№ 9631
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110134232 по описа за 2021 година
Производството по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на Ж. К. А. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител
адв. В. М.. Ищецът твърди, че е собственик на две специализирани компютърни
конфигурации за участие в „крипто проекти“. Първата от тях се състои от следните
елементи:
„1. Gigabite P104: SN175141097410; 2. Gigabite P104: SN175141097413; 3.
Gigabite P104: SN175141097415; 4. Gigabite P104: SN175141097416; 5. Gigabite P104:
SN175141097417; 6. Gigabite P104: SN175141096927; 7. Gigabite P104:
SN175141096926; и 8. Gigabite P104: SN175141096925“.
Втората от тях се състои от следните елементи:
„1 . Gigabite P104: SN175141096895; 2. Gigabite P104: N175141096893; 3.
Gigabite P104: SN175141096894; 4. Gigabite P104: SN175141096896; 5.
Gigabite P104: SN175141097106; 6. Gigabite P104: SN175141097107; 7.
Gigabite P104: SN175141096897; 8. Gigabite P104: SN175141097105“.
Всяка една от двете компютърни конфигурации била на стойност 9 990 лева
(тоест общо 19 980 лева). Твърди, че след закупуването и получаването на двете
компютърни конфигурации той сключил с ответника договор за абонаментната им
поддръжка на 14. 06. 2018 г. По силата на така сключения договор предал двете
1
компютърни конфигурации на ответното дружество, което поело задължението да ги
съхранява и да обезпечи непрекъснатия им режим на работа. Освен това ответното
дружество трябвало незабавно да уведоми ищеца за всяко прекъсване в работата им,
както и да ги му ги върне в рамките на пет работни дни от поискването. Въпреки
многобройни разговори по телефона с искане да бъдат върнати двете конфигурации,
ответното дружество отказало да го стори. В резултат на това ищецът бил лишен и от
възможността да реализира печалби като „изкопана криптовалута“ за периода 01. 08.
2020 г. - 15. 06. 2021 г., които били на стойност по 1 302 лева и 60 стотинки за всяка
конфигурация (тоест общо 2 605 лева и 20 стотинки). Иска от съда да осъди ответното
дружество да му върне двете компютърни конфигурации в изпълнение на договорното
си задължение, както и да го осъди да заплати обезщетение в размер на 2 000 лева за
пропуснати ползи за периода 06. 12. 2020 г. - 15. 06. 2021 г. ведно със законовата лихва
от 15. 06. 2021 г. до окончателното изплащане. Евентуално, ако искът за предаването
на двете конфигурации бъде приет за неоснователен, иска от съда да осъди ответното
дружество да му заплати равностойността им от по 9 990 лева (или общи 19 980 лева)
ведно със законовата лихва от 15. 06. 2021 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В сроковете по чл. 131 ГПК постъпиха два идентични отговора на исковата
молба от ответното дружество „.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
единият от които остана неподписан. Ответното дружество не оспорва, че на 14. 06.
2018 г. е сключило договор за абонаментната поддръжка на две компютърни
конфигурации с ищеца, както и че на същата дата те са му били предадени. Заявява
обаче, че ищецът не възпроизвежда цялостната фактическа обстановка. Твърди, че към
момента на предаването е поддържало специални помещения в град Драгоман и град
Костенец, в които първоначално е инсталирало компютърните конфигурации. През
2018 г. обаче стойността на криптовалутите и в частност тази на криптовалутата
„етериум“ спаднала, успоредно на което цената на електрическата енергия, необходима
за „копаенето“ й, се увеличила. Така за ответното дружество възникнала
необходимостта да увеличи възнаграждението за абонаментна поддръжка. Понеже за
клиентите на ответното дружество това било абсолютно неприемливо, то прекратило
договорите си за наем на помещенията в град Драгоман и град Костенец. Ответното
дружество извършило множество проучвания, при което предало 17 компютърни
конфигурации (пет от които негови собствени) на Д.А., който развивал сходна дейност,
за което уведомило ищеца в телефонен разговор. Понеже обаче при инсталирането на
машините в неговите помещения се претоварвали инсталациите, стигало се до
изключване на предпазителите и спиране на работата им, през юли 2020 г. Д.А. ги
преместил при И.Х., който имал подходящо помещение в град Кюстендил. Д.А.
уведомил ответното дружество за това едва след преместването на компютърните
конфигурации. Ответното дружество уведомило ищеца за това. След това на 19. 09.
2020 г. ответното дружество било уведомено от Д.А. и от И.Х., че в Кюстендил е била
проведена специализирана операция на Прокуратурата за кражба на електрическа
енергия, при която са били иззети като веществени доказателства съответните
компютърни конфигурации. По този начин притежаваните от ищеца компютърни
конфигурации понастоящем се намирали в държане на Кюстендилската районна
прокуратура. Ответното дружество прави извод, че се намира в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за абонаментна поддръжка
считано от изземването на компютърните конфигурации на 01. 08. 2020 г., на която
дата намира, че договорът се е развалил по право на основание чл. 89 ЗЗД. Твърди, че
действията на правоохранителните органи съставляват непреодолима сила по смисъла
2
на чл. 306 ТЗ. По тези съображения оспорва като неоснователен главния иск за реално
изпълнение, както и иска за обезщетение за пропуснатите ползи. По същите
съображения оспорва и евентуалния иск за присъждането на равностойността на
компютърните конфигурации. Евентуално оспорва последния и като недоказан по
размер, защото стойността 9 990 лева съответства на придобиването на техниката като
нова, а предвид непрекъснатата експлоатация и натоварващ режим на работа тя е с
много кратък експлоатационен срок. Допълва, че след 23. 12. 2020 г. поради
техническите си характеристики компютърните конфигурации са станали негодни за
работа по предназначение. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
След като съобрази процесуалното поведение на страните и представените
доказателства, съдът направи следните изводи.
Исковите молби са подадени от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружени са с документи за внесена
държавна такса в необходимия размер и отговарят и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК, поради което са редовни, а предявените с тях искове са
процесуално допустими.
Ищецът е предявил главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за предаването на два броя компютърни конфигурации, както и евентуален иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за присъждането на тяхната
равностойност. В тежест на ищеца по тези два иска е да докаже пълно и главно
валидното сключване на договор за абонаментна поддръжка, предаването на
компютърните конфигурации, неизпълнението на договорното задължение на
дружеството да ги върне в рамките на 5 работни дни от оправената му за това покана
както и стойността на компютърните конфигурации. В тежест на ответното дружество
е да докаже, че на 01. 08. 2020 г. е настъпила пълна невъзможност за изпълнението на
договорните му задължение; то трябва също така да докаже и настъпването на
непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер след 14. 06. 2018 г.,
че не е бил в забава към момента на настъпването на непреодолимата сила, както и че в
подходящ срок писмено е уведомил ищеца за непреодолимата сила. Третият иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за присъждането
на обезщетение за пропуснати ползи. В тежест на ищеца е да докаже по този иск
неизпълнението на договорното задължение, пропускът да реализира печалби през
периода 01. 08. 2020 г. – 15. 06. 2021 г. в размер на общо 2 000 лева, както и наличието
на причинна връзка между неизпълнението на договора и пропуснатите печалби. В
тежест на ответното дружество е да докаже, че на 01. 08. 2020 г. е настъпила пълна
невъзможност за изпълнението на договорните му задължение; то трябва също така да
докаже и настъпването на непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден
характер след 14. 06. 2018 г., че не е бил в забава към момента на настъпването на
непреодолимата сила, както и че в подходящ срок писмено е уведомил ищеца за
непреодолимата сила.
Съдът отдели с доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е собственик на следните две компютърни конфигурации:
1. 1. Gigabite P104: SN175141097410; 2. Gigabite P104: SN175141097413; 3.
Gigabite P104: SN175141097415; 4. Gigabite P104: SN175141097416; 5. Gigabite
P104: SN175141097417; 6. Gigabite P104: SN175141096927; 7. Gigabite P104:
SN175141096926; и 8. Gigabite P104: SN175141096925;
3
2. 1. Gigabite P104: SN175141096895; 2. Gigabite P104: SN175141096893; 3.
Gigabite P104: SN175141096894; 4. Gigabite P104: SN175141096896; 5. Gigabite
P104: SN175141097106; 6. Gigabite P104: SN175141097107; 7. Gigabite P104:
SN17514109689 и 8. Gigabite P104: SN175141097105.
По-нататък за краткост те ще бъдат обозначавани като „компютърните
конфигурации“. Съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване също така
и обстоятелството, че ищецът и ответното дружество са сключили договор за
абонаментната им поддръжка, във връзка с който на 14. 06. 2018 г. ищецът е предал
компютърните конфигурации на ответното дружество. Тези безспорни обстоятелство
се подкрепят и от събраните писмени доказателства.
От приобщените като писмени доказателства по делото два договора за
възлагане на дейности по абонаментна поддръжка между страните (л. 7 – 14 от гр. дело
№ 34232 по описа на 150-и състав за 2021 г.; л. 10 – 13 от гр. дело № 34230 по описа на
127-и състав за 2021 г.) се установява, че ищецът е възложил на ответното дружество
да извършва съхранение и поддръжка на специализирана компютърна техника за
участие в „крипто проекти“, собственост на възложителя. Ответното дружество поело
задължението да осигурява описаните дейности чрез работници/служители, с които
разполага, или да наеме външни специалисти, в случай, че това се налага. Съгласно чл.
2.3 ответното дружество трябвало да осигури непрекъснат режим на работа на
възложената му компютърна техника, „освен ако прекъсванията не се дължат на
причини извън неговия обхват като дефектиране на компоненти, спиране на
електрозахранване или интернет“, за каквито прекъсвания ответното дружество
трябвало да уведомява ищеца в максимално кратки срокове. В чл. 2.5 е посочено, че
изпълнителят осигурява охрана на машините, но не носи отговорност за увреждането
им при форсмажорни обстоятелства или кражба. Ищецът трябвало да заплаща
възнаграждение на ответното дружество в размер на 3 лева на ден с ДДС за всеки
отделен компютър, предаден на ответното дружество. Съгласно чл. 2.7 от договора при
поискване от страна на ищеца, ответното дружество трябвало в рамките на пет работни
дни от датата на поискването да върне предадената му компютърна техника, за което
между страните следвало да се подпише приемо-предавателен протокол. В раздел V от
договора са изброени случаите, при които същият се прекратява, а именно: от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол за връщане на техниката; едностранно
от ответното дружество в случай на неизпълнение на задължението на ищеца да
заплаща възнаграждение, с изтичане на срока на договора или по взаимно съгласие на
страните по него.
Като доказателство по делото са представени банкови извлечения от сметката на
процесуалния представител на ищеца и негова майка за периода 19. 07. 2018 г. до 24.
01. 2019 г., от които се установява, че всеки месец е било заплащано уговореното
възнаграждение по уговорения между страните начин.
Ответното дружество разположило предадените му компютърни конфигурации
първоначално в нает от него недвижим имот (офис или склад) в град Драгоман, а след
изтичането на срока на този първоначален наем на 01. 07. 2018 г. ги преместил в друг
недвижим имот, който наел в град Костенец (склад от складова база; .), което косвено
се установява от приобщените като писмени доказателства по делото заверени преписи
от два договора за наем. През този период ответното дружество надлежно изпълнявало
4
задълженията си по договорите за абонаментна поддръжка, като осигурявало
непрекъснатата работа на двете компютърни конфигурации. Съответно ищецът
получавал периодично криптовалутата „етериум“ във виртуалния си „портфейл“ и
заплащал възнаграждение на ответното дружество. Скоро обаче икономическата
конюнктура се изменила и разходите за електрическа енергия за обезпечаването на
непрекъснатото функциониране на компютърните конфигурации на ищеца (както и
тези, собственост на други контрахенти на ответното дружество, и такива, които били
собственост на самото ответно дружество) значително се увеличили. Успоредно с това
през 2018 г. стойността на криптовалутата „етериум“, която била добивана и от
ответното дружество с негови собствени компютърни конфигурации, започнала
съществено спаднала (което се потвърждава от експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза). Поради тези неблагоприятни промени в икономическите
условия ответното дружество решило да премести отново компютърните
конфигурации, така че да намали разходите за непрекъснатото им функциониране.
За тази цел ответното дружество се свързало с третото лице Д.А., който
извършвал сходна дейност (поради процесуалното бездействие на страните той не
беше разпитан като свидетел от първостепенния съд). Ответното дружество и Д.А.
постигнали съгласие на последния да бъдат предадени всички компютърни
конфигурации, поддържани от ответното дружество. Третото лице Д.А. привело
компютърните конфигурации в действие в свои помещения (чието местонахождение не
се установява по делото) и ищецът продължил да получава криптовалутата „етериум“
по виртуалния си „портфейл“. Поради периодично спиране на работата на
компютърните конфигурации, които претоварвали електрическите инсталации в
съответните помещения, Д.А. ги предал на третото лице И.Х. (който също не беше
разпитан като свидетел пред първостепенния съд). И.Х. поставил конфигурациите в
обект, намиращ се в . и ги захранил с електричество.
На 11. 08. 2020 г. било извършено претърсване и изземване от Кюстендилската
районна прокуратура по досъдебно производство № 866 по описа за 2017 г., водено за
предполагаема кражба на електрическа енергия чрез технически средства и по
специален начин (чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК във връзка с чл. 26,
ал. 1 НК), както и за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа (чл. 234в, ал. 1 НК). Правоохранителните органи иззели 49 броя компютърни
конфигурации, сред които и двете компютърни конфигурации, собственост на ищеца.
От този момент насетне ищецът престанал да получава постъпления от криптовалутата
„етериум“ по виртуалния си „портфейл“. Както се установява от показанията на
свидетелката В.С., приятелката на ищеца, той направил опити да се обади по телефона
на управителя на ответното дружество, но последният не му отговорил. В край сметка
управителят на ответното дружество Б.О. отговорил на едно от обажданията, но не дал
ясен отговор поради какви причини компютърните конфигурации на ищеца са спрели
да функционират. Тогава ищецът го помолил да му върне компютърните
конфигурации, но управителят на ответното дружество отказал, като заявил, че не
може да ги върне.
След завеждането на настоящото дело ищецът научил, че компютърните му
конфигурации били иззети от правоохранителните органи. Във връзка с това през 2021
г. подал молба до Софийската окръжна прокуратура иззетите веществени
доказателства да му бъдат върнати съобразно чл. 111, ал. 2 НПК. След препращане на
молбата до компетентната районна прокуратура, на 10. 11. 2021 г. прокурорът
постановил отказ да върне компютърните конфигурации на ищеца с мотиви, че понеже
5
към съответния момент все още не е бил извършен оглед на всички иззети
конфигурации не можело да се установи дали описаните от ищеца фигурират сред тях,
както и като се позовал на 111, ал. 2 НПК, като заявил, че връщането на иззетите вещи
на този етап от разследването би затруднило разкриването на обективната истина.
Няма фактически данни дали това постановление е било обжалвано и е влязло в
законна сила.
Тази фактическа обстановка се установява непротиворечиво от съвкупната
преценка на всички събрани по делото писмени, гласни и експертни доказателства.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд достигна до
следните изводи.
Сключените между страните договори за възлагане на дейности за абонаментна
поддръжка на два броя компютърни конфигурации съставляват ненаименовани
договори, които съдържат елементите на договори за изработка и договори за наем.
Сключването на ненаименовани договори е разрешено от закона, стига тези договори
да не противоречат на императивните правни норми или на добрите нрави (чл. 9, ал. 1
ЗЗД). В дадения случай съдържанието на двата договора само по себе си не
противоречи на закона – страните не са уговорили непрекъснатото функциониране на
компютърните конфигурации да се обезпечи чрез незаконно присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Затова договорите следва да се приемат за валидни и
пораждат желаните от страните облигационни права и задължения. Що се отнася до
компютърните конфигурации, обекти на двата договора, те представляват съставни
вещи. Всяка конфигурация се състои от осем на брой графични карти/изчислителни
модули. Всяка отделна графична карта може да бъде ползувана като част от обикновен
персонален компютър за осъществяването на типичните му функции. В съвкупност от
осем графични карта те образуват нова съставна вещ с по-специфично предназначение:
правене на сложни изчисления, чрез които се придобива („копае“) така наречената
„криптовалута“. „Криптовалутата“ съставлява кодирана информация, на която се
придава определена стойност и чиито отделни сегменти се отчитат и разпознават от
децентрализирана компютърна мрежа. Казано просто, „криптовалутата“ е парично
оценима информация. Нашата държава не признава „криптовалутата“ за законово
платежно средство, каквото продължава да бъде единствено българският лев (чл. 24
ЗБНБ). „Криптовалутите“ обаче несъмнено съставляват част от имуществени блага,
обекти на съвременния граждански оборот. На следващо място, „криптовалутата“
следва да бъде ясно разграничавана от електронните пари. Макар и по естеството си
последните да се доближават до „криптовалутата“ предвид законовото определение
на чл. 76, ал. 2 ЗПУПС, между двете има една съществена разлика – електронните пари
се издават от лицензирано дружество за електронни пари, докато „криптовалутата“
на този етап продължава да се издава от частноправни субекти без каквото и да било
разрешително или друга форма на публична регулация.
За ответното дружество сключените два договора съставляват търговски сделки
(чл. 286, ал. 1 ТЗ), поради което то е било длъжно да изпълнява задълженията си по тях
с грижата на добрия търговец (чл. 302 ТЗ). От съдържанието на договорите не може да
се изведе, че изпълнението на задължението е трябвало да се осъществява само от
ответното дружество и неговите служители. Ответното дружество е можело да
превъзложи изпълнението им на трети лица, каквито са Д.А. и И.Х.. Това превъзлагане
съставлява нов договор, сключен между ответното дружество и третото лице Д.А.,
съответно между третите лица Д.А. и И.Х.. Между ищеца и третите лица Д.А. и И.Х.
няма сключен договор, поради което той не би могъл да ангажира гражданската им
6
отговорност за случилото се с компютърните му конфигурации на договорно
основание. Той търси договорната отговорност на ответното дружество. Ответното
дружество обаче носи договорна отговорност пред ищеца за действията на тези трети
лица, така както наемателят носи договорна отговорност пред наемодателя за вредите,
причинени от неговите пренаематели (чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД). Гражданската
отговорност, за разлика от наказателната, не е винаги лична. След реализирането на
тази отговорност на ответното дружество то ще може да ангажира отговорността на
Д.А., а Д.А. на свой ред ще може да ангажира отговорността на И.Х..
По отношение на договорното отношение между ищеца и ответното дружество,
което е предмет на настоящото дело, от обективна страна се установява, че ответното
дружество е в неизпълнение на договорните си задължения считано от 11. 08. 2020 г.,
когато компютърните конфигурации на ищеца са преустановили функционирането си.
То не изпълнило и задължението си да върне компютърните конфигурации на ищеца
след като той ги поискал. По-нататък от обективна страна съдът трябва да прецени
дали ищецът е претърпял твърдените от него имуществени вреди във формата на
пропуснати ползи. За обезщетението за пропуснати ползи правната теория и съдебната
практика единодушно приемат, че при доказването на тези вреди следва да се излезе от
сферата на вероятното и те да бъдат установени по сигурен начин (Александър
Кожухаров, „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“;
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС;
Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по тълк. дело № 3 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС).
В дадения случай според данните от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза през периода 01. 08. 2020 г. – 15. 06. 2021 г. (предявяването на двете искови
молби) всяка от двете компютърни конфигурации при осигурен непрекъснат режим на
работа е могла да създаде криптовалута „етериум“ на стойност 1 302 лева и 67
стотинки, или общо за двете конфигурации 2 605 лева и 34 стотинки. Както обаче
отбелязва самото вещо лице, на 31. 10. 2020 г. компютърните конфигурации на ищеца
вече са били технологично остарели (амортизирани) и за да продължат да „добиват“
същата криптовалута „етериум“ е трябвало да претърпят значителни модификации, а
в отговора на задача № 4 не се съдържат данни компютърните конфигурации да са
могли да добиват и друга криптовалута, различна от „етериум“. При това положение
съдът е длъжен да приеме, че ищецът доказва по необходимия сигурен начин само
пропуснатите ползи, равностойни на криптовалутата „етериум“, която е щял да
придобие до 31. 10. 2020 г. при непрекъсната работа на двете конфигурации. Освен
това началото на периода на увреждане е не 01. 08. 2020 г., а датата на изземването на
двете компютърни конфигурации, от която те са преустановили функционирането си –
11. 08. 2020 г. При това положение съдът приема, че ищецът доказва претърпяването на
имуществени вреди във формата на пропуснати ползи за периода 11. 08. 2020 г. – 31.
10. 2020 г., изразяващи се в равностойността на криптовалутата „етериум“, която е
щял да придобие при непрестанно функциониране на всяка от двете му компютърни
конфигурации, в размер на 330 лева и 77 стотинки (съобразявайки данните от отговора
на първи въпрос; ако общата стойност за целия месец август е 126 лева и 59 стотинки,
то стойността за двадесетте дни от 11. 08. до 31. 08. възлиза на 81 лева и 67 стотинки)
или общо 661 лева и 54 стотинки за двете конфигурации.
На последно място, за да прецени основателността на исковете съдът трябва да
се занимае и с въпроса дали констатираното неизпълнение на двата договора от страна
на ответното дружество е пряката и непосредствена причина за претърпените от ищеца
вреди или причината е друга – действията на трети лица, в това число и
7
правоохранителните органи. Във връзка с това следва да се разгледа също така и
въпросът дали неизпълнението на договорните задължения от страна на ответното
дружество е виновно. Тезата на ответното дружество за непреодолима сила цели да
изключи причинната връзка между неговото поведение, съответно да изключи вината
му за неизпълнението на двата договора.
Причинността е категория на метафизиката, която е възприета от правото –
както законодателството, така и правната теория и съдебната практика. Причинността е
необходима връзка между два факта, при която единият се явява последица на друг,
който трябва да го предхожда. В полето на правото причинната връзка трябва да е
налице между неправомерното поведение и вредите. По-нататък съдебната практика
изхожда от постановките на т. нар. модифицирана теория за равноценността на
условията. Според тази теория причинна връзка между противоправното поведение и
вредите е налице, ако при мисленото отстраняване на неправомерното поведение
вредите не биха настъпили (решение № 9, постановено на 02. 02. 2018 г. по гр. дело №
1144 по описа на ВКС, III г. о., за 2017 г., и цитираната в него съдебна практика). В
разглеждания случай ако ответното дружество не беше предало компютърните
конфигурации на ищеца на третото лице Д.А., то те щяха да продължат да
функционират и нямаше да бъдат иззети от правоохранителните органи. При това
положение е налице пряка причинна връзка между поведението на ответното
дружество и вредоносните последици. Неизпълнението на договора е виновно, защото
ответното дружество и неговите служители са били длъжни да положат грижата на
добрия търговец при предаването на компютърните конфигурации на ищеца на трети
лица. Добрият търговец трябва да подбира внимателно контрахентите си и да разчита
на тези от тях, с които има формирани трайни търговски отношения. Действително,
ответното дружество твърди, че е имало такива отношения с третото лице Д.А. (негов
„партньор“). Но дори и това да беше доказано, ответното дружество не твърди да е
имало аналогични отношения с И.Х., на когото Д.А. на свой ред предал компютърните
конфигурации. При това положение то е могло и е било длъжно да прояви
предпазливостта на добрия търговец и да изиска връщането на компютърните
конфигурации от И.Х. на Д.А., а ако последният отказва – то на самото дружество. Тук
следва да се отбележи, че ответното дружество е могло да се възползува и няколко
правни средства за приспособяване към неблагоприятните изменения на
икономическата конюнктура – то е могло да предложи на ищеца и на другите си
клиенти да изменят сключените договори за абонаментна поддръжка, да ги прекрати
или пък при отказ да бъдат изменени договорите да предяви преобразуващия иск при
изменение на обстоятелствата по чл. 307 ТЗ. Всичко това води до извода, че ответното
дружество е изпълнило немарливо търговското си занятие, допускайки компютърните
конфигурации да бъдат предадени на трето непознато лице и пропускайки да ги изиска
обратно от него. Ако ответното дружество не беше допускало предаването им на трето
непознато лице или ако ги беше изискало от него, то щеше да се предотврати
изземването на компютърните конфигурации на ищеца от органите на досъдебното
производство и ищецът щеше да продължава да придобива криптовалутата „етериум“
до 31. 10. 2020 г. Затова възражението на ответното дружество за непреодолима сила е
неоснователно.
Съдът обаче не може да пренебрегне обстоятелството, че макар и ответното
дружество, изпълнението на задължението му да предаде компютърните конфигурации
е станало фактически невъзможно. Това е така, защото по делото се установи, че
компютърните конфигурации на ищеца се държат от органите на досъдебното
8
производство, а съгласно чл. 111, ал. 2 НПК те могат да бъдат върнати с разрешение на
прокурора само на „правоимащите“. Действително, става въпрос за различни
имуществени права върху иззетите движими вещи, не само право на собственост, като
например заложно право (Тълкувателно решение № 2 от 2014 г. по тълк. дело № 2 от
2014 г. на ОСНК на ВКС). В дадения случай обаче ответното дружество не разполага с
право върху компютърните конфигурации на ищеца, по силата на което те да могат да
бъдат върнати с разрешение на прокурора на ответното дружество. При това
положение искът за реално изпълнение на договорното задължение на ответното
дружество да предаде на ищеца компютърните му конфигурации е неоснователен
поради фактическата невъзможност за изпълнение на това договорно задължение,
макар и тази фактическа невъзможност да е настъпила по вина на ответното
дружество. Тогава се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие и съдът трябва да обсъди
основателността и на евентуалния иск за присъждане на обезщетение вместо реално
изпълнение, равняващо се на стойността на двете компютърни конфигурации. От
данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установи,
че поради технологичното остаряване на компютърните конфигурации към момента на
изготвянето на експертното заключение те вече са лишени от пазарна стойност.
Действително, в съдебната практика в някои хипотези се приема за меродавен
моментът на предявяването на иска (например решение № 51, постановено на 10. 02.
2012 г. по гр. дело № 962 по описа на ВКС, II г. о., за 2011 г.), но както се установява от
експертното заключение, технологичното остаряване на компютърните конфигурации
е било налице още на 31. 10. 2020 г. преди предявяването на исковете. Отделно от това
настоящият съдебен състав намира, че присъждането на каквато и да била
равностойност на двете компютърни конфигурации на ищеца би довело до нарушаване
на принципната забрана за неоснователно обогатяване. Това е така, защото макар и
към настоящия момент ищецът да не е успял да получи обратно компютърните си
конфигурации с разрешението на прокурора на основание чл. 111, ал. 2 НПК, все пак е
налице правното очакване, че това получаване ще се осъществи в близкото бъдеще
(след подробното описание на всички иззети движими вещи от органите на
досъдебното производство). Тогава би могло да се стигне дотам, че ищецът да получи
както компютърните си конфигурации, така и равностойността им, което би довело до
неоснователно обогатяване. Разбира се, на настоящия съдебен състав е известно, че с
решение № 5484, постановено на 06. 04. 2023 г. по гр. дело № 34234, 28-и състав на
Софийския районен съд е приел този иск за основателен и го е уважил частично.
Произнасянето на 28-и състав обаче не обвързва настоящия съдебен състав.
В обобщение, 150-и състав на Софийския районен съд намира, че следва да
отхвърли исковете за реално изпълнение и за обезщетение вместо изпълнение, но да
уважи частично иска за обезщетение за вреди във формата на пропуснати ползи.
Разноски. С оглед частичното уважаване на предявените искове право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК (л. 80), съгласно който претендира
разноски в общ размер на 15 404 лв., като е посочено, че е сторил следните разноски:
3500 лева по първоначално представеното пълномощно по гр. дело № 34230/2021 г.,
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева по първоначално представеното
пълномощно по гр. дело № 34232/2021 г., държавна такса гр. дело № 34230/2021 г. в
размер на 439 лева и 60 стотинки, държавна такса в размер на 439 лева и 60 стотинки
по гр. дело № 34232/2021 г. , 800 лева депозит за вещо лице, последяващо заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лева по главния иск и 2 500 лева по
9
втория главен иск, както и допълнителна държавна такса в размер на 25 лева. Освен
това е представен списък на л. 77 от делото за разходи за пътни и хотел за
процесуалния представител, като са представени съответни доказателства, като
съответно са сторени разходи в размер на 131 лева и 63 стотинки за гориво и 480 лева
за нощувки в хотел. С оглед на това общия размер на сторените от ищцата разноски в
размер на 16 015 лева и 63 стотинки. Тези разноски следва да се приемат за равномерно
направени във връзка с всеки един от исковете, тоест по 2 669 лева и 27 стотинки на
иск. Понеже само два от предявените искове се оказаха основателни, при това
частично, съдът следва да присъди пропорционално разноски в размер на по 667 лева и
81 стотинки за всеки иск или общо 1 355 лева и 62 стотинки.
Ответникът не е представил доказателства за сторени по делото разноски,
поради което претенцията му за разноски, направена с подписания отговор на исковата
молба, остава неоснователна.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите на ищеца Ж. К. А. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
срещу ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в ., за
предаването на следните компютърни конфигурации:
1. 1. Gigabite P104: SN175141097410; 2. Gigabite P104: SN175141097413; 3.
Gigabite P104: SN175141097415; 4. Gigabite P104: SN175141097416; 5. Gigabite
P104: SN175141097417; 6. Gigabite P104: SN175141096927; 7. Gigabite P104:
SN175141096926; и 8. Gigabite P104: SN175141096925;
1. 1. Gigabite P104: SN175141096895; 2. Gigabite P104: SN175141096893; 3.
Gigabite P104: SN175141096894; 4. Gigabite P104: SN175141096896; 5. Gigabite
P104: SN175141097106; 6. Gigabite P104: SN175141097107; 7. Gigabite P104:
SN17514109689 и 8. Gigabite P104: SN175141097105,
в изпълнение на двата договора от 14.06.2018 г. за възлагане на дейности по
абонамента поддръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. трето от Закона за
задълженията и договорите на ищеца Ж. К. А. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
срещу ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в ., за
присъждането на сумата в размер на общо 19 980 лева, представляваща обезщетение за
неизпълнението на задълженията по двата договора от 14. 06. 2018 г. за възлагане на
дейности по абонамента поддръжка за предаването на следните компютърни
конфигурации:
1. 1. Gigabite P104: SN175141097410; 2. Gigabite P104: SN175141097413; 3. Gigabite
P104: SN175141097415; 4. Gigabite P104: SN175141097416; 5. Gigabite P104:
10
SN175141097417; 6. Gigabite P104: SN175141096927; 7. Gigabite P104:
SN175141096926; и 8. Gigabite P104: SN175141096925;
2. 1. Gigabite P104: SN175141096895; 2. Gigabite P104: SN175141096893; 3.
Gigabite P104: SN175141096894; 4. Gigabite P104: SN175141096896; 5. Gigabite
P104: SN175141097106; 6. Gigabite P104: SN175141097107; 7. Gigabite P104:
SN17514109689 и 8. Gigabite P104: SN175141097105.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 от Закона
за задълженията и договорите ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в ., да заплати в полза на ищеца Ж. К. А. с ЕГН **********,
постоянен адрес ., сумата в размер на общо 661 лева и 54 стотинки, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на задълженията по
двата договора от 14. 06. 2018 г. за възлагане на дейности по абонамента поддръжка,
ведно със законната лихва от 14. 06. 2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 661 лева и 54 стотинки до
пълния претендиран размер 2605 лева и 20 стотинки като недоказан.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в ., да заплати на ищеца Ж. К. А., с ЕГН ********** постоянен адрес .,
сумата в размер на 1 355 лева и 62 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11