МОТИВИ към Присъда № 53/15.03.2017г.,
постановена по НОХД № 2908/2016г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти
наказателен състав:
Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите: І.) Г.Л.Д. за това, че 29.09.2015г. в гр.Плевен, в съдебно
заседание по НОХД № 484/2015г. по описа на РС - Плевен, като свидетел с Б.Е.Б.,
ЕГН ********** ***, съзнателно потвърдил неистина, а именно – че са сменили с Б.Е.Б.
скоростната и раздатъчната кутии на л.а. „Ландровър“
с рег. № ЕН 3253 ВМ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК и ІІ.) Б.Е.Б.,*** за
това, че на 29.09.2015г. в гр.Плевен, в съдебно заседание по НОХД №484/2015 по
описа на РС - Плевен, като свидетел с Г.Л.Д., ЕГН ********** ***, съзнателно
потвърдил неистина, а именно – че са сменили с Г.Л.Д. скоростната и
раздатъчната кутии на л.а. „Ландровър“ с рег. № ЕН
3253 ВМ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Плевен поддържа повдигнатите срещу подсъдимите Б.
и Д. обвинения за извършени престъпления по чл. 290, ал. І от НК, като счита че
същите са доказани по безспорен и несъмнен начин. Излага подробни доводи в
подкрепа на обвинителната теза. Предлага на съда да определи и наложи на всеки
от подсъдимите наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК към
минимума, предвиден от законодателя, които да бъдат отложени с подходящ
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимите – адв. А. К. от ПлаК пледира за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитните
и. Развива подбробни доводи в подкрепа на защитната
теза. Моли съда да признае подсъдимите Г.Л.Д. и Б.Е.Б. за невиновни по
повдигнатите им от РП-Плевен обвинения за извършени престъпления по чл. 290,
ал. І от НК и ги оправдае на осн. чл. 304 от НПК.
Подсъдимият
Г.Л.Д. в праявото си на лична защита поддържа израеното от защитника му становище. При осигуреното му от
съда право на последна дума заявява, че е казал истината.
Подсъдимият
Б.Е.Б. поддържа изразеното от адв. А. К. становище. В
правото си на последна дума заявява, че казал истината.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.Л.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.Е.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен, пенсионер, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите Б. ***, където по занимание извършвали
различен вид автомонтьорски услуги. Двамата се
познавали помежду си и във връзка със сходната си професионална ангажираност
поддържали добри колегиални взаимоотношения.
В Районна
прокуратура гр. Плевен било проведено разследване по досъдебно производство № Д
774/2010 и внесен обвинителен акт срещу К.К.Г. (свидетел
в настоящото съдебно производство) от гр. Плевен затова, че през периода
07.08.2008г. – 18.11.2008г. в гр. Плевен, с цел да набави за ЕТ „***” имотна
облага, възбудил и поддържал у представители на Застрахователна компания „***” АД:
*** – Регионален директор ЗК”***”АД за Северна България, *** – експерт
„Ликвидация на щети” в Централно управление и *** – Изпълнителен директор ЗК”***”
АД заблуждение, че е осъществил ремонтни дейности – подмяна с нови на
авточасти: скоростна кутия с № 0236051 и раздатъчна кутия с №А0082240 по повод
настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско”
на МПС – ПТП с материални щети по автомобил „Ландровър”
модел „Рейнджровър” с рег. № ЕН 77 87 ВА, за което
била заведена щета под № 07110153409/2008 и с това причинил имотна вреда на ЗК
„***” АД в размер на 28215лв – големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Образувано
било нохд 484/2015 по описа на Районен съд гр. Плевен. В хода на проведеното наказателно производство била
назначена и изготвена съдебна авто-техническа
експертиза от вещите лица П., В. и В.. В качеството на свидетели били разпитани
подсъдимите по настоящото наказателно производство - Б.Е.Б. и Г.Л.Д.. Двамата
изложили пред съдебния състав показанията си, които не кореспондирали със
заключението на вещите лица по изготвената тройна авто-техническа
експертиза. В хода на проведено на 29.09.2015г. съдебно заседание по нохд 484/2015, конституираните в качеството на свидетели Г.Л.Д.
и Б.Е.Б. (подсъдими в настоящото наказателно производство) заявили, че са
извършили ремонт по лек автомобил „Ландровър” модел „Рейнджровър” с рег. № ЕН 77 87 ВА, изразяващ се в
разглобяване и смяна на скоростна и раздатъчна кутии, както и че впоследствие
подсъдимият Д. е направил от две отделни скоростни кутии една. Вещи лица по
назначената от съда тройната авто-техническа
експертиза дали заключение според което скорстната и
раздатъчната кутии на посочения лек автомобил не са разглобявани.
С оглед
различията в заключенията на вещите лица по изготвената тройна автотехническа експертиза и заявеното от подсъдимите Д. и Б.,
в качеството им на свидетели по нохд 484/2015 на ПлРС, е проведено разследване по настоящето досъдебно
производство.
По случая е образувано и проведено досъдебно
производство № Д-351/2016г. по описа на РП-Плевен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин след анализ
на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
обсъди дадените от подсъдимите Б.Е.Б. и Г.Л.Д. обяснения, като съобрази, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като
прецени същите съобразно с останалия събран по делото доказателсетвен
материал, съдът намери, че същите следва да бъдат приети с доверие, като
логични, убедителни и неопровергани от останалите събрани в хода а проведеното
наказателно производство доказателства. Подсъдимият Б. посочва, че познава
свидетелят К.К.Г. от дете, тъй като бащата на
последния бил негов дългогодищен клиент и многократно
е осъществявал авто-тенекеджийски услуги на различни моторни
превозни средства. Твърди, че преди около 7-8 години свидетелят К.Г. го
потърсил, тъй като бил катастрофирал и го помолил да му помогне за отстраняване
на повредите по автомобил – „Ландровър” модел „Рейнджровър”. Подсъдимият Б., след като огледал автомобила
описал на лист повредите и казал, че би могъл да изправи ламарините, но не
разбира от скоростни кутии, за което би могъл да потърси услугите на свой
познат, който има нужните поднания – подсъдимия Г.Д..
Междувременно били осъществени три огледа от представители на застрахователното
дружество, с което бил сключен договор за застраховка „Автокаско“
относно катастрофиралия автомобил - „Ландровър” модел
„Рейнджровър”. След като било уточнено, че ремонтът
ще бъде извършван в сервиза на подсъдимия Б., последният се обадил на
подсъдимия Д. с оглед отстраняване повредата на скоростната кутия. В сервиза
била получена нова скоростна кутия за посочения автомобил, поставена в сандък, оигурена от свидетеля К.К.Г..
Подсъдимият Д. се заел с подмяната на скорростната
кутия, като бил подпомаган от подсъдимия Б. за отделяне на шасито
от купето. Два-три месеца след приключване на ремонта, свидетелят К.К.Г. отново се обадил на подсъдимия Д. и му казал, че
отново е катастрофирал със същия автомобил и отново има нужда от услугите му.
Подсъдимият Б. и подсъдимият Д. огледали автомобила, при който оглед
установили, че повредата е сериозна и се налага ремонт на скоростната и раздатъчна
кутии. След като свидетелят Г. споделил, че старата скоростна кутия е при него,
подсъдимият Д. му казал, че би могъл да ползва здравите части от старата и
новата и така да сглоби една здрава, използваема скоростна кутия. В този смисъл
са и обясненията на подсъдимия Г.Д., от които допълнително се изяснява, че
същият има 20 – годишен опит като авто-техник на
автомобили и камиони, както и 10-годишен опит като техник по поддръжката на
самолетни двигатели и авиоизстребители.
Обясненията
на подсъдимите Б. и Д. изцяло кореспондират с показанията на свидетелите К.К.Г., Е.А.П., В.Т.И., М.А.А., П.К.П.,
К.С.Р., чиито показания съдът приема с доверие като логични, убедителни и взаимнодопълващи се. Тези свидетели пресъздават свои преки
и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Свидетелят Е.А.П.
в качеството си на представител на ЗК „***“ присъставл
при извършването на три огледа на автомобила – „Ландровър”
модел „Рейнджровър” с рег. № ЕН 77 87 ВА. Същият
пресъздава свои непосредствени възприятия, според които автомобила бил нов (под
3г.) и скъп, като твърди, че при наличието на тези предпоставки
застрахователната компания следвало да признае стойността на щетата по фактури
до цената на официалния вносител за съответната част. Убедително сочи, че в
този случай е сладвало да се изпишат нови скоростна и
раздатъчна кутии. Свидетелят В.Т.Т. към месец юли
2008 г. е работил като вещо лице към ЗК „Интерамерикан“.
