Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 13.01.2023 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………....……….

съдебно заседание на тринадесети декември .………...……………………………..……….………….

през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….……………………….  Павлина Петрова ….…….......…………….…..…

като разгледа докладваното от ........................ съдията Виктор Атанасов ........................... 

административно дело …………. №360 …....... по описа за 2022 година ….........................

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

   Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Производството е образувано по жалба от ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от А. М. М., подадена чрез пълномощник - адв.В.П.М. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на книжа и призоваване: ***, против Решение №09/312/03012/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с което, на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.46, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.16, ал.2, чл.2, т.1 и 3 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., т.4.4, б.„б” и т.8.1, във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение №3570 от 13.04.2022 год., постановено по адм.дело №9442/2021 год. по описа на Върховния административен съд, на жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от А. М. М., е определена окончателна финансова корекция, в размер на *** лева (словом: *** лева и *** ст.), като най-голяма по размер, съгласно таблица 4.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита оспореното решение за налагане на финансова корекция за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което го обжалва законоустановения срок. На първо място сочи, че същото е постановено въз основа на констатации, идентични с тези по отменения по т.I, т.II и т.III, Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с влязло в сила Решение №3570 от 13.04.2022 год., постановено по адм. дело №9442/2021 год. по описа на ВАС, с което е отменено Решение №133 от 08.07.2021 год. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело №4/2021 год. по описа на същия съд. В тази връзка заявява, че поддържа изцяло изложените съображения, съдържащи се във възражение №01-6500/8914#19/15.06.2022 год., направени срещу Уведомително писмо с Изх. №16500/8914#18 от 23.05.2022 год. на изпълнителния директора на ДФ „Земеделие” за откриване на производството по налагане на финансова корекция, като моли съда същите да бъдат преценени при осъществявания съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания акт.

На следващо място твърди, че са неправилни изводите на административния орган, заявени в мотивите на оспорения акт, за наличие на неизпълнение на договорни и нормативни задължения от ЕТ „НУР ТУР – А. М.” и че последният е изпълнил проекта си с №09/312/03012 от 31.05.2013 год., с предмет - „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на ***”, одобрен с Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и че в тази връзка, извършените от административния орган преценки върху констатациите за допуснати нарушения, основани на: извънредна проверка в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. и последваща такава на 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год., посочени в т.1 на процесното решение за пълните финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., били неточни, като заявените числови финансови процентни стойности на изпълнение на приходите са и изцяло неясно формирани. Според жалбоподателя, изложените мотиви в обжалвания акт не съдържат конкретно посочени фактически данни и метод относно тяхното изчисление, както и конкретно фактическо документално обосноваване, а освен това, за констатираното към момента на извършване на проверките от 17.06.2019 год. до 24.09.2019 год. и от 15.07.2019 год. до 19.07.2019 год. нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект за 3 цели финансови години, се установява, че не е имало и действащ нормативен акт, по силата на който да се определи и претендирания размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ с процесното решение. Твърди, че това е така тъй, като „Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013 год.” е била обявена за нищожна с Решение №15652/14.12.2018 год. по адм. дело №11440/2017 год. на ВАС - Четвърто отделение, оставено в сила с Решение №8020/29.05.2019 год. по адм. дело №1757/2019 год. на ВАС - петчленен състав и че съдебното решение за обявяването на нищожността е било обнародвано в ДВ, бр.47 от 14.06.2019 год., от което следвал и извода, че от този ден тя е неприложима. На следващо място сочи, че във връзка с определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, административният орган се е позовал на т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони”, приети със Заповед №03-РД/3218 от 08.08.2019 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, които, съгласно §3 от Заключителните разпоредби, са в сила от 30.08.2019 год. - от деня на обнародването им в ДВ, бр.69/30.08.2019 год., но че тези Правила нямат обратно действие и не са били в сила към датата на извършване на проверките. Според жалбоподателя, задълбоченото фактическо проследяване на административно- процесуалните действия на административния орган водят също така до извода, че същият е открил производство по издаване акта, на основание чл.26, ал.1 от АПК, на 22.11.2019 год. и се е произнесъл с обжалвания акт една година по-късно - на 18.11.2020 год., едва след като мониторинговия период на 13.10.2019 год. вече е изтекъл - факт, който се признавал и от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/стр.5, абз.последен/. и поради това счита и за недопустими административно-процесуалните действия на административния орган по образуването и провеждането на административното производство за определяне възстановяването на изплатена на финансова помощ, тъй като след 13.10.2019 год., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” не е имал правомощия за това, както и не е имал качеството на страна в административния процес като административен орган. Освен това, жалбоподателят счита, че регламентираните в Правилата условия, критерии и правила, в конкретния случай за това посочено нарушение, са приложени несъответно спрямо действително установяващото се фактическо положение във връзка с изпълнение на поетите договорни ангажименти. Изложен е и довод, че са неправилни и изложените съображения за допуснати и установени от ответния орган неизпълнения на проекта на жалбоподателя за разкриване на заложените по бизнес план работни места, основани отново на проверки на място и допълнително извършени административни проверки, за които не е бил известен момента на тяхното осъществяване, като се твърди, че в мотивите си в тази връзка, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” посочил средно годишни и средно аритметични изчисления за 2016 год., 2017 год. и 2018 год. на наетия персонал, които жалбоподателят счита за неправилни и неточни, довели и до формирането на несъответни крайни фактически констатации и правни изводи, касаещи наличието на неизпълнение на заложения в бизнес плана брой на работни места. Развива се и довод, че зa сочените от административния орган в т.2 на обжалваното решение „неточни изпълнения на поети договори ангажименти”, подлежащи на финансова корекция, при определяне на техния претендиран размер от 391160 лева, органът се е позовал на т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от посочените по-горе „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони”, чийто условия били приложени и несъответно спрямо действително установяващото се фактическо положение във връзка с изпълнение на поетите от жалбоподателя договорни ангажименти. При преценка на това оплакване за незаконосъобразност, жалбоподателят моли съдът да съобрази и изложените в т.1.1. от жалбата съображения относно неприложимостта на посочените Правила, както и недопустимите процесуални действия на административния орган, тъй като изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” определил и основал размера на финансовата корекция именно на тях. На следващо място счита за неправилни и твърденията на административния орган, посочени в т.3 от обжалваното решение, въз основа на които е установил нарушения при изпълнение на т.5.1 и т.5.5. от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., касаещи застраховането на обекта на инвестиция, като при преценка и на това оплакване за незаконосъобразност, отново моли съдът да съобрази и изложените в т.1.1. от настоящата жалба съображения. В жалбата на следващо място се твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на едно незаконосъобразно решение за налагане на финансова корекция. Поради изложеното, жалбоподателят моли с жалбата, съдът да постанови надлежен съдебен акт, с който да отмени Решение №09/312/03012/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с което на жалбоподателя е наложена окончателна финансова корекция в размер на 391160.00 лева, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, с ЕИК ***, се представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.П.М. от АК-***, която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, както и тези, съдържащи се във възражението от 15.06.2022 год., направени срещу УП за откриване на производството по налагане на финансова корекция. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага и допълнителни съображения във връзка с посочените в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като счита, че административният орган напълно незаконосъобразно е образувал повторно административно производство след влизане в сила на Решение №3570 от 13.04.2022 год. на ВАС, постановено по адм. дело №9442/2021 год. по описа но същия съд, с което е отменено Решение №133 от 08.07.2021 год. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. дело №4/2021 год. по описа на същия съд и се е произнесъл повторно с обжалвания административен акт, макар и с ново наименование - решение за налагане на финансова корекция/РФК/. В тази връзка сочи, че ВАС не е разпоредил връщане преписката на административния орган за ново произнасяне, каквото действие обаче последният бил „самопредприел” с издаването на УП, с изх.№016500/8914#18/23.05.2022 год., като счита, че тези последни действия на административния орган следва да се подведат като такива, с които се цели преразглеждане на разрешения вече с влязъл в сила съдебен акт - Решение №3570 от 13.04.20221 год. на ВАС, постановено по адм. дело №9442/2021 год. по описа на същия съд съдебен спор, поради което и произнасянето с нов административен акт - Решение №09/312/03012/3/01/04/02, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год. за налагане на финансова корекция, издаден от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, е напълно незаконосъобразно. Счита също, че процесният акт за налагане на финансова корекция е напълно неправомерен и поради факта, че е издаден след изтичане на 5-годишния мониторингов период по сключения между жалбоподателя и ДФ „Земеделие” договор за отпускане на финансова помощ, който изтичал на 13.10.2019 год., на основание §1, т.2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като в тази връзка намира, че са недопустими административнопроцесуалните действия на административния орган по образуване и провеждане на административното производство за определяне на финансова корекция, тъй като след горепосочената дата /13.10.2019 год./, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” не е имал качеството на страна в административния процес, като административен орган и не е разполагал с правомощия за това. Излага съображения, че след съставяне и подписване на Контролния лист от 24.06.2019 год. за извънредна проверка на място и Контролния лист от 19.07.2019 год. от разширена проверка на място, същите са били коригирани без знанието на жалбоподателя, с което се нарушавало неговото право на защита.

На следващо място счита за недоказани и необосновани твърденията за наличие на договорни нарушения на жалбоподателя, посочени в обжалваното решение, като според жалбоподателя административният орган се е впуснал да изброява различни клаузи от договора, които съдържат елементи на евентуални договорни нарушения, които не са идентифицирани и обосновани, като същите не пораждат основание и задължение за налагане на конкретна санкция за неизпълнение на договорно задължение. В тази връзка неоснователно било твърдяното от административния орган нарушение на т. 4.12 от Договора, тъй като самата разпоредба била насочена към задължение за извършване на инвестицията съгласно бизнес плана, което безспорно е изпълнено от жалбоподателя, като ползвател на помощта, а неизпълнението следвало да се прецени по отношение на „икономическата жизнеспособност” и доколко доходите от дейността, в нейната цялост не обезпечават устойчивост на предприятието и това да се направи за целия период на бизнес плана, който в настоящия случай е за 10 години, поради това, че имало строително ремонтна дейност.

По-нататък, по отношение на посоченото в решението неспазване на т.4.18 от Договора, се твърди, че същото е изцяло бланкетно и не сочело на допуснати съществени договорни нарушения, като се излагат съображения, че ползвателят на помощта е изпълнил всички изисквания по реализиране на инвестицията, изразяващи се в нейното изграждане и завършване в цялост, в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените разходи, въвеждане в експлоатация на обекта и използването му по предназначение за срока на проекта. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил договорните си задължения по т.4.12 и т.4.18 от Договора, както и че цялостната инвестиция е вложена в обекта, което безспорно било доказателство, че средствата по проекта са усвоени за постигане на основната цел, като това обстоятелство не се оспорвало от ответния орган.

Сочи на следващо място, че позоваването на административния орган на неспазване на т.4.4. от Договора е също бланкетно и не давало яснота, дали органът твърди конкретно нарушение и в какво се изразява това договорно нарушение, в коя фаза е извършено, какви са вредните последици от това нарушение и каква санкция е предвидена по договора за твърдяното конкретно нарушение. Според жалбоподателя, необосновано и неоснователно било и позоваването на чл.8.1 от Договора, поради това, че самата разпоредба има общ характер и изброява различни по степен и характер договорни нарушения и в този смисъл обжалвания акт не дава яснота кои точно от изброените нарушения са основание за налагане на административната мярка и какви са доводите за това. Излага довод, че бланкетното посочване на текста на чл.8.1 от Договора, без да са конкретизирани и индивидуализирани твърдените нарушения ограничавало правото да разбере за какво му се налага санкцията и как да организира своята защита.

Във връзка с горното намира за неоснователни и неотносими към оспореното решение доводите, че са настъпили уговорените по чл.8.1 предпоставки, като излага съображения, че клаузата на чл.8.1 от договора съставлява уговорка между страните какво обезщетение ще се дължи от неизправния ползвател при настъпване на предпоставките по същата, т.е. съставлява вид уговорка за компенсаторна неустойка. В тази насока излага довод, че в клаузата били предвидени две алтернативни предпоставки за дължимост на престацията по възстановяване на получената помощ, които са: 1/ представяне на неверни или подправени документи, която не се твърди и не се установява да е налице и 2/ неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, като счита, че в тази част клаузата е неконкретизирана, и не е уточнено нито неизпълнението на кои конкретни задължения ще бъде основание за цялостно възстановяване на получената сума, нито какво трябва да е неизпълнението - пълно или частично.

Предвид липсата на конкретизация и уточнение счита, че договорът следва да се тълкува съгласно волята на страните, съобразно разпоредбите на закона, като се прилага по аналогия и разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, като в случая основното задължение на ползвателя по договора за подпомагане №09/312/03012 от 13.10.2014 год. е да извърши дейността, за която е уговорено финансирането, а същата била извършване на инвестицията в уговорения по чл.3.1 от договора и въведен в експлоатация обект. Според жалбоподателя, останалите подробно уговорени задължения по договора били съпътстващи, но не основни, за да е налице правото ответния орган да претендира изцяло връщане на полученото по договора, поради това че не е налице съществено неизпълнение на основните задължения по договора.

Сочи се на следващо място, че административният орган не е извършил никаква преценка по отношение на „икономическата жизнеспособност” и доходите от дейността, в нейната цялост, като това следвало да се направи за целия период на бизнес плана, който в настоящия случай бил за 10 години, поради това, че имало строително-ремонтна дейност. Според жалбоподателя, твърдението в решението, че не са постигнати нивата, предвидени по бизнес плана за три последователни години, е неправилно, тъй като било видно, че към датата на извършените проверки - от 17.06.2019 год. до 24.06.2019 год. и от 15.07.2019 год. до 19.07.2019 год., не бил изтекъл десет годишния срок, което прави доводите за неизпълнение преждевременни, необосновани и недоказани. Пак в тази връзка сочи, че бизнес планът, в частта на приходите от нощувки не е основен критерий за изпълнение на инвестиционния проект в цялост, така както е предвидено по ПРСР, като излага довод, че инвестицията по проекта е изпълнена в цялост, при спазване на изискванията на проекта, а всяко евентуално частично неизпълнение не засяга проекта в цялост, като туристическият обект осъществява дейността с тенденция на повишаване на приходите от предоставяните туристически услуги, което обективира както критериите за устойчивост, така и критериите за жизнеспособност на туристическия обект.

В заключение счита, че посочените в обжалвания акт правни основания за издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция и определяне на размера на подлежаща на връщане сума, на разпоредбите на т.4.4.„б”, във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договора за подпомагане №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и основанието предвидено по чл.46, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.16, ал.2 и чл.2, т.1 и т.3 от Наредба №29/11.08.2008 год. не намират договорна и нормативна опора, поради което и издаденият на тези основания обжалван административен акт, като неоснователен и необоснован, следвало да бъде отменен изцяло.

По отношение следващото твърдение на административния орган за наличие на нарушение на договора с №09/312/03012 от 13.10.2014 год., свързано с непредставяне на застрахователна полица на финансираните активи за периода след 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., се излагат съображения, че административният орган явно се позовава на констатациите от извършени проверка на място от 17.06.2019 год. до 24.06.2019 год. и разширена такава от 15.07.2019 год. до 19.07.2019 год., които обаче, с оглед датата на осъществяването им, не могло да обосноват, както логически, така и правдоподобно нарушение, за което се твърди, че е извършено в период след тяхното провеждане или в периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год. По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк.А. И., преди второто съдебно заседание,  е депозирана писмена молба-становище, в която заявява, че няма да сочи и да представя нови доказателства, както и че няма въпроси към вещото лице и моли съда да приеме изготвеното от експерта заключение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна, като претендира присъждане на деловодни разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. Също така, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че такова е поискано.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно нормата на чл.73, ал.4 (Изм. - ДВ, бр.85 от 2017 год.) от ЗУСЕФСУ, решението по ал.1, т.е. решението за налагане на финансова корекция, може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. пред съответния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК.

Оспореното Решение №09/312/03012/3/01/04/02 от 06.07.2022 год. за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., издадено от изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, е изпратен на жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложените по делото известия за доставяне на „Български пощи” ЕАД ***, с баркод ***/л.31/ и с баркод ***/л.30/, пощенската пратката, съдържаща Решение №09/312/03012/3/01/04/02 от 06.07.2022 год. за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., е получена на датата 19.07.2022 год., лично от жалбоподателя А. М., за което е положен и саморъчен подпис на известията за доставяне. Жалбата против същото е подадена чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, по пощата на датата 26.07.2022 год., регистрирана в деловодната система на ДФ „Земеделие” с Вх.№01-6500/8914#22   от 28.07.2020 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.7/. От горното следва, че жалбата против Решение №09/312/03012/3/01/04/02 от 06.07.2022 год. за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., издадено от изпълнителния директора на ДФ „Земеделие”, е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същото. Жалбата е подадена от лице, адресат на решението за финансова корекция, за което лице това решение създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото, на това лице, в случая на А. М. М., в качеството й на собственик на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, се налага финансовата корекция в определения в решението размер от *** лева, като подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по посочения в решението договор. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че през 2013 год. жалбоподателят е подал заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 год., с приложен към него бизнес план, с посочена в него сума на инвестицията – 584000 лева/л.263-л.279/.

На 13.10.2014 год., между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството на „ползвател”, е сключен Договор №09/312/03012/л.245-л.254/, по силата на който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №09/312/03012 от 13.05.2013 год., като съгласно т.2.1. от договора, първоначално одобрената помощ е в размер на *** лева. Според т.4.4, б.„б” от договора, „Фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”. Съгласно предвиденото в т.4.12. от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18. същият се задължава да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т.8.1. от същия договор е регламентирано, че: „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.41 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. В т.9.1., б.„г” от раздел „Други условия” на договора е дадена дефиниция за „одобрен проект”, съгласно която, „одобрен проект” е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба №29 от 11.08.2008 год., документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312.”.

Сключеният между ДФ „Земеделие” и едноличния търговец – ползвател договор е бил изменен с подписан Анекс 1 на 17.11.2014 год./л.255/, с който е било уредено изменение на уводната част на договора по отношение на посочената банкова сметка.

Видно от Таблица за одобрени разходи по проект с ИД 09/312/03012 – Приложение 1 към Договор №09/312/03012/л.251/, размерът на разходите, с които се кандидатства, е *** лева, като размерът на частното финансиране е *** лева, а одобрената субсидия в полза на едноличният търговец е в размер на ***/***/ лева, от която, размерът на одобрената субсидия от ЕЗФРСР е в размер на *** лева, а размерът на одобрената субсидия от Националния бюджет е *** лева.

Представеният по делото/на л.263 и следв./ и одобрен от ДФ „Земеделие”, бизнес план е за „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на ***.”.

Жалбоподателят е подал на 09.04.2015 год. Заявка за авансово плащане до ДФ „Земеделие” – Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, отдел „РРА” – Кърджали/л.241-л.244/, с която е заявил авансово плащане по проекта в размер на *** лева. Видно от писмо за оторизация на плащането №10093 от 30.04.2015 год. на Дирекция „Финансово управление” Отдел „Финансова отчетност”/л.239-л.240/ и уведомително писмо за одобрение №4141 от 30.04.2015 год. на Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР”/л.237-л.238/, ДФ „Земеделие” е изплатил на жалбоподателя авансова сума по проекта, в размер на *** лева. С уведомително писмо за одобрение №1126/312, с Изх.№01-6600/5336 от 25.05.2015 год. на ДФ „Земеделие” – РА, Дирекция „ОППМРСР”, отдел „Мерки за частни стопани”/л.236/, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** е бил уведомен за извършеното плащане по банковата му сметка според договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, като в писмото е посочено, че изплатената сума е *** лева, а датата на плащане е 11.05.2015 година.

На 15.10.2015 год. жалбоподателят е подал Заявка за окончателно плащане по проекта с УИН ***, до ДФ „Земеделие” – Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, отдел „РРА” – Кърджали/л.231-л.234/, към която е приложил и Таблица за разходите към заявката за плащане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”/л.235/. Видно от писмо за оторизация на плащането №09/312/03012/3/01N01 от 07.12.2015 год. на Дирекция „Финансово управление” Отдел „Финансова отчетност”/л.229-л.230/ и уведомително писмо №4608 от 21.12.2015 год. на Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР”/л.227-л.228/, ДФ „Земеделие” е изплатил на жалбоподателя окончателна сума по проекта, в размер на *** лева. С уведомително писмо за одобрение №1479/312, с Изх.№СЛ-6500/1806 от 28.01.2016 год. на ДФ „Земеделие” – РА, Дирекция „ОППМРСР”, отдел „Мерки за частни стопани”/л.225/, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** е бил уведомен за извършеното плащане по банковата му сметка според договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, като в писмото е посочено, че изплатената сума е *** лева, а датата на плащане е 14.11.2015 година.

Така, общо получената безвъзмездна помощ от жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** по сключения с ДФ „Земеделие” Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., съгласно цитираните писма за оторизация и уведомителни писма, възлиза общо в размер на *** лева.

С два броя Заповеди с №373980 от 17.06.2019 год./л.223, л.224/, началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 17.06.2019 год. и крайна дата на проверката – 26.06.2019 год., на кандидат с УРН *** (ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***) относно заявление с УИН ***. В заповедите е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 26.06.2019 год., като проверката е възложена на двама експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали – С. Ю. С. и Б. М. И. 

 Резултатите от проверката са описани в Контролен лист за извънредна проверка на място/л.175-л.189/, който контролен лист е подписан от двамата проверяващи експерти, извършили проверката и от упълномощено от ползвателя лице – Н. М. А., без вписани забележки. Впоследствие, от главен експерт при отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали са изготвени четири броя контролни листа от процедурна проверка, съответно от датите 27.06.2019 год./л.191/, от 28.06.2019 год./л.192/, от 30.06.2019 год./л.193/ и от 01.07.2019 год./л.194/, като в първите три от тях са направени забележки и предписания, а именно: че липсват задължителни приложения и да се попълни коректно контролния лист от ПнМ, като в първия контролен лист е дадено предписание, да се приложат снимки на проверявания обект, както и е дадена препоръка към проверяващите експерти, да прочетат допълнителните насоки при извършване на проверки на място по мярка 312 и да ги спазват. 

Впоследствие, с два броя Заповеди с №374402 от 08.07.2019 год./л.196, л.197/, началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 08.07.2019 год. и крайна дата на проверката – 25.07.2019 год., на кандидат с УРН *** (ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***) относно заявление с УИН ***. В заповедите е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 25.07.2019 год., като проверката е възложена на същите двама експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали – С. Ю. С. и Б. М. И.

Резултатите от проверката са описани в Контролен лист за проверка на място – Развитите на селските райони – Проверка след плащане/л.198-л.222/, който контролен лист е подписан от двамата проверяващи експерти, извършили проверката и от упълномощено от ползвателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” лице – Н. М. А., без вписани забележки. Впоследствие, от главен експерт при отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали са изготвени два броя контролни листа от процедурна проверка, съответно от датите 26.07.2019 год./л.174/ и от 29.07.2019 год./л.173/, като в първия от тях е направена забележка: „За корекции”.

С Уведомително писмо Изх.№01-092-6500/79 от 29.07.2019 год. на началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Кърджали/л.172/, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” е уведомен, че при проверка на място, извършена от Б. М. И. - експерт в отдел РТИ - Кърджали, засягаща неговото заявление с горепосочения номер - УИН: ***, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка), както и че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид, в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо, на адрес: Държавен фонд „Земеделие”, ***, Дирекция „Технически инспекторат”, отдел „Контролни проверки”, като към писмото е било приложено копие от Контролния лист (доклад за проверка).

С Писмо УРН ***, с Изх.№01-6500/8314 от 22.11.2019 год., ДФ „Земеделие” – РА, на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане/л.118-л.128/. По преписката няма представени доказателства за това, на коя дата това писмо е съобщено или получено от жалбоподателя, като между страните не се спори, че на 16.12.2019 год. А. М. М. - едноличен търговец ЕТ „НУР ТУР – А. М.” *** е подала възражение с Вх.№01-6500/8914 от 16.12.2019 год., до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/л.103-л.117/, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развиди доводи и аргументи против същите, като е поискано да не се издава акт за установяване на публично държавно вземане.

Така подаденото възражение не е било уважено и от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е бил издаден Акт №09/312/03012/3/01/04/01 за установяване на публично държавно вземане, с Изх.№01-6500/9814#2 от 18.11.2020 год. на ДФ „Земеделие”/л.60-л.77/, с който, във връзка с описаните в него констатации и на основание чл.46 ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., във връзка с чл.2 и чл.16 от същата наредба, както и на основание т.4.4, б.„б” и т.8.1 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., във връзка т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от А. М. М., е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева и *** ст.), за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и посочените  разпоредби от Наредба №29 от 11.08.2008 год.

Този Акт №09/312/03012/3/01/04/01 за установяване на публично държавно вземане, с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на ДФ „Земеделие”, е бил получен от жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от А. М. М., на датата 02.12.2020 год., видно от приложените по преписката известия за доставяне/л.78/. Срещу издадени АУПВД е била подадена жалба от жалбоподателя, като по този повод, в Административен съд – Кърджали е било образувано административно дело №4/2021 год. по описа на съда, по което е било постановено Решение №133 от 08.07.2021 год./л.289-л.301/, с което е била отхвърлена жалбата на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу АУПДВ №09/312/03012/3/01/04/01, с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и бил осъден ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – град София деловодни разноски, в размер на 8492.92 лева (осем хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 92 стотинки).

Това решение е било обжалвано в срок от ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пред Върховния административен съд, като по този повод е било образувано административно дело №9442/2021 год. по описа на ВАС – I отд. С постановеното по това административно дело окончателно Решение №3570 от 13.04.2022 год./л.302-л.305/, е отменено Решение №133 от 08.07.2021 год. по административно  дело №4/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали, като вместо него е постановено, че се ОТМЕНЯ т.I, т.II и т.III от Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01, с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, като делото, в частта по жалбата на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу т.IV от АУПВД №09/312/03012/3/01/04/01, с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год.,е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Кърджали. Със същото решение е осъден Държавен фонд „Земеделие” да заплати в полза на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, направените по делото разноски, в размер на 8062.50 лева. В мотивите към това решение е прието, че в конкретния случай е приложим друг процесуален ред, по реда на друг закон и издаването на друг акт, а не на АУПДВ. Предвид изложеното в мотивите, в същите е прието, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 и/или т.3 от същия закон, като е посочено, че изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.

Предвид приетото в това решение на ВАС, с Уведомително писмо с УН 09/312/03012/3/01/22/02, с Изх.№01-6500/8914#18 от 23.05.2022 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, адресирано до жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, ***/л.43-л.50/, последният е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и влязлото в сила съдебно решение №3570 от 13.04.2022 год., постановено по адм.дело №9442/2021 год. по описа на ВАС и съобразно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и подадени от заявки за авансово плащане №09/312/03012/1/01 от 09.04.2015 год. и за окончателно плащане №09/312/03012/3/01 от 15.10.2015 год. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 год. В писмото е посочено, че при извършване в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. на извънредна проверка на място след плащане и последваща проверка в периода 15.07.2019 год. – 19.07.2019 год. по проект №09/312/03012 от 31.05.2013 год., е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., които са  детайлно описани в уведомителното писмо.  В уведомителното писмо е посочено, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие” ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, която ще бъде в общ размер на *** лева (*** лева и *** ст.), както и е указано, че в случай че не е съгласна с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложите писмени доказателства към тях на адрес: ***.

Това уведомително писмо за откриване на производство по налагане на финансови корекции е получено от жалбоподателя на 01.06.2022 год., видно от приложените по преписката известия за доставяне с баркод ***/л.41/ и ***/л.42/ на „Български пощи” ЕАД, като в указания в същото срок са представени писмени възражения от ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, с ЕИК ***, до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с Вх.№01-6500/8914#19 от 15.06.2022 год. на ДФ „Земеделие”/л.34-л.37/, в което са развити подробни доводи и съображения за неоснователност на констатациите.

Това възражение явно не е било уважено и така, от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София е издаденo и оспореното в настоящото производство Решение №09/312/03012/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год. на ДФ „Земеделие”/л.15-л.29/, с което, предвид изложените в същото мотиви и на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, чл.46, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.16, ал.2, чл.2, т.1 и т.3 от Наредба №29/11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т.4.4, б.„б” и т.8.1 във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1, както и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение №3570 от 13.04.2022 год., постановено по адм.дело №9442/2021 год. по описа на ВАС,  на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от А. М. М., е определена финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева и *** ст.).

В мотивите към решението е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план били залегнали финансови показатели, на базата на които проектът бил определен като допустим, сключен бил договор за подпомагане и била изплатена субсидията по него и че при проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01.2019 год. – 17.06.2019 год., в резултат на което било установено следното:

   1. Изпълнението на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 6.69% от заложените приходи. В тази връзка в решението е посочено, че за всяка една година от одобрения бизнес план били залегнали приходи от субсидираната дейност в размер *** лева годишно, като според резултатите от проверката на място, за пълната финансова 2016 год., били реализирани приходи в общ размер на *** лева, което съставлява 0.00% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, за пълната финансова 2017 год. били констатирани приходи от размер на *** лева, което представлява 6.32% изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план, а за пълната финансова 2018 год. били констатирани приходи в размер на *** лева, което представлява 13.74% изпълнение на одобрения бизнес план за годината и следователно, установеното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност, изчислени средноаритметично за всички пълни финансови години (2016 год., 2017 год. и 2018 год.), било в размер на 6.69%, което е под 20% от заложените приходи.

По-нататък в мотивите са цитирани точка 4.12 и точка 4.18 от Договор за подпомагане №09/312/03012 от 13.10.2014 год., както и на чл.16 ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. Възпроизведени са и разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 год., както и на точка 4.4, б.„б” и „е” от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и на т.8.1 от Раздел VIII „Отговорност” от същия договор. Посочено е, че в Държавен вестник, бр.69 от 30.08.2019 год., в сила от 30.08.2019 год., са обнародвани „Правила за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 год.”, с цел отговаряне на нормативните изисквания и унифициране на прилагането им спрямо бенефициентите.

В заключение на изложеното е посочено, че за констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 год., 2017 год. и 2018 год.), съгласно т.30, предложение трето от Приложение към раздел I „Общи положения” от посочените Правила, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на нарушението е над една финансова година, съответно – при посочените условия е продължило повече от две пълни финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора, конкретно в размер на *** лева.

В мотивите е посочено, че установеното в много висока степен неизпълнение на основни параметри на одобрения бизнес план, а именно приходи от субсидираната дейност, както и преустановяването на дейността и неизползването на субсидираните активи съобразно тяхното предназначение, се явява и неизпълнение на условията на т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., като е отбелязано, че в чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. е заложено, че: „Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2”, както и че точка 4.12. от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. определя следното задължение: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи”, а точка 4.18. определя, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.’’.

Така, вследствие на това е определен размерът на финансовата корекция от *** лева (*** лв.).

2. За 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено, че в предприятието на жалбоподателя били наети средно 2.47 бр. лица, като е отбелязано, че за всяка една от годините в одобрения бизнес план е заложено да разкриване и поддържане на постоянна годишна заетост на 6 работни места – производствен персонал. В тази връзка е посочено, че при проверката на място, както и при извършените допълнителни административни проверки е установено, че за календарната и финансова 2016 г. бенефициентът е осигурявал средно годишно 1.92 броя заети лица (изпълнение от 31.94%), за календарната и финансова 2017 год. – заетия персонал бил средно годишно 2.67 бр. заети лица (изпълнение от 44.44%), а за 2018 год. –  средно 2.83 бр. заети лица (изпълнение от 47.22%), което от своя страна, изчислено средноаритметично за проверяваните години означавало изпълнение в размер на 41.20% спрямо заложената заетост в бизнес плана.

В мотивите е посочено, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три финансови години представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 във връзка с т. 4.4, б.„б” от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия”, т.9.1, буква „г” от същия договор и §1, т.26 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/11,08.2008г., както и чл.46, ал.1 от цитираната наредба.

 С оглед на горното е прието, че за констатираното нарушение (несъздадени залегналите в бизнес плана работни места), свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), съгласно точка 18, предложение второ от Приложение към Раздел 1 „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., когато ползвателят по мярка 311 или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващи работни места, когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост тежестта на нарушението се определя като голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка и в този случай размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен в нормативен акт (чл.35, §1 от Делегиран регламент №640/2014). Посочено е, че нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост, поради което бенефициентът следва да възстанови 100% от получената финансова помощ по договора, конкретно *** лева.

3. Установено е, че липсва застрахователна полица за периода след 10.08.2019 год. до изтичане на мониторинговия период - 13.10.2019 год., което представлява самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФ „Земеделие” за неспазване на разпоредбите на Раздел V, т.5.1. и т.5.5. от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и че съгласно цитираните разпоредби, ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка за срока от подаване на заявката за плащане, до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, както и ежегодно до изтичане срока на валидност на застрахователната полица и когато застраховката не покрива целия 5-годишен срок от сключването на договора, ползвателят е длъжен да представя подновена застрахователна полица, валидна за период поне една година, ведно с платежни документи за изцяло платена застрахователна премия от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год.

В мотивите е посочено, че в случай на неизпълнени ангажименти по представяне на подновени застрахователни полици на финансираните активи за периода след 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., съгласно точка 27 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., е отчетено, че нарушението не е отстранено и засяга подпомаганата дейност в цялост. Тежестта на нарушението се определя като висока, тъй като пряко засяга и осуетява възможността на РА да се удовлетвори от застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие по отношение на подпомаган актив, но същевременно, че ДФ „Земеделие” отчита факта, че липсва предишно нарушение на това задължение и времетраенето на нарушението е под 12 месеца, считано до изтичане на мониторинговия период по договора, както и че в този период не е настъпило застрахователно събитие. На гореописаните основания и съображения, поради липсата на валидна застрахователна полица за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., в мотивите е прието, че на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” следва да се наложи финансова санкция, в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора или конкретно *** лева.

По-нататък в решението е посочено, че съгласно посочените по-горе Правила, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения, от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 год., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, като в тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Прието е, че общия размер на наложената финансова корекция е 391160.00 лева.

В мотивите е посочено, че с писмо с Вх.№01-6500/8914#19 от 15.06.2022 год., в ДФ „Земеделие” е депозирано възражение, като към същото не били представени доказателства по отношение на установените нарушения и че във връзка с изложените факти и обстоятелства във възражението и след анализ на представените документи, ДФ „Земеделие” приема така изложените възражения за неоснователни, като в мотивите на решението са изложени доводи и аргументи за това. Посочено е, че с Решение № 3570 от 13.04.2022 год., постановено по адм. дело № 9442/2021 год. по описа на ВАС, се налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието на чл.70, ал.1, т.7 и/или т.3 от същия закон, както и че съдът не е приел за установено липсата на предпоставки за постановяване на подлежаща за възстановяване помощ.

По отношение на доводите във възражението, че поради изтеклия мониторингов период по Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., откриването на производството е неправомерно, в мотивите е посочено, че извършената проверка на място и констатираното неизпълнение на нормативно/договорно установени задължения са извършени в рамките на мониторинговия период, като в тази връзка е обърнато внимание,  че съгласно  чл.3, пар.1, алинея първа от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена, като въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Посочено е, че втора алинея изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена и че в случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият оператор с цел да извлече икономическа изгода, извършва няколко сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. Прието е, че в контекста на чл.3, параграф 1, алинея втора, предвиденият в същата срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността и че доколкото последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този период.

Посочено е, че според §1, т.2 от Допълнителната разпоредба на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., „Мониторингов период” е период: а) за договори, сключени преди 1 януари 2015 год. - пет години считано от датата на сключването им”, поради което е прието, че в конкретната хипотеза мониторинговият период изтичал на 13.10.2019 год., от която дата започвал да тече срокът за давност по процедурите и същият изтичал на 13.10.2023 год. Пак в тази връзка е изложен довод, че с писмо с Изх.№01-6500/8314 от 22.11.2019 год., с което е открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, срокът на давността е прекъснат и това е така, тъй като според чл.3, пар.1, трета алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,  срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В този смисъл е направен извод, че не само отмененият вече Акт за установяване на публично държавно вземане, но и настоящето решение за налагане на финансова корекция, са издадени в предвидения в чл.3 от посочения регламент давностен срок.

На трето място, относно изложените във възражението твърдения за неприложимост в конкретния процесен случай на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програма за развитие на селските райони 2007-2013 год., в мотивите е посочено, че текстът на чл.46, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. вменява задължение на РА да определи размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението и че в изпълнение на тази норма, както и на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, в брой 69 от 30.08.2019 год. на Държавен вестник, са приети горепосочените Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год. Посочено е, че съгласно чл.2 от Правилата, същите се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие” или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 - 2013 год., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ и че именно поради установеното нарушение по проект №10/311/00654, ДФ „Земеделие” се е позовавал на Правилата за определяне на размера на сумата подлежаща на възстановяване от бенефициента.

На следващо място по отношение на твърдението във възражението, че са неправилни изводите, въз основа на които е прието наличието на договорни и нормативни нарушения, в мотивите е посочено, че установеното в много висока степен неизпълнение на основни параметри на одобрения бизнес план, а именно приходи от субсидираната дейност, както и преустановяването на дейността и неизползането на субсидираните активи съобразно тяхното предназначение, както и неизпълнението на показателите за устойчива заетост, се явява и неизпълнение на условията на т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. Отбелязано е, че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект, както и че целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия ползвател резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията, нейната конкурентноспособност и пазарния потенциал.

На следващо място е посочено, че при спазване на принципът за добро финансово управление, прогласен в чл.30 от Регламент №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, както и на принципа за ефикасност, ползвателят е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими предпоставки за ефективното и ефикасното използване на инвестицията, и че задължението на ползвателя е както физическото извършване на инвестицията, т.е. да придобие активите - обект на финансово подпомагане, така и задължението за използването на инвестицията за постигане на набелязаните резултати, от гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани в представения от самия ползвател бизнес план, и че именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен.

На последно място е обърнато внимание, че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението и че степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Посочено е, че продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, като в тази връзка е отразено, че продължителността на неизпълнението, според изложеното в решението, обхваща период от три години, като само по себе си било един дълъг период от време, през което ползвателя не е доказал постигането на заложените цели.

С оглед на изложеното, ДФ „Земеделие” е приел за неоснователно депозираното възражение от ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, ***.

Така, във връзка с гореизложените мотиви и на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.46, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.16, ал.2, чл.2, т.1 и т.3 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., т.4.4, б.„б” и т.8.1, във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение №3570 от 13.04.2022 год., постановено по адм. дело №9442/2021 год. по описа на ВАС, на жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, ***, с ЕИК ***, с решението е определена:

По т.1  - Финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева), за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, определена съгласно т.30, предложение първо, от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., съгласно таблица 1;

По т.2 - Финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева), за непостигане на основана цел на мярка 312, като във висока степен не са изпълнени заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени нови работни места,  като при определяне на размера на подлежащата за възстановяване финансова помощ са взети под внимание условията на т.18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., съгласно таблица 2;  

По т.3 - Финансова корекция в размер на *** лева (*** лева), поради липса на валидна застрахователна полица за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., съгласно т.27 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год.”, съгласно таблица 3.

С т.4 от решението, на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., на ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, ***, с ЕИК ***, Е ОПРЕДЕЛЕНА финансова корекция, в размер на *** лева (*** лева и *** ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта, съгласно таблица 4.

В хода на производството по делото, по доказателствено искане на процесуалния представител на ответника по жалбата, направено с писмена молба-становище, е допусната съдебно-икономичска експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с доказателствата и материалите по делото и извърши посещение в ОД „Земеделие” – Кърджали, а при необходимост и в счетоводството на жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, да отговори на поставените в молбата 3/три/ въпроса.

Вещото лице – икономист И.К.Н., след запознаване с материалите по делото и след извършена проверка и справки, е представило мотивирано заключение/л.331-л.340/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 13.12.2022 година/л.342-л.343/. В т.1 от заключението е посочено, че заложените приходи по Бизнес план „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на ***”, на база т.IV Финансово икономически статус - приходи и разходи, т.1 - приходи, по години са следните: I-ва година/2016г./ - заложени приходи в размер на *** лева; II-ра година от бизнес плана /2017г./ - планирани приходи в размер на *** лева, и III-та година/2018г./ - заложени приходи в размер на *** лева. В същата т.1 от заключението е отразено, че реализираните приходи от субсидираната дейност през 2016 год. са в размер на *** лева, и че процентът на изпълнение за 2016 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност, е 0.3%. Отразено е на следващо място, че реализираните приходи от субсидираната дейност през 2017 год., са в размер на *** лева/табл.2/ и че процентът на изпълнение за 2017 год., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход от субсидираната дейност е 6.32%. Съответно, посочено е че реализираните приходи от субсидираната дейност през 2018 год., са в размер на *** лева/табл.3/, а процентът на изпълнение за 2018 год., съпоставен със заложените в Бизнес плана приходи от субсидираната дейност е 13.27%. На база тези данни експертът е изчислил процент на изпълнение на Бизнес плана средноаритметично за трите финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., в размер на 6.63% спрямо заложените приходи по бизнес плана, което е по-малко от 20% от последните.

По отношение предвидената заетост/брой работни места/ според Бизнес плана, в т.2 от заключението е посочено, че на база, представена от ТД на НАП – Пловдив – офис Кърджали, справка-данни за осигуряването по Булстат на ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, за период от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год., през 2016 год. е поддържано социално и здравно осигуряване за 1 работно място за позиция „управленски персонал” и 0.92 бр. за позиция „помощен персонал” или общо 1.92 бр. заети лица/, в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик/. Съответно, посочено е, че през 2017 год. е поддържано социално и здравно осигуряване за 1 работно място за позиция „управленски персонал” и 1.67 бр. за позиция „помощен персонал” или общо 2.67 бр. заети лица/в т.ч. 1 бр. самоосигуряващо се лице – собственик/ и през 2018 год. е поддържано социално и здравно осигуряване на общо 2.83 бр. заети лица /1 раб. място за „управленски персонал” и 1.83 бр. за „помощен персонал”/. На следващо място е отразено, че предвидената заетост  по бизнес план, на база т.IV Финансово икономически статус – приходи и разходи, т.2 Разходи, таблица №5 – разходи за заплати и социални осигуровки, по години е следната: I-ва година/2016 год./ - планиран брой на заети лица - 1 бр. управител/собственик/ и 6 бр. заети лица на позиция производствен персонал; II-ра година/2017 год./ - планиран брой на заети лица - 1 бр. управител/собственик/ и 6 бр. заети лица на позиция производствен персонал; III-та година/2018 год./ - планиран брой на заети лица - 1 бр. управител /собственик/ и 6 бр. заети лица на позиция производствен персонал. При тези данни експертът е посочил в същата точка от заключението си, че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в Бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР - А. М.” за 2016 год. е 32%, за 2017 год. е 44.50% и за 2018 год. е 47.16%, като средно аритметично процентът на изпълнение спрямо заложените параметри брой заети лица в бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР – А. М.” за трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е 41.22%, респ. неизпълнението е в размер на 58.78%, което е по-голямо от 50% от заложеното в бизнес плана.

По поставения му трети въпрос от съдебно-икономическата експертиза, в заключението вещото лице е посочило, че съгласно т.18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 год., когато ползвателят по мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес - план по отношение на устойчива заетост, ако неизпълнението е по-голямо от 50%, спрямо заложените в одобрения бизнес план, следва корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. А в случая, тъй като не са изпълнени заложените параметри по отношение на създадени нови работни места, като неизпълнението е в размер на 58.78%, т.е. по-голямо от 50%, спрямо заложените в одобрения бизнес план на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, наложената финансова корекция от *** лева е правилна.

На следващо място е посочено, че според т.30 от посочените Правила, ако ползвателят не изпълнява одобрения проект и реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% спрямо заложените в одобрения бизнес план следва корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ. В тази връзка експертът отразил, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са в размер на 6.63% спрямо заложените такива в бизнес плана на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, т.е. под 20%, поради което и наложената финансова корекция от *** лева е правилна.

По отношение на наложената корекция от *** лева, вещото е посочило, че същата представлява 5% от предоставената финансова помощ и е в съответствие с разписаното в т.27 от цитираните Правила.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на зактоносъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган –изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП и съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от Закона управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/, която предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Производството е започнало след влизането в сила на ЗУСЕФСУ/Обн., ДВ, бр.101 от 22.12.2015 год., Загл. изм., ДВ, бр.51 от 01.07.2022 год./ и приложими за него са процесуалните правила по този закон, като управляващ орган, одобрил проекта, в случая е именно ДФ „Земеделие”, който се ръководи от изпълнителен директор.

В нормата на §1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.1, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

На следващо място, съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” - РА е издаването на решение за налагане на финансова корекция по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мярката по чл.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. В случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издаден именно от лицето, изпълняващо тази длъжност следователно, следва да се приеме, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция е издаден от материално компетентен орган.

Оспореното решение отговаря на изискването за форма на административния акт, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Същото е издадено в писмена форма, съдържа правните и фактически основания за издаването му, както и съдържанието на разпоредените правни последици, като в мотивите към същото са обсъдени всички възражения на жалбоподателя и е посочено защо същите не се възприемат, както и ясно е посочено, защо се налага тази финансова корекция в посочения размер.

Съгласно чл.73, ал.1 - 3 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съгласно чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, решението по ал.1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Видно от доказателствата по делото, така установената процедура е стриктно спазена.

На жалбоподателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, ***, е била осигурена възможност да представи в 14-дневен срок своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, като това е било сторено с Уведомително писмо с Изх.№01-6500/8914#18 от 23.05.2022 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, получено от ЕТ „НУР ТУР – А. М.” на 01.06.2022 година. ЕТ „НУР ТУР – А. М. ” е представил своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция в посочения срок, регистрирани с Вх.№01-6500/8914#19 от 15.06.2022 год. на ДФ „Земеделие”. Решението за налагане на финансова корекция – предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено в рамките на едномесечния срок, регламентиран в чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, а именно на  06.07.2022 година.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР за периода 2007 - 2013 год. са регламентирани в цитираната Наредба №29 от 11.08.2008 год., издадена от министъра на земеделието и храните/Обн., ДВ, бр.76 от 29.08.2008 г., посл.изм. и доп., ДВ, бр.76 от 02.10.2015 г., в сила от 02.10.2015 г./. Същевременно, според чл.27, ал.6 от ЗПЗП, „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.”. В случая е приложим е именно редът по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, тъй като производството е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба.

По тези съображения съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспореното решение и при самото му издаване, с оглед неговата форма и съдържание, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му.

По отношение на материалноправната законосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, съдът намира следното:

Нормата на чл.26, ал.1 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл.43 от УПДФЗ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба №29/2008 год., един от задължителните документи е изготвен от бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец (приложение №3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls”. Съгласно ал.2 на същия чл.16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредба №29/2008 год. В §1, т.6 от ДР на Наредба №29/2008 год. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост” е дадена в §1, т.26 от ДР на Наредба №29/2008 год., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана, а съгласно §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба №29 от 11.08.2008 год., „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба №29/2008 год., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение №6, тоест оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период. От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ/В т.см. - Решение №1581/08.02.2021 год. по адм.дело №8437/2020 год. на ВАС – 8-мо отделение; Решение №6690/04.06.2020 год. по адм.дело №13736/2019 год.; Решение №15642/16.12.2020 год., Решение №15240/10.12.2018 год. по адм.дело №13050/2017 год. и др./.

Между страните не е спорно, че ползвателят е извършил одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект, т.е. проектът „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.*** по плана на ***”, одобрен с Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., е изпълнен.

В случая фактическите съображения, послужили като основания за издаване на обжалвания акт, са следните:

1. Неизпълнение във висока степен на заложените в бизнес плана приходи, доказващи жизнеспособността на инвестицията, т.е. неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год. бизнес план.

2. Неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени нови работни места.

3. Липса на валидна застрахователна полица за периода от 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., за финансираните активи.

От контролните листове за извършените проверки на място, както и от заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза безспорно се установява твърдяното от административния орган неизпълнение на финансовите показатели по одобрения бизнес план, както и на заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени и поддържани нови работни места. От тези доказателства се установява, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи, доказващи жизнеспособността на инвестицията, т.е. изпълнението на финансовите показатели по одобрения бизнес план,  средно аритметично за трите пълни финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., е 6.63% за три пълни финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., съответно процентът на неизпълнение по този показател от бизнес плана е много над 50%. От същите доказателства се установява, че процентът на изпълнение на одобрения бизнес план по показателя устойчива заетост, т.е. създадени и поддържани нови работни места, е средно аритметично 41.22% за три пълни финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год. и съответно, процентът на неизпълнение и по този показател от бизнес плана е над 50%. Безспорно е установена и липсата на валидна застраховка, т.е. на валидна застрахователна полица, за периода след 10.08.2019 год. до 13.10.2019 год., за финансираните активи.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че липсват договорни нарушения, такива каквито са посочени в оспореното решение за налагане на финансова корекция. В този смисъл, още веднъж следва да се посочи, че по делото безспорно се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план както по отношение на финансовите показатели/икономическа жизнеспособност/, така и по отношение на устойчивата заетост. Критериите за устойчива заетост - броят и видът на работните места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност - целите на мярка 312 от ПРСП 2007 - 2013 год. Като не е изпълнил посочените по-горе критерии, бенефициентът е нарушил задълженията си по чл.4.12 от Договора за подпомагане №09/312/03012 от 13.10.2014 год., съгласно която клауза: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към Настоящия договор и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.”, както и задълженията си по чл.4.18 от същия договор, гласящ: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.”. Представения пред административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно Договора/чл.4.4., б.„б”/, Фондът има право да откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато Ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по Договора и по Наредба №29/2008 год. В тази връзка дефиницията на „Одобрен проект”, съгласно т.9.1, б.„г” от Договора, включва и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, а съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008 год., „Проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя, поради което и изложените в жалбата и писмената защита оплаквани, че липсват договорни нарушения от страна на жалбоподателя, не се споделят от съда съобразно изложените по-горе аргументи.

Налице е било основанието за връщане на изплатените средства по чл.46, ал.1 от Наредба №29/2008 год., поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както е приел и административният орган. Размерът на средствата, които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по правилото на чл.46, ал.2 от Наредба №29/2008 год. и в съответствие с т.18, т.27 и т.30 от Приложението към Раздел I „Общи положения” от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год. (Обн., ДВ, бр.69/30.08.2019 г., в сила от същата дата) и чл.3, ал.1 от същите Правила. Органът е отчел вида, степента и продължителността на неизпълнението по проекта.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за неприложимост в конкретния случай на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., като в тази връзка най-напред следва да се отбележи, че Правилата са утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - РА, каквото изискване поставя разпоредбата на чл.27, ал.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители и са обнародвани в ДВ, бр.69 от 30.08.2019 год., като посочените Правила са действащ нормативен административен акт и именно въз основа на тях следва да бъде определена подлежащата на възстановяване финансова помощ за установеното от административния орган за неизпълнението на Договор №09/312/03012 от 13.10.2014 год., сключен по мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год. са нормативен акт, приложим в процесния случай, тъй като оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено при тяхното действие, а освен това, проверката за законосъобразността на тези Правила е приключила с Решение №3618/10.03.2020 год. на ВАС, пост. по адм.дело №14154/2019 год. - I отд., оставено в сила с Решение № 15545/15.12.2020 год. на ВАС по адм.дело №8071/2020 год. - 5-членен състав. Следва да се съобрази, че приетите от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”- РА Правила не извършват преценка на юридически факти, настъпили преди одобрението им. С тези Правила не се установяват нарушения на задължения на ползвателя и не се променят правните последици, настъпващи вследствие на нарушение на задълженията по сключени договори за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. Тъй като още преди приемането на Правилата, законодателят в Наредба №29 от 2008 год. е определил видовете нарушения на договорни и нормативни задължения на ползвателите по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности” по ПРСР 2007 - 2013 год. и ясно са посочени правните последици при установяване на тези факти, а именно - правото на ДФ „Земеделие” - РА да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ, тези Правила имат за цел да създадат ясни и прозрачни критерии при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ в случаите, при които ДФ „Земеделие” - РА упражни правото си да иска възстановяване на изплатената помощ, при наличие на нарушения на задълженията на ползвателите по мярка „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия” по ПРСР 2007 - 2013 год. Съгласно чл.2, ал.1, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие” - РА или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни задължения на бенефициера, произтичащи от договор от 13.10.2014 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 312, процесните правила са приложими към установените нарушения.

Във връзка с горното следва да се посочи, че административният орган е определил правилно размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор. Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.27, ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник”. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е приел Правилата за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП/Правилата/. С Правилата по ал.6 и 7 на чл.27 от ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. Приетите от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях не се констатират нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 год. на Комисията от 11 март 2014 год. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба №29 от 2008 год., съгласно която, в случаите по ал.1, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Аналогично на Наредба №23 от 18.12.2009 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие” и мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., при констатиране на нередност по смисъла на Наредба №29/2008 год., компетентните органи имат правомощията да издадат решение за финансова корекция. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №29/2008 год., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал.2, размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта се определя, като се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В конкретния случай, по отношение на първото констатирано нарушение, а именно - неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, е приложим редът по т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения”, неразделна част от Правилата, която предвижда, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни години, са под 20% от предвидените приходи съобразно одобрения бизнес план и когато времетраенето на нарушението е продължило над две последователни финансови години, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за това констатирано нарушение. За неизпълнението на бизнес плана, описано по т.II от решението, а именно - неизпълнение на показателите за устойчива заетост, приложим е редът по т.18 от Правилата, в която е предвидено, че когато това неизпълнение е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост, както отново е безспорно установено в случая, подлежи на възстановяване 100% от предоставената финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на *** лева. За описаното неизпълнение по т.3 от решението на налагане на финансова корекция, също безспорно доказано, съгласно т.27 от Правилата се предвижда финансова санкция в размер на 5% от цялата предоставена финансова помощ – 391160 лева, като в случая, размерът на санкцията по тази точка от акта правилно е определен в конкретния размер от *** лева.

В крайна сметка, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл.3, ал.1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 год., е определен и общият размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, а именно *** лева, като най-голямо по размер и представляващо 100% от получената субсидия.

Така, поради изложените съображения, съдът в настоящия състав приема, че оспореното Решение №09/312/03012/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и изискуемото се съдържание, при спазване процесуалните правила и разпоредби и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му, както и в съответствие с целта на закона, т.к. определянето на финансова корекция чрез такова решение е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат за недопустим или незаконосъобразен, т.е. целта е да се поправи причинената вреда и се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния проект и в този смисъл, този акт не е санкция, а вид договорна отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка за подпомагане. От горното следва, че по отношение на оспореното решение за налагане на финансова корекция не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане в писмена молба-становище от страна на процесуалния представител на ответника по делото - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, за присъждането на съдебни разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие” деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимално регламентирания размер от 100.00/сто/ лева, както и разноски, представляващи платено възнаграждение за назначеното по делото вещо лице, в размер на 800.00/осемстотин/ лева, съгласно представеното бюджетно платежно нареждане от 02.11.2022 год. на Българска народна банка/л.322/ или, в полза на Държавен фонд „Земеделие” следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 900.00/деветстотин/  лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.IV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

  

                                          Р        Е        Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представляван и управляван от А. М. М., против Решение №09/312/03012/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх.№01-6500/8914#20 от 06.07.2022 год., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София.

ОСЪЖДА ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представляван от А. М. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – град София направените разноски по делото, общо в размер на 900.00/деветстотин/ лева.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                             С Ъ Д И Я :