Определение по дело №990/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 54
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 16 януари 2023 г.)
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20221200500990
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Благоевград, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Св.“ №11, чрез адв. В. Х., против разпореждане от
02.08.2022 г. на ДСИ при РС-П. по изп.д.№37/21 г. по описа на съдебния
изпълнител, с което е върната, на основание чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал.2,
т.2 ГПК, жалба с вх. №17/18.02.2022 г.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като се иска неговата отмяна.
Другата страна не изразява становище по жалбата.
ДСИ при РС-П. също не изразява становище по частната жалба.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата
и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу акт, който по силата на
чл. 436, ал. 4 във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК и чл. 275 ГПК, подлежи на
обжалване, поради което се явява допустима.
1
По основателността на частната жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
От материалите по делото се установява, че жалбоподателката М. Б. К. е
депозирала директно пред ОС-Благоевград, жалба с вх.№1240/07.02.2022 г. С
Определение №134/09.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№87/22 г. по описа
на ОС-Благоевград, съдът е прекратил производството по посочената жалба и
е изпратил същата на ДСИ при РС-П. за администриране съобразно чл. 436,
ал. 4 вр. с чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК. След администрирането й от ДСИ,
са изготвени мотиви по жалбата и същата е изпратена на ОС-Благоевград.
С Определение №426/13.04.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№252/22 г. по
описа на ОС-Благоевград, съдът е приел, че частната жалба не отговаря на
изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК, тъй
като липсва означение кой е обжалваният акт на ДСИ срещу който е насочена
жалбата и какво е конкретното искане до съда. Поради това, с посоченото
определение съдът е прекратил производството по в.ч.гр.д. №252/22 г. по
описа на БлОС и е изпратил жалбата на ДСИ при РС-П. за администриране на
жалбата и отстраняване на визираните по-горе нередовности.
Във връзка с дадените с горното определение указания, ДСИ при РС-П. с
разпореждане от 27.04.2022 г. е указал на жалбоподателката да
индивидуализира акта на ДСИ, който е предмет на обжалване в едноседмичен
срок от получаване на съобщението. На 04.05.2022 г., жалбоподателката е
получила лично съобщението за оставяне на жалбата без движение, в което е
отразено, че жалбата е оставена без движение и че следва да индивидуализира
акта на ДСИ, предмет на жалбата, която нередовност следва да отстрани в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
На 09.05.2022 г. жалбоподателката М. Б. К. е депозирала молба с оглед
изпълнение на дадените й указания. С разпореждане от 17.05.2022 г.,
обективирано върху молбата, съдебният изпълнител e приел, че указанията не
са изпълнени и следва да се дадат повторни указания на жалбоподателката,
като й се укаже, че цитираният от нея в молбата акт от 25.02.2022 г. е издаден
от ДСИ след депозиране на оставената без движение жалба, като
жалбоподателката следва да посочи акт, който е издаден преди 05.02.2022 г., а
също така и да посочи, както според нея се състои неговата
незаконосъобразност. Разпоредено е още да се укаже, че при неизпълнение на
2
указанията в едноседмичен срок, жалбата от 05.02.2022 г. ще бъде върната.
Съобщението с посочените указания е връчено на жалбоподателката на
31.05.2022 г.
На 06.06.2022 г. жалбоподателката е депозирала отговор във връзка с
дадените указания, в който е посочила, че е подала жалбата до ОС-
Благоевград против незаконосъобразни действия на ДСИ, тъй като към
момента на подаването й, не е имала официално връчен акт относно действия
на ДСИ. Посочила е, че е безпредметно даването й на указания за
индивидуализиране на акт на ДСИ, който обжалва, тъй като такъв акт не е
получила, с което са нарушени нейните права. Уточнила е, че тъй като ДСИ
не е постановил акт, жалбоподателката обжалва действията на ДСИ, които
били незаконосъобразни.
С атакуваното разпореждане от 02.08.2022 г. ДСИ при РС-П. е върнал
жалбата, подадена от М. Б. К., входирана при ДСИ под вх.№17/18.08.2022 г.
Атакуваното разпореждане е законосъобразно.
Съдебният изпълнител е компетентен да върне депозираната срещу
негови действия жалба на основание на чл. 262, ал. 2 ГПК при изпълнение на
задълженията си да извърши предписаните от процесуалния закон действия
по администрирането й. Защитата, разписана в чл. 435 и сл. ГПК е насочена
срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който
съдебният изпълнител няма правораздавателни функции, а действа като орган
на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните
изпълнителни действия. Същевременно дейността на същия е
административно и правно свързана с правораздавателната дейност на
съдилищата (Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСТК на ВКС). С оглед
изложеното, предвид разпоредбата на чл. 436, ал. 4 ГПК, характера на
дейността по чл. 262, ал. 2 ГПК и функциите на съдебния изпълнител, то
последният има предоставена от законодателя компетентност да върне на
някое от основанията по чл. 262, ал. 2 ГПК подадена срещу негови действия
жалба (Определение № 67 от 4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4240/2019 г.,
III г. о., ГК, Определение № 30 от 26.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5189/2016 г., II г. о., ГК).
От върнатата жалба е видно, че същата е била нередовна по смисъла на
3
чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК, тъй като в нея не е посочено кой е
конкретният акт, който се обжалва и какво е конкретното искане до съда.
Съгласно чл. 436, ал. 4 ГПК по отношение на жалбите се прилагат съответно
разпоредбите на чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК, като съгласно чл. 260, т. 2
ГПК жалбата следва да съдържа означение на обжалваното решение, в случая
обжалваното действие на съдебния изпълнител. Същевременно, в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и 3 и чл. 463 ГПК са посочени изрично
действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от
длъжника, каквото качество има жалбоподателката по изпълнителното дело.
Ето защо, правилно съдебният изпълнител е оставил без движение жалбата, с
указания до жалбоподателя да отстрани нередовностите в едноседмичен срок,
като изрично индивидуализира акта на ДСИ, предмет на жалбата. Правилни
са също така и повторно дадените на жалбоподателката указания в насока да
посочи обжалваем акт по делото с дата преди 05.02.2022 г., т.е. преди
подаване на жалбата, както и че, при неизпълнение на указанията, жалбата ще
бъде върната. Отделно от това, задължението на съдебния изпълнител за
даване на жалбоподателката на въпросните указния е произтичало и от
задължителните за него на основание чл.278, ал.3 ГПК указания на въззивния
съд по в.ч.гр.д.№252/2022 г. по описа на ОС-Благоевград. Съдебният
изпълнител не е давал указания за конкретизиране на искането, каквито са
указанията с цитираното определение, но указанието за конкретизиране на
обжалваното действие е законосъобразно дадено и неизпълнението му е
достатъчно основание за връщане на жалбата.
Липсва спор по делото, че разпореждането, с което са дадени указанията,
е връчено на жалбоподателката на 31.05.2022 г., поради което
едноседмичният срок за тяхното изпълнение е изтекъл на 07.06.2022 г.
(вторник, работен ден).
От приложените по делото материали се установява, че до изтичането на
срока за изпълнение на дадените указания, жалбоподателката не е предприела
процесуални действия в насока изпълнение на дадените му указания, поради
което и правилно съдебният изпълнител е постановил разпореждане, с което е
върнал на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК горепосочената
жалба. Неизпълнението на дадените указания в срок има за последица
връщане на жалбата.
4
С подадената молба от 06.06.2022 г. жалбоподателката не е изпълнила
дадените й указания за индивидуализиране на обжалвания акт, т.е. не е
изпълнила дадените й указания, тъй като изрично е заявила в посочената
молба, че не е получила какъвто и да е акт от съдебния изпълнител, с което се
нарушавали нейните права. С така направеното изявление обаче не е
изпълнила даденото й указание, поради което жалбата правилно е била
върната.
Атакуваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно, поради
което следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна, поради което
следва да се остави без уважение.
Съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решенията на окръжния съд по жалби срещу
действията на съдебния изпълнител по същество на спора са окончателни, а
според правилото на чл. 274, ал 4 ГПК и определенията, с които окръжният
съд се произнася по същество по преграждащите развитието на
производството актове на съдебния изпълнител не подлежат на последващ
съдебен контрол (Определение № 60246 от 12.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1998/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 67/04.02.2020 г. по ч. гр. д. №
4240/2019 г., ІІІ г. о., Определение № 30/26.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5189/2016
г., ІІ г. о. и др.). Ето защо, настоящото определение не подлежи на обжалване.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от М. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Св.“ №11, чрез адв. В. Х., против
разпореждане от 02.08.2022 г. на ДСИ при РС-П. по изп.д.№37/21 г. по описа
на съдебния изпълнител, с което е върната, на основание чл. 436, ал. 4 вр. с
чл. 262, ал.2, т.2 ГПК, жалба с вх. №17/18.02.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6