Същият присъствал на два от огледите на лекия автомобил „Ландровър”
модел „Рейнджровър” с рег. № ЕН 77 87 ВА, а именно на
първия и на третия. Същият изяснява, че първият оглед се прави без да се
повдигне автомобила и без извършен демонтаж на части от последния, поради което
в съставения за това протокол липсва позиция за скоростна кутия. При третия от
огледите били снимани и корпусите на скоростната и раздатъчната кутии, които
били демонтирани преди извършване на огледа поради необходимото за това
технологично време. Чрез сравняване детайлите по снимките, съпровождащи всеки
от протоколите за оглед, включително степента на замърсеност и омасленост, присъставщите
стигнали до извода, че няма изменение на състоянието и вида на скоростната
кутия при различните огледи. Свидетелят М.А.А., който
през 2008г. работил на длъжност „Мл. автоконтрольор“ към Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Плевен, пресъздава свои преки и непосредствени впечатления относно
първото ПТП, възникнало при управлянието на лекия
автомобил „Ландровър” модел „Рейнджровър”
с рег. № ЕН 77 87 ВА. Същият е пристигнал на мястото на произшествието
непосредствено след настъпването му. С оглед местоположението на моторното
превозно средство и наличните следи, свидетелят А. констатирал, че автомобилът
(джип) е преминал през разделителната затревена площ, преминал през насрещното
платно и излязъл извън пътя в канавката, където имало бетонен блок и метална
релса и самия автомобил бил паднал върху бетонни блок. Тези свои възприятия,
свидетелят А. изложил в съставения Протокол за ПТП, приобщен към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК. В
съответствие с дадените от подсъдимите Б. и Д. обяснения, са и показанията на
свидетелите К.С.Р. и П.К.П.. Свидетелят П. твърди, че от 15 години има собствен
автосервиз. Лично познава подсъдимия Г.Д. и многократно го е търсил за
техническа помощ относно ремонти на скоростни кутии. Твърди, че такива ремонти
са извършвани в различни сервизи в гр. Плевен и е напълно възможно от две
съвместими скоростни кутии част от вътрешните сегменти на едната от тях да
бъдат преместени в другата, както и че за това не са необходими изключителни
познания или твърде специфични инструменти. Свидетелят К. * Р. добросъвестно
излага свои лични и непосредствени впечатления, които е придобил при
ежедневната си трудова ангажираност в общо хале с подсъдимия Б.Б. и лично е видял, че двамата подсъдими са извършвали
ремонт на автомобил „Ландровър” модел „Рейнджровър” двукратно. Твърди, че първоначално са подменили
скоростната кутия с нова, която била доставена в сервиза в съндък,
а впоследствие с оглед възникнало ново ПТП с посоченото МПС, подсъдимият Д. направил
от двете скоростни кутии една. Изцяло в съответствие с дадените от подсъдимите
обяснения са и показанията на свидетеля К.К.Г..
Същият подробно и последователно изяснява механизмите на настъпилите
пътно-транспортни произшествия с автомобила „Ландровър”
модел „Рейнджровър”, който управлявал лично. Посочва,
че първото ПТП възникнало на пътя Русе-Плевен в участъка след село Гривица,
Плевенска област. Описва конкретно, както причините за възникването му, така и
състоянието на автомобила непосредствено след това. Лично е видял, че
автомобилът се е забил в канвката, задната му част
стърчала във въздуха, а под джипа имало „бетонни железа“, които стърчали. (В
този аспект са и показанията на свидетеля М.А., обсъдени по-горе). От моторното
превозно средство течали масло и антифриз, излизал и
пушек. Подал сигнал на телефон 112 и се обадил за съдействие на „Пътна помощ“.
Свидетелят Г. логично обяснява, че автомобилът бил закаран в сервиза на
подсъдимия Б., тъй като знаел, че там има подемник над 2,5 тона, какъвто в
случая бил необходим предвид масата на джипа. На следващия ден попълнил заявление
за щета в ЗК „***“, с която е била сключена застраховка „Каско“
относно превозното средство. Проверил в оторизирания сервиз – „***“ и след като
узнал, че биха могли да му доставят детайлите за срок от 6 до 9 месеца, решил
да направи всичко възможно ремонтът да бъде осъществен в по-кратки срокове. За
целта се обадил на телефон от публикувана в интернет обява за доставка на
резервни части и след разговор с лице от женски пол узнал, че необходимите му
детайли могат да бъдат доставени в месечен срок. Поради това предприел действия
в тази насока и поради това предпочел сервиза на Б. за място, където да бъде
извършен ремонта. След осъществяване на ремонта, свидетелят Г. взел джипа си от
сервиза, но два –три месеца по-късно в района на гр. Монтана отново претърпял
ПТП със същия джип. Твърди, че не се обадил на КАТ, тъй като преди това бил
употребил алкохол и искал да избегне неблагоприятните последици от факта, че
управлявал МПС под въздействието на алкохол. С помощта на свой приятел, който
управлявал камион на „Пътна помощ“, джипът бил откаран отново в сервиза на Б. ***
и тъй като Б. нямал фирма предварително се разбрал с лицето А. * да му
фактурира услугите. В останалата част показанията му се припокриват с
обясненията на подсъдимите относно вида и начина на извършване на втория
ремонт, при който от поломената при първото ПТП
скоростна кутия и подменената, подсъдимия Д. с помощта на подсъдимия Б.
направил една скоростна кутия, ползвайки сегменти от двете.
Съдът
приема с доверие показанията на свидетеля А.В.В. с
доверие в частта, в която заявява, че няма пречка от две скоростни кутии да се сглоби
една, ако човекът е грамотен. Видетелят В. като вещо
лице, участвало в извършване на тройната съдебна авто-техническа
експертиза по НОХД 484/2015г. по описа на РС-Плевен, лично е възприел факта, че
при извършения огледсе виждало, че има обработване и
последвало лепене върху скоростната кутия. В тези части показанията на
свидетеля В. са обективни и кореспонидрат с
обсъдените по – горе гласни доказателства. В останалата част показанията на
този свидетел не възпроизвеждат негови лични впечатления и наблюдения, а почиват на умозаключения и
предположения, поради което съдът не кредитира с доверие.
В съответствие
с възприетите от съда гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: фактура №**********/ 22.07.2008г., протокол за ПТП
№1023874/22.07.2008г., фактура № **********/01.08.2008г. от „***“ ООД ведно с
касова бележка, фактура № **********/05.08.2008г. от „***“ ООД ведно с касова
бележка, уведомително писмо от „***“ от 08.08.2008г.,
опис и оценка на щетите на МПС - щета № 07110153409/22.07.2008г., опис и оценка
на щетите на МПС - щета № 07110153409/30.07.2008г. втори оглед, опис и оценка
на щетите на МПС - щета № 07110153409/07.08.2008г. трети оглед.
Съдът
обсъди и показанията на свидетелите В.К.П. и П.И.В., след което намери, че не
следва да бъдат възприети с доверие. Видно от приобщените към доказателствената
съмкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК
Протокол от проведено на 29.09.2015г. съдебно заседание по НОХД № 484/2015г. по
описа на РС-Плевен и Заключение по назначената и извършена по посоченото дело
съдебна авто-техническа експертиза е видно, че двамата
са участвали като вещи лица при изготвяне на назначените по НОХД № 484/2015г.
по описа на РС-Плевен авто-технически експертизи.
Дадените пред настоящия съдебен състав показания от тези свидетели представляват
предимно преразказ на методиката, използвана при иготвяне
на заключенията по друго наказателно производство, почиват на хипотези,
разсъждения и житейска логика. Съгласно константната съдебна практика, в
частност Решение по к. д. №1442/2014г. на ІІро н. д.
на ВКС и Решение по н. д. №1/2001г. на І-во н. д. на
ВКС е недопостимо да се прави извод за виновността на
подсъдимите въз основа на заключение на вещо лице, което не е назначено и
изслушано по съответното дело. Виновността на подсъдимите не може да се
основава и на разпит като свидетели на вещи лица, в частта в която преразказват
заключение, което не е проверено и обсъдено от решаващия съд.
Възприетата от съда фактическа обстановка се
подкрепя и от събраните в хода на проведеното досъдебно производство писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствата по
делото.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Престъплението
по чл.290 ал. І от НК законодателят е поставил в раздел ІІІ ”Престъпления
против правосъдието”, където се засягат отношенията само в сферата на съдебната
власт в Република България. Съгласно правната теория престъпленията против пправосъдието се подразделят на две групи според
съдържанието на своя обект. В първата група престъпления се включват
посегателствата, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите
на съдебната власт (сред които е и по чл.290 от НК), а във втората група - посегателствата,
които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната
власт решения. Лъжесвидетелствуването е предвидено в
чл. 290 от НК, като в ал.І на този член е посочено:”Който пред съд или друг
надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди
неистина или затаи истина,се наказва за лъжесвидетелствуване
с лишаване от свобода до пет години”.
Субект на
престъплението по чл. 290 ал. І от НК може да бъде само свидетел, тоест лице
което е привлечено в процеса,за да изложи пред съд или друг надлежен орган на
власт своите възприятия за определени факти от значение за
делото-факти,включени в предмета на доказване по конкретното дело.
От
обективна страна в състава на престъплението са установени две форми на
изпълнителното деяние: 1) потвърждаване на неистината, а именно деецът в
качеството на свидетел да каже нещо, за което знае, че не съществува в
действителност; 2) затаяване на истината, а именно деецът в качеството на
свидетел да не посочи нещо, за което знае, че съществува в действителност, твърдейки
за него, че не му е известно, че не си спомня, забравил е и т.н. И двете форми
на изпълнителното деяние следва да бъдат осъществени пред съд или друг надлежен
орган на власт.
От
субективна страна престъплението може да бъде извършено както при пряк, така и
при евентуален умисъл.
Непосредствен
обект на престъплението по чл. 290 ал. І от НК са обществените отношения, свързани
с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни
свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува
опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а
именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия
закон като предпоставка за правилнотго решаване на
възникналия правен спор.
За да бъде
признато едно лице за виновно в
извършването на определено престъпление,обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин съгласно императивната разпоредба, отразена в чл. 303 ал. ІІ от НПК. Това означава, че събраният и провереният в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено
възможния извод, че подсъдимият е автор на приписваното му престъпление. Само
такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в
съответствие и с разпоредбата на чл. 303 ал. І от НПК. Винаги когато
обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен.
Основните
аргументи на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната теза се основават
на показанията на свидетелите В.К.П., П.И.В. и А.В.В., които са били назначени за вещи лица по назначена в
производството по друго наказателно дело, а именно НОХД №484/2015г. по описа на
РС-Плевен тройна съдебно автотехническа експертиза и
на изводите изложени в посоченото заключение, изготвено в друго наказателно
производство, непроверено от настоящия съд. Тези доказателства и
доказателствени средства не могат да обосноват извод за виновността на подъсидимите поради изложените по-горе фактически и правни
съображения. Анализът на събраните в хода на настоящото наказателно
производство доказателства разкрива фактическа обстановка, различна от
описаната в обвинителния акт и обуславя извода, че подсъдимите Г.Л.Д. и Б.Е.Б.
в качеството си на свидетели по НОХД №484/2015г. по описа на РС-Плевен са
изложили пред съдебния състав свои лични възприятия и действия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
единственият възможен извод, основан на доказателствения
материал по делето е че подсъдимите Г.Л.Д. и Б.Е.Б.
не са осъществили престъпния състав на престъплението по чл. 290, ал. І от НК,
както от обективна, така и от субективна страна.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимия Г.Л.Д. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 29.09.2015г. в гр.Плевен, в съдебно заседание по НОХД № 484/2015г. по описа
на РС - Плевен, като свидетел с Б.Е.Б., ЕГН ********** ***, съзнателно
потвърдил неистина, а именно – че са сменили с Б.Е.Б. скоростната и
раздатъчната кутии на л.а. „Ландровър“ с рег. № ЕН
3253 ВМ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го
оправда по така повдигнатото обвинение.
По
изложените правни и фактически изводи, съдът призна подсъдимия Б.Е.Б. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 29.09.2015г. в гр.Плевен, в съдебно заседание по НОХД №484/2015 по описа
на РС - Плевен, като свидетел с Г.Л.Д., ЕГН ********** ***,
съзнателно потвърдил неистина, а именно – че са сменили с Г.Л.Д. скоростната и раздатъчната кутии на л.а. „Ландровър“ с рег. № ЕН 3253 ВМ - престъпление по чл.290,
ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото
обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: