Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 56
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195210200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........

 

гр. Велинград, 13.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ВЕЛИНГРАД, Наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 100/2019 г. по описа на РС- Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.В.М., с ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 18-0367-000700 от 24.04.2018 г. издадено от ВПД Началник на РУ- Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП на основание чл.178д от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лева.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага подробни обосновани съображения за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител, но с изпращането на АНП, депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателката М. е санкционирана с НП за това, че на 14.03.2018 г., в 13,52 часа, в гр. Велинград, на ул. „Никола Вапцаров“, е управлявала МПС лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № РА 4054 ВН, като е паркирала същия на място за хора с трайни увреждания на паркинга на магазин „Билла“, без присъствие на инвалиди, нарушавайки знак Д21- инвалид. При извършената й проверка е представила Талон за паркиране на места за инвалиди № 1949/ 31.10.2016 г. на името на А.Д.А..

При така констатираното св. Т.М.- мл. автоконтрольор в РУ- Велинград, съставил срещу жалбоподателката АУАН с № 471441/ 14.03.2018 г., който й бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателката вписала в акта, че има възражения срещу така констатираното.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу така съставеният й АУАН жалбоподателката М. възразила писмено. Възраженията й не били взети предвид от АНО, който пристъпил към съставяне на НП, въз основа на издадения АУАН.

НП било връчено лично на жалбоподателката на 20.02.2019 г., а жалбата против него била подадена от санкционираното лице до РС- Велинград чрез АНО, като била входирана в деловодството на РУ- Велинград на 27.02.2019 г. и регистрирана под вх. № 367000- 2001, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Т.М. и св. А.А..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си.

В АУАН и в НП, описанието на нарушението е неясно, предвид липсата на смисъл и свързаност на изложените обстоятелства. В описанието буквално е записано „водачът паркирал на място за хора с трайни увреждания на паркинга на магазин „Билла“, като представя Талон за паркиране на места за инвалиди № 1949/ 31.10.2016 г. на което на А.Д.А., без присъствие на инвалиди.“ Не става ясно, дали мястото на което е паркиран автомобила е било обозначено със знака Д-21 „Инвалид“, дали става дума за това, че представеният талон е издаден на името на А.А. или актосъставителят и наказващият орган са имали предвид други обстоятелства, свързани с въпросния талон. Не става ясно дали лицето А.А. е лице с трайни увреждания и какво е имал предвид органа посочвайки „без присъствие на инвалиди“. Не е посочено и обстоятелството дали процесното МПС е било обозначено с опознавателен знак „Инвалид“, респ. че не е било обозначено с такъв. В описанието на нарушението и в акта, и в НП не е посочено по какъв начин е било обозначено мястото, на което е паркирала жалбоподателката- пътен знак и пътна маркировка, съгласно Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (чл.120) и Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (чл.22), за да се установи, че същото е предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания. В този смисъл посоченото в описанието „нарушава знак Д21-инвалид“ и то в края на описанието на нарушението, не може да преодолее липсата на обстоятелства в горния смисъл.

Начина на обозначаване на мястото не се установи дори и от показанията на св. М. в съдебно заседание. Но дори и да бе установено, то е недопустимо едва във въззивната фаза на производството да се допълва описанието на нарушението в НП с фактически обстоятелства, които не са били предявени на наказаното лице при предявяване на административното обвинение, тъй като не е имал възможността да организира своята защита срещу него.

По-нататък, в НП е посочено, че жалбоподателката е представила Талон за паркиране на места за инвалиди № 1949/ 31.10.2016 г. на А.Д.А.. Не е посочено обаче дали този талон е валиден и дали има статут на карта по смисъла на чл.99а от ЗДвП, съгласно който отпада забраната за паркиране на места, предвидени за спиране на хора с трайни увреждания, в случаите когато паркиралият на това място автомобил има издадена карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Не посочено в НП също каква е връзката на жалбоподателката с лицето, на чието име е бил издаден въпросният талон и дали това лице е инвалид. Не е казано също и дали това лице е било возено или обслужвано с паркирания от жалбоподателката автомобил. В този смисъл отново е налице непълнота в описанието на нарушението. Тази непълнота беше запълнена със събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства- Удостоверение от ОП „СИПТИЦ“- Велинград и Експертно решение № 2207/27.05.2016 г. От същите стана ясно, че талонът е бил издаден на св. А. въз основа на подадено от нея заявление и представено Експертно решение на ТЕЛК, съгласно което тя е лице с трайно увреждане с 80% намалена работоспособност, след извършена квадрантектомия на млечната жлеза. Установи се също, че св. А. е майка на жалбоподателката М. и че в посоченото време и място в НП са били в магазин Билла, като докато жалбоподателката останала да плати покупките на касата, св. А. е посетила намиращата се в близост аптека. Горното се потвърди и от показанията на св. М., който също заяви, че докато съставял АУАН св. А. пристигнала при тях, но той нямало как да анулира съставения АУАН. При това положение е очевидно, че представеният от жалбоподателката Талон е бил издаден на името на нейната майка, която на посочената дата и място е била обслужвана от процесния автомобил.

Не на последно място дори не бе установено до необходимата степен на несъмненост, че лекият автомобил е бил управляван и паркиран именно от жалбоподателката М.. Св. М. посочи в показанията си, че когато е бил до автомобила в него не е имало водач и че жалбоподателката е пристигнала впоследствие, за да остави покупките в автомобила. По-късно установил, че не тя е водачът на автомобила, а нейната майка, която също пристигнала впоследствие.

С оглед на всичко изложено до тук, НП се явява незаконосъобразно, което пък влече необходимостта от неговата отмяна, като съдът не намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество.

Така мотивиран и Районен съд Велинград в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0367-000700 от 24.04.2018 г. издадено от ВПД Началник на РУ- Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на М.В.М., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП на основание чл.178д от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: