Определение по дело №218/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 266
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Кирил Градев Стоянов
Дело: 20222000500218
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500218 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по частната жалба на А. В. С., ЕГН ********** от
гр.Бургас против Разпореждане №260331 от 05.04.2022г., постановено от
Окръжен съд – Бургас по гр.д.№566/2017г. по описа на съда, с което е
върната частната жалба на страната против определение на съда за допускане
на обезпечение по предявения по делото иск след постановяване на
решението от първоинстанционния съд. Обжалваното разпореждане се
оспорва като неправилно, постановено в размер с процесуалните правила.
Моли се същото да бъде отменено и делото – върнато за администриране на
частната жалба. На първо място се оспорва, че съобщението не е връчено от
надлежния орган – а именно – Агенцията по вписвания. Според мотивите на
съда – той е изискал от органа само данни за това кога е връчено
съобщението за наложената мярка, но не и какво е съдържанието и дали е
връчено самото определение. В процесния случай налагането на възбраната
става чрез надлежното вписване на възбраната в нотариалните книги и
службата по вписвания трябва да съобщи на ответника за извършеното
вписване като следва да се приложи и акта, въз основа на който е наложено
обезпечението. Страната сочи, че в самото определение следва да е отразено –
подлежи ли на обжалване, пред кой съд в какъв срок и това следва да стане
достояние на ответника за да може той да упражни правото си на
жалба.Според страната срокът за обжалване не може да започне да тече преди
да е връчено самото определение. В случая съобщението е връчено от
съдебния изпълнител, а той може да налага само запори, указания в случая за
обжалването не се съдържат. Страната прави искане – съдът служебно да
изиска от ЧСИ данни – връчен ли е препис от определението на ответника,
въз основа на което е наложена възбраната.В случай на положителен отговор
1
страната прави искане делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
в което да бъде призовани и разпитани както ЧСИ, така и неговия служител,
изпълнил разпореждането за връчване, които да потвърдят обстоятелството
при условията на чл.290 от НК. Страната прави искане да и бъдат допуснати
двама свидетели които ще установят, че са и връчени само и единствено
документите приложени към частната жалба–обезпечителната заповед и
съобщението към нея. Моли се за отмяната на разпореждането.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
Производството по гр.д.№566/2017г. по описа на ОС – Бургас е
приключило с постановено решение №354 от 22.11.2021г. , с което исковата
претенция на ищеца С. С. е била уважена.
След постановяване на решението по делото е постъпила молба от
ищеца по чл.389 от ГПК за налагане на обезпечение.
Съдът се е произнесъл с определение от 13.01.2022г. е като е приел
молбата за основателна е наложил исканите мерки – възбрана върху
посочените недвижими имоти.Издадена е била обезпечителна заповед.
Срещу определението за налагане на обезпечение е постъпила частна
жалба от ответника А.С. с вх.№260577 от 07.02.2022г. Жалбата е депозирана
чрез процесуален представител – адвокат по електронен път като е надлежно
подписана с електронен подпис.
С оглед установяване датата на връчване на съобщението до
ответника от съда са били изискани сведения на първо място – от Агенцията
по вписвания - писмо от 22.03.2022г., което посочва, че Агенцията не се
задължава да връчва съобщения на длъжника за вписване на възбраната тъй
като уведомяването се извършва от страна на съдебния изпълнител.
Изискана е такава справка и от ЧСИ Д. Н., от страна на който до съда са
изпратени копие от съобщението за налагането на възбраната и разписката от
известието за доставяне за получаването на съобщението. Въз основа на
получените съобщение и разписка съдът е установил, че съобщението е
редовно връчено на 28.01.2022г.
По частната жалба съдът се е произнесъл с разпореждане №260331 от
05.04.2022г. и като е установил, че едноседмичния преклузивен срок по
чл.396 ал.1 от ГПК за обжалване акта за налагане на обезпечителната мярка е
изтекъл на 04.02.2022 г. е постановил връщане на частната жалба срещу
определение №260066 от 13.01.2022г. като просрочена на основание чл.262
ал.2 т.1 от ГПК във вр. с чл.275 ал.2 от ГПК. Съобщението за
разпореждането е връчено на 18.04.2022г.
Частната жалба е депозирана чрез процесуален представител – адвокат
в законоустановения срок – на 21.04.2022г., внесена е и дължимата държавна
такса. Същата изхожда от страна в производството пред първоинстанционния
съд, имаща правен интерес да обжалва съответния съдебен акт –
разпореждане №260331 от 05.04.2022г. поради което жалбата се явява
допустима.
2
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.396 ал.1 от ГПК определението на съда по
обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок,
който за молителя тече от предявяването му , а за ответника – от деня, в който
му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния
изпълнител, от службата по вписвания, или от съда в случаите по чл.387 ал.1
т.3.
В процесния случай е депозирана частна жалба от ответника – т.е. за
него срокът тече от деня , в който му е връчено съобщение за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител , от службата по вписвания, или
от съда в случаите по чл.387 ал.1 т.3.
Окръжният съд е събрал доказателства и е констатирал, че по
отношение на ответника А.С. е налице връчване на съобщение за наложеното
обезпечение от ЧСИ чрез „Български пощи“, датата за което се установява от
известието за доставяне. Видно от известието А.С. е получил съобщението
на 28.01.2022г.
От друга страна частната жалба както и по-горе се посочи е депозирана
чрез процесуалния представител – адвокат по електронен път на 07.02.202г.
Съобразно разпоредбата на чл.396 ал.1 от ГПК едноседмичния срок за
ответника е изтекъл на 04.02.2022г.
В тази насока изводът на окръжният съд е правилен и законосъобразен.
Това обуславя обстоятелството, че жалбата е просрочена, недопустима и
правилно е върната на ответника С..
Едноседмичният срок за ответника според разпоредбата на чл.396 ал.1
от ГПК тече от връчване на съобщението за наложеното обезпечение – в
случая от ЧСИ. Релевирането на други обстоятелства от страна на
жалбоподателя в частната жалба – връчване на определението на съда за
налагане на обезпечителната мярка и т.н. е неоснователно и несъстоятелно
като същото не намира опора в закона. Разпоредбата на чл.396 ал.1 от ГПК е
достатъчно ясна и точна и не се нуждае от тълкуване като не сочи други
допълнителни изисквания за начало на срока за обжалване на определението
за налагане на обезпечителната мярка освен връчването на съобщението за
наложеното обезпечение. Това изискване видно от изпратените от ЧСИ
документи до съда е изпълнено и е надлежно констатирано от
първоинстанционния съд в обжалвания акт. Други изисквания разпоредбата
на чл.396 ал.1 от ГПК не поставя. Направените от частния жалбоподател
допълнителни изисквания по отношение на процедурата по уведомяване на
ответника, считано от когато следва да се постави началото на срока за
обжалване на определението за налагане на обезпечителна мярка в случая са
изцяло несъстоятелни и както се посочи и по-горе не са релевирани от
закона. Неоснователни са и исканията на частния жалбоподател в жалбата
относно тези допълнителни изисквания – като разглеждане на частната жалба
в открито с.з., допускане на свидетели и т.н.
Това налага извода, че връщането на частната жалба против
3
определение №260066/13.01.2022г. е правилно и законосъобразно върната
поради просрочие съгласно разпоредбата на чл.396 ал.1 от ГПК и съобразно
доказателствата по делото за връчване на съобщението за налагане на
обезпечението на ответника от страна на ЧСИ и неоснователност на частната
жалба с вх.№262209/21.04.2022г. на ответника А.С. против разпореждането
за връщане. Ето защо частната жалба на Ал.С. следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№262209 от
21.04.2022г. на А. В. С., ЕГН **********, от гр.Бургас против Разпореждане
№260331 от 05.04.2022г., постановено от Окръжен съд – гр.Бургас по гр.д.
№566 по описа на съда за 2017г., с което е върната частна жалба с вх.260577
от 07.02.2022г. на А.С. против Определение №260006 от 13.01.2022г.
постановено по гр.д.№566/2017г. по описа на ОС– Бургас за налагане на
обезпечителни мерки по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4