№ 1322
гр. Плевен, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430105012 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по ИМ от М. КР. П. и В.К. П.а, чрез адв. В. П. - ***,
съдебен адрес в ***, против *** с правно основание чл. 6 ал.1, във вр. с чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска в размер на 9 780 лева, по чл. 6, ал.1
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, с цена на иска в размер на
2 400 лева и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 5162 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че М. КР.
П. и В.К. П.а са наследници на *** П., починал на *** /. Не се спори, а и от
доказателствата по делото се установи, че през месец март 2013 г. *** П. е
бил призован в *** във връзка с подаден сигнал против него от ***, за това,
че е обсебил два камиона нейна собственост. Във връзка с подадения сигнал,
в *** е било образувано *** по описа на същата прокуратура срещу *** П. по
чл. 206, ал. 1 от НК.
Не се спори, а и видно от приложеното към гражданското производство
*** и по - ¬точно на л. 80 от ДП Приемо - предавателен протокол /неоспорен
1
от ответника/ на 27.03.2014 г, подписаният ***, във връзка с разследването по
*** е приел от обвиняемия *** П., ЕГН********** следната сума,
предназначена за погасяване на щети от престъпление по чл. 206 ал. 1 от Н ,
общо в размер на 9 780 лева.
Не се спори, а и от приложения Приемо-предавателен протокол от 27.03.2014
година / неоспорен от ответника/ подписаният ***", във връзка с
разследването по *** е предал на ***, като представител на пострадалата от
престъплението *** от *** следната сума предназначена за погасяване на
щети от престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, общо в размер на 9 780 лева.
По досъдебното производство липсва надлежно упълномощаване, *** да
получи суми по наказателното производство, още повече, че от представения
по делото приемо протокол, с който й е предадена сума от 9 780 лева има
отношение със сумата, предадена от П..
От фактическа страна не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява,че:
Против *** П. е повдигнато обвинение от ***, за това, че на неустановен
ден през месец декември 2012 година в ***, недвижим имот собственост на
***, в съучастие с пл. ил. г. като извършител, при условията на опасен
рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр. бракуван
товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил на стойност 4889,58 лв. и 1
бр. бракуван товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил номер на
стойност 4889,58 лв, всичко на обща стойност 9779,16лв. /, собственост на
***, с управител и представляващ дружеството към момента на бракуването
на автомобилите - *** които владеел по силата на устна договорка за
сключване на договор за покупко - продажба на двата автомобила, като
присвоеното имущество е заместено с неговата парична равностойност до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд -
престъпление по чл. 206, ал.6, т.2, вр. ал. 3, предл. второ вр. ал.1, вр. чл.
20, ал. 1 и 2, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК. Не се спори и че с
Присъда *** от *** П. е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан по така
повдигнатото обвинение.
Не се спори , а и от Решение *** е потвърдил постановената по ***
оправдателна присъда.
С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е регламентирана
2
отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни
действия на правозащитните органи и по- конкретно вреди, причинени от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Тази отговорност е обективна и
възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Налице
предпоставките по чл. 2. ал. 1. т. 2 пр. 2 и 4 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника *** за претърпените вследствие това обвинение
вреди. Този предявен иск от ищеца е допустим, основателен и доказан .
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ ответникът дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Спорни между страните по делото са следните въпроси:
1. Дали сумата от 970 лева е останала в патримониума на ***?
2.Доброволно ли е предадена сумата от П. по досъдебното
производство? Бил ли е длъжен да го направи?
3.*** на *** дали е материално правно регламентирана
да отговаря ?
4.Относно иск за имуществени вреди отноно заплатени
адвокатски възнаграждеиня, направени в хода на досъдебното и съдебното
производства, ангажирани ли са доказателства?
5.Относно началния период на дължимост на лихвата.
Относно предявения иск по чл. 6, ал.1 във вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 в размер
на 9 780 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗОДОВ, че при
смърт на увредения, неговото право на обезщетение за имуществени вреди се
наследява, като според т. две на ТР № 3 / 22. 04. 2005 г. на ОСГК на ВКС
обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на
всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните
актове на правозащитните органи и, че за да се присъди обезщетение за
3
имуществени вреди по реда на чл. 2. т.2 от ЗОДОВ.
От разпитания по делото свидетел пл. р. ян. се установява, че се
познавал с *** П., като неведнъж го е возил с неговия автомобил, поради
факта, че П. не е имал свидетелство за правоуправление и поради това не е
управлявал МПС. По повод призоваването му в *** от наблюдаващия
прокурор *** го транспортирал до ***, във връзка с призоваването му от
прокурора. Свидетелят не е присъствал на разговора между двамата по
обясними причини, тъй като П. е бил лично призован в сградата на ***.
След срещата П. излязъл и
съобщил на свидетеля я., че прокурорът му поставил въпроса да представи
по досъдебното производство сумата от около 10 000 лева във връзка с
някакви два товарни автомобила по образувано против него наказателно
производство, в противен случай ще „го задържи". П. обяснил на свидетеля я.,
че трябва да го откара ***, откъдето да намери пари. Лично я. му услужил със
сумата от 1000 лева. От показанията на този свидетел се установява,че на
следващия ден отново закарал с автомобила си П., този път в *** ***, за да
занесе парите на разследващия полицай , където присъствал и прокурора.
Това обстоятелство, относно предаването на исковата претенция се
установява и от неоспорените и приети по делото като доказателства два броя
Приемопредавателни протокола от 27.03.2014 година. Обяснимо е, че
свидетелят не е успял да посочи конкретни дати относно това събития, тъй
като е изминал един изключително дълъг период.
Относно спорния въпрос: Доброволно ли е предадена сумата от П. по
досъдебното производство? Бил ли е длъжен да го направи?
От показанията на разпитания свидетел я. се установява ,че П. не е имал
избор, защото въпроса с плащане на сумата е бил поставен от наблюдаващия
прокурор под условие заплашващо неговата свобода. Независимо от
предадената сума прокурорът е направил предложение пред *** и по
отношение на П. е била определена мярка за неотклонение „Задържане под
стража" , изменена на по-късен етап от ***.
Относно спорния въпрос: *** на *** дали е материално правно
регламентирана да отговаря ?
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи или *** при
4
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Тъй
като лицето е починало съгласно чл. 6 от ЗДОВ, това право се наследява от
неговите наследници.
Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Покуратурата носи отговорност за действията на МВР. Това постановява
ВКС в производство за обезщетяване на вреди с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ. С Решение № 243 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г.
ВКС пояснява, че *** притежава правомощието да повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. След като тя
упражнява надзор върху разследващите органи и полицията, то тя има и
пасивна материалноправна легитимация в производство по този ред.
Относно искът за имуществени вреди относно заплатени адв.
възнаграждения, направени в хода на досъдебното и съдебното
производства:
Искът за имуществени вреди е основателен . Логично е, че във връзка с
повдигнатото обвинение на ищеца, че ищецът е имал нужда от
квалифицирана адвокатска защита . Видно от приложените по делата на РС.
*** и *** Договори за правна защита и съдействие от 07.05.2015 година с
адвокатско възнаграждение от 800 лева на л.72 .Във връзка с явяване в
производство по „Марка за неотклонение" пред ПОС 1000 лева .По Договор
за правна защита и съдействие ,представен пред ПлОС от 09.05.2019 година
по ВНОХД 150/2019 година - възнаграждение 800 лева.
Тези разноски са доказани по размер и са в пряка причинна връзка с
воденото наследодателя на ищците наказателно производство по което
съшият е бил оправдан. Поради това и съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, същите са
дължими на ищците по делото и следва да им бъдат присъдени в настоящето
производство до доказаният размер . В случая върху тези суми се дължи
съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД и ТР 3 / 2004 от 22.04.2005 година на
ВСК, ОСГК, и законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 /
година датата на влизане в сила на оправдателният съдебен акт / до
окончателното изплащане на сумата.
5
В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ разходите за адвокатска
защита в наказателния процес представляват имуществени вреди от
незаконното наказателно преследване, които подлежат на обезщетяване,
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Това право възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда и обхваща реално претърпените вреди. Правото е
наследимо, съгласно чл. 6, ал. 1. пр. първо от ЗОДОВ.
По делото няма спор между страните и е установено от приобщения
доказателствен материал, че са налице законовите предпоставки ищците в
качеството си на законни наследници на лице, което е оправдано по
повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт, да предявят
претенция за обезщетение за претърпените от него вреди в наказателното
производство, имащи имуществен характер. Горното произтича от
разпоредбата начл. 6, ал. 1, пр. първо от ЗОДОВ, според която след смъртта
на увредения, правото му на обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от отговорността на държавата за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, ***, или съда, в хипотезите на чл. 2, ал. 1
от ЗОДОВ, се наследява.
Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 1 от ТР № 6 от
6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В приложените към наказателните производство договори
са вписани начинът - плащане в брой пи подписванито му и има характера на
разписка. Цитираното тълкувателно решение представлява задължителна
практика, с която правоприлагащия сезиран съд следва да се съобрази.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищците се дължат направените
разноски в производството съобразно приложен списък за разноски .
Относно: началния период на дължимост на лихвата за имуществената
вреда в размер на 9 780 лева. От последвалата оправдателна присъда,
потвърдена с решение на ПОС се установява,че неправилно макар и с Приемо
- предавателен протокол, който в никакъв случай не е доброволен акт в едно
досъдебно производство ,по делото е постъпила сумата от 9780 лева, платена
от наследодателя под условие, представлява НЕОСНОВАТЕЛНО
ОТНЕМАНЕ.
При това неоснователно отнемане на сумата от владението на
6
наследодателя са налице загубите и пропуснатите ползи, които П. е търпял
през времето, в продължение на което не е разполагал с отнетото.
Разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД урежда последиците от неизпълнението
на изискуемо парично задължение.
Когато неоснователно се задържа парична сума, причинената
имуществена вреда - загуби и пропуснати ползи, е в размера на законната
лихва за времето на неоснователното задържане.
Законната лихва се дължи винаги, когато паричното задължение
съществува и е изискуемо, независимо от какво е породено - сделка, деликт,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и др.
Тогава вземането за връщане на недължимо платеното възниква с
получаването му и от този момент става изискуемо, поради което се дължи
със законната лихва от получаването /т.7 на ППВС № 1 / 28. 05. 1979 г./ т. е.
27. 03. 2014 г. Същото важи и за отнетото от обвинения в извършване на
престъпление, макар и по законния ред, когато се установи, че липсва
материалноправно основание за отнемането /решение № 413/2012 г. по гр.д.№
********** г . на BKC, IV г.o./.
Предявените искове по чл. 6 ал.1, във вр. с чл. 2, ал.1, т.3 в размер на
9 780 лева, по чл. 6, ал.1, във вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 в размер на 2 400 лева и по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат уважени като основателни и доказани,
като се присъдят направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът определи
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 6 ал.1, във вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ., ЕГН
**********, чрез адв. В. П. - *** , съдебен адрес в ***, сумата в размер на 9
780 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 6, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. КР. П., ЕГН ********** и В.
КР. АТ., ЕГН **********, чрез адв. В. П. - *** , съдебен адрес в ***, сумата
в размер на 2 400 лв.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ., ЕГН **********, чрез адв. В.
П. - *** , съдебен адрес в ***, сумата в размер на 5162 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.
КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ., ЕГН **********, чрез адв. В. П. -
*** , съдебен адрес в ***, направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1828 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8