б1-„Пропусни движещите са по пътя с предимство“, а не е спрял и с навлизането си в кръстовището е създал опасността и е предизвикал удара между двата процесии автомобила, причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. КИА Сиид. Мястото на удара е в пресечната зона на лявата пътна лента на улица „Обиколна“, която е за движение в посока изток и лентата за движение на ул. „Димитър Пешев“, която е за движение в посока север. На процесното кръстовище не е имало сгради и двамата водачи са имали пряка взаимна видимост един спрямо друг при приближаването си към кръстовището. Експертизата посочва, че независимо от тъмнината, фаровете на автомобилите са се виждали от достатъчно далечно разстояние. Прието е, че автомобил КИА Сиид се е движил със скорост 30 - 40, средно 35 км/ч , в посока изток, а лек автомобил Пежо 206 се е движил със скорост 50 км/ч в посока север. Спрямо момента, в които всеки от автомобилите пресича условната си стоп- линия, другият водач не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Вещото лице инж. А. сочи, че водачът на л.а. Пежо 206 се е движил по път с предимство. Тъй като от пресичане на стоп-линията си до момента на удара л.а. КИА е изминал около 14 м, а л.а. Пежо съответно 9,4 м, а скоростта на л.а. Пежо е била по- висока 50 км/ч, става ясно, че пръв е навлязъл в кръстовището л.а. КИА. Експертизата приема, че водачът на л.а. Пежо не имал техническа възможно да предотврати удара нито чрез спиране нито чрез завиване.

В проведеното на 29.10.2019г. о.с.з., вещото лице инж. А. допълва, че водачът на лек автомобил „Пежо“ е имал възможност да забележи фаровете на другия автомобил в разстояние от 50 метра и съответно да предприеме действия, за да избегне процесното ПТП. Допълва, че от момента, в който лекият автомобил „Киа“ е пресякъл линията и е навлязъл в лентата на движение на лек автомобил „Пежо“, водачът на лекия автомобил „Пежо“ спрямо момента на преминаване на стоп-линията не е имал никаква възможност да предотврати настъпването на ПТП, нито чрез спиране, нито чрез заобикаляне на другия автомобил.

Заключението на САТЕ изготвено от инж. А., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.

         По искане на ответната страна е допуснато изслушването на комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица инж.А.П.А. и  д-р Х.Б.М.. Същата установява, че процесният л.а. Пежо 206 е заводски оборудвана с предпазни триточкови колани на всичките 5 места. Посочено е, че при процесния инцидент ищцата Д. е получила следните травматични увреждания: Контузия и навяхване на врата. Травматична спондилолистеза (прихлъзване) между 4-ти и 5-ти шийни прешлени. Травматична увреда на шийни нервни коренчета двустранно, повече вляво. Гръдно-коремна контузия. Уврежданията са предизвикали „трайно затруднение на движенията на врата за повече от 30 дни“. Експертите са приели, че при този механизъм на ПТП предпазният колан не може да предотврати получаване на шийна травма по механизма на свръхсгъване – свръхразгъване. Приели са, че дори в известна степен коланът благоприятства получаване на такава травма.  

         По искане на ответната страна са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.И.Н.. Свидетелят посочва, че на сочената в исковата молба дата управлявал лек автомобил „Киа“ ******и се движел в кв.„Дружба“ от ул. „Копенхаген“ към ул. „Димитър Пешев“ около 23 ч. вечерта. Признава, че поради невнимание отнел предимството на л.а. „Пежо“ и предизвикал ПТП. Карал направо, пресичал кръстовището, било тъмно, подвела го маркировката, която била две платна по две ленти и смятал, че е път с предимство. Свидетелят сочи още, че ударът настъпил в неговата задна дясна врата, а на другия автомобил цялата предница се ударила в неговата задна дясна врата. Свидетелят Н. посочва още, че няма ограничение на видимостта в зоната на кръстовището. Движел се със скорост около 30-40 км/ч и не направил опит да намали скоростта. Пътното платно било сухо. Улично осветление имало само на ул. „Обиколна“, а улицата от която идвал -  „Димитър Пешев“ била тъмна.

За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. А.Д.- майка на ищцата. Свидетелят посочва, че пристигнала на мястото на ПТП почти веднага, защото се случило много близо до вкъщи. Заварила дъщеря си седнала отстрани, чакали линейка. Много силно я боляло главата и врата. Бърза помощ като дошла установила, че болките във врата са прекалено силни като го движи и още тогава й сложили яка. Отишли в Окръжна болница и там установили, че има разместване на шийни прешлени. След ПТП се оплаквала от силно главоболие и отзад раменете. При ЯМР се оказало, че има разместване на трети и четвърти шийни прешлени листеза. Получила слабост на ръцете си, особено с лявата ръка започнала да изпуска предмети, без да може изобщо да задържа дълго време нещо тежко. Вече две години има постоянни главоболия, непрекъснато пие най-различни медикаменти, които да облекчат главоболието. Свидетелят Данаилова заявява, че не може да си движи врата нормално, изпитва болка. Очакват да излезе направление за втория ЯМР, защото при невролога се установява, че листезата не е намаляла, въпреки носенето на яката и всичките процедури на лечение. Посочва, че дъщеря й работи в магазин „Джъмбо“ на длъжност мениджър продажби от четири години. Ползвала е болнични, но не може да си спомни за колко време. Пояснява, че дясната й ръка е водеща, но в момента има отслабване и в двете ръце, но в лявата е по-особено и ако трябва да държи нещо тежко, не успява, изпуска го. Има непрекъснато изтръпвания в крайниците на ръцете на пръстите. Ходила и на нагревки, яката я носила 6-7 месеца, сега от време на време пак я слага, но нещата не се подобряват, а се появяват все нови усложнения.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д. А.Д., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Страните не спорят, че към датата на ПТП – 14.07.2017 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответника ЗАД „ОЗК-З.“, за лек автомобил „Киа Сед“, рег. № ******. Отделно от това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното застрахователно дружество. Нещо повече, в приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица № К-485 от 14.07.2017г. е отразено, че за лек автомобил „Киа Сед“, рег. № ******. е налице застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК-З.“.

Видно от представена молба вх. № 99-11581 от 13.09.2017г., ищцата Д.Д. е предявила пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л.9 от делото/

 

          Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:

          По допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./  и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно  нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи  първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 9 от дата 13.09.2017 г. и липса на възражения  и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват  допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.

По същество:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./  претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с  нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.    

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътно­транспортно произшествие на 14.07.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Д.Н., изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.6, т.1 от  Закона за движение по пътищата – „Участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка“ и чл. 46, ал.1 от Правилник за прилагане на закона за движение по пътищата, съгласно който – „Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране.“  Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищцата. Установи се по делото, че водачът Д.Н., е навлязъл в кръстовището, при наличие за него на знак Б1-„Пропусни движещите са по пътя с предимство“, а не е спрял и с навлизането си в кръстовището е създал опасността и е предизвикал удара между двата автомобила.

Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Киа Сеед“, рег. № ******Д.Н..  

По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: безспорно е, че  ЗАД „ОЗК-З.“ е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи и гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.

    

По размера:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, младата възраст на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 23години, тежестта на уврежданията, разместване на трети и четвърти шийни прешлени – листеза, ограничените и болезнени движения във врата, периода на претърпени болки - значителни за срок от три месеца, умерени до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента, установеното обективно състояние мускулна слабост на лявата ръка за движенията на пръстите, което води до намалена сила на захват, както и намалената обиколка на предмишницата спрямо другата ръка, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и обществено икономическите условия към 2017г., съдът намира, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава  на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.

 

        

           По възражението за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД.

            За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

         В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата сама се е поставил в опасност, тъй като към момента на настъпване на ПТП не е била с правилно поставен обезопасителен колан. В приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ с вещи лица инж. А. и д-р М., се прие, че при този механизъм на ПТП предпазният колан не може да предотврати получаване на шийна травма по механизма на свръхсгъване – свръхразгъване, дори в известна степен коланът благоприятства получаване на такава травма. 

         С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д.Д., като не са налице  предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.

               

         По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД

 

         Ищецът претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 05.02.2018 г.,  датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението. Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от – 05.02.2018 г. датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.  

 

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата е освободена от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.

  С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат В.О. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 1130 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 260 лв. съставляваща съдебно-деловодни разноски, като общо разноските са в размер на 520 лв. депозити за САТЕ, СМЕ и депозит за свидетел.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за уважената част от исковете  в размер на 800 лв.

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.

Съдът намира за основателно въведеното от пълномощника на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение претендираното от ответника в размер на 5 500 лева. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 2 076 лв., съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 245.60 лева с ДДС и 365 лв. съдебно деловодни разноски.

 

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди  в резултат на ПТП, реализирано на 14.07.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Киа Сеед“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.

         ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.О. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от  1 130 лв.  адвокатско възнаграждение.  

         ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на  основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 260 лева разноски по делото пред СГС.   

       ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, разноски по делото в размер на 1 610.60 лв.

         ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 800 лв., съразмерно уважената част от иска.                         

 

     Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по посочена на лист 46 от делото банкова сметка *** ***.

        

         Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                            

                                                                              Съдия: