Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 15.12.2014
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в
откритото заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Г. Ц., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 4403 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба от „Агенция за хората с увреждания” гр. София срещу ЕТ „Д’Андриа-
Андриана Найденова” гр. Враца.
Ищецът твърди, че по силата на
договор № 9-СС8/1 от 24.06.2011г. с ответното ЕТ се задължил да му предостави
финансиране по проект №26-ССД/1 от 21.03.2011г. с наименование „Производство на закуски от квалифицирано
лице с увреждания”. Твърди, че със същия
договор ответникът поел задължение да усвои сумата от 14 999,95 лв. през
инвестиционен период от три месеца и да достигне финансов резултат от същински
период на стопанска дейност за 30 месеца след приключване на инвестиционния
период, както следва –съгласно проекта през първата година и положителен
финансов резултат през втората година и в крайния етап от шест месеца. Сочи, че
след представяне на разходо-оправдателни документи от ответника и проверка му
превел с 363,29 лв. по-малко от уговорената субсидия, или сумата от общо 14
363,66 лв. на две плащания, както следва - на 10.08.2011г. за сумата от 11
882,76 лв.и на 06.10.2011г. сумата от 2
753,90 лв., с което и след утвърждение на директора на агенцията от
14.10.2011г. проектът се считал за приключен в частта рационално използване на
отпуснатите средства. Твърди, че във връзка с молба от 21.08.2012г. от
ответника за временно прекъсване на стопанската дейност за срок от една година,
мотивирана със съображения за лоша икономическа обстановка в страната,
натрупването на загуби за предприятието и икономическа неефективност на
извършената дейност, на 24.08.2012г. бил извършен мониторинг, при който
представители на ищеца установили, че няма назначено лице на длъжността
продавач-консултант, помещението, в което били извършени заложените в проекта
строително-ремонтни работи било освободено от м. май 2012г., закупените с
отпуснатата субсидия не били налични и според обясненията на ответника се
съхранявали от познат, а за предаването им не били съставени приемо-предавателни протоколи. При
проверката ответникът не осъществявал дейност, без да е получил съгласие за
прекъсването й от ищеца. При тези резултати от проведения мониторинг и по молба
на ответника с анекс №2 от 29.08.2012г. общият срок на договора бил удължен на 43
месеца, като ответникът поел задължение да поднови дейността си, считано от
24.04.2013г. Ищецът твърди, че при извършен мониторинг на 14.05.2013г. на
домашния адрес на физическото лице-едноличен търговец негови представители
констатирали, че от закупените със средства от субсидията материални активи бил
наличен само бойлер „Дипломат”, нямало наето лице за длъжността
„продавач-консултант”; ответникът не бил изпълнил поетото с анекс № 2
задължение да поднови стопанска дейност от 24.06.2013г. и не разполагал с наето
за целта помещение. При проверката Андриана Найденова отглеждала две деца по
проект „И аз имам дом”. Към констативния протокол за извършената проверка била
приложена молба от ответника, с която се искала промяна на дейността от
„производство на закуски” в „счетоводни и офис дейности”. Със становище от 31.05.2013г. ищецът отказал
да допусне промяната със съображения за несъвместимост на двете дейности и за
невъзможност закупените по проекта активи да се използват при допускане на
исканата от едноличния търговец промяна. Твърди, че на 15.07.2013г. изпратил писмено 10-дневно предизвестие до ответника за прекратяване на
договора и доброволно връщане на получената субсидия. В отговор на предизвестието с молба,
получена от ищеца на 26.07.2013г. ответникът поискал нов срок за започване на
стопанска дейност. С писмо от 29.07.2013г., получено от ответника по електронен
път, ищецът отхвърлил предложението и
отново поканил ответника да възстанови получената субсидия. Ищецът поддържа, че
е упражнил правото си да прекрати едностранно договора с ответника, поради
неизпълнение на задължението му по чл. 3. б. „б” от същия – през първата година
резултат от същинския период на стопанската дейност да постигне финансов
резултат, съгласно проекта. При така изложените фактически твърдения отправя
искане към съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 14 636,66 лв. - неустойка по чл. 27,
б. „Б” от договор № 9-СС8/1 от 24.06.2011г. за финансиране на проект по
наименование „Производство на закуски от квалифицирано лице с увреждания”,
ведно съд законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба
(21.10.2013г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 263,43 лв. –
лихва за забава върху
сумата по отпуснатата субсидия за
периода от 10.08.2011г. до 21.12.2013г.
В срочно подаден писмен отговор ответникът
признава, че бил в облигационно правоотношение с ищеца, по силата на което
получил субсидия в посочения в исковата молба размер и съгласно изложените от
ищеца начини на усвояване. Навежда възражение за нищожност на неустоечната
клауза със съображения за противоречието й с целта на закона. Признава както
обстоятелството, че преустановил стопанска дейност, така и констатациите на
представителите на ищеца от извървшания договорен мониторинг, но твърди, че
причината за неизпълнението не може да му се вмени във вина. В тази връзка
навежда твърдения за конкретно предприетите действия в изпълнение на договора и
причините, довели до натрупване на загуби и преустановяване на стопанска
дейност – техническа неизправност и непредвиден разход на електроенергия от
закупеното по проекта употребявано техническо оборудване, некоректно поведение
на наемодателя по наетото за осъществяване на субсидираната дейност помещение,
лошата икономическа обстановка в страната, прояви на нелоялна конкуренция и липси,
поради кражби на продукция при дистрибутирането й от помощник. Поддържа, че не
е налице твърдяното от ищеца основание за прекратяване на договора, защото при
констатиране на нарушението не бил приключил периодът, към който следва да се
отчита постигането на уговорения в договора резултат. В тази връзка навежда
твърдения, че предприел постъпки за възобновяване на дейността, като събрал оферти за строително-монтажни
работи и сключил „проект” на договор за наем. На следващо място твърди, че
неизпълнението било частично, поради което иска съответно намаляване размера на
неустойката. Навежда възражение за неоснователност на иска за обезщетение за
забава за периода от усвояването на сумите до изтичане на 10-дневното
предизвестие за разваляне на договора. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че на
24.06.2011г. от Агенция за хората с увреждания от една стрна и ЕТ „Д’Андриа –
Адриана Найденова” от друга - като
бенефициент, се сключил договор, по силата на който агенцията поела
задължение да финансира представения от
бенефициента проект №26-ССД/01 от 21.03.2011г. с наименование „Производство на
закуски от квалифицирано лице с увреждания”(наричан „Проекта”), срещу което
бенефициентът поел задължение да постигне резултатите, предвидени в чл. 3, б.
„а” и б „б” от договора с място на
реализация гр. Враца, ул. „Козлодуйски бряг” №1.
Съгласно цитираните разпоредби от
договора, резултатите от осъществяване предмета му се изразяват на първо място
в усвояване на 14 999,95 лв., съгласно утвърдения бюджет по проекта за срок от
три месеца. На следващо място, бенефициентът поел задължение да постигне
финансов резултат от същинския период на стопанска дейност /приход минус
разходи без амортизация/ съгласно раздел 2 от утвърдения бюджет за 30 месеца
след приключването на инвестиционните дейност, по периоди, както следва: за първата
година - съгласно Проекта, за втора година – съгласно чл. 11.1 и постигане на
положителен финансов резултат, и за краен етап от 6 месеца - съгласно чл. 11.2 и постигане на положителен
финансов резултат.
Съгласно чл. 3 от договора страните
са уговорили, че същият е със срок от 33 месеца.
В чл. 5 е предвидено изплащане на
субсидията по следния начин: 80 % от стойността на придобиваните материални и
нематериални ктиви при представяне на договори и профома фактура за доставката
им и 20 % при представяне на фактура с подробно описание на реквизитите на
закупения актив.
В чл. 13 страните са уговорили,
че агенцията осъществява текущ мониторинг върху постигането на резултатите по
договра в присъстиве на бенефициента или негов представител с периодичност не по-малко от един път на всеки
12 месеца.
Съгласно чл. 14 резултатите от
проверката се документират в констативен протокол, като при неизпълнение
агенцията дава задължителни за бенефициента предписания и срок за изпълнението
им. С чл. 15 страните са уговорили, че при неизпълнение на предписанията в срок
бенефициентът дължи възстановяване на субсидията в съответен на констатираното
неизпълнение размер.
В раздел IV от договора страните са уговорили права и задължения на бенефициента по
договора, сред които задължение за използване на представените от агенцията
средства единствено и само за реализиране на предмета на договора, задължение
за личното извършване на инвестиционната дейност и ограничение на всякакви
действия на разпореждане и отдаване под наем с придобитото имущество и
предприятието на бенефициента за срока на действие на договора. Предвидено е
още задължение за бенефициента да застрахова придобитото имущество за своя
сметка за всички застраховатени рискове за срок не по-кратък от срока на
договора.
По силата на чл. 23 от договора
бенефициентът поел задължение в 5-дневен срок от узнаването, но не по-късно от
30 дни от възникването да уведоми агенцията в случай, че възникнат нови
обстоятелства, които ще забавят, осуетят или по какъвто и да било друг начин
променят изпълнението на договора, както и в случай, че по-нататъшното
изпълнение на договора е нецелесъобразно по икономически или други причини. В
договора е предвидено изрично, че в срок от 5 дни от промяната на мястото на
реализация на дейността по проекта бенефициентът дължи уведомяване на
агенцията. При постъпило уведомление агенцията е длъжна да вземе решение в срок
от 15 дни.
В чл. 27 от договора е предвидено
правото на агенцията да прекрати договора едностранно с отправяне на 10-дневно
писмено предизвестие при наличие на цитираните хипотези на чл. 23 от договора,
както и при нереализиране на уговорените резултати. В този случай, съгласно
договора, агнецията може да изиска възстановяване на изплатените вече средства,
ведно със законната лихва.
От представения по делото проект
с наименование „Производство на закуски от квалифицирано лице с увреждания” се
установява, че кандидатстващото лице Адриана Бранимирова Найденова е предвидило
след спечелване на конурса да учреди едноличен търговец. Дефинирана е основна
цел на проекта – осигуряване на постоянни доходи на лице с увреждания чрез
самостооятелна стопанска дейност, в която кандидатът има опит и увереност да се
развива, а именно производство на закуски и предлагането им на дребно. В
проекта Адриана Найденова е изложил съображения за икономическата
целесъобразност на дейността по производство и търговия с тестени изделия и
закуски поради постоянното търсене и слабата конкуренция в района. Посочила е,
че притежава трудов стаж в сферата на хлебопроизводството, както и че
намалената й работоспособност не би препятствала изпълнението на проекта при
закупуването на подходящо оборудване. В проекта се съдържа подробна обосновка
за потребността от закупуване на оборудване и за извършване на
строително-ремонтни работи в наетото за целта помещение. Изброени са избраните
търговци, от които ще бъдат закупени оборудване и партидни материали, както и
избраният търговец за възлагане на строително-монтажните работи. На база
предварително пазарно проучване и опит на кандидатстващото лице в сферата,
същото е предвидило обща стойност на приходите от около 750 лв. и следните
разходи при реализацията на дейността -
за стоки и материал-1400 лв. месечно, за електроенергия-200 лв. месечно,
за счетоводни услуги -50 лв. месечно, за наем – 400 лв. месечно, за
възнаграждение на управителя – 420 лв., за възнаграждение на
продавач-консултанта – 300 лв., разходи за осигуровки на собственика – 108,36
лв. и разходи за осигуровки на продавач-консултанта – 52,74 лв, разходи за вода
– 20 лв. и за финансови услуги – 20 лв. Към проекта е приложен и подробен
проект за бюджет с разбивка на приходи и разходи по пера.
Между страните не се спори, че
изпълнението на договора в частта по рационалното използване на отпуснатите
средства е приключило успешно, като на 10.08.2011г. Агенцията наредила да се
плати по банков път на ответника сумата от 11 882,76 лв. а на 06.10.2011г. –
сумата от 2 753,90 лв.
От представения констативен
протокол за извършен договорен мониторинг от 07.03.2012г. се установява, че
представители на ищеца са достигнали до извод за успешно осъществяване на
стопанска дейност от страна на едноличния търговец.
Видно от молба с вх.
№0023-3389/21.08.2012г., със същата ЕТ „Д’Андриа – Андриана Найденова” отправя
искане към ищеца за временно преустановяване на изпълнението на проекта за срок
от една година със съображения за лоша икономическа обстановка в страната и
значително разминаване на действителните с планираните разходи по дейността.
Представен е констативен протокол
от 24.08.2012г. с означение за място на проверката, различно от мястото, на
което ответникът поел задължение да развива дейността. Протоколът носи подписа
на ответника и не е оспорен от него, поради което от същия се установява, че
към момента на проверката няма назначени лица, от закупените с отпуснатите
средства активи на адреса са налични само бойлер и работна маса. Посочено е, че
бенефициентът не осъществява стопанска дейност, считано от края на м. май
2012г. Към молбата е приложено обяснение от едноличния търговец, в което се
сочи, че разходите са електроенергия многократно надвишавали предвиденото,
поради което и с оглед натрупани задължения за осигуровки, Андриана Найденова
преустановила дейност, в края на м. юли 2012г. освободила помещението и
оставила закупените активи на съхранение при познат до събиране на средства за
възстановяване на дейността.
Видно от Анекс № 2 към договора
от 24.06.2011г., на 29.08.2012г. Агенцията за хора с увреждания и ЕТ
„Д’анднриана – Адриана Найденова” постигнали съгласие за удълважане срока на
договора, като същият се счта за сключен за общо 43 месеца, а разпоредбата на
чл. 3б се изменя, като бенефициентът се задължава да постигне уговорените
резултати за срок от 23 месеца, считано от 24.04.2013г.
От констативен протокол от
14.05.2013г., подписан от ответника и неоспорен по делото, се установява, че
при извършване на проверката няма наети лица, на домашния адрес на бенефициента
е наличен само един от закупените активи – бойлер. Всички останали активи, закупени
със средства от отпуснатата субсидия, не са открити. Към момента на проверката
няма наето помещение за осъществяване на
стопанската дейност, предмет на финансирането по договора. Проверяващите
установили, че към момента на проверката при Андриана Бранимирова Найденова
били настанени за отглеждане две деца по проект „И аз имам дом”, съгласно
сключен от нея на 30.11.2012г. договор с Община Враца. В протокола е
отбелязано, че при проверката Андриана Найденова представила молба до Агенцията
с дата 07.05.2013г. Видно от приложената по делото молба, със същата се иска
промяна на дейността по проекта от „Производство на закуски” в „Счетоводни и
офис дейности”. В молбата се развиват съображения, че ищцата не възобновила
дейността, за която получила субсидията, след 24.04.2013г., защото от разгвори
с колеги от бранша узнала, че тази дейност не може да й донесе приход, поради
стесняването на пазара като резултат от високата безработица в района и ниската
покупателна способност на клиентите. В молбата се излагат твърдения, че
Андриана Нахденова била забравила технологията за производство за хлебни
изделия, поради което разчитала на помощ от брат й, но впоследствие установила,
че той не й отчитал получените печалби. Излага допълнителни съображения, че до
края на 2012г. работила като офис мениджър, оперативен счетоводител и „ТРЗ” по
трудов договор, с коетоо мотивира искането си за допускане на исканата промяна.
Видно от писмо с изх. № 0023-2141
от 31.05.2013г. от Изпълнителния директор на Агенцията, със същото ответницата
е уведомена, че не се допуска исканата от нея промяна в дейността.
