РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Нова Загора, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100597 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г. от САК против П. М. Г., с ЕГН **********, с
адрес ********* за установяване на вземане, включващо - главница от 65.93 лв.,
представляваща стойността на потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен между П. М. Г. и „БТК“ ЕАД.
В исковата си молба ищецът, твърди че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу П. М. Г. с
ЕГН ********** било образувано ч.гр.д.№ 1253/2021 г., по описа на PC - Нова Загора. В
рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок било постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът заявява, че в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422
от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в настоящото производство.
В исковата си молба ищецът заявява, че доколкото съдът е издал заповед за
изпълнение за незаплатени далекосъобщителни услуги и за мораторна лихва за забава в
размер на 15.55 лв., която не представлявала интерес за дружеството - ищец, поради което
прави изричен отказ от същата и поддържа установителен иск само в частта относно
незаплатените услуги в размер на 65.93 лв.
Сочи се, че ищцовото дружество предявявало исковата си претенция срещу
ответника въз основа на Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., с
което вземането било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а то от своя
страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: ********* на дата 10.03.2020 г.,
посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
В исковата молба се твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* е встъпил в правата
си на кредитор, въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор бил придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
1
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Разяснява се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № 17197010001.
Визира се чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно който „29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Твърди се също, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД с ЕИК ********* и П. М. Г. с ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17197010001 от дата 30.01.2019 г., с който
абонатът добавил за ползване мобилен номер ****** по избран тарифен план VIVACOM i-
Traffic XXL, с месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 17197010001 от дата 30.01.2019 г. между ответника П. М. Г.
с ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК *********,
били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: №
********** от 08.05.2019 г., ********** от 09.06.2019 г., ********** от 08.07.2019 г. за
периода от 08.04.2019 г. до 07.07.2019 г., от които:
За отчетен период на потребление от 08.04.2019 г. до 07.05.2019 г., операторът
начислил за незаплатена услуга сума в размер на 64.99 лв. с ДДС, от които имал правен
интерес да претендира само цедирания им незаплатен остатък от 53.04 лв. с ДДС,
обективирани във фактура ********** от 08.05.2019 г., от които:
- VIVACOM i-Traffic XXL 33.32 лв. без ДДС;
Отстъпка „50 % Месечен абонамент“ -16.66 лв. без ДДС;
Пакет 10 000 MB 12.50 лв. без ДДС
Пакет 10 000 MB 12.50лв. без ДЦС
Пакет 10 000 MB 12.50 лв. без ДДС
ДДС ставка и сума 20 % 10.83 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.05.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период на потребление от 08.05.2019 до 07.06.2019 г., операторът
начислил за незаплатена услуга сума в размер на 11.86 лв. с ДДС, обективирани във фактура
********** от 09.06.2019 г., от които:
- Отстъпка „50 % Месечен абонамент“ 9.14 лв. без ДДС
- ДДС ставка и сума 20 % 1.82 лв.
- Лихва за забавено плащане 0.90 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.06.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период на потребление от 08.06.2019 до 07.07.2019 г., операторът
начислил Лихва за забавено плащане 1.03 лв, обективирани във фактура ********** от
08.07.2019 г., платими в срок до 25.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че Абонатът бил потребил и не заплатил мобилни услуги
на обща стойност, от която дружеството ищец имало правен интерес да претендира само
цедираната му незаплатена услуга в размер на 65.93 лв., фактурирани за последователни
отчетни месеца - за месец 05/2019 г., 06/2019 г. и за месец 07/2019 г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
2
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги на стойност 65.93 лв. обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с
чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да било задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издадал по клиентски номер № 17197010001 крайна фактура № ********** от 08.07.2019
г., платима в срок до 23.07.2019 г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, която не била предмет на иска, фактурирана била цената, дължима се за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 65.93 лв. - предмет на
иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 30.07.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, тъй като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента VIVACOM i-Traffic XXL за мобилен номер ****** до
30.01.2021 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 30.01.2019 г.
Главницата била формирана като за периода от месец 05/2019 г. до месец 07/2019 г.
ответникът не бил платил месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе
услуги. Претенцията на заявителя 65.93 лв. била формирана от месечните абонаменти,
съгласно посочените по-горе и представени със заявлението договори - всичките на
основание тях. Главницата била формирана по този начин и в нея не била включена
неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.
В исковата молба се твърди, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Излага се още, че съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец (или периоди).”.
Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или
в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.“.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно
и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която
не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
3
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“.
В исковата молба се твърди, че в конкретният случай ответникът П. М. Г. с ЕГН
********** бил подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал мобилен номер
******, не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и не я бил заплатил в срок.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за
което ответникът следвало да понесе отговорността си.
В исковата си молба от правна страна изразява следното становище:
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това, че
предвиждали клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият
договор имал за свое нормативно основание чл.9, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, който допускал сключването на неуредени в закона видове договори.
Функцията на рамковия договор била да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат
използвани за определен набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в
него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати
инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде
сключена. Рамковият договор задължавал страните с договорените в него условия всеки път,
когато те решат да сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор
страните имали за цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки
неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези
условия. С рамковия договор страните постигали съгласие относно съдържанието или част
от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставяли свобода на преценката относно това
дали и кога точно да сключат конкретни договори. Практиката показвала, че най-често, в
рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се
оставяли за доуточняване при всеки конкретен случай.
В исковата молба се твърди, че нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД относно
предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това
обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване
единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да
уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия, ведно с техните анекс и приложения. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица
на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите
не били конкретизирани. Не случайно страните били избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТА Т, адрес на длъжника,
с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.”.
В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. В исковата
молба се сочи, че представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2,
ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, ищецът заявява, че с настоящата искова молба
представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало,
4
че по силата на Уведомление от 24.02.2020 г. по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД е собственик на вземането спрямо П. М. Г. с
ЕГН **********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, посредством Анекс от 10.03.2020 г.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед изложеното, с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия
от 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020 г. „С.Г.Груп” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е
собственик на вземането спрямо П. М. Г. с ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии излага следното:
Съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020
г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имало качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания.
Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина - професор А.К.-
Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор К., които приемали, че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника била
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от
името на мобилния оператор за цесията по Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към
договор за цесия от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Чрез Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение М 78 от 09.07.2014г. по т.д.№
2352/2013г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно било, че
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но същото
било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл.99. ал.3 от ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г.Груп“ ООД продължавал да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В исковата молба се посочва, че към нея били приложени договорите за цесия,
уведомление към първата цесия и анекс от 10.03.2020 г. към цесия от 01.10.2019 г. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка
с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че П.
М. Г. с ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“
5
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и
да му позволят да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени. Що се касае до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена.
В исковата молба се твърди още, че длъжникът би могъл да противопоставя
възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че
е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати
и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в
доктрината.
В конкретния случай, длъжникът-ответник П. М. Г. с ЕГН ********** не бил
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл..410 от ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния
интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК.
В случай, че ответникът не бил подал отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение по
смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и
да присъди на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното в исковата молба и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от
ГПК, ищецът моли съда, да постановите Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника П. М. Г. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 65.93 лв., представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между
ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, както и да осъди ответника да му заплати направените разноски,
както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, 180.00 лв. - адвокатско
възнаграждение. Ищецът моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъди в негова полза - 25.00 лв., представляваща държавна
такса и 180.00 лв. - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 1253/2021, по описа на PC - Нова
Загора, съобр. т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
Ищецът прави доказателствено искане съда да приложи образувано по реда на чл.410
от ГПК ч.гр.д.№ 1253/2021, по описа на съда, срещу длъжника-ответник, като вземе предвид
представените по делото договор и фактури - доказателство по делото и с оглед
установяване спазването на срока по чл.415 от ГПК и представения в същото лист за
начислени мораторни лихви за забава.
Прави следното особено искане:
Моли, посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл.80 от ГПК за
исковото дело:
- Държавна такса в размер на 25.00 лв.
- Адв.възнаграждение в размер на 180.00 лв.
Моли, посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл.80 от ГПК за
заповедното дело:
- Държавна такса в размер на 25.00 лв.
- Адв.възнаграждение в размер на 180.00 лв.
С исковата си молба ищецът представя писмени доказателства по опис.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника не е представил писмен
отговор на исковата молба и не е изразил становище.
На последното по делото открито съдебно заседание по делото страните, редовно
призовани – не се явяват.
6
По делото е депозирана молба от адв.В.Г. от САК, в качеството й на пълномощник на
„Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК ********* с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД - ищец
по гр.д.№ 597/2022 г. по описа на РС - Нова Загора, с която заявява че не възразява да се
даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа изцяло изложеното в исковата молба
срещу ответника П. М. Г.. В случай че ответникът не се яви в първото по делото заседание,
моли съда да постанови по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК неприсъствено решение, с
което да признае за установено вземането по заповед за изпълнение. В случай, че е
направено признание на исковите претенции, прави искане по смисъла на чл.237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. По проекта за доклад заявява, че с
изтичането на срока за депозиране на отговор на исковата молба за ответника се
преклудират сроковете за редица процесуални действия: ответникът не е представил отговор
на исковата молба в предоставения му съгласно чл.131 от ГПК едномесечен срок, като счита
че от този пропуск на ответника се следват последиците посочени в чл.133 от ГПК, като за
същия е преклудирана възможността да оспори представените с исковата молба писмени
доказателства. Моли съда да приеме по делото като неоспорени такива, представените от
ищцовото дружество с исковата молба писмени доказателства.
Изразява становище по съществото на делото, като моли съда да постанови решение с
което да признае за установено по отношение на ответника П. М. Г., че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Угренова Естейт“ ЕООД в размер на 65.93 лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по делото, както и да присъди в полза на „Угренова Естейт“
ЕООД 180.00 лева - адв.възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружество - 25.00
лева държавна такса и 180.00 лева възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 1253/2021 г. по
описа на РС - Нова Загора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие от 14.04.2022 г.,
пълномощно,, договор за прехвърляне на вземания /цесия № ********** от 16.10.2018 г.,
пълномощно , договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., уведомление по
т.1.1.1. от Договор за цесия от 16.10.2018 г., Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
от 10.03.2020 г., уведомление за цесия на л.21 от делото, извлечение от приложение № 1 към
анекс от дата 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от Закона задълженията и договорите, месечна сметка
№ ********** от 08.05.2019г., месечна сметка № ********** от 09.06.2019 г., месечна
сметка № ********** от 08.07.2019 г., месечна сметка № ********** от 08.08.2019 г., общи
условия на договор между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството и ч.гр.д.№
1253/2021 г. по описа на РС - Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, а именно от Договор №
1719701030012019-46099104 от дата 30.01.2019 г., ответникът в настоящото производство П.
М. Г. с ЕГН ********** е бил абонат с клиентски № 17197010001 на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с търговското наименование Виваком, относно
далекосъобщителна услуга VIVACOM VIVACOM i-Traffic XXL, с месечна абонаментна
такса в размер на 39.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца с мобилен номер ******.
Представени са по делото и Общите условия на договора между мобилния оператор и
абонатите на услугите му, с който П. М. Г. се е съгласил, подписвайки процесния договор.
Съгласно разпоредбите на посочените Общи условия и по-точно чл.29 - периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата.
Чл.43, т.1 задължава абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а при неспазването му операторът имал право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, да ограничи предоставянето на услуги и да откаже
сключване на нов договор с него.
В чл.35 е разяснено също, че неполучаването на сметките за дължими суми, не
7
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
Видно от приложените фактури по делото ответникът П. М. Г. с ЕГН ********** е
подписал договор за далекосъобщителна услуга, същата му е предоставена от мобилния
оператор, докато ответника не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, за което му били издавани фактури, незаплатени от него в срок, като
с това си поведение е изпаднал в забава.
Ищцовото дружество е предявило претенцията си на основание договор за цесия,
встъпвайки в правата на кредитора. Цедентът се намирал в договорни отношения с
ответника, във връзка с горепосочения договор за предоставяне на услуги от 30.01.2019 г. В
тази връзка те са посочени в приложените по делото копия на фактури за съответните
периоди. Неизпълнението на задълженията от страна на ответника до настоящия момент
обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от адв.Г. претендира, да бъде
установено, че П. М. Г. с ЕГН ********** му дължи сума в размер 65.93 лв. – главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, а мораторната лихва не се
претендира от ищца, както и ответника да бъде осъден, да заплати разноските от настоящото
и заповедното производства.
Видно от приложените доказателства ищецът е предприел действия за събиране на
дължимата сума, описана по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение., като исканата заповед е издадена в
заповедното производство.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът прие представените с исковата молба доказателства.
От постъпилата по делото молба-становище от адв.В.Г. от САК, в качеството й на
адвокатски пълномощник на „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК ********* с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД - ищец по гр.д.№ 597/2022 г. по описа на РС - Нова Загора се
установява, че по силата наУведомление от 24.02.2020 г. към Договор за цесия от 16.10.2018
г. „БТК“ ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо
ответника П. М. Г., което впоследствие е включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК *********,
посредством Анекс от 10.03.2020 г.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми по Договор № 1122766624012017-39597108 от дата 24.01.2017 г. за далекосъобщителна
услуга VIVACOM Mobix 30, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и П. Д.Д., с ЕГН ********** и допълнителна услуга VIVACare с месечна абонаментна
такса 1.89 лв. от 26.01.2017 г. със срок на договора 24 месеца, вземанията по който са
прехвърлени на 16.10.2018 г. с Договор за цесия № ********** на „С.Г.Груп“ ООД, а
последното дружество ги е прехвърлило на ищеца в настоящото производство „ЮБЦ“
ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019г.
Със същата молба-становище е изменен петутума на иска, като се моли съда да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника П. М. Г., че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Угренова Естейт“ ЕООД в размер на
65.93 лв., представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Претендира и ответника да
заплати на ищеца направените разноски по делото, както и да присъди в полза на „Угренова
Естейт“ ЕООД 180.00 лева - адв.възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1253/2021г. по описа
на РС - Нова Загора.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че сключил с третото
лице-цедент договор за цесия, встъпвайки в правата му на кредитор. Третото лице - мобилен
8
оператор сключил през 2019 г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
ответника, които последния не му заплатил в срок. Впоследстие вземанията към ответника
са цедирани отново. Това принудило ищецът да подаде заявление по чл.410 от ГПК, а в
образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение № 751 от 25.11.2021
г., поради което и съгласно дадените му указания, ищецът в едномесечен срок е завел дело
за установяване на вземането си.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са сключени договори
между ответника и третото лице за предоставяне на мобилни услуги, както и договори за
цесия и анекс към втория от тях във връзка със спорното вземане.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му.
В тежест на ответника бе да установи изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но с нарочно
депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител – адв.В.Г. от САК изразява
становище да се извършат съдопроизводствените действия в тяхно отсъствие, като заявява
че поддържат исковата молба и прави искане ако са налице предпоставките на чл.238, ал.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът да постанови неприсъствено
решение.
Ответникът П. М. Г. - редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба,
не е изразил становище и не се е явил в открито съдебно заседание.
Съдът като взе предвид представените по делото писмени доказателства и предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира,
че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен лично неколкократно за
последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 от ГПК на страните са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се
явява вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 205.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 315/2011 г., I
Т.О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи
на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205.00 лева,
от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
9
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, в
КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР против П. М. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ********* и настоящ адрес: с ********, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1253/2021 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, В РАЗМЕР на 65.93 лв. /шестдесет и пет лева и деветдесет и
три стотинки/ - главница, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга VIVACOM i-Traffic XXL по Договор № 1719701030012019-46099104 от дата
30.01.2019 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и П. М. Г. с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. М. Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********* и настоящ адрес: с ********, ДА ЗАПЛАТИ на „Угренова
Естейт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, направените по делото разноски в размер на 205.00 лв. /двеста
и пет лева/.
ОСЪЖДА П. М. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* и настоящ
адрес: с ********, ДА ЗАПЛАТИ на „Угренова Естейт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, направените
разноски по ч.гр.д.№ 1253/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на 205.00
лв. /двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10