Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
град Пирдоп 04.06.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦОНКА МИТКОВА
при секретаря М.Н. като разгледа
докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 720 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е за делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила решение № 76 от 21.06.2019 г. по настоящето дело е
допусната делба на следните недвижими имоти: 1.ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ
ХХ-1531 в кв.167 по действащия КП и
ЗРП на гр. Пирдоп, одобрен със Заповед №302/1984 г. на ОНС-София с площ на имота от 610 кв.м. и при граници:
улица, УПИ № ХХ1-1532, УПИ XXXI и УПИ
№Х1Х – 1530, и който имот е идентичен с урегулиран поземлен имот II в кв. 166 по плана на гр. Пирдоп действал към
13.04.1961г., КЪЩА изградена в дворното място
описано по-горе и представляваща, ЕДНОФАМИЛНА,
МАСИВНА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 84 кв.м., ДВУЕТАЖНА и включваща: първи етаж - вътрешно стълбище, коридор,
кухня и две стаи, втори етаж -
вътрешно стълбище, вестибюл, кухня и две стаи, ВТОРОСТЕПЕННА ЕДНОЕТАЖНА ПМС със застроена площ от 31 кв.м., ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА представляваща
НАВЕС с оградни стени със застроена площ от 32 кв.м., всички находящи се на административен адрес: гр.Пирдоп, ул.”Христо
Ботев” №68, между съделителите при следните квоти: В.С.Г., ЕГН **********
– 1/3 идеална част от правото на собственост, М.Н.И., ЕГН ********** – 1/3 идеална част от правото на собственост, Г.С.К., ЕГН ********** – 1/3 идеална част от правото
на собственост; 2.ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА,
представляваща МАСИВЕН ГАРАЖ С ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 21 кв.м., находящи се на административен адрес: гр.Пирдоп, ул.”Христо
Ботев” №68, между съделителителите при следните квоти: В.С.Г., ЕГН **********
– 1/6 идеална част от правото на собственост, М.Н.И., ЕГН ********** – 4/6 идеални части от правото на собственост, Г.С.К., ЕГН ********** – 1/6 идеална част от правото
на собственост.
Ищцата
В.С.Г., в първото съдебно заседание след допускане на делбата на 15.10.2019 г.,
чрез пълномощника си адвокат П.С. от ВАК, с писмена молба е направила искане
делбеният имот да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, тъй като
същият не отговаря да е жилище по смисъла на закона, респективно, ако е жилище
да й бъде възложен в дял и по съществото на делото взема становище да се изнесе
делбеният имот на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК.
Ищцата В.С.Г., в първото съдебно заседание
след допускане на делбата на 15.10.2019 г., чрез пълномощника си адвокат П.С.
от ВАК, с писмена молба е предявила претенция по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
по отношение на делбения имот – за месечен наем в размер на 120.00 лева (сто и
двадесет лева), считано от 15.11.2018 г. – деня следващ датата на получаване на
получаване поканата, обективирана в Телепоща изх. №№ 1 и 2/ 14.11.2018 г. до 15.10.2019
г. – датата на предявяване на искането пред съда, ведно със законните последици.
Ответницата М.Н.И., в първото съдебно
заседание след допускане на делбата на 15.10.2019 г., чрез пълномощника си
адвокат С.С. от САК, с писмена молба е предявила искания за сметки по чл. 346
от ГПК в размер на 15 550.00 лева (петнадесет хиляди петстотин и петдесет лева/
за извършени подобрения в делбения имот /СМР, труд и материали/, подробно
уточнени по пера и размери, ведно със законните последици.
Ответницата Г.С.К.,
в първото съдебно заседание след допускане на делбата на 15.10.2019 г., чрез
пълномощника си адвокат С.С. от САК, с писмена молба е предявила претенция за
възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК и по съществото на
делото взема становище да се уважи искането й, ведно със законните последици.
Ответницата Г.С.К.,
в първото съдебно заседание след допускане на делбата на 15.10.2019 г., чрез
пълномощника си адвокат С.С. от САК, с писмена молба е предявила искания за
сметки по чл. 346 от ГПК в размер на 44 250.00 лева (четиридесет и четири хиляди
двеста и петдесет лева/ за извършени подобрения в делбения имот /СМР, труд и
материали/, подробно уточнени по пера и размери, ведно със законните последици.
В с.з. на 15.10.2019
г. адвокат П.С. от ВАК – пълномощник на ищцата, оспорва претенцията на
ответницата Г.К. за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, оспорва по размер исканията за сметки по чл. 346 от ГПК, предявени от
ответниците и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
тези претенции, тъй като били извършени преди 15 години и през последните 5
години не били извършени никакви подобрения в делбения имот.
В с.з. на 19.05.2020
г. адвокат П.С. от ВАК – пълномощник на ищцата, поддържа становищата си и моли
да бъдат присъдени разноски на ищцата, съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК.
В с.з. на 15.10.2019
г. адвокат С.С. от САК – пълномощник на ответниците, оспорва искането на ищцата
делбеният имот да й бъде възложен в дял, респективно да бъде изнесен на
публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, оспорва по размер претенцията на
ищцата по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК по отношение на делбения имот – за
месечен наем в размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева) за посочения в
исковата молба период.
В с.з. на 19.05.2020
г. адвокат С.С. от САК – пълномощник на ответниците, поддържа становищата си и
моли разноските да останат в тежест на страните, така както са направени.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от заключението на съдебно – техническата експертиза, депозирано от вещото лице
инж. Н.П.Н. /л.115 – л.122/, което е оспорено от адвокат П.С. от ВАК –
пълномощник на ищцата, не е оспорено от адвокат С.С. от САК – пълномощник на
ответниците, и е прието от съда като обосновано и правилно в съдебно заседание
на 12.02.2020 г. /л.129 – л.135/, че делбените имоти са неподеляеми и имат
пазарна цена в общ размер на 64 050.00 лева (шестдесет и четири хиляди и петдесет
лева), от които: дворното място има пазарна цена в размер на 12 200.00
лева (дванадесет хиляди и двеста лева), еднофамилната двуетажна масивна жилищна
сграда, цялата със застроена площ от 84 кв.м. има пазарна цена в размер на 43 670.00
лева (четиридесет и три хиляди шестстотин и седемдесет лева), второстепенната
едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 31 кв.м. има пазарна цена в
размер на 3 100.00 лева (три хиляди и сто лева), второстепенната постройка
представляваща навес с оградни стени със застроена площ от 32 кв.м. има пазарна
цена в размер на 2 560.00 лева (две хиляди петстотин и шестдесет лева) и
второстепенната постройка, представляваща масивен гараж с лятна кухня със
застроена площ от 21 кв.м. има пазарна цена в размер на 2 520.00 лева (две
хиляди петстотин и двадесет лева). Видно от заключението на съдебно –
техническата експертиза, че дължимата наемна цена на процесния имот за 1 месец
е в размер на 420.00 лева (четиристотин и двадесет лева), дължимата наемна цена
за дела на съделителката В.С.Г. от общата наемна цена е 120.00 лева (сто и двадесет
лева) месечно, дължимия наем за ползването на делбения имот, за периода от
15.11.2018 г. до 15.10.2019 г., е в общ размер на 1 320.00 лева (хиляда
триста и двадесет лева). Видно от заключението на съдебно – техническата
експертиза, че стойността на извършените подобрения в делбения имот от
съделителката М.Н.И. и съпруга й, са в общ размер на 29 718.27 лева (двадесет
и девет хиляди седемстотин и осемнадесет лева, 27 ст.), от които дела на М.И. е
на стойност 14 859.14 лева, като вещото лице е посочило по отделни пера
стойността на всяко подобрение.
Видно
от заключението на съдебно – техническата експертиза, че стойността на
извършените подобрения в делбения имот от съделителката Г.С.К. са в общ размер
на 24 264.09 лева (двадесет и девет хиляди седемстотин и осемнадесет лева,
09 ст.), като вещото лице е посочило по отделни пера стойността на всяко
подобрение.
Видно от
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх. № 314/
13.11.2019 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Пирдоп, че за
лицето В.С.Г., ЕГН **********, към 12.11.2019 г. има едно вписване – искова
молба по гр. дело № 720/
Във
връзка с претенциите на ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК и исканията за сметки
на ответниците по чл. 346 от ГПК, съдът допусна събирането на гласни
доказателства, като бяха разпитани две групи свидетели в с.з. на 12.02.2020 г.
/л.129 – л.135/ и в с.з. на 19.05.2020 г. /л.150-л.152/.
Видно от
показанията на свидетеля Христо Нешов Кривиралчев, който живее на семейни
начала с ищцата и чиито показания се преценяват от съда през призмата на чл.
172 от ГПК, че познава делбения имот, знае къде се намира, посещавал го е инцидентно,
тъй като с ответниците не са в добри отношения, имота се ползва от ответниците
и друго лице – брат на бащата на В., който живеел в лятната кухня. Свидетелят
Кривиралчев установява, че за първи път е посетил имота през
Видно от
показанията на свидетелката Магдалена П. Герджилова, че тя познава имота, живее
на същата улица, през 1968г. М. се е омъжила за бащата на В., тогава къщата е
била построена, но са били стегнати само две стаи на първия етаж, които са били
годни за живеене, на втория етаж не е имало нито дограма, нито ток, нито вода,
след брака са сложили обикновени врати и прозорци, измазали къщата отвън,
поставили улуци, вкарали ток и вода, отзад в двора имало паянтова сграда, а
лятната кухня и гаража ги направили след брака. Свидетелката Герджилова
установява, че след това в последните години ремонтите в имота са направени от Г.
и мъжа й Гошо – претърсване на покрива на къщата, смяна на улуци, старата
дограма била сменена с PVC дограма, сложили оградна мрежа, направили пътеки около къщата, направили
барбекю, беседка, асмалък и парник, направили ремонт на банята и лятната кухня
и на покрива й, облицовали чешмата в градината с камък, при една лятна буря
навеса в двора изгорял до основи и те го изградили отново с нов покрив, след
една буря имало паднали тополи върху стопанската постройка и те я отремонтирали.
Свидетелката Герджилова установява, че Г. и Гошо са направили цялостен ремонт
на втория етаж на къщата – вкарали вода, направили кухня и я съединили с друга
стая, имало и една отделна стая, имало поставен ламинат на пода и тапети на
стените в някои стаи. Свидетелката Герджилова установява, че не може да каже
точно кога са правени ремонтите.
Видно от
показанията на свидетеля Цено Костадинов Ценов, че той познава имота, често
минава покрай него, през 1967г. - 1968г. М. се е омъжила, тогава къщата е била
построена, но са били стегнати само две стаи на първия етаж, които са били
годни за живеене, на втория етаж не е имало нито дограма, нито ток, нито вода,
след брака са сложили обикновени врати и прозорци, поставили дюшеме, измазали
къщата отвън, поставили улуци, вкарали ток и вода, навеса, лятната кухня и
гаража ги направили след брака. Свидетелят Ценов установява, че след това в
последните години ремонтите в имота са направени от Г. и мъжа й Гошо –
претърсване на покрива на къщата, смяна на улуци, старата дограма била сменена
с PVC дограма, сложили оградна мрежа,
направили пътеки около къщата, направили барбекю, беседка, асмалък и парник,
облицовали чешмата в градината с камък, при една лятна буря навеса в двора
изгорял до основи, идвала пожарна и те изградили нов навес с нов покрив, след
една буря имало паднали тополи върху стопанската постройка и те я
отремонтирали. Свидетелят Ценов установява, че Г. и Гошо са направили цялостен
ремонт на втория етаж на къщата – направили кухня и я съединили с друга стая,
имало и една отделна стая, имало поставен ламинат на пода, тапети на стените в
някои стаи, мазилки, гипсокартони, минерална мазилка, теракот и т.н. Свидетелят
Ценов установява, че в процесния имот живеят М., Г., Гошо и двете им деца, както
и лицето Илия, който бил брат на бащата С.. Свидетелят Ценов установява, че е
правен ремонт на покрива на къщата, като били сменени греди, мертеци и цигли,
сменени били и улуците.
Видно от
показанията на свидетеля Иван Георгиев Димитров, че познава имота на страните,
преди около 15 години той като майстор е правил ремонт на къщата, основно на
втория етаж – сменили дограмата, сложили гипсокартон по тавана и стените,
сложили таванки в спалнята, правили шпакловка на стените и таваните, на пода
поставили ламинат, минерална мазилка на стените, прекарали електро и ВиК на
втория етаж, направили кухненски бокс с теракот по стените, поставили и
облицовъчни камъни. Свидетелят Димитров установява, че поставили облицовъчни
камъни около една чешма в градината и на беседката, направени били циментови
пътеки от дворната врата до входа на къщата и някъде назад, за ремонтите
плащали Г. и Георги. Свидетелят Димитров установява, че не знае кога е правена
беседката в двора, правен е ремонт на покрива на къщата, но той не е участвал,
навеса е пострадал при пожар, не знае коя година е бил, след това е направен
отново от Г. и Георги.
Видно от
показанията на свидетелката К.Ж.Р., че един път е ходила в делбения имот на
страните, през месец декември
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
отношение извършването на делбата.
По
отношение претенцията на съделителката В.С.Г. за възлагане на делбения имот по
реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК съдът счита за недоказано, че тя отговаря на
кумулативните предпоставки, предвидени в текста. Съгласно разпоредбата на чл.
349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че по
отношение на съделителката В.Г. са налице тези кумулативно предвидени
предпоставки. Установи се от заключението на СТЕ, че неподеляемият имот е
жилище, независимо, че в жилищната сграда няма санитарни помещения – баня с
тоалетна, но такива има във второстепенните постройки, които са допълващо
застрояване и имат обслужваща функция към основното застрояване. Установи се
безспорно от събраните гласни доказателства по делото, че при откриване на
наследството съделителката В.Г. е живяла в делбения имот – наследодателят С.
Георгиев Илиев е починал на 21.09.1983 г. и към този момент ищцата е живеела в
имота, но впоследствие го е напуснала и повече от 15 – 20 години живее в град
Златица, т. е. през един относително дълъг период от време, ищцата не е живее в
имота, понастоящем е адресно регистрирана на адреса на делбения имот, но
нейните съседи не я виждат да живее в имота, да го посещава и да полага каквито
и да било грижи за този имот, напротив свидетелите установяват нейната
дезинтересованост от делбения имот, включително и разпитаните в първата фаза на
делбата /свидетелите М. Халкова, Ангел Карабов/. При това положение съдът
счита, че по отношение на съделителката В.Г. е налице само първата предпоставка
на закона, че при откриване на наследството тя е живяла в делбения имот. Установи
се от събраните писмени доказателства – двете удостоверения на Община Пирдоп,
че ищцата има заявен постоянен и настоящ адрес на адреса на делбения имот в
град Пирдоп, но това не са доказателства, че тази съделителка не притежава
друго жилище на територията на РБългария. В тази насока въпреки изричните
указания на съда, съделителката Виктория Кошева не представи надлежни писмени
доказателства, че не притежава друго жилище на територията на РБългария. При
това положение съдът счита, че по отношение на съделителката В.Г. не е налице
втората предпоставка на закона. Съделителката В.Г. не ангажира надлежни
доказателства пред настоящата инстанция в подкрепа на твърденията си, че това е
жилището, в което тя живее и няма друго жилище.
По отношение
претенцията на съделителката Г.С.К. за възлагане на делбения имот по реда на
чл. 349, ал. 2 от ГПК съдът счита за доказано, че тя отговаря на кумулативните
предпоставки, предвидени в текста. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че по
отношение на съделителката Г.К. са налице тези кумулативно предвидени
предпоставки. Установи се от заключението на СТЕ, че неподеляемият имот е
жилище, независимо, че в жилищната сграда няма санитарни помещения – баня с
тоалетна, но такива има във второстепенните постройки, които са допълващо
застрояване и имат обслужваща функция към основното застрояване. Установи се
безспорно от събраните гласни доказателства по делото, че при откриване на
наследството съделителката Г.К. е живяла в делбения имот – наследодателят С.
Георгиев Илиев е починал на 21.09.1983 г., никога не е напускала имота и към
този момент продължава да живее в имота със семейството си, понастоящем е
адресно регистрирана на адреса на делбения имот, нейните съседи я виждат да живее
там постоянно и да полага грижи за този имот, включително чрез поддръжка и
ремонти от нейна страна, делбеният имот е в много добро състояние, като
свидетелите установяват нейната заинтересованост от делбения имот, включително
и разпитаните в първата фаза на делбата /свидетелите М. Халкова, Ангел Карабов/.
При това положение съдът счита, че по отношение на съделителката Г.К. са налице
и двете комулативни предпоставки на закона, че при откриване на наследството тя
е живяла в делбения имот и не притежава друго жилище на територията на РБългария. Установи се от събраните
писмени доказателства – двете удостоверения на Община Пирдоп, че ответницата
има заявен постоянен и настоящ адрес на адреса на делбения имот в град Пирдоп, няма
друго жилище, а свидетелите установяват, че това е жилището, в което тя е
живяла от раждането си и продължава да живее в него.
Съдът счита, че
делбата следва да бъде извършена при условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК, като
имотът бъде поставен в дял на съделителката Г.К.. Установи се, че делбеният
имот е неподеляем и не може да се изготви проект за разделянето му на части,
които да отговарят на нормативните изисквания. Видно от заключението на съдебно
– техническата експертиза, че делбеният имот има пазарна цена в общ размер на
64 050.00 лева (шестдесет и четири хиляди и петдесет лева), като частите
на съделителките в парична равностойност, според дяловете им, са: за В.С.Г. –
21 140.00 лева (двадесет и една хиляди сто и четиридесет лева), за М.Н.И.
– 21 770.00 лева (двадесет и една хиляди седемстотин и седемдесет лева) и
за Г.С.К. – 21 140.00 лева (двадесет и една хиляди сто и четиридесет лева)
Следователно получавайки целият делбен имот в дял, съделителката Г.С.К. дължи
на съделителката В.С.Г. сумата от 21 140.00 лева и на съделителката М.Н.И.
сумата от 21 770.00 лева, за
уравнение на дяловете им, ведно със законните последици съгласно разпоредбата
на чл. 349, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 3 от ГПК, за вземанията
за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
По отношение
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Съдът като взе
предвид заключението на съдебно – техническата експертиза в тази му част, както
и събраните по делото гласни доказателства, които безспорно установяват, че съделителките
М.Н.И. и Г.С.К. постоянно са живели в делбения имот и са го ползвали, а съделителката
В.С.Г. не е живяла в делбения имот последните 15 – 20 години и не го е
използвала съобразно правата си, счита за основателна и доказана претенцията на
съделителката В.С.Г. в общ размер на 1 320.00 лева (хиляда триста и
двадесет лева) за периода от 15.11.2018 г. до 15.10.2019 г. – месечно по 120.00
лева (сто и двадесет лева), съобразно дела й в делбения имот, ведно със
законните последици. Следователно съделителката М.Н.И. дължи на съделителката В.С.Г.
сумата от 660.00 лева и съделителката Г.С.К. дължи на съделителката В.С.Г.
сумата от 660.00 лева.
По
отношение исканията за сметки по чл. 346 от ГПК.
Съдът
като взе предвид заключението на съдебно – техническата експертиза в тази му
част, както и събраните по делото гласни доказателства, които безспорно
установяват, че съделителката М.Н.И. е извършила подобрения в делбения имот –
извършени СМР, подробно уточнени по пера и размери, счита за основателна и
доказана претенцията на съделителката М.Н.И. в размер на 14 859.14 лева
(четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева, 14 ст.), представляваща
стойността на извършени от нея подобрения в делбения имот. Видно от
заключението на съдебно – техническата експертиза, че подобренията извършени от
М.Н.И. и съпруга й С. Георгиев Илиев са на стойност 29 718.27 лева или
нейният дял в подобренията е 14 859.14 лева. Ето защо съдът счита, че
претенцията на съделителката М.Н.И. следва да бъде уважена като основателна и
доказана в размер на 14 859.14 лева (четиринадесет хиляди осемстотин
петдесет и девет лева, 14 ст.), ведно със законните последици, като за
разликата над уважения размер до предявения размер от 15 550.00 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът като взе
предвид заключението на съдебно – техническата експертиза в тази му част, както
и събраните по делото гласни доказателства, които безспорно установяват, че
съделителката Г.С.К. е извършила подобрения в делбения имот – извършени СМР,
подробно уточнени по пера и размери, счита за основателна и доказана
претенцията на съделителката Г.С.К. в размер на 24 264.09 лева (двадесет и
четири хиляди двеста шестдесет и четири лева, 09 ст.), представляваща
стойността на извършени от нея подобрения в делбения имот. Ето защо съдът
счита, че претенцията на съделителката Г.С.К. следва да бъде уважена като
основателна и доказана в размер на 24 264.09 лева (двадесет и четири
хиляди двеста шестдесет и четири лева, 09 ст.), ведно със законните последици,
като за разликата над уважения размер до предявения размер от 44 250.00
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът не споделя
възраженията на адвокат П.С. от ВАК – пълномощник на ищцата, че претенциите на
съделителките М.И. и Г.К. са погасени по давност и били извършени в период
преди повече от десет години, тъй безспорно се установи, че същите са увеличили
стойността на имота и с оглед на тези подобрения делбения им има такава пазарна
цена понастоящем.
Съдът, като взе
предвид, че претенцията на съделителката В.Г. срещу съделителката М.И. за
неизползване на имота е доказана в размер на 660.00 лева /1/2 от 1320.00 лева/,
а стойността на подобренията на съделителката М.И. срещу съделителката В.Г. е
доказана в размер на 4 953.04 лева / 1/3 от 14 859.14 лева/, след
като извърши приспадане на дължимото обезщетение за неизползване на имота от
стойността на подобренията, остава сумата
от 4 293.04 лева, която съделителката В.Г. дължи на съделителката М.И..
Съдът, като взе
предвид, че претенцията на съделителката В.Г. срещу съделителката Г.К. за неизползване
на имота е доказана в размер на 660.00 лева / 1/2 от 1320.00 лева/, стойността
на подобренията на съделителката Г.К. срещу съделителката В.Г. е доказана в
размер на 8 088.03 лева /1/3 от 24 264.09 лева/, стойността на дела
на съделителката В.Г. в делбения имот е 21 140.00 лева, след като извърши
приспадане на дължимото обезщетение за неизползване на имота от стойността на
подобренията и стойността на дела й, остава
сумата от 13 711.97 лева, която съделителката Г.К. дължи на
съделителката В.Г..
Съдът, като взе
предвид, че стойността на подобренията на съделителката М.И. срещу
съделителката Г.К. е доказана в размер на 4 953.04 лева /1/3 от
14 859.14 лева/, стойността на подобренията на съделителката Г.К. срещу
съделителката М.И. е доказана в размер на 8 088.03 лева /1/3 от
24 264.09 лева/, стойността на дела на съделителката М.И. в делбения имот
е 21 770.00 лева, след като извърши приспадане между стойностите на
подобренията и стойността на дела й, остава
сумата от 18 635.01 лева, която съделителката Г.К. дължи на
съделителката М.И..
Предвид изхода на делото и на основание чл.
355 от ГПК, във връзка с чл. 71 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Районен съд – Пирдоп
съделителката В.С.Г. следва да заплати държавна такса в размер на 845.60 лева (осемстотин
четиридесет и пета лева, 60 ст.) – съобразно дела й, съделителката М.Н.И.
следва да заплати държавна такса в размер на 870.80 лева (осемстотин и
седемдесет лева, 80 ст.) – съобразно дела й и съделителката Г.С.К. следва да
заплати държавна такса в размер на 845.60 лева (осемстотин четиридесет и пета
лева, 60 ст.) – съобразно дела й.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че се касае за делбено производство, в
което страните са направили разноски съобразно дяловете си, съдът счита, че не
следва да им бъдат присъждани разноски и същите следва да останат в тежест на
страните, както са направени.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р Е
Ш И:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на Г.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК следните
недвижими имоти: ДВОРНО
МЯСТО, съставляващо УПИ ХХ-1531 в
кв.167 по действащия КП и ЗРП на гр.
Пирдоп, одобрен със Заповед №302/1984 г. на ОНС-София с площ на имота от 610 кв.м. и при граници: улица, УПИ №
ХХ1-1532, УПИ XXXI и УПИ №Х1Х –
1530, и който имот е идентичен с урегулиран поземлен имот II в кв. 166 по плана на гр. Пирдоп действал към
13.04.1961г., КЪЩА изградена в дворното място
описано по-горе и представляваща, ЕДНОФАМИЛНА,
МАСИВНА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 84 кв.м., ДВУЕТАЖНА и включваща: първи етаж - вътрешно стълбище, коридор,
кухня и две стаи, втори етаж -
вътрешно стълбище, вестибюл, кухня и две стаи, ВТОРОСТЕПЕННА ЕДНОЕТАЖНА ПМС със застроена площ от 31 кв.м., ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА представляваща
НАВЕС с оградни стени със застроена площ от 32 кв.м., ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА,
представляваща МАСИВЕН ГАРАЖ С ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 21 кв.м., всички находящи се на административен
адрес: гр.Пирдоп, ул.”Христо Ботев” №68. Видно от заключението на съдебно –
техническата експертиза, че делбеният имот има пазарна цена в общ размер
на 64 050.00 лева (шестдесет и четири хиляди и петдесет лева).
ОСЪЖДА
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, Г.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на В.С.Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата 13 711.97 лева (тринадесет
хиляди седемстотин и единадесет лева, 97 ст.) – за уравнение на дела й, заедно
със законната лихва върху нея, в шест месечен срок от влизането в сила на
решението за възлагане, съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК, Г.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на М.Н.И., ЕГН **********,***,
сумата 18 635.01 лева (осемнадесет хиляди шестстотин тридесет и пет лева,
01 ст.) – за уравнение на дела й, заедно със законната лихва върху нея, в шест
месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК.
УКАЗВА на основание
чл. 349, ал. 3 от ГПК на заинтересованите лица, че за вземанията за
уравнение на дяловете си могат да впишат законна ипотека.
ОСЪЖДА на основание
чл. 346 от ГПК, В.С.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на М.Н.И.,
ЕГН **********,***, сумата 4 293.04 лева (четири хиляди двеста деветдесет
и три лева, 04 ст.) – представляваща стойността на извършени от нея подобрения
в делбения имот, съобразно дела й, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от влизане в законна сила на решението за извършване на делбата
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исканията за сметки по реда на чл. 346 от ГПК за разликите над уважените
размери до предявените размери от 15 550.00 лева за М.Н.И. и от 44 250.00
лева за Г.С.К., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 от ГПК, чл. 71 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, В.С.Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп държавна такса в размер
на 845.60 лева (осемстотин четиридесет и пета лева, 60 ст.) – съобразно дела й.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 от ГПК, чл. 71 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М.Н.И., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп държавна такса в размер на 870.80
лева (осемстотин и седемдесет лева, 80 ст.) – съобразно дела й.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 от ГПК, чл. 71 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Г.С.К., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп държавна такса в размер на 845.60
лева (осемстотин четиридесет и пета лева, 60 ст.) – съобразно дела й.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – София.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: