№ 378
гр. Шумен, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200749 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23-0000148/02.03.2021г. на Директора на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП на С. В. С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление, считайки същото за незаконосъобразно поради неправилно
отразена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита. Излага доводи, че иницирането на издаването на заверено копие на лиценз на
Общността, не е задължение на водача и неиздаването не следва да му се вменява във вина.
Сочи, че в качеството му на водач му е било предоставено от превозвача валидно заверено
копие на лиценза, което представил при проверката. Намира, че не е определен правилно
отговорния субект, тъй като отговорността е следвало да бъде понесена от превозвача, който
не е снабдил водача със заверено копие за съответното МПС. Излага доводи за липса на
субективна страна на нарушението, доколкото в качеството си водач нито е могъл, нито е
бил длъжен да знае, че извършва административно нарушение, поради това че са му били
връчени необходимите документи, изискуеми за надлежно извършване на превоза, в това
число и валидно заверено копие на лиценза, в което не се вписва регистрационен номер на
МПС. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, явява се
процесуален представител – адв.Т.Я. от ШАК. В хода по същество процесуалният
представител на жалбоподателя в моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като
излага доводите си за това. Депозирани са и писмени бележки, в които се доразвиват
изложените в жалбата и в хода по същество доводи.
За административно – наказващият орган, редовно призован представител не се
явява. В придружителното писмо е изразено становище по изложените в жалбата доводи.
Моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима. Съдът намира, че в конкретният случай не е приложима
1
разпоредбата на чл.79б ал.2 от ЗАНН, тъй като същата е била приета и е влязла в сила след
издаване на НП и заплащане на наложената глоба. От друга страна глобата не е била
заплатена от сакционираното лице, а от превозвача „Л. такси“ ООД, гр.Шумен и то с оглед
издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На превозвача „Л. такси“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен на 21.01.2012г. е издаден
лиценз на Общността за международен автомобилен транспорт на товари №1046 с
валидност 20.01.2017г. Считано от 06.02.2017г. срокът на валидност бил продължен до
05.02.2027г. На превозвача били издадени 40 заверени копия на лиценза за 40 броя МПС,
които фигурирали в списъка към лиценза. Считано от 25.02.2021г. въз основа на подадено
заявление за увеличаване броя на заверените копия, МПС с рег. №Н1275 КА било
вписано в списъка към лиценза и издаден 1 брой заверено копие.
На 23.02.2021г. св.Т. С. Т. – ст. инспектор в РД „АА“ – Варна, заедно със свой колега
– С.Х.С., извършвали пътен контрол на територията на Област Шумен. Били позиционирани
на републикански път II – 73 км.11, на около 1 км. след с.Ивански, в посока гр.Шумен.
Около 11.30 часа за проверка бил спрян товарен автомобил марка „Скания” с рег.№Н 1275
КА, кат.№3, с прикачено полуремарке с рег.№ Н 0340 ЕК, кат.О4, управляван от
жалбоподателя, извършващ обществен превоз на товари по маршрут Смядово – Шумен.
Към момента на проверката автомобилът бил без товар, тъй като бил разтоварен в
гр.Смядово. При проверката водачът представил заверено копие №********* към Лиценз
№1046/06.02.2017г. за международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО,
издаден на превозвача „Л. такси“ ООД. При направена справка в информационна система
„Лицензи“ на ИААА било констатирано,че представеното от водача заверено копие
№********* било издадено за друго МПС. Към момента на проверката товарния автомобил
марка „Скания” с рег.№Н 1275 КА не бил вписан в списъка към Лиценза и за него нямало
издадено заверено копие.За направените констатации, водачът – жалб. С. С. уведомил по
телефона св.К. В. – управител на „Л. такси“ ООД, който пристигнал на мястото на
проверката и лично се убедил, че МПС, с което бил извършван превоза няма издадено
заверено копие.
Св.Т. С. Т. съставил срещу водача – жабл. С. АУАН № 289320/23.02.2021г. за
нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП за това, че извършва обществен превоз на товари с
МПС, за което няма издадено заверено копие към Лиценз №1046/06.02.2017г. за
международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, издаден на превозвача
„Л. такси“ ООД. При предявяване на акта жалбоподателят отразил, че няма възражения. Не
се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на подадено заявление от превозвача „Л. такси“ ООД за увеличаване
броя на заверените копия, считано от 25.02.2021г. МПС с рег. №Н1275 КА било вписано
в списъка към лиценза и издаден 1 брой заверено копие.
Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП
на С. В. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка не е спорна по делото. Тя не е оспорена и в
жалбата срещу наказателното постановление. Подкрепя се от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
2
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Разпоредбата чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП предвижда санкция за водач на МПС, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвП и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
В конкретният случай, жалбоподателят не е санкциониран, че не е представил в
момента на проверката издадено заверено копие на лиценза на Общността, което се явява
нарушение на чл.93 ал.2 от ЗАвП, поради което съдът намира за неоснователни изложените
доводи за липса на обективна страна на нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, поради
обстоятелството, че С. е носил и представил такова копие, но същото е било за друго МПС, а
не за това, с което извършвал превоза. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя С. В. С. е ангажирана на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП в качеството му на
водач на МПС за това, че извършва обществен превоз на товари с МПС, за което няма
издадено заверено копие към Лиценз №1046/06.02.2017г. за международен автомобилен
превоз на товари на територията на ЕО, издаден на превозвача „Л. такси“ ООД.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на
превозвача „Л. такси“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен на 21.01.2012г. е издаден лиценз на
Общността за международен автомобилен транспорт на товари №1046 с до 05.02.2027г. и
40 заверени копия на лиценза за 40 броя МПС, включени в списъка към лиценза, както и,
че МПС с рег. №Н1275 КА било вписано в списъка към лиценза считано от 25.02.2021г. и
въз основа на подадено заявление за увеличаване броя на заверените копия е било
издадено заверено копие за него.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за
безспорно установено, че на 23.02.2021г. жалбоподателя е извършил обществен превоз на
товари с МПС, за което няма издадено заверено копие към Лиценз №1046/06.02.2017г. за
международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, поради което намира,
че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.93
ал.1 т.1 от ЗАП.
От друга страна съдът намира изложените от жалбоподателя доводи за липса на
субективна страна предвид конкретната ситуация, вида на документа, който не е бил
издаден за МПС и качеството на санкционираното лице.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАвП, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите
по ЗАвП по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация. За всяко
моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него
длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.
Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има
издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на
лиценз на Общността, съобразно чл.7а ал.1 от ЗАвП.
Съгласно чл.9 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари МПС, с които превозвачът извършва дейността, се вписват в регистъра
по чл.6 ал.1 от ЗАвП, част от който е списък на превозните средства, въз основа на
заявлението при издаване на лиценз на Общността или заявление за увеличаване на броя на
заверените копия на лиценза на Общността или заявление при замяна на едно превозно
средство с друго, без да се променя броят на копията на лиценза на Общността. Броят на
заверените копия на лиценза на Общността съответства на броя на МПС с българска
регистрация, които са на разположение на превозвача и на броя на превозните средства,
3
вписани в регистъра по чл.6 ал.1 от ЗАвП към лиценза на превозвача. Заверените копия на
лиценза се издават по образец (приложение № 11 или 11а от Наредба №11) и се съхраняват
в превозното средство. Копието на лиценза не съдържа, каквато и да е индивидуализация на
МПС, за което е издадено, поради което при замяна на едно МПС с друго не се променя
общия брой на МПС, съответно не се променя и общият брой на издадените копия, поради
което не се издава ново копие на лиценза, а само новото МПС се включва в списъка на
мястото на старото.
От всичко изложено по – горе по безспорен начин се установява, че задължение на
превозвача е да се снабди със заверени копия на лиценза за всички МПС, с които извършва
дейността.
В конкретната ситуация жалбоподателя има качеството на водач на МПС, в което
качество е и санкциониран. Безспорно се установява, че когато е бил спрян за проверка е
разполагал с копие на лиценза издаден на превозвача „Л. такси“ ООД и го е представил на
контролните органи. Доколкото в него не е индивидуализирано МПС, за което е издаден,
единственият начин контролните органи да преценят дали представеното копие касае
процесното МПС е извършване на проверка във водения в ИААА регистър по чл.6 ал.1 от
ЗАвП. При извършената справка установили, че представеното копие не касае
проверяваното МПС, тъй като същото не било включено в списъка на превозните средства
към лиценза на превозвача.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.
При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл
да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще
настъпи.За да се приеме, че е извършено нарушението е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил, с който е извършвал превоза не е
включен в спикъка към лиценза и за него няма издадено заверено копие. В производството
не се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила
жалбоподателят е знаел това обстоятелство. Предвид факта, че в копието не са налични
индивидуализиращи данни на МПС за което е издадено, обстоятелството, че лиценза се
издава на превозвача и негово е задължението да се снабди със заверени копия на лиценза
за всички МПС, с които извършва дейността, поради което превозвачът е наясно за кои МПС
има издадени копия, водачът на МПС, с което се извършва превоза няма как да узнае, че
предоставеното му от превозвача копие на лиценза не е издадено за конкретното МПС и да
се въздържат от действия нарушаващи разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, ако не е
уведомен. Също така липсва възможност да се получи информация от общодостъпен
източник като например официална интернет страница с достъп до подобна информация
или друго средство. Към момента на проверката жалбоподателят се явява единствено водач
на МПС. Липсват доказателства превозвачът, чийто служител е жалбоподателят, да го е
уведомил, че МПС няма издадено копие. Не се доказва това обстоятелство да е било
известно на жалбоподателя, което изключва извършване на нарушението при форма на вина
умисъл. Действително за административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е
да са извършени по непредпазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като
възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а
конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. От показанията
на свидетелите К. В. и З. В. се установява, че св. З. В. е лицето в дружеството – превозвач
«Л. такси» ООД, на което е било възложено да проверява и комплектова съответните
документи преди да бъдат предадени на водача за извършване на превоза. В конкретната
ситуация жалбоподателя, предвид изложените по – горе съображения, настоящият съдебен
състав намира, че жалбоподателят не е могъл да предвиди неправомерния резултат,
доколкото е получил заверено копие от превозвача и обективно не е могъл да разбере, че
предоставеното му копие не е издадено за управлявания от него товарен автомобил, поради
което вмененото нарушение не е извършено от жалбоподателя виновно по смисъла на чл.6
ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него
нарушение. Фактът, че в копието не се вписват данни за МПС е попречил на нарушителя да
4
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие и да предвиди или да
допусне настъпването на тези последици. Незнанието на фактическите обстоятелства
принадлежащи към състава на вмененото нарушение изключват умисъла относно това
нарушение, както и непредпазливостта, когато самото незнание не се дължи на
непредпазливост – арг. от чл.14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата
изключващи отговорността. Съдът намира, че не може да се приеме по беспорен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението и при форма на вина – непредпазливост
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното
производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в
това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на
административнонаказващия орган, а не се презюмира.
Предвид изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева, поради което размерът
на минималното възнаграждение е бил 370 лева към момента на договарянето и
заплащането. В конкретният случай първоначално е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение на адв. И.Г. от ШАК в размер на 407 лева. Впоследствие
жалбоподателят се е отказал от защитата на адв. И.Г. и е упълномощил адв. Т.Я. от ШАК
като е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. В
цялото производство жалбоподателят заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на
857 лева, което съдът намира, че е прекомерно по смисъла на чл.63 ал.2 от ЗАНН и молбата
за намаляването му е основателна. Преценката за прекомерност се прави във всеки
конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
настоящия случай обемът на осъществената от процесуалният представител на
жалбоподателя защита се изразява в изготвяне и депозиране на жалба срещу НП,
процесуално представителство в две открити съдебно заседания пред Районен съд гр.Варна
и три открити съдебни заседания пред Районен съд гр.Шумен. От друга страна съдът
намира, че конкретният казус не се отличава с фактическа и правна сложност. Предвид
обема на извършената от процесуалния представител работа претендираното адвокатско
възнаграждение в общ размер на 857 лева е прекомерно, поради което следва да бъде
намалено до 450 лева.Направените от жалбоподателя разноски в посочения размер от 857
лева се дължи най – вече на обстоятелството, че в хода на производството се е отказал от
първоначално упълномощения адвокат и го е заменил с друг.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000148/02.03.2021г. на Директора на
Регионална дирекция “ Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП на С. В. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София ДА
ЗАПЛАТИ на С. В. С. с ЕГН ********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6