№ 129
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. А. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ищецът твърди, че „Юробанк България“ АД като праводател на ответника по
договор за цесия, се снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист от 24.01.2011 г., издаден за
вземания по договор за кредитна карта, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение,
за принудително събиране вземанията по който с молба от 07.04.2011 г. е образувало изп.д.
№ 302/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.. На 11.03.2016 г. ответникът бил конституиран като
взискател в изпълнителното производство, легитимирайки се по силата на договор за цесия.
Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
погасителната давност за вземанията е изтекла преди депозиране на исковата молба. Твърди
се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя и
правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не съществува изискуемо вземане спрямо М.
А. С. за следните суми: 1376,36 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта
Euroline от 03.12.2003 г., сумата 218,57 лева – договорна лихва за периода от 03.12.2003 г. до
21.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата 1376,36 лв., считано от 24.01.2011
г. до окончателното изплащане, както и сумата 31,90 лева – държавна такса и 120,00 лева
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.01.2011 г. въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 311/2011 г. по описа на РС
Перник, и е образувано изпълнително дело № 302/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д..
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, признава изцяло предявениия отрицателен установителен иск и моли да не се
присъждат разноски в полза на ищеца.
В о.з. ищецът е направил изрично искане да бъде постановено решение, съобразно
1
направеното признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 311/2011 г.
по описа на ЧСИ С. Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита.
Между страните не е спорно, а от представените писмени доказателства се
установява наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело с предмет
процесните вземания, което свидетелства за правния интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като
се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа
на депозираното по делото становище от ответника. В него той е признал както иска по
смисъла на чл. 237 ГПК, така и всички правно релевантни за спора факти, посочвайки, че са
се осъществили така, както е изложено в исковата молба.
Не са налице отрицателните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3
от ГПК, доколкото признанието в процесния случай не касае право, което да противоречи на
закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се
разпореждат с признатото право. Признанието на иска е осъществено от упълномощен от
ответника юрисконсулт, изрично упълномощен за соченото процесуално действие и е в
обема на учредената му от ответника представителна власт – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК.
Основавайки се на признанието на иска по смисъла на чл. 237, ал 2 ГПК и искането
на ищеца за постановяване на решение по този ред, съдът счита, че следва да го уважи
отрицателните установителни искове, без да излага мотиви относно тяхната основателност.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не дължи разноски, тъй като е
признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено както по
давност, и след изтичане на давността (изтичаща на 18.07.2022 г.) не е предприемал никакви
действия по принудително изпълнение. В този смисъл и Определение № 365/23.09.2022 по
дело №3019/2022 г. на ВКС, 3-то г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. С., ЕГН ********** с
адрес гр. П., ул. ****** – чрез адв. Н. Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер на „Юробанк България“ АД не съществува
2
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо М. А. С. за сумата в размер
на 1376,36 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 03.12.2003
г., сумата 218,57 лева – договорна лихва за периода от 03.12.2003 г. до 21.12.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата 1376,36 лв., считано от 24.01.2011 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 31,90 лева – държавна такса и 120,00 лева адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.01.2011 г. въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 311/2011 г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № 302/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д., поради погасяването
им по давност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3