№ 10590
гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110105406 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени документи са допустими и относими към разрешаването на спора от
фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебно–
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, следва да бъде оставено без
уважение като не-необходимо, с оглед на заявеното в отговора на исковата
молба.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „***“ ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за 08.05.2024г. от 10,30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение.Ищецът и с препис
от отговора на ответника.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „***“ ООД с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „***“
ООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза, като ненужни.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А.в – изпълнителен директор и ***
– председател на УС, със седалище и адрес на управление ***, чрез
юрисконсулт *** против Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.***., като
наследник на починалата
Ищецът твърди, че ответникът, в качестовото му на собственик на
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к. „***, аб. № ***, е
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния
период били в сила Общите условия от 2016г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислява, в случай че потребителят изпадне в
забава, а именно след изтичане на 45 – дневен срок от публикуване на
2
изравнителните фактури. Поддържа, че процесния имот се е намирал в сграда
в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „***“ ООД съобразно сключения между това дружество
и сградата в етажна собственост договор.Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото
указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно
гражданско дело № 64252 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен
съд, 66 състав.Излагайки тези обстоятелства процесуалният представител на
„***“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно
кумулативно съединени искове против ответника за установяване
дължимостта на следните суми: сумата 1431.38 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 271, 78
лева за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 57,51
лева – главница и мораторна лихва за забава в размер на 13,77 лева от
16.12.2020 г. до 03.11.2023 г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите – 22.11.2023г.Иска се присъждане на сторени разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който заявява, че оспорва
предявените искове по основание и размер.Поддържа, че потребител на ТЕ до
27.08.2021 г. е била *** С.а.Твърди, че не е нейн наследник, тъй като е
направил отказ от наследството й и не дължи плащане на нейните
задължение, нито е станал собственик по наследство на топлоснабдения
имот.Твърди, че не е титуляр на партидата на имота.Отделно от това заявява,
че вземанията на ищеца за периода от месец май 2020 г. до месец ноември
2020 г. са погасени по давност ,тъй като исковата молба е депозирана на
24.11.2023 г.Посочва ,че на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД претендираните от
ищеца вземания за периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г. са
погасени по давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
3
отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия
за отопление и/или подгряване на вода/и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед на релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главния дълг /доколкото се твърди
главното задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4