№ 112
гр. Стара Загора , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20215530201406 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1228-001040 от 20.04.2021 год.,
издадено от началник група към ОД МВР Стара Загора, Сектор ”Пътна полиция”, с което на
СТ. М. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Жалбоподателят СТ. М. П. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа
жалбата и претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора изпраща представител в съдебно
заседание, който оспорва жалбата и моли потвърждаване на НП. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери правилността на
издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е
допустима.
Жалбата е неоснователна.
На 02.04.2021 година, в 09,50 часа, свидетелят П. и колежката му Господинова -
младши автоконтрольори при ОД МВР Стара Загора в гр.Стара Загора в кв.“Индустриален“
1
видели, че водача на лек автомобил – „Нисан Кашкай“ с peг. № ...., по ул.“Войвода
Ст.Черногорски“ срещу бистро "Македония" в посока север-юг, управлява автомобила, като
по време на движение използва мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете.
Свидетелите възприели нарушение по чл.104а от ЗДвП, поради което предприели
спиране на автомобила. При проверката свидетелите установили самоличността на водача –
жалбоподателят. Извършили проверка на документите на водача и тези на превозното
средство.
На място на жалбоподателя е съставен и връчен акт за нарушение /АУАН/ бланков
номер 347690 - за нарушение по чл.140А от ЗДвП. Жалбоподателят не е подал писмени
възражения по АУАН.
Въз основа на акта за нарушение, на 20.04.2021 година в срок и от компетентен орган
е издадено атакуваното НП.
Посочената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в
хода на производството – гласни доказателства, приобщени посредством разпита на
свидетелите, чиито показания кредитира с доверие като последователни и без каквито и да
било противоречия и нестабилност в изложението, както и с приетите писмени
доказателства.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за нарушение по ЗДвП (Закон за
движението по пътищата), за това, че на 02.04.2021 година, в 09,50 часа, в град Стара
Загора като водач на лек автомобил – „Нисан Кашкай“ с peг. № ...., по ул.“Войвода
Ст.Черногорски“ срещу бистро "Македония" в посока север-юг управлявал автомобила като
използвал мобилен телефон по време на движение без устройство „свободни ръце”, с което
е извършил: На водача на моторното превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е
нарушил чл.104а от ЗДвП.
На основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50.00 лева.
НП припокрива в необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) – административното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може
жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е санкциониран и да организира
адекватно защитата си.
В изпълнение на служебната проверка за законосъобразност, съдът не констатира при
съставянето на АУАН и издаването на НП допуснати съществени процесуални нарушения,
2
опорочаващи НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално
основание.
Същевременно фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се
потвърждават изцяло от показанията на свидетелите.
Съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин нарушението. Съдът няма
причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото полицейски служител и ги
кредитира изцяло. Свидетелите помнят случая и добросъвестно го възпроизвеждат с
показанията си.
Твърденията на жалбоподателя, че не използвал телефона са недостоверни, а и
нелогични предвид това, че водачът сам е привлякъл вниманието на автоконтрольорите с
поведението си.
Показанията на свидетелите констатирали държането на мобилен телефон, за да говори,
не са опровергани в хода на съдебното следствие.
Законодателят не въвежда някакво специално изискване за доказване на подобно
нарушение, респективно не определя посредством какви източници следва да бъде
установено, поради което нито за актосъставителя, нито за наказващия орган съществува
задължение да проверява дали е бил осъществен разговор, да изисква някакви разпечатки от
оператори на мобилни услуги и т.н.
Фактът, който е възприет от свидетелите, а именно, че при движещо се моторно
превозно средство, управлявано от конкретното лице, последното държи в ръката си
телефонен апарат, може да обоснове извод, че водачът управлявал автомобила и в
нарушение на чл.104а от ЗДвП използва мобилния телефон. Съгласно тази законова норма
„На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.”. По делото не се и твърди, водачът да
имал устройство позволяващо му да използва телефона без участието на ръце, а дори и да го
имал очевидно не го използвал след като и двамата полицейски служители са видели, че
използва, държи телефон в ръката си. Както става ясно и от цитирания законов текст,
нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време на
управление на МПС, а не в провеждане на разговор. Точно поради тази причина, дали са
били осъществени конкретни разговори с други абонати или водачът само правил опит да
разговаря, но линията не бива отворена, са обстоятелства, които са без значение за
съставомерността на това нарушение.
С издаденото наказателно постановление, водачът е санкциониран за нарушение по
чл.104а от ЗДвП, което е извършил.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посочения състав, за което е санкциониран на
3
основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП. От субективна страна, деянието е извършено виновно,
защото деецът съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици и целял настъпването им, като го извършил. Деянието е
формално /на просто извършване/ и за неговата съставомерност не се изисква настъпването
на конкретен вредоносен резултат.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и
той следва да се счита за редовно съставен, поради което следва да намери приложение и
разпоредбата чл.189, ал.2 от ЗДвП: ”Редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното”. Следва да се отбележи също, че мястото
където е възприето нарушението при управление на автомобила през светла част на деня е
участък като е нямало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите младши
автоконтрольори.
В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което
следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност –
задълженията си като водач на МПС.
Ето защо неизпълнението на задължението му да не използва телефона по време на
движение без устройство свободни ръце при управление на МПС означава, че той е
извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Що се отнася до наложеното с НП наказание, същото съответства по вид и размер на
предвиденото в закона в твърд размер, поради което се явява безпредметно и обсъждането
на въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното нарушение и
степента на вина на нарушителя.
Що се отнася до отнетите контролни точки, съдът не би могъл да се занимава с този
въпрос в настоящото съдебно производство, тъй като отнемането на контролни точки, макар
и да се отбелязва в НП, не съставлява отделно административно наказание, а е само
законово уредена последица от наказанието, наложено за определено нарушение.
Възражението за нарушено право на защита предвид направени в АУАН
корекции/зачертавания е неоснователно. Установи се по несъмнен начин, че на
жалбоподателя е съставен и връчен акт за нарушение типова бланка, с бланков номер
347690, серия GA, който предвид деловоден проблем, актосъставителят е зачертал и е
генериран/вписан нов номер - 614412, серия AA, за което е положил подпис в горния десен
ъгъл на АУАН. Именно с тази корекция е връчен АУАН на нарушителя. Въз основа на този
АУАН е издадено процесното НП, в което обвинението е ясно и изцяло кореспондира с
фактите и обстоятелствата на нарушението, за което е започнато административното
обвинение. Това, че при връчване АУАН на нарушителя, деловодно в бланката на акта за
4
нарушение е вписан ръкописно нов номер не е процесуално нарушение. В ЗАНН няма
изискване за АУАН като задължителен реквизит номер – виж чл.42 ал.1 от ЗАНН. Дори и да
няма вписан номер на акта за нарушение, датата на съставянето му и останалите предвидени
в ЗАНН задължителни реквизити са абсолютно достатъчни, за да узнае нарушителят
обвинението в неговата му цялост и пълнота. Направената цифрова добавка с ръкописно
вписване на номер в АУАН, по никакъв начин не накърнява правото на защита и не може да
е основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като не е от категорията на тези процесуални
нарушения, ограничаващи правата на наказаното лице. Не се касае за извършена добавка
или поправка на правна квалификация на деянието или на обстоятелствата, при което е
извършено и/или констатирано нарушението. Въз основа на надлежно съставения АУАН е
издадено процесното НП. Същото е връчено на нарушителя и той е имал възможност да
представя доказателства, оборващи отразените в АУАН констатации и е упражнил правото
си на жалба. Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има
добавки/корекции с оглед на всички обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по
делото, установени посредством събраните писмени доказателства и свидетелски показания
се установява, че жалбоподателят е осъществил деяние съставляващо нарушение, за което
именно му е съставен и връчен акт за нарушение. И в АУАН и в НП е вписана правилната
правна квалификация на деянието, като наказващият орган е издал НП, тъй като е
установено по несъмнен начин извършено нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
С оглед така възприетото, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно заседание претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
/съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лева/,
предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски за
юрисконсулт – сума в размер на 80.00 лева. Проведено е едно заседание, с присъствие
процесуален представител на въззиваемия, като са разпитани двама свидетели. Делото не е с
фактическа и правна сложност. Ето защо, следва да се присъди възнаграждение в
минималния законоустановен размер. На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ОД МВР
5
- Стара Загора сума в размер на 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение по посочената
на лист 20 от делото банкова сметка.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление
№ 21-1228-001040 от 20.04.2021 година издадено от началник група към ОД МВР Стара
Загора, Сектор ”Пътна полиция”, с което на СТ. М. П. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТ. М. П., ЕГН **********, от град Стара Загора ул.“Марио Жеков“ № 2
ет.4, ап.9, да заплати на ОД МВР Стара Загора сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд – Стара Загора пред
Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6