По делото е представено
предизвестие от Агенция за хора с увреждания до ЕТ „Д’Андриа – Адриана
Найденова” от 15.07.2013г., в което се сочи, във връзка със ситемно неизпъллнение
на клаузи от договора и съставена докладна записка, на основание чл. 27, б. „а”
и б „б” във вр. с чл. 3, б „б” и чл. 23, б. „б” в 10-дневен срок от получаване
на договора агенцията прекратява договора. В предизвестието е обективирана
покана до ответника в същия срок да възстанови доброволно отпуснатата й
субсидия в размер на 14 636, 66 лв., ведно със законната лихва.
В молба с вх. № 0023-2969 от
26.07.2013г. на Агенция за хората с увреждания от ответника е обективирано
искане за изменение на началния срок за започване на дейност по договора от
м.септември 2013г.
По делото е представено писмо с
изх. № 0023-2997/29.07.2013г. от Агенция за хора с увреждания до ответника, с
което се сочи, че ищецът не приема предложените обяснения и аргументи в молбата
от 26.07.2013г.и отправя повторна покана за възстановяване на отпуснатата
субсидия, ведно със законната лихва в 10-дневен срок от получаване на писмото.
От представеното извлечение от
електронна поща ahu ***@****.********** се установява, че до посочената
в проекта електронна поща на ответника *******@***.** на 22.08.2013г. е изпратено
съобщение с молба за потвърждаване получаването на предизвестието и писмото. В
отговор на това съобщение с писмо от същата дата Андриана Найденова е посочила,
че е получила писмото, но желае да се запознае с цитираната докладна записка.
По делото е представен неподписан
за ЕТ „Д’Адндриа-Андриана Найденова” като наемодател анекс към договор за наем
на помещението с адрес гр. Враца, ул. „Козлодуйски бряг” №1, с който страните
се уговарят всички разходи за преустройство на обекта и за снабдяването му с
акт-образец 16 да са за сметка на наемателя.
Представени са 3 бр. оферти за
ремонт на покрив с адресат ответника.
Видно от наказателно
постановление № 306 от 10.04.2012г. със същото на Андриана Борисова Найденова е
наложена глоба от 1 500 лв. за това, че при извършена проверка на 27.03.2012г.
в обект, находящ се в гр. Враца на ул.
„Козлодуйски бряг” № 1 не са изпълнени
дадени предписания на инспектор от Областна дирекция по безопасност на храните
и се извършва производство на хляб и на тестени изделия в помещение с
предпоставки за замърсяване и с нарушена поточност.
Представени са фактури за
доставена електрическа енергия, издадени от „ЧЕЗ Електро България” АД, от които
се установява, че за м. 11.2011г. е начислена такава на стойност 121,13л.в, за
м. 01.2012г. – на стойност 417,76 лв., за м.02.2012г. – 266,86 лв., за м.
04.2012г. – 14 9,45 лв, и за 05.2012г. – 4,37 лв. Представени са и фактури за начислена
електроенергия по констативен протокол, както следва: за периода от
04.02.2012г. до 29.02.2012г. на стойност 656,93 лв., за периода от 01.03.2012г.
до 31.03.2012г. на стйност 1 587,37 лв, за пеирода 01.04.2012г.-30.04.2012г. на
стойност 1696,85 лв., за пеирода 01.05.2012г. до 03.05.2012г. на стойност
985,19 лв. и общо за периода 08.02.2012г. -03.05.2012г. на стойност 4 707,36
лв.
По делото са представени проект
за договор за наем от 28.06.2013г. между ЕТ „Д’Андриа – Андриана Найденова” и
жилищна кооперация „Околчица-9” за недвижим имот, находящ се на партера на
жилищна сграда, състоящ се от две помещения и санитарно помещение и оферти за
преустройство на помещение за производство и търговски обект за закуски.
Други относими писмени
доказателства не са ангажирани по делото.
От разпита на свидетеля К.А.Н.-
майка на ответното физическо лице-търговец, се установява, че след започване на
работа в обекта се наложило отремонтиране на тръби, настъпил токов удар, паднал
таванът на едно от помещениията и се получила много висока сметка за потребена
електроенергия на стойност 5 400 лв. В същото време, собственикът на наетото
помещение изнудвал ответника да поеме разходите за належащия ремонт на покрива,
а от Агенция по храните й наложили глоба в тази връзка от 1500 лв. Наред с това,
конкурентна фирма подарявала закуски на минувачите в непосредствена близост до
обекта и ответнцата открила, че брат й ощетявал предприятието, като не отчитал
средствата от продадените от него закуски. Всичко това, както и повредата на
фурна, наложило преустановяване на дейността.
От разпита на свидетеля Петър
Цветанов Кременски се установява, че техническото оборудване на обекта било
употребявано и в много лошо техническо състояние, което налагало чести поправки
и преустройства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, доколкото същите възпроизвождат собствени възприятия,
които излагат логично, последователно и без вътрешни противоречия и
противоречия с останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение
на показанията на св. Н. съдът достигна до извод за достоверността им след
дължимата на основание чл. 172 ГПК по-внимателна преценка и при отчитане
евентуалната заинтересованост на свидетеля.
По делото не са ангажирани други
доказателства.
С
оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на
неустойка при разваляне на договор.
По този иск в тежест на ищеца е
да установи съществуването на облигационно отношение между него и ответника по
силата на сключен договор, съществуването на валидна клауза за неустойка и
настъпването на предвидения в нея фактически състав за възникване на вземането
за неустойка – в случая едностранно разваляне на договора поради неизпълнението
му от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже
възраженията си, че е изпълнил точно договора, или че неизпълнението не може да
му се вмени във вина.
По делото се установява, че между
страните е сключен договор за финансиране на проект, разработван от ответника,
като финансирането се предоставя от ищеца под формата на субсидия.
Съгласно уговореното в договора и приложения
към него проект първият етап от проекта, включващ усвояване на
отпуснатата субсидия от общо 14 999,95 лв., е следвало да бъде завършен за
инвестиционен период от три месеца. Ответникът изпълнил точно задълженията по този етап от проекта,
което се установява от факта, че законният представител на ищеца го е приел без забележки.
Между страните няма спор, че при
изпълнението на втория етап от проекта – същински период на стопанска дейност, след
м. май 2012г. ответникът преустановил дейност, опразнил наетото помещение и не
се намирал във владение на закупеното със средства от субсидията имущество, с
изключение на бойлер.
По безспорен начин се установява
и обстоятелството, че след постигнато взаимно съгласие между страните за
удължаване на срока за отчитане на финансов резултат от същинския период на
стопанска дейност, считано от 24.04.2013г., и към 14.05.2013г. ответникът не
изпълнил задължението си да възстанови дейността по производство на закуски. За
резултатите от направената проверка е съставен констативен протокол, подписан и
неоспорен от ответника. От същия се устаноява, че и след датата за подновяване
на дейността ответникът не разполагал с помещение и наети лица за реализация й,
не се намирал във владение на оборудването, закупено със средства от
субсидията, и бил ангажиран с отглеждането на две деца, настанени в семейството
й по реда на друг проект. Наред с това, от изходящата от ответника молба до
изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания, с означение за дата
07.05.2013г., се установява, че същата не възнамерява да предприеме действия по
подновяване на дейността по производство на закуски.
При тези данни съдът приема, че
ответникът не е изпълнил задължението си по договора да постигне резултатите,
предвидени в чл. 3 б „б” от същия, като развива стопанска дейност за срок от 23
месеца, считано от 24.04.2013г.
По отношение на наведените от
ответника възражения, преди всичко, съдът намира, че неустоечщаната клауза, която
предвижда връщане на получената субсидия при неизпълнение на предвидените в
договора резултати, не е нищожна поради противоречието й с целта на закона.
Предмет на договора, част от който е и процесната клауза, е предоставянето на
една облага под формата на субсидиране при изрично поставени и изрично приети
от получателя условия в договора. Това е от значение както за характера и
естеството на задълженията му, така и с оглед търсената еквивалентност при
договарянето, съответно неизпълнението на всяко едно от задълженията е
основание да се иска връщане на субсидията изцяло или отчасти. Сред целите на
ЗИХУ, формулирани в разпоредбата на чл. 2 от същия закон, изрично е предвидена
социалната интеграция на хората с увреждания, която се осъществява със средствата
по чл. 4, вкл. трудова заетост. На основание чл. 19, ал. 1от Правилника за
прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за
финансиране на проекти по програмите, стимулиращи трудовата заетост и
самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания, по предложение на
изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
Видно от цитираните разпоредби, а
дори и от формулировките в изготвения от ответника проект, целта на отпуснатите
средства под формата на субсидия е осигуряване интеграция на хората с
увреждания чрез осигуряване на трудова заетост и стимулиране самостоятелната им
стопанска дейност. Затова и безвъзмездният характер на отпуснатите средства е
поставен под условие за поддържане на стопанската дейност по проекта за
договорен между страните период.
В случая, ответникът е
преустановил тази дейност почти непосредствено след приключване на етапа по
рационално използване на средствата, и не я е възобновил след удължаване срока
за изпълнение на втори етап от договора. Цитираното основание не е обвързано с
постигането на конкретен финансов резултат, поради което за обективност на
констатацията за неизпълнение не се изисква приключване на финасовата година.
Такова изискване е предвидено за случаите на неизпълнение едва през втората
година от изпълнението на този етап от проекта и не е приложимо за отчитане на изискуемия
към момента на констатацията за неизпълнение резултат – поддържане на
стопанската дейност, съгласно проекта.
Неоснователно е на следващо място и възражението
на ответника за намаляване размера на
неустойката. Основание за такова намаляване е
прекомерност на неустойката
спрямо вредата. При преустановяването на стопанската дейност няколко месеца
след започването й се компроментира социалната цел на договора - за
предоставяне на средства от държавния бюджет срещу обезпечаване трудовата
заетост на лице с увреждания, когато субсидията е вече изцяло усвоена. Това
нарушение съставлява вреда, еквивалентна на уговорената с процесната клауза
неустойка. Връщането на получената субсидия има както наказателна, така и
обезщетителна функция. Поради това съдът намира, че не е налице основание за
намаляване на неустойката поради прекомерност.
На следващо място, нито едно от
наведените от ответника възражения и съответни фактически твърдения за
причините, довели до неизпълнение на договора, не може да обоснове екскулпирането
му от отговорност. При полагане на грижата на добрия търговец при подготовката
на проекта и при реализацията му на етап усвояване на средствата, ответникът е
следвало да предвиди, че закупуването на употребявано и остаряло оборудване в
лошо техническо състояние, установимо при преглед, крие рискове от повреди,
които не се покриват от гаранции, както и от по-голям разход на електроенергия.
Ответникът не се освобождава от отговорност и при лошият му избор на помощник
при изпълнение на работата или по договор за наем.
При тези съображения съдът
намира, че предизвестието от 15.07.2013г. от ищеца до ответника представлява
изявление за разваляне
на договора в
10-дневен срок. Такава възможност за разваляне
е предвидена в чл. 27,
б. „б”
от договора в полза на ищеца. Въпреки, че посочената
разпоредба говори за прекратяване на договора, уредените в нея хипотези са
свързани с неизпълнение на задължения на едната страна, поради което това
всъщност са уговорки за разваляне поради неизпълнение.
В предизвестието е посочено, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 3 б „б” от
договора, което основание се установява по делото. С изтичане на 10-днвения
срок на предвизвестието настъпва ефектът на изявлението за разваляне на
договора. От представената електронна кореспонденция между страните се установява, че на
22.08.2013г. ответникът е получил предизвестието. Следователно, договорът е
валидно развален, считано от 01.09.2013г.
След като договорът е развален на едно от
основанията, посочени в чл. 27,
б. „а” и „б” от същия, основателен се явява искът
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойката, уговорена в същия текст в случай на разваляне.
По делото не се
спори, че ответникът е усвоил субсидия в
размер на 14 636,66 лв. и според уговорката в чл. 27 от договора това представлява и
размерът на дължимата се по договора неустойка, поради което искът следва да бъде уважен в
цялост.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Видно от чл. 27 от договора в полза на Агенция за хората с
увреждания възниква вземане за законна лихва за забава върху изплатените по
договора средства.
Ищецът е формулирал искане за
присъждане на обезщетение за забава за периода от 10.08.2011г. до 21.12.2013г.
Исковата молба е депозирана в
съда на 21.10.2013г., поради което искът за обезщетение за забава за периода от
тази дата до 21.12.2013г. е недопустим. Това е така, защото спорното право се
индивидуализира по основание и петитум с исковата молба, а преценката за
неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания,
като се вземат предвид настъпилите след предявяване на иска факти, ако са от
значение за спорното право. Нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК визира само
юридически факти, които са от значение за заявеното в исковата молба право, но
не и новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяването на нов
иск, каквито са вредите, настъпили за период след подаване на исковата молба.
При тези съображения производството по иска за обезщетение за забава за периода
след завеждането на исковата молба следва да бъде прекратено.
Съдът приема, че ответникът дължи
лихва от момента, в който вземането за неустойка е възникнало и е определено е
по размер. В случая това е моментът на развалянето на договора, което е
настъпило на 01.09.2013г. Следователно лихва за забава следва да се дължи
единствено за
периода от 02.09.2013г. до 21.10.2013г. и до сумата от 203,69 лв., определена на основание чл. 162 ГПК. За периода от 10.08.2011г. до 01.09.2013г.
и за разликата до пълния предявен размер от 3 263,43 лв. искът за обезщетение за забава е
неоснователен.
По разноските
Съобразно изхода от делото
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в
размер на 884,61 лв. за държавна такса и юрисконсултко възнаграждение съобразно
уважената част исковете.
Ищецът следва да заплати на
ответника разноски за настоящото производство в размер на 205,12 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД Андриана Бранимирова Найденова,
действаща като ЕТ „Д’Анднриа – Адриана Найденова” с ЕИК ********* да заплати на
Агенция за хората с увреждания с Булстат Ю ********* с адрес гр. София, ул.
„Софроний Врачански” №104-106 сумата от 14 636,66лв. /четиринадесет хиляди
шестстотин тридесет и шест ледва и шестдесет и шест ст./, представляваща изплатена
субсидия по договор №9-СС8/1 от 24.06.2011г. за финансиране на проект с
наименование „Производство на закуски от квалифицирано лице с увреждания”,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2013г. до погасяването.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Агенция за хората с увреждания с Булстат Ю
********* с адрес гр. София, ул. „Софроний Врачански” №104-106 против Андриана
Бранимирова Найденова, действаща като ЕТ „Д’Анднриа – Адриана Найденова” с ЕИК
********* иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за периода от 21.10.2013г. до 21.12.2013г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД Андриана Бранимирова
Найденова, действаща като ЕТ „Д’Анднриа – Адриана Найденова” с ЕИК ********* да
заплати на Агенция за хората с увреждания с Булстат Ю ********* с адрес гр.
София, ул. „Софроний Врачански” №104-106 сумата от 203,69 лв., представляваща
обезщетение за забава върху изплатените средства по по договор №9-СС8/1 от
24.06.2011г. за финансиране на проект с наименование „Производство на закуски
от квалифицирано лице с увреждания” за периода от 02.09.2013г. до 21.10.2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3 263,43
лв. и за периода от 10.08.2011г. до 01.09.2013г.
ОСЪЖДА Андриана Бранимирова Найденова, действаща като ЕТ „Д’Анднриа – Адриана
Найденова” с ЕИК ********* да заплати на Агенция за хората с увреждания с
Булстат Ю ********* с адрес гр. София, ул. „Софроний Врачански” №104-106, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 884,61лв.
за разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания с Булстат Ю ********* с адрес гр.
София, ул. „Софроний Врачански” №104-106 да заплати на Андриана Бранимирова
Найденова, действаща като ЕТ „Д’Анднриа – Адриана Найденова” с ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 205,12 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
В прекратителната му част решението има характера на определение, което
подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачански окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: