НОХД № 509/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Т.Я. ***, е за престъпление по чл.170 ал.2
във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 16.07.2016 г. в с.Д., обл. Пазарджик, ул. ******е
влязъл в чуждо жилище, обитавано от Г.Д.В. ***, двете й деца и сестра й, и като
е употребил за това сила- скъсал комарник на прозорец в стая на едноетажна къща
и деянието е извършено нощем около 00.00 часа.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието при превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият Я. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си
защитник, не се признава за виновен, дава обяснения, в които твърди, че не е
влизал в дома на постр. В. и моли съда да го оправдае. Защитникът на подсъдимия
пледира, че той е невинен, излагайки подробни съображения в подкрепа на
становището си и моли съда да го оправдае.
Р.нният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св. Г.В. ***, в къща на един приземен етаж, на ул. ******със семейството си. През м. юли 2016 г. освен тя и
двете й малолетни деца, посоченото жилище се обитавало и от по-малката й
сестра- св. Д.Г.- на 11 години, която й била на гости, за да помага в грижите
за децата, докато тя била на работа.
Подс. Т.Я. ***. Той и св. В. се познавали, но не били
в близки отношения.
На 15.07.2016 г., вечерта, св. В., св. Г. и двете
по-малки деца били в къщата. По това време в дома нямало електричество и затова
след като вечеряли, всички си легнали. Св. В. и трите деца спели на едно легло
в стая, която имала прозорец, който се намирал от страната на входната врата за
дома. Преди да си легнат, св. В. оставила прозореца отворен, но със затворен
комарник и спуснато перде. Входната врата на къщата заключила.
През нощта, на 16.07.2016 г., около 00,00 часа св. В.
се събудила от мъжки глас, който идвал откъм прозореца отвън. Мъжът викал „Г., Г.“.
Първоначално св. В. не разпознала по гласа кой е мъжа, като си помислила, че е
нейният познат „Р.“ и възмутена казала „Р.,
колко е часа, та идваш в къщата ми“. Мъжът отвън бил подс. Т.Я., който
отвърнал на В. „Ставай, гледай, не съм Р.,
аз съм ***“. Когато се приближила към прозореца, св. В. разпознала
подсъдимия Я. и му потърсила сметка за това, че е дошъл през нощта и че плашил
децата. През това време децата се събудили и уплашени започнали да плачат.
Подс. Я. казал на св. В. да излезе отвън, но тя категорично отказала. Тогава
подсъдимият стъпил на масата, която била отвън под прозореца, хванал с ръце
рамката на комарника и силно я издърпал, като счупил затварящия механизъм,
прескочил през прозореца и стъпил на масата, която била в стаята под прозореца
и влязъл вътре. Веднага се насочил към св. В., която започнала да му крещи, че
нямал право да влиза в къщата й. Подс. Я. стиснал устата й с едната ръка, а с
другата й нанесъл удар с юмрук по главата. Той започнал да дърпа св. В. към
прозореца. Тя обаче успяла да го избута и взела телефона си, заплашвайки, че ще
звънне на свекъра си, като се престорила, че звъни. Подс. Я. се уплашил, бутнал
св. В. на леглото и избягал навън. Приближавайки се към прозореца, за да се
увери, че подс. Я. си тръгва, св. В. видяла, че той се качва в бял микробус,
който бил спрял пред дома й и че разговаря с някого, обяснявайки, че не искала
да излезе. Подс. Я. потеглил с микробуса на заден ход, при което бутнал
оградата на съседния имот, след което потеглил към стадиона. Тогава св. Г. В.
изтичала навън към дома на леля си- св. В.В., за да потърси помощ. През това
време видяла, че подс. Я. се върнал с микробуса до къщата й, слязъл, отишъл до
прозореца, отместил пердето и погледал в стаята, след което отново се качил в
буса и потеглил към стадиона.
Междувременно св. В. В. била излязла пред дома си и
забелязала обикалящия покрай къщата на племенницата й бял бус. Когато стигнала
до леля си, св. Г. В. й съобщила за случилото се. В този момент при тях била и
съседката св. Д.Г.. След като тръгнал да се връща с буса, подс. Я. минал покрай
трите жени, които го спрели. Подс. Я. спрял микробуса, без да гаси двигателя и
останал на мястото на водача. Св. В. В. му потърсила сметка за стореното, но
той отвърнал „Ти коя си да се обаждаш,
каквото искам това ще правя! Мълчи, че ще те смачкам!“, като посегнал да я
удари през отворения прозорец на шофьорската врата. Св. В. В. избегнала удара,
като се отдръпнала. От своя страна, за да я защити и да сплаши подсъдимия, св. Г.
взела един камък, като замахнала с него към Я.. Св. В. В. също посегнала да
удари подс. Я., но не успяла и само го одраскала по лицето. Веднага след това
подс. Я. потеглил с микробуса, като се прибрал в дома си.
Свидетелките В. В. и Г. В. подали сигнал за случилото
се на ЕЕНСП 112, след което отишли до дома на подс. Я., за да разкажат на жена
му какво е направил. Св. Г. В. извикала св. Павлина Р. (жената, с която Я.
живее на съпружески начала) и й разказала за стореното от подс. Я.. Св. Р.
извикала мъжа си отвън и пред св. Г. В. го попитала дали е вярно това, което тя
казвала и дали е влизал в дома й. Подс. Я. се нахвърлил върху Г.В. и започнал
да я бие, като заявил, че лъжела и че е дошла нарочно да му развали
семейството. Св. Г. В. успяла да избяга към центъра на селото, за да изчака
пристигането на полицейския автопатрул. По-късно при нея отишъл и братът на
мъжа, с когото тя съжителствала- св. К.В.. Пред него св. Г. В. споделила, че
подс. Я. е влязъл в дома й.
На подадения сигнал като дежурен автопатрул се
отзовали полицейските служители свидетелите В.Й. и Д.Й.. На полицаите св. В.
също обяснила, че подс. Я. е влязъл в дома й и че искал да я изкара насила
навън и да прави секс с нея. Св. Г. В. завела полицаите до дома си, където те
огледали къщата и спалнята, където видели изплашените деца. След това по
разпореждане на полицаите, св. В. ги завела до дома на подс. Я.. Негов близък,
който бил отвън пред къщата обяснил на свидетелите Й. и Й., че Я. бил вътре
пиян и спял. Полицаите разпоредили да го извикат и когато подс. Я. излязъл те
констатирали, че е във видимо нетрезво състояние. През това време се събрали
доста хора от махалата. Между св. Г. В. и нейните близки- от една страна и
подс. Я. и близките му- от друга започнал словесен конфликт по повод на
случилото се. Полицейските служители успели да ги раздалечат. Пред свидетелите Й.
и Й. подс. Я. отричал да е влизал в къщата на св. Г.В., като твърдял, че лъжела
и намекнал, че била правела секс с други мъже от махала, пък се разправяла с
него. За да предотвратят по-нататъшен конфликт, полицаите предупредили писмено
с протокол по чл.65 от ЗМВР подс. Я. да не се разправя с Г.В., а на нея
обяснили да потърси правата си по законов ред и ако желае да подаде жалба в
полицията, а не да се разправя с Я..
На 18.07.2016 г., св. Г.В. *** за случилото се на
16.07.2016 г.
По този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Г.В., Д.Г., В.В., Д.Г., В.Й., Д.Й., И.Г., К.В. и И.Д., както и
от инкорпорираните по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК
показания на свидетелите Г.В., Д.Г. и В.Й., които те са дали на ДП, писмените
доказателства, приети по делото и вещественото доказателство- СД, съдържащ
аудиозаписи на подадените сигнали на ЕЕНСП 112 в РЦ-Кърджали, възпроизведени в
съдебно заседание и неоспорено от страните, както и частично от обясненията на
подс. Т.Я. и свидетелите Д.Я. и Павлина Р..
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства- показанията на
свидетелите Г.В., Д.Г., В.В., Д.Г., В.Й., Д.Й., И.Г., К.В. и И.Д., т.к. същите са хронологично точни, кореспондират помежду си,
допълват се и се подкрепят от писмените и вещественото доказателство по делото.
На първо място съдът дава вяра на показанията на св. Г.В.,
т.к. ги намери за обективни и добросъвестни. Вярно е, че е пострадала от
престъпление, което влече имуществени и неимуществени вреди- пряка и
непосредствена последица от поведението на подсъдимия и като такава би могла да
се възприема като заинтересована от изхода на делото. Съдът обаче отчете, първо,
че преди случая св. Г. В. не е имала никакъв личен мотив да уличава
необосновано подс. Я., приписвайки му поведение или деяние, което обективно той
да не е извършил. Прокараната от защитата теза, че поведението й е провокирано
от обстоятелството, че имала задължения към семейството на подсъдимия, не може
да бъде споделена, т.к. от доказателствата по делото, а и самия Я. не отрича,
стана ясно, че св. Г. В. действително има задължения от пазаруване на вересия
от магазина на св. Р. (майка на подсъдимия), но ако тя е имала намерение по
някакъв начин да й бъдат опростени, то логично действията щяха да бъдат
насочени към П.Р., а не към сина й, още повече, че между тях не е имало
разправии по повод на дължимите парични суми. На второ място съдът взе под
внимание и обстоятелството, че преди инцидента св. Г. В. и подс. Я. са били в
нормални отношения, като не са били близки, което обстоятелство не се отрече и
от подсъдимия, а това от своя страна парира опита на защитата да прокара още
една защитна версия, че св. Г. В. и подс. Я. са имали отпреди интимни
отношения. Последното категорично беше отречено от В., не беше заявено от
подсъдимия, не се подкрепи и от нито едно друго доказателство по делото. Всичко
изложено до тук води до извода, че пострадалата не е имала причина да отмъщава
за нещо на подс. Я.. Затова и съдът прие, че Г.В. депозира своите показания не
от стремеж да обвинява необосновано извършителя, а единствено с цел да се
разкрие обективната истина. Индиция за това е и обстоятелството, че същата не
пожела да се възползва от процесуалните си права на пострадала- да предяви
граждански иск и да се конституира като частен обвинител против подсъдимия. Това
говори, че тя не търси никакво възмездие лично за себе си, а желае единствено
подс. Я. да бъде санкциониран съобразно предвиденото в закона.
Св. Г.В. заявява категорично в показанията си, че
именно подс. Т.Я. въпросната вечер, късно през нощта е влязъл в жилището й,
като е счупил затварящия механизъм на комарника на прозореца на стаята, в която
са спели тя, децата й и сестра й Д.Г.. Вярно е, че показанията й, дадени във
фазата на съдебното следствие не се препокриха изцяло с тези, които тя дава в
ДП, но затова има обяснение. В съдебно заседание свидетелката заяви
категорично, че още при депозирането на жалбата си до полицията, както и когато
е разказала за случая пред полицаите и разследващите органи категорично е
заявила, че подсъдимият е счупил комарника на прозореца, като за нея е
необяснимо защо е записано, че е скъсана мрежата на комарника. Съдът кредитира
твърденията й, т.к. както стана ясно св. Г. В. не е писала жалбата, а трето
лице което е пресъздало разказаното от нея. Имайки предвид етноса на
свидетелката и ниския й образователен ценз, които определят изказа и
способността й за изразяване, начина по който тя е заявила обстоятелството „счупи комарника“ (както се изрази и в
показанията си на съдебното следствие), а е ноторно известно, че комарника в
по-голямата си част е изработен от мрежа, напълно допустимо е лицата, които са
отразили заявеното от нея (в жалба, протокол за разпит) да са перифразирали
думите й, още повече, че тя не е обяснила подробно, както стори това в съдебно
заседание, какво има предвид като казва „счупи“.
Друг е въпросът, че лицето, което е оформило писмено нейната жалба,
полицейските и разследващите органи не са изяснили този момент и са си
позволили да перифразират заявеното от нея, считайки, че то е правилното. Съдът
дава вяра именно на твърденията на св. Г. В., че подсъдимият е счупил
затварящия механизъм на комарника, защото показанията й се подкрепиха и от тези
на свидетелите Д.Г., К.В. и И.Г.. Вярно е също така, че полицейските служители
от АП- свидетелите Й. и Й. заявиха, че нямат спомен да са видели комарник на
прозореца. От показанията им обаче стана ясно, че тяхното внимание е било
насочено по-скоро към туширане на възникналия конфликт между двете страни. Това
личи и от оформените от същите документи във връзка с посетения сигнал-
информационна карта, доклад за установен факт, протокол за предупреждение, а
освен това св. Й. заяви, че не са имали възможност в тъмното да огледат цялата
къща. Най-накрая съдът счита, че това различие в показанията на св. Г. В. не е
от такова съществено значение, т.к. дали посредством счупване на затварящия
механизъм, изкъртване или късане мрежата на комарника, подс. Я. е преодолял
преградата, която е осуетявала свободния достъп до жилището на пострадалата и е
влязъл в къщата през прозореца. Освен това тези различия се преодоляха и с
показанията на свидетелите Д.Г., К.В. и В.В., които заявиха първата- че
подсъдимият е счупил комарника, а другите двама- че са видели впоследствие
комарника с цяла мрежа, като В. допълни, че рамката е висяла и е била долу.
Св. Г.В. беше категорична в показанията си, че не е канила подс. Я. в дома
си и че той е влязъл против нейната воля.
Следва да се отбележи, че показанията на св. Г.В. напълно кореспондират с
тези на св. Д.Г.. Независимо, че св. Д. Г. е в близки роднински отношения със
св. Г. В. (нейна сестра), предвид обстоятелството, че показанията й
кореспондират с тези на свидетелите В.В., Д.Г. и К.В., както и с другите
обективни доказателства- справката от РЦ- 112 и ВД- СД с аудиозаписи на
подадените сигнали, а и не бяха оборени от нито едно от доказателствата по
делото, то съдът няма основание да не кредитира нейните показания. Тази
свидетелка разказа, че въпросната нощ докато са спели в дома на сестра й заедно
с нейните деца, подс. Я. е влязъл в стаята им отвън, през прозореца като е счупил
комарника му, както и че се е нахвърлил върху сестра й с удари, като я дърпал и
карал да излезе навън.
В показанията си свидетелите К.В. и Д.Г. са
разказали чутото от св. Г.В. за случилото се, а именно че подс. Я. е влязъл в
дома й, като В. пояснява, че е разбрал, че е влязъл „през комарника”. Св. Д.Г.
допълва, че разправията станала, заради това, че подсъдимият влязъл вътре в
дома на Г.В..
Св. В.В. (леля на пострадалата) посочи, че разбрала от племенницата си, че
подсъдимият отишъл в дома й, като заяви, че не си спомня дали й е казала, че е
влязъл вътре в стаята. Съдът обаче отчете, че тази свидетелка е обективна в
показанията си, защото заявява чистосърдечно това, което си спомня по случая,
като е нормално предвид отдалечеността във времето да е забравила какво точно й
е заявила св. Г.В., а нищо не й пречеше при уточняващия въпрос на съда дали е
разбрала подсъдимият влязъл ли е в дома на пострадалата, да допълни своите
показания, за да подкрепи твърденията на своята племенница. Съдът счита, че св.
Г.В. е заявила пред св. В.В., че подс. Я. е влязъл в дома й, защото от
възпроизведения аудиозапис на ВД, в проведения разговор между оператора на
РЦ-112 и св. В.В. последната заявява „отиде
вътре, влезнал вътре...Т. му викат от с.Д.”. Освен това в показанията си
св. Д.Г. заяви, че не само от Г.В., но и от В.В. е разбрала, че подс. Я. е „влезнал вътре в дома на Г.“.
От особена важност е да се посочи, че свидетелите В.В. и К.В. са преки
очевидци на състоянието на св. Г.В. и на трите деца. Още същата нощ, а и на
следващия ден те са добили непосредствени впечатления за тяхното състояние,
като сочат, че са били уплашени, плачели са, а според св. В. В.Г.В. е била със
скъсана блуза и боса, когато е тичала към дома й. В този смисъл показанията на
свидетелите В.В. и К.В., се явят косвени за механизма на извършване на
престъплението, но в същото време- преки, досежно отражението и последствията
от това деяние върху пострадалата, децата й и нейната по-малка сестра, което
пък говори, че действително подс. Я. противозаконно е влязъл в чуждото жилище и
по този начин е причинил уплаха у посочените лица. Косвени за начина на
извършване на престъплението от подсъдимия се явяват и показанията на св. Д.Г.,
с оглед на това, че тя преразказва чутото от свидетелките Г.В. и В.В. относно
действията на подсъдимия.
Важно е също да се отбележи, че в подкрепа на показанията на св. Г.В. са и
дадените от св. В.Й. показания на ДП прочетени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1 т.2 от НПК, в които той заявява категорично, че св. Г. В. вечерта е
обяснила пред него и колегата му набързо, че „у тях е ходил един циганин от махалата“ (който в последствие
изяснили, че е подс. Я.), че влязъл в дома й през прозореца, като започнал да я
дърпа и искал да прави секс с нея. В съдебно заседание св. Й. заяви
първоначално, че не може да се сети за случая, предвид отдалечеността във
времето, а и обстоятелството, че през летния сезон често посещават подобен род
сигнали, като след прочитането на показанията му дадени пред разследващия
полицай на ДП си припомни детайли от случая, като потвърди, че пострадалата е
заявила, че подсъдимият е влязъл в дома й. Макар и косвени показанията на св. Й.
също свидетелстват за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Съдът ги
кредитира, т.к. този свидетел, като служител- част от полицейския автопатрул
посетил сигнала, е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и няма какъвто
и да е личен мотив да сочи факти, които да не е възприел от разказа на
пострадалата.
Следва да се каже, че съдът констатира, че другият полицейски служител от
АП- св. Д.Й. посочи в показанията си, че доколкото си спомня св. Г.В. била
заявила, че подсъдимият се опитал да влезе в дома й, но тя го прогонила („Мисля, че не е успял да влезе. Имам спомен,
че тя каза, че не е успял да влезе”). Прави впечатление, че св. Й. сочи, че
това е негов спомен, респ. че мисли, че подсъдимият не е успял да влезе. Имайки
предвид обаче показанията на колегата му св. Й., както и тези на коментираните
вече по-горе свидетелски показания, то несъмнен остава извода, че подсъдимият е
влязъл в жилището на пострадалата, а и не е за подминаване обстоятелството, че
св. Й. на няколко пъти в показанията си, посочи, че така си спомня, страхува се
да не „преплете случаите”, а и за доста обстоятелствата нямаше спомен, като
това е нормално предвид естеството на неговата работа.
Косвени доказателства за механизма на деянието и неговото авторство се
явяват и показанията на св. И. Герогиев- баща на св. Д.Г., който преразказва
чутото от последната за случилото се през въпросната нощ, от които стана ясно,
че подс. Я. е влязъл през нощта в дома на Г.В. като разкъртил комарника на
прозореца на стаята и започнал да дърпа сестра й. същото се отнася и за показанията
на св. И.Д., полицейският служител който е извършил проверката по случая и в
своите показания възпроизвежда чутото от свидетелите и подсъдимия, като от
същите става ясно, че той е възприел, че подс. Я. е влязъл късно през нощта в
дома на пострадалата през прозорец на стаята.
В подкрепа на посочените и анализирани гласни доказателства са и писмените
такива и вещественото доказателство- диск с аудиозаписи на приетите сигнали на
ЕЕНСП 112 в РЦ 112- Кърджали, от които се установява, че на 16.07.2016 г., през
нощта, подс. Я. е влязъл в дома на Г.В. без нейното съгласие.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
В своите обяснения подсъдимият Я. лансира друга версия, а именно, че
въпросната вечер е бил със свои приятели, с които са
пиели бира пред неговия дом. След като се разделили и той се прибрал в дома си,
в един момент решил да ги потърси и започнал да обикаля с буса си селото, като
при тези обиколки бил минал и покрай дома на постр. В.. Категорично отрича да е
спирал там и да е влизал в нейното жилище, както и да е искал да я изкара
насила навън. Заявява, че след като не открил приятелите си, решил да се
прибира и тогава на пътя го пресрещнали пострадалата и св. В.В., като го спрели
и започнали да се разправят с него. След като се прибрал в къщи, Г.В. дошла
пред дома му и започнала да крещи, като извикала жена му и й казала неверни
неща, а когато и той излязъл навън продължила да се разправя с него.
Съдът намери, че обясненията на подс. Я. не могат да бъдат обективен източник
за действителните факти. Очевидно е, че той се стреми да изгради една защитна
теза, като опише поведението си като съвсем обичайно и безобидно, а от друга
страна, че едва ли не е имало противоправно поведение от страна на пострадалата-
че тя има аморално поведение, че му преписва действия, които той не е сторил с
цел да раздели семейството му, заради което се ядосал и само я хванал за косата
без да я удря. Още тук трябва да се каже, че последното обстоятелство не е
вярно и се опровергава от всички посочени по-горе гласни доказателства, както и
от вещественото доказателство.
Тези негови обяснения се опитаха да подкрепят в показанията си жената, с
която живее подсъдимия на съпружески начала- св. П.Р. и майка му- св. Д.Я..
Последната заяви, че Г.В. дошла късно през нощта и обвинявала сина й, че й
счупил комарника и прозорците и искал да влезе в дома й, но това не било вярно,
защото синът й си бил в къщата и спял и същата вечер не бил излизал с буса си,
както и че когато отишла на следващия ден в дома на В. видяла, че комарника си
бил там и не бил счупен. Показанията й се опровергават от една страна от
посочените вече доказателства, но от друга в по-голямата си част противоречат
на показанията на св. П.Р., която пък посочи категорично, че въпросната вечер,
късно през нощта подсъдимият е излязъл от дома им с буса си и когато се прибрал
малко след това дошла Г.В. и започнала да се разправя с нея, а после и с мъжа
й, като св. Д. Я. не е излизала навън. Не убягна от вниманието на съда, че в
стремежа си да оневини подсъдимия, св. Р. заяви, че когато се е прибрал в къщи
подс. Я. нищо не й бил казал. За разлика от нея подс. Я. в обясненията си
посочи, че когато се прибрал разказал на жена си в какво го „обвинявала” Г.В. и
че това не било вярно. Поради посоченото, а и това, че съдът констатира още ред
противоречия в показанията им (относно времето когато подсъдимият се е прибрал,
с кого е разговаряла В., кои са били там, в колко часа е дошла В., какво е
заявила и др.), както и противоречивостта им с обясненията на подсъдимия, бяха
достатъчни, за да ги дискредитират и да дадат основание на съда да не им дава
вяра, т.к. тези противоречия са първата индиция относно факта, че те не казват
истината. От друга страна очевидно е, че родствената близост на св. Я. и изградените
съпружески отношения на св. Р. с подсъдимия ги мотивират да депозират своите
показания в услуга на защитната теза. За това и съдът не дава вяра на показанията
на тези две свидетелки, досежно горните факти, т.к. те са изключително
заинтересовани да оневинят подсъдимия.
От друга страна обясненията на подсъдимия и показанията на тези две
свидетелки се опровергаха от останалия доказателствен материал по делото,
анализиран по-горе.
Всичко това бе достатъчно за съда да изключи като достоверни обясненията на
подс. Я. и показанията на свидетелките Д.Я. и П.Р..
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Я. е осъществил признаците на престъпния състав на чл.170 ал.2 във вр. с ал.1
от НК, като на 16.07.2016
г. в с. Д., обл. Пазарджик, е влязъл в чуждо жилище, обитавано от Г.Д.В. ***,
двете й деца и сестра й, като е употребил за това сила и деянието е извършено
нощем около 00.00 часа.
Подс. Я. с поредица от
активни действия е осъществил изпълнителното деяние влизане в чуждо жилище. Той
е хванал с ръце и е издърпал към себе си комарника, поставен на прозореца на
стаята, в която са спели пострадалата, децата й и нейната сестра, като с
упражнената физическа сила е счупил механизма му за затваряне и по този начин е
отворил същия, след което стъпвайки на маса, намираща се отвън под прозореца е
влязъл през отворения прозорец, стъпил е на намиращата се в стаята до прозореца
маса и е влязъл във въпросната стая. Казано с други думи подс. Я. е преодолял преградата (комарник на прозорец), която ограничава пространствените
граници на жилището и е проникнал в помещението.
По своето предназначение помещението, в което подсъдимият е влязъл- стая
(спалня), част от къща на приземен етаж, представлява жилище, в което постр. В.
е живеела със семейството си, като тя заедно с двете й малолетни деца и
малолетната й сестра- св. Д.В., към момента на деянието са го обитавали, което
дава основание да се приеме, че същото представлява жилище. Последното не е
било собственост на подс. Я., нито той е бил негов обитател на правно или
фактическо основание, поради което това жилище за него се явява чуждо.
С оглед времето на извършване на
деянието- около 00,00 часа, съдът приема, че противозаконното проникване в
чуждо жилище е извършено нощем.
В този смисъл, авторството на деянието в лицето на подсъдимия се доказана
по един несъмнен начин. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето,мястото и начина на извършване на деянието.
От установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието той е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл11 ал.2 от НК. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си. Подс. Я. е извършител, т.е. участник в самото
изпълнение на престъплението, осъществено от него. Същият при реализирането на
своята проява е осъзнавал общественоопасния характер на деянието- знаел е че
жилището се обитава от пострадалата, че употребявайки физическа сила ще
преодолее преградата, ограничаваща достъпа до жилището, че навлиза в същото без
разрешение на обитателя, че прави това нощем, т.е. предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен
на обществена опасност на деянието, което е в Глава ІІІ „Престъпления против
правата на гражданите“ Раздел ІV „Нарушаване неприкосновеността на жилище,
помещение или превозно средство“ и защитава обществените отношения свързани с
едно от основните права на гражданите- осигуряване неприкосновеността на техния
дом.
Конкретното деяние извършено от подсъдимия, също е със завишена степен на
обществена опасност, тъй като е извършено с особена дързост и съпроводено с
поне още две деяния- повреждане на чуждо имущество и принуда.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Има чисто
съдебно минало и макар, че често посещавал питейните заведения и употребявал
алкохол, както и че дружал с лица от криминалния контингент на полицията, по
местоживеене е охарактеризиран положително.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред, правото на неприкосновеност на жилището и в
желанието да реализира целите си на всяка цена, също така и употребеното
солидно количество алкохол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени необремененото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата му
ангажираност и семейното му положение- има две малолетни деца на 5 г. и 7 г.,
за които се грижи.
Като отегчаващо обстоятелство се отчетоха негативните последици и
преживявания от деянието по отношение на пострадалата и трите малолетни деца..
Като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, подробно описани
по-горе, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще
се окаже несъразмерно тежко.
При това положение съдът определи наказанието при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК и определи наказание лишаване от свобода под законовия минимум от 1
година, определяйки неговия размер на шест месеца. Това наказание съдът намери за
справедливо и обосновано, съответно на тежестта на извършеното, което е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за
изпитателен срок от три години, като възложи възпитателната работа с условно
осъдения на наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
Р.НЕН СЪДИЯ: