Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 06.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на десети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №9470/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за
застраховането/отм/.
Ищцата С.В.Д., представлявана от
нейната майка и законен представител Д.П.Й., излага в исковата молба, че на 25.08.2015г.
около 00,05часа в гр.С. *** срещу бензиностанция "Шел" настъпило ПТП между пет леки автомобила. Водач на лек
автомобил "БМВ", модел"М5" с рег.№ ******, бил бащата на ищцата В.В.Д., който в резултат от удара умира на място.
Причина за настъпване на ПТП е неправомерното поведение на водача на л.а. "Мерцедес",
модел "С-500", А.Р.Х., което е отразено в констативния протокол за
ПТП. В резултат от същото управляваният
от бащата на ищцата лек автомобил е смачкан до неузнаваемост-откъсната е
предната част, а купето е изцяло деформирано. Същото е негодно за употреба. С
присъда, постановена по НОХД №4488/2016г. на Софийски градски съд, подсъдимият А.Х.
се е признал за виновен в нарушение
на правилата за движение по пътищата, в
резултат от което по непредпазливост е причинил смъртта на В.В.Д., като
деянието е извършено след употреба на високорисково вещество-коноп.
Излага твърдения, че към датата на ПТП по отношение на л.а. марка "Мерцедес",
модел"Ц500", рег.№ ******имало сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното
застрахователно дружество.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 35
600лева, настъпили в резултат от ПТП от 25.08.2015г., изразяващи се в увреждане
на л.а."БМВ", модел "М5" с рег.№****** до степен
неизползваемост, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.08.2015г. - датата
на произшествието до окончателното й
плащане.
Ответникът "З.А." АД в
писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Прави
възражение за съпричиняване с твърдения за основен принос за настъпване на
ПТП в резултат от поведението на пострадалия
В.Д., който допуснал редица нарушения на ЗДвП като управлявал МПС след употреба
на кокаин и движение със скорост от
около 145 км.ч. при разрешени 50 км.ч., предприел необезопасено изпреварване на
забранено за целта място чрез навлизане в насрещната лента при наличие на двойна
непрекъсната линия на маркировката, като при прибиране в своята лента за
движение осъществил съприкосновение между задната дясна част на управлявания
автомобил "БМВ М5" с рег.№ ****** с предна лява част на застрахования л.а.
"Мерцедес С 500" с рег.№ *******. Не оспорва, че двамата водачи са се
движили с несъобразена скорост в рамките на населеното място, но пострадалият Д. е предприел
изпреварване на движещият пред него автомобил и не е осигурил достатъчно
странично разстояние при извършване на тази маневра. Алтернативно, ако не бъде
установена изключителна вина на пострадалия Д.,
твърди че е налице независимо съизвършителство от страна на двамата
водачи с основен принос на пострадалия 90:10.
Оспорва претендираните вреди и по размер, тъй като сумата от 35 000
лева не е действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, който е на
повече от десет години от първоначалната регистрация към този момент в неизяснено техническо
състояние и техническа годност. Твърди, че при тотална щета следва да се
приспадне стойността на запазените части
при реализацията им на вторичния пазар съгласно чл.390 от КЗ. В тази връзка счита, че
стойността на запазените части и агрегати е поне 30%, която стойност
следва да се приспадне от обезщетението. Твърди, че на стр.6 от мотивите към
представената присъда е посочено, че ПТП е настъпило при условията на
съпричиняване. Изразява съображения за
неоснователност на претенцията за плащане на обезщетение за регистрация на нов автомобил с оглед възрастта й към датата на ПТП и
обхвата на застраховката
"Гражданска отговорност" за обезщетяване на действително претърпени
вреди. Излага твърдения, че съгласно
константната съдебна практика при
условията на тотална щета застрахователят не изпада в забава, докато не бъде
прекратена регистрацията на МПС и съответно не дължи лихва.
Третото лице помагач на страната на ответника А.Р.Х., чрез процесуалния си
представител, в първото открито съдебно заседание поддържа възраженията,
направени от ответника.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника в
писмения отговор. Счита, че с оглед влязлата в сила присъда се дължи
обезщетение равно на действителния размер на причинените вреди съгласно чл.383,
ал.2 от КЗ/отм/. Счита, че в случая е неприложима наредба №24 от 08.03.2006г.
за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 от КЗ /отм/ и методиката за
уреждане на претенции за уреждане на вреди , причинени от МПС. Твърди, че за застрахователя липсва
възможност да определи и изплати обезщетение в размер на 70% от стойността на
автомобила, тъй като е в колизия с чл.386, ал.2 от КЗ. Твърди, че съотношението
между обща стойност и необходими за възстановяването разходи е от значение за
това дали щетата ще бъде определена като тотална. Излага доводи, че ответникът
дължи лихва за забава върху главницата
от датата на увреждането.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените с писмения
отговор възражение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а."Мерцедес",
модел"Ц500" с рег.№ ******поради което не следва да се обсъждат
доказателствата, събрани за установяване на това обстоятелство.
Не е спорно, че с влязла в сила присъда от 10.11.2016г.
по НОХД №4488/2016г. на Софийски градски съд, 18-ти състав, е признат А.Р.Х. за
виновен в това, че на 25.08.2015г. в гр.С.
*** в района на бензиностанция "Шел", при управление на л.а.
"Мерцедес", модел"Ц500" с рег.№ ******в нарушение на
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП по
непредпазливост е причинил смъртта на В.В.Д., като деянието е извършено след
употреба на високорисково наркотично вещество-коноп.
Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство.
Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на престъпния
състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство следва да се приеме
за установен механизма на настъпване на ПТП, както е отразен във влязлата в
сила присъда, относно място, време и вина за настъпването му.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на л.а."Мерцедес",
модел"Ц500" с рег.№ ******. Установява се, че при управление на
същия и поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е
настъпило процесното ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За установяване
размера на претендираните имуществени вреди е приета авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Х.И., по която е направено заключение, че справедливата пазарна
стойност на автомобила към датата на ПТП е в размер на 54 310,00лева. Според вещото лице от
техническа гледна точка автомобилът е конструктивно унищожен и възстановяването му е невъзможно. Според
вещото лице в случая има конструктивен тотал, при който възстановяването на
автомобила е невъзможно технологично и е недопустимо по отношение на безопасност и техническите
показатели, гарантирани от производителя. Цената на автомобила за скрап се определя от
тежестта му, марката и модела, но стойността на останките от процесния лек
автомобил е около 400,00лева.
Съгласно чл.
208, ал.3 от КЗ /отм/ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение , което трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. От заключението на вещото лице по АТЕ,
което съдът кредитира като обективно и обосновано се установява, че
действителната стойност на тотално увредения автомобил "БМВ" е в
размер на 54 310,00лева към датата на ПТП.
В чл. 273,
ал.2, изр.1 от КЗ/отм/ е предвидено, че при вреди на имущество,
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Следователно дължимото от застрахователя по застраховка "ГО"
обезщетение се съизмерява с действителния размер на вредата. Съдът приема, че действителният
размер на вредата следва да бъде съобразен с пазарната й оценка или стойността,
срещу която застрахованият би могъл да отстрани вредата или да придобие
автомобил от вида на увредения. Поради което при определяне размера на
обезщетението за имуществени вреди следва да се вземе предвид заключението на
вещото лице по АТЕ, което съдът кредитира.
Във връзка с възражението за съпричиняване с
твърдение за основен принос за настъпване на ПТП от поведението на починалия
В.Д., съдът приема следното:
В тази връзка е приета авто-техническата
експертиза, която установява механизъм на ПТП, идентичен с този описан в
констативния протокол № К692 от 25.08.2015г., при който двата автомобила се
движели с несъобразена скорост, като л.а."БМВ", управляван от В.Д.,
със скорост от 150 км.ч. в крайна лява лента, а другият автомобил със скорост
от около 130 км.час. в средна лента. В района срещу бензиностанция
"Шел" траекториите на автомобилите се пресичат по неизвестни, според
вещото лице, причини, след което
настъпва съприкосновение помежду им. След настъпване на удар между
автомобилите, този който се е движел по бързо- л.а. "БМВ" преминава пред лек автомобил
"Мерцедес" и при загуба на контрол от страна на водача навлиза върху тротоарната площ вдясно на
платното за движение и с предната си лява част се удря последователно в два
други леки автомобила, продължава движението си, след което се удря в метален
стълб в областта на преден десен калник,
който прониква в двигателния отсек, вдясно от двигателя, в посока волана. В резултат от този удар двигателят и предно
ляво колело се отделят от автомобила, след което той продължава движението си и
завъртайки се в посока на часовниковата стрелка се удря в паркиран лек
автомобил, след което се установява на едно място. Според вещото лице причина
за ПТП е поведението на двамата водачи, които са се движели с несъобразена
скорост в границите на населеното място.
Според вещото лице ако лек автомобил "БМВ" се е движел с разрешената
скорост при попътното движение на двата автомобила, дори и при скорост от
130квм.час на лек автомобил „Мерцедес“ не би настъпило ПТП, поради което
водачът на лек автомобил "БМВ" е имал възможност да предотврати ПТП.
На следващо място последвалите удари в паркирани автомобили и метален стълб са
в резултат от загуба на контрол над автомобила от страна на водача му, което се
дължи на първоначалния дар с лек автомобил „Мерцедес“.
От заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и обосновано следва да се направи извод за
основателност на възражението за съпричиняване, тъй като починалият водач на
лек автомобил "БМВ" се е движел със скорост, значително надвишаваща
разрешената, предприел е маневра за изпреварване, след което навлизане в
съседното пътно платно без да се убеди в безопасността й. Поради движението с
висока скорост, около 150км.час, след предизвикания от него удар с лек
автомобил "Мерцедес" починалият водач е изгубил контрол над МПС и са
последвали няколко удара в паркирани автомобили и метален стълб, които са
допринесли, както за смъртта на В.Д., така и за вида и размера на повредите по
автомобила, които са толкова съществени, че същият не подлежи на ремонт, както
и части от него не могат да ползвани поради наличие на „конструктивен тотал“.
При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по
т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В разглеждания случай, възражението
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Венцисав Д. е основателно, тъй като
същият е нарушил чл.42, ал.2, т. 2 от ЗДвП като е предприел изпреварване, без
да се увери, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и
че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение. В същото време се е движел със скорост надвишаваща разрешената с
около 100км.ч., което е допринесло за увеличаване размера на вредите.
Съдът приема, че при така установената фактическа
обстановка е налице съпричиняване от поведението на починалия В.Д., което е в
съотношение 80 към 20 и дава основание за съответно намаляване размера на
горепосоченото обезщетение за имуществени вреди в размер на 54 310,00лева, като следва да се присъди обезщетение в размер на 10 862лева, за която сума искът следва да
бъде уважен и да се отхвърли до пълния предявен размер.
Ищцата
претендира законна лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на
увреждането до окончателното му плащане.
В тази връзка следва да се вземе предвид задължителната съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС,
Търговска колегия, І т.о по т.д. № 775 по описа за 2014., в което са изожени мотиви, че
"дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал.
1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
към момент, предхождащ съдебното решение по иска, като въпреки че съгласно чл. 193, ал.
3 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение
за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, то изпълнението на тази административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство)
или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето
пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение)".
По делото не са ангажирани
доказателства за дерегистрация на увреденото МПС, поради което е неоснователна
претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението от дата,
предхождаща датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 5000лева за адвокатско възнаграждение, от които
следва да се присъди 1/3 или 1666,66лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът дължи на ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част
от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 400,00лева, от които следва да се присъдят
2/3 или 266,66лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 501,15лева,
от заплащане на които ищцата е освободена, съобразно с уважената част от
исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.А.Д.А."
АД с ЕИК******* да заплати на С.В.Д. с ЕГН**********, чрез нейната майка и
законен представител Д.П.Й. с ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
обезщетение за имуществени вреди в
размер на 10 860,00лева, настъпили в резултат от ПТП от 25.08.2015г.,
изразяващи се в увреждане на л.а."БМВ", модел "М5" с рег.№******
до степен неизползваемост, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на исковата молба до окончателното й плащане, както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете,
в размер на 1666,66лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за разликата от 10 860,00лева
до пълния предявен размер от 35 600,00лева.
ОСЪЖДА С.В.Д. с ЕГН**********,
чрез нейната майка и законен представител Д.П.Й. с ЕГН ********** да заплати на
"З.А.Д.А." АД с ЕИК******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на
166,66лева.
ОСЪЖДА "З.А.Д.А."
АД с ЕИК******* на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 501,15лева. РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на А.Р.Х. с ЕГН********** като трето лице помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :