№ 25
гр. С., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Д. ЕМ. АЛ. от гр.С., ул.”А.К.” №4, ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно
постановление № 20-1204-002973 от 15.01.2021г., издадено от началник група към ОДМВР
София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП .
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
изтъкват се доводи за процесуални нарушения, на първо място, че не е спазен срокът за
издаване на НП, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗАНН; посочва че неправилно е е
посочено мястото където е извършено нарушението, като навежда доводи за липса на
описания в НП път; посочва че е налице разминаване и в часа на извършване на твърдяното
нарушение, като веднъж е посочен час 19,30ч., а втори път 30,31ч. На последно място
твърди, че процесното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановк, а именно
преминало МПС, което съборило няколко преграждащи знака/бализа, което довело до
невъзможност на жалбодателя да спре, въпреки избора на скорост, съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост.
Жалбоподателя В., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява
се от адв. Г., който поддържа жалбата, депозира писмени бележки и претендира разноски .
Въззиваемата страна – ОД на МВР София, сектор "Пътна полиция" не изпраща
1
представител, представя АНП преписка, депозира писмено становище , с което моли
проценото НП да бъде потвърдено .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 31.10.2020г., св.И.Г. и Н.С., полицейски служители са наработа като АП за
времето от 19,30ч. до 07,30ч. на следващия ден. Около 20,00 часа, били изпратени на от
ОДЦ-ОДМВР София на възникнало ПТП на главен път I-8, в района на 29 км., с посока
гр.София. Пристигайки на място, установили л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ **, управляван
от жалбодателя, като автомобилът бил преместен на разклона за с.Петърч, за което водачът
обяснил, че било с цел да не пречи на движението. Установили, че автомобилът е
самокатстрофирал, като поради стеснение на участъка от пътя поради ремонт се е ударил в
пета от бализа. Установили на място наличието на материални щети – предна решетка,
картер. На място жалбодателят заявил, че ПТП е предизвикано от друго, насрещно движещо
се МПС, но не могъл да го опише, а свидетелите на място не констатирали следи от друг
участник в ПТП. Жалбодателят на място е попълнил саморъчно декларация във връзка с
настъпилото ПТП, в която е отразил час на настъпването му – 19,30ч.
Съставен е акт за установеното нарушение № 283362/31.10.2020г. на жалбоподателя Д.А.
от свидетеля, Н.С., в присъствието на свидетеля И.Г., подписан от жалбоподателя, без
отбелязани възражения. В законоустановеният срок, жалбодателят е депозирал писмени
възражения, които по същество са преповторени в депозираната до съда жалба. Въз основа
на така съставения акт за установяване на административно нарушение, депозираното
възражение срещу него от жалбодателя и извършена от АНО проверка, оформена в няколко
докладни записки било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20-
1204-002973 от 15.01.2021г., издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП
ОДМВР София, с което на жалбодателя е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП .
В съдебно заседание, св. Н.С. и свидетеля И.Г., поддържат изложеното в съставеният
АУАН, като заявява, че следи от друго МПС на място на са били установени.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите Н.С. и И.Г., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
2
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с №
283362/31.10.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Наведеното от страна на жалбодателя нарушение, свързано с означаване на пътя, на
който е констатирано нарушението съдът намира за такова което не е довело до
ограничаване правото му на защита. Мястото е индивидуализирано недвусмислено и в
достатъчна степен. В съставеният АУАН е фиксиран и часът, в който нарушението е
установено – 20,31ч.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 20-1204-002973 от 15.01.2021г., издадено от началник група
към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, намира същото за издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Както е посочено по-горе, НП е последваща дейност и се
издава въз основа събраните в хода на производството доказателства. Ето защо, във същото
е конкретизирано, че нарушението е извършено в 19,30ч., така както самият жалбодател е
декларирал. А по отношение посочване в същото, че АУАН е съставен в 30,31 часа, то
очевидно се касае за очевидна техническа грешка, която не касае законосъобразността на
НП.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно нарушение
фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно
наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от
НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая
3
обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от наказаното
лице, но се потвърдиха в съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи
по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, Н.С. и И.Г., че с действията
си жалбоподателя А. е самокатастрофирал, като не е съобразил скоростта си на движение с
течащия ремонт и стеснения участък от пътя, поради което се удря в пета от бализа.
Потвърдиха, че актът е съставен в тяхно присъствие и присъствие на нарушителя.
Показанията на свидетелите не опровергават констатациите на контролния орган, а са в
подкрепа на фактите, изложени в акта за нарушение.
С процесното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказание на
основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от същия
нормативен акт. Санкционната норма предвижда който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, да се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
Съответно нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По отношение на скоростта на движение на автомобила, съдът намира, за нужно да
отбележи следното: След като е допуснал причиняване
на самостоятелно ПТП, жалбоподателя се е движил с несъобразена скорост. Той не е успял
да спре, при възникналата на пътя опасност / течащия ремонт и стеснения участък от пътя
и от това е настъпил удара в пета от бализа.
Всяка скорост, която не позволява на водача да намали и да спре МПС и по този
начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно
произшествие с несъобразена скорост. ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
Съдебната практика приема, че при възникнала на пътя опасност за движението,
водачът на МПС има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да може
при възникване на опасността да намали скоростта или да спре.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за
това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания НП е законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
4
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-1204-002973 от 15.01.2021г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София , с което на Д. ЕМ.
АЛ. от гр.С., ул.”А.К.” №4, ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5