Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав,в публично заседание
на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 559/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т. „ ЕООД ***, с ЕИК ………, против решението от 27.06.2018г. по гр.д. №
848/2017г. на РС-Елин Пелин,в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството
против П.Д.Б. с ЕГН ********** ,с правно основание чл.203, ал.1 от КТ за сумата
1130.49 лв.,произхождаща от предоставени ,но неотчетени парични суми за
закупуване на гориво и материали,ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, и в частта,с която
дружеството е осъдено да заплати на П.Б. сумата 573,10 лв.,представляваща
обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер
на 10 дни.Релевират се оплаквания за нарушение на
материалния закон-съдът неправилно приел,че в хипотезата на чл.203 ал.1 КТ има
елемент на фактическия състав-изпълнение на отчетнически функции на работника
или служителя.Претенцията на ищцовото дружество не
била за „липси“в специфичния смисъл на понятието-отчетникът да е причинил
вреда,тъй като е получил за съхранение имущество, което не е в наличност към
момента на устните състезания по неизвестна причина.Напротив,в исковата молба
се поддържало,че ответникът чрез бездействието си е причинил материални
щети.Под бездействие въззивникът разбира
непредставянето на документи за разходването на част от предоставените суми.На
второ място, районният съд неправилно приел,че работодателят следвало да
ангажира отговорността на работника по реда на чл.210 КТ.Трудовият договор бил
прекратен и работодателят не можел да удържи сумата по този ред.Съдът приел за
недоказани твърдения на ищеца,които ответникът признал, а именно: получил
сумата 2414.46 лв. и представил разходооправдателни
документи за 1554.87лв.По насрещния иск съдът неправилно приел,че работодателят
дължи обезщетение за неползван отпуск.От една страна приел,че трудовият договор
е прекратен на 22.06.2017г., а от друга страна необосновано приел,че се дължи
обезщетение за 10 дни вместо за 7 работни дни,както установила
съдебно-счетоводната експертиза,в размер на
445.74лв. или чиста сума 401.17 лв.Въззивникът
претендира възиваемият да бъде осъден да заплати
859.59 лв.,ведно със законната лихва върху сумата, да се отмени решението в отхвърлителната му спрямо въззивника
част, и да се отметни решението в частта,с която е уважен насрещния
иск.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемият Б. оспорва жалбата.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема следното от фактическа и правна
страна:
Исковата молба е депозирана по пощата
на 17.08.2017г.Ищецът твърди,че на 22.12.2016г. сключил с ответника трудов
договор № 77/22.12.2016г.,по силата на който последният заемал длъжността
„склададжия“,шифър 4131.Трудовият договор бил прекратен на 21.06.2017г.По време
на съществуването на трудово правоотношение ответникът получил от ищцовото дружество парични суми за закупуване на гориво и
материали на обща стойност 2414.46 лв.,но представило документи за закупени
гориво и материали на обща стойност 1283.97 лв.Сумите били оформяни счетоводно
като служебни аванси.За разликата липсвали не само „оправдателни“ документи, но
и закупени стоки.Представени са 52 бр.документи, „служебен аванс“ със съответен
номер и дата за различни суми, отпуснати от сметка“Каса София приход“ и приети
срещу подпис от П.Б. в качеството му на „подотчетно лице“.От представения
трудов договор № 77/22.12.2016г. се установява,че Б. приема да заема
длъжността“склададжия“ шифър 4131 като конкретните трудови задължения са
описани в длъжностната характеристика.Срокът на договора е 6 месеца изпитателен
срок в полза на работодателя, с право на 20 дни платен годишен отпуск.Месечното
ТВ възлиза на 1100 лв.Отбелязано е,че Б. е постъпил на работа на 22.12.2016г.Не
е приложена длъжностната характеристика.
Ответникът е депозирал отговор в
срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по отношение на неговата
основателност.Признава,че е бил в трудово правоотношение с ищеца по
представения ТД и в трудовите му задължения било включено закупуване гориво и други материали, за което
получавал служебни аванси.Твърди,че отчел общо 1554.87лв. която представя
служебен аванс от 04.07.2017г. ,по който е отчетена сумата 270.90 лв. и
признава,че дължи 859.59 лв.
Ответникът е предявил насрещен иск за
сумата 700 лв. неизплатено ТВ
,твърдейки,че фактически работил до 11.07.1977г.На второ място, претендира
сумата 350 лв. възнаграждение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск на осн.чл.224,ал.1 КТ.Признава,че не е отчел 859.59
лв.получени авансово и иска от съда да бъде направено прихващане на насрещните
вземания като дружеството бъде осъдено да му заплати 190.41 лв.Иска допускането
на свидетели,които да установят че фактически е изпълнявал трудовите си
задължения до11.07.2017г.Иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която
да установи дължимото ТВ и обезщетение за неползван годишен отпуск.
Ищецът е депозирал отговор на
насрещния иск, който признава,че дължи обезщетение за 7 дни неползван отпуск в
размер на 350 лв.и не възразява съдът да
извърши прихващане,но оспорва иска за заплащане на ТВ за периода от
22.07.2017г. до 11.07.2017г.,както и обезщетение за неползван отпуск ,дължимо
за същия период.С молба от 19.03.2018г. ищецът е намалил цената на иска от
1130.49 лв. на 859.59 лв.
След указания на съда ищецът е
представил Заповед № 226/21.06.2017г. за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“за това,че управлявал МПС, собственост на ищеца, без свидетелство за
управление,нарушил правилата за движение по пътищата и въпросното МПС било
спряно ат движение.Съгласно отбелязването заповедта е връчена на Б. на 21.06.2017г.,но той отказал да я
получи,което било удостоверено от трима
свидетели.
С определение от 16.02.2016г. съдът е
изготвил доклад,в който квалифицирал иска по чл.203,ал.1 КТ,определил кои
твърдения са безспорни/че е бил налице трудов договор ,по който ответникът
получавал парични средства и следвало да отчита направените разходи и че не е
отчетена сумата 859.59 лв./Приет е за разглеждане насрещният иск.Доказателствените искания са уважени;в частност са
допуснати двама свидетели на ищеца по насрещния иск.Не са дадени конкретни
указания във връзка с разпределение на доказателствената
тежест,но е отчетено,че страните са ангажирали относими
и допустими доказателства.
Ищецът по първоначалния иск е
възразил против допускането на свидетели,тъй като трудово правоотношение се
установява с писмен договор съгласно чл.62,ал.1 КТ ,според който трудовият
договор се сключва в писмена форма;липсата на трудово правоотношение през периода
от 22.06.2017г. до 11.07.2017г. се доказвала и от справката от НАП за актуални
трудови договори през този период.
Свидетелката П. установява,че на
04.07.2017г. Б. е върнал пари от предоставен аванс, а не е получил такъв,т.е.не
е бил в трудови правоотношения с ищцовото дружество
на горепосочената дата,каквато теза се застъпва в насрещния иск.Свидетелят С.
не установява до коя дата през лятото на 2017г. ответникът е бил на работа.И
двамата свидетели установяват,че през 2017г. не е имало“присъствена книга“,в
която ежедневно да се подписват работниците и служителите.При тези данни и
предвид справката от НОИ настоящият състав достига до извода,че през периода от
22.06.2017г. до 11.07.2017г. между страните не е имало трудово правоотношение и
не се дължи ТВ ,претендирано с насрещния иск.
Съдебно-счетоводната експертиза
установява,че обезщетението за неползван годишен отпуск за 10 работни дни възлиза на 636.78 лв.и след
приспадане на данъка –на 573.10 лв.В с.з. ищецът по насрещния иск е увеличил
цената му от 350 лв. на 573.10 лв.При положение, че за 12 месеца по трудов
договор се полагат 20 дни платен годишен отпуск,то за периода от 22.12.2016г.
до 21.06.2017г. ,т.е за шест месеца, се полага обезщетение за 10 дни.
От гореизложеното следва,че искът с
правно основание чл.203, ал.1 КТ е основателен за сумата 859.59, а искът с
правно основание чл.224,ал.1 КТ е изцяло основателен за сумата 573.10 лв.След
прихващане на насрещните вземания въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 286.49
лв.като за разликата до предявения размер първоначалният иск бъде отхвърлен
като погасен чрез прихващане.
С атакуваното решение насрещният иск
за обезщетение за неползван годишен отпуск правилно е уважен,но неправилно е отхвърлен
първоначалния иск с мотиви,че претендираните
имуществени вреди не били причинени от неизпълнение на трудово задължение,
свързано с качеството на МОЛ,съгласно чл.207,ал.1,т.2 от КТ.След като е
квалифицирал иска по чл.203, ал.1 от КТ, съдът незаконосъобразно е изследвал
наличието на фактическия състав по чл.207, ал.1,т.2 КТ,в частност качеството на
„отчетник“ и характер на щетата ,представляваща„липси“.По делото не се
твърди,че ответникът е МОЛ и в това си качество е причинил „липси“.Твърди се,че
във връзка с изпълнение на трудовите си функции е причинил намаляване на
имуществото на работодателя, което работникът признава.При наличие на признание
и окончателен консенсус относно дължимата суми по получени аванси, съдът
незаконосъобразно е вменил на ищеца в задължение да провежда главно и пълно
доказване на претенцията си и то на различно правно основание от приетото с доклада,
за което не са давани указания относно подлежащите на доказване релевантни
факти и доказателствената тежест в тази връзка.В
противоречие с мотивите,в самия диспозитив е
отхвърлен иск с основание чл.203, ал.1 КТ.Наред с това, съдът не е съобразил
намалението на цената на първоначалния иска, а в отхвърлителния
диспозитив се е произнесъл за първоначално претендираната сума,при положение ,че е бил десезиран,поради което в тази му част решението следва да
бъде обезсилено. Решението следва да бъде отменено в частта с която е отхвърлен
иска с правно основание чл.203, ал.1 КТ за разликата от 286.49 лв. до 859.59
лв. , както и по отношение на присъдените разноски в полза на ответника, и да
бъде потвърдено в частта,с която е уважен насрещният иск с правно основание
чл.224 от КТ..В частта ,с която е отхвърлен насрещния иск с правно основание
чл.128 КТ за сумата 582.42 лв.,произхождаща от незаплатено ТВ и ищецът по този
иск е осъден да заплати на ЕпРС 50 лв. държавна
такса, решението е влязло в сила като необжалвано.
По делото въззивникът
е направил разноски за първа инстанция 1275лв, като адвокатският хонорар е 600
лв. за всяка инстанция.Въззиваемият е направил
разноски 400 лв. за хонорар пред въззивната инстанция
и 450 лв. пред първата
инстанция.Настоящият състав намира възраженията за прекомерност на адвокатските
хонорари за неоснователни,тъй като са предявени по два иска с различен
материален интерес и минималният хонорар за всеки възлиза на 300 лв.Предвид
изхода на делото въззиваемият следва да заплати на въззивника съдебни разноски в размер на 425 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 109/27.06.2018г. по
гр.д. № 848/2017г. на РС-Елин Пелин в частта, с която е отхвърлен предявения от
„“Т.“ ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,“Ф. „ № ., срещу
ответника П.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес *** , иск с правно основание чл.203,
ал.1 от КТ за сумата 286,49лв./двеста осемдесет и шест лева и 49 ст./ до 856.59
лв,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.08.2017г. до окончателното плащане на сумата и ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебни разноски в размер на 450 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на осн.чл.203, ал.1 от КТ на „Т.“ ЕООД, ЕИК ………
сумата 286.49 лв./двеста осемдесет и шест лева и 49 ст./ ,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 17.08.2017г. до окончателното плащане, и съдебни
разноски за двете инстанции в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева .
ОБЕЗСИЛВА решение №109/27.06.2018г.
по гр.д. № 848/2017г. на ЕпРС в частта, с което е
отхвърлен иска с правно основание чл.203,ал.1 КТ,предявен от „Т.“ ЕООД против П.Д.Б.,
за разликата от 859.59 лв. до 1130.49 лв.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/27.06.2018г.
по гр.д. № 848/2017г. на ЕпРС в частта,с която е
признат за основателен насрещният иск за вземането на П.Д.Б. против „Т.“ ООД за
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 573.10 лв./петстотин седемдесет и три лева
и 10 ст./,срещу което се прихваща задължението на П.Д.Б. към „Т.“ ЕООД с правно
основание чл.203, ал.1 КТ до размера на сумата 573.10 лв./петстотин седемдесет
и три лева и 10 ст./.,както и в частта,в която искът по чл.203,ал.1 от КТ е
отхвърлен за разликата над 286.49лв./двеста осемдесет и шест лева и 49 ст./ до
856.59 лв./осемстотин петдесет и шест лева и 59 ст./
В останалата част решение№
109/27.06.2018г. на ЕпРС по гр.д. № 848/2017г. е
влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.