ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1571
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501137 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,гр.София,ЕИК-********* против
разпореждане,инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
2448/01.04.22г.,постановено по ч.гр.д. № 4561/22г.на ПдРС,19-ти гр.с.,с което
отхвърлено заявлението на дружеството – жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане
по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Х. Л.,ЕГН-********** за заплащане на
суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит
№ 30035790576/20.03.19г.
Жалбоподателят твърди,че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно,като оспорва формирания от районният съд извод за
неравноправност на клаузите на договора,от който произтичат
претендираните вземания.От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред ПдРС е образувано по заявление с вх. №
25264/30.03.22г.от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу П. Х.
1
Л.,ЕГН-********** за суми, дължими по сключен между страните договор за
потребителски кредит № 30035790576/20.03.19г.
С обжалваното разпореждане ПдРС е отхвърлил частично заявлението
като е приел,че сумите се претендират въз основа на клаузи в потребителски
договор,които са неравноправни,а наличието на евентуална неравноправна
клауза сочи дължимост само на главницата.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на
ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Настоящата инстанция приема,че е налице обоснована вероятност
спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи,поради следните
съображения:
1. Относно претендираното договорно възнаграждение: В договора за
потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 38,30%, а
ГПР е 45,07%, като не е посочена методиката на определяне на ГПР.
Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането
му да остане неудовлетворено,както и с оглед на обстоятелството,че в
настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл,
не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран
годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие
с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл.
143,ал.1 от ЗЗП,според която всяка клауза,уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя,съществува вероятност уговорката за дължимата по договора
възнаградителна лихва да е неравноправна.
2. Относно сумата,претендирана като възнаграждения за закупена
допълнителна услуга: Сумата се претендира като дължимо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.От характера на посочените в договора
"допълнителни услуги",за които е предвидено възнаграждение (приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и
смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства),следва,че същите се отнасят
за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на
чл.10а,ал.2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.
При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна
клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата (т.нар.скрита възнаградителна лихва),уговорена в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
3. Досежно претенциите за заплащане на лихва за забава: Както бе
посочено по-горе,ГПР по кредита е посочен като 45,07%.Не са
конкретизирани неговите съставни части според изискванията на чл.19 от
2
ЗПК във връзка с Приложение № 1 към ПЗР от закона,която липса също сочи
към наличие на неравноправна клауза.Ето защо правилен е извода на
районният съд,че искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за суми,различни от главницата,включително
мораторна лихва, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Атакуваното определение,като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 2448/01.04.22г.,постановено по ч.гр.д. №
4561/22г. на ПдРС,19-ти гр.с.,с което отхвърлено заявлението на дружеството
– жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК срещу длъжника
П. Х. Л.,ЕГН-********** за заплащане на суми, дължими по сключен между
страните договор за потребителски кредит № 30035790576/20.03.19г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3