Р
Е Ш Е
Н И Е
№269
12.04.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Ивелина
Въжарска
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 278 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на У.М.О., с ЛНЧ **********,
гражданка на Т., със съдебен адрес ***, ДАБ, подадена лично за себе си и като
майка и законен представител на малолетните деца Л.Е.Х. с ЛНЧ *********** и Л.Е.Х.
с ЛНЧ **********, против Решение №2885/09.02.2023г. на заместник председателя
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което им е отказано
предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган
игнорирал факта, че причините търсещата закрила да напусне С. били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурност ѝ с оглед вътрешния конфликт.
Поради непрестанните сражения на кюрдските сили и турската армия, децата ѝ
не можело да ходят на училище. Неправилно било прието, че не били налице
предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание изпитван
основателен страх от преследване. Именно поради съществуващи страхове не можела
да се завърне в държавата си на пребиваване – С., и в страната си на произход –
Т.. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила
се изразявало в неизясняване на всички факти и доказателства, и в липсата на
преценка на твърдения от бежанската история. За достоверна била възприета посочена
информация от справката на ДАБ, но не и общоизвестната от други източници
относно ситуацията в С.. Неправилно и в противоречие с материалния закон било
прието, че Т. е трета сигурна държава за молителката. Не била събрана подробна
информация за състоянието на сигурността в тази страна, от която да можело се
направи извода, че там били гарантирани основните човешки права и че държавата била
в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при наличие на
решение за отказ за закрила. С оглед изложеното, жалбоподателката моли съда да
отмени оспореното решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител на оспорващата, който поддържа доводите за незаконосъобразност на
решението. Счита, че със същото, в нарушение на европейското законодателство,
се е стигнало до разделяне на семейството на У.М.О.,
което се състояло от съпруг, две жени и осем деца. Не било съобразено, че Т. не
се явява трета страна спрямо останалите членове на семейството. Също така не
било отчетено, че на другата жена и на децата ѝ, които се явявали братя и
сестри на децата на жалбоподателката, бил даден статут на бежанец в България.
В проведеното по делото заседание жалбоподателката
заявява пред съда, че напуснали С. заради войната и от глад. Не можела да се
върне в Т., защото там нямала близки. Имала нужда да живее на сигурно място, на
което децата ѝ да можело да учат. Моли да бъде осигурено бъдещето на
децата ѝ в България.
Ответникът – Заместник председател на ДАБ при МС, в
писмени бележки чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-7159/26.08.2022г. (л.95) по описа
на СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, У.О. М., Л. Х. А. и Л. Х. А., всички
от Т., са поискали закрила в Република България. С молба с вх.№3390/31.08.2022г.
на РПЦ – Харманли, У.О. М. с посочени имена У.М.О. потвърдила желанието за
предоставяне на закрила лично за себе си и като майка на децата Л. и Л.. Чужденците
са били регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-22659/31.08.2022г.
(л.94), в който майката посочила имена У. (собствено) О. (бащино) М. (фамилно),
гражданство – Т., етническа принадлежност – ***, родена на ***г. в Т., гр.Г.,
със същия постоянен адрес, образование – ***, ***, религия – ***, ***, без
документи за самоличност, деца: Л.Е.Х., родена на ***г., и Л.Е.Х., родена на ***г.
(пол – ***). В приложение към регистрационния лист са обективирани данни
относно родителите, братя и сестри на тунизийската гражданка и тяхното
местонахождение към момента, както и данни относно съпруга ѝ, за който е
записано, че се намира в България. Самоличността на търсещата закрила е била
установена чрез декларация с рег. №УП-2659/31.08.2022г. по чл.30, ал.1, т.3 от
ЗУБ (л.74), видно от която същата и децата ѝ, са индивидуализирани както
следва: майката с имената У.О.М., гражданин на Т., родена на ***г. в Т., гр.Г.,
***; децата – Л.Е.Х., 20.12.2018г., жена, Т. – И., С., и Л.Е.Х., 21.01.2022г., ***,
Т. – И., С..
С допълнително приложение към Регистрационен лист
рег.№УП-22659/31.08.2022г. (л.80), е била направена корекция в поредността на
изписване на имената на молителката, а именно: У. (собствено) М. (фамилия) О.
(бащино).
Видно от Решение за настаняване №3060/30.08.2022г. с
рег. №УП-22659/31.08.2022г. (л.79), молителката, заедно с малолетните ѝ
деца, е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС. На 31.08.2022г. към търсещата закрила е била отправена писмена
покана за провеждане на интервю на 23.09.2022г.
С Писмо с рег.№ УП-22659/07.09.2022г. (л.73), И. Д. директор
на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище
по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-20416/20.10.2022г.
(л.50), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето,
в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Видно от Констативен протокол от 23.09.2022г. (л.68), У.М.О.
не се е явила на тази дата за провеждане на интервю.
От Докладна записка вх.№3919/15.09.2022г. (л.69) става
ясно, че лицето било в неизвестност от 13.09.2022г.
На 21.09.2022г. Решение за настаняване
№3771/19.09.2022г. с рег. №УП-22659/21.09.2022г. (л.67) У.М.О. и децата
ѝ, отново са били настанени в РПЦ – Харманли, с оглед завръщането им в
Центъра на 19.09.2022г. (вж.65).
Във връзка с писмо рег. №УП-22659/07.09.2022г. на
директора на РПЦ – Харманли (л.71), на 12.09.2022г. са били издадени Заповед
№ЗД/Д-Х-Х-409/12.09.2022г. и Заповед №ЗД/Д-Х-Х-410/12.09.2022г. (л.63,64), с
които директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, на основание
чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във
връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, е определил Д. С. К. –
социален работник, да присъства при провеждането на интервюто с децата Л.Е.Х. и
Л.Е.Х..
На 27.10.2022г. било проведено интервю с У.М.О., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол от проведено интервю рег. №УП-22659/27.10.2022г. (л.58), с
което ѝ е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В
хода на интервюто търсещата закрила посочила, че потвърждава казаното от нея
при попълване на регистрационния лист. Заявила, че е родена в гр.Г. в Т. и била
гражданин на тази държава. Децата ѝ били родени в С., в гр.М.. Посочил,
че съпругът ѝ Х. И. Е., бил в България, „задържан в затвора“, не знаела
защо. С него имали религиозен брак, сключен на 15.03.2016г. в Турция. Запознала
се с него в края на 2015г. в Турция, където била на екскурзия. Споделила, че
имала брат в България – М. М.О., който не получил закрила и се върнал обратно в
Т.. Живяла в С., след войната пристигнала в Турция. От Т. до Турция пътувала с
паспорт, легално, но го изгубила в С., имала само негово копие. Изгубила и
личната си карта. Напуснала С. през юли 2022г., със съпруга и двете ѝ
деца, когато отишли нелегално в Турция. В България влязла в средата на август
2022г., със съпруга си, след което били задържани в гр.Х.. Посочила, че била
втората съпруга на мъжа си, първата му съпруга също пътувала с тях. От нея имал
6 деца. Първата съпруга се „предала“ по-рано, а тя останала с двете деца в
хотела в гр.Х. и била задържана от полицията и изпратена в център от затворен
тип. Разделили се тъй като разбрали, че нямало да ги регистрират заедно, поради
това че съпругите били две. Пристигнала в България след като тръгнала от Т. и
минала през Т., не пребивавала в държава от ЕС, съответно не подавала молба за
закрила в друга страна. Не била подавала документи и в Т., където отишла с
туристическа виза, а след това заминала със съпруга си за С.. Когато се върнали
живели в гр.И. и после в гр.О.. Там останали между 40-45 дни и тръгнали за
България. Напуснали С. заради войната, в следствие на която децата ѝ не
ходили на училище. Там живели в гр.М., който бил под контрола на кюрдските
сили, всички в едно домакинство – първата съпруга и тя. Имало сражения между
кюрдските сили и турската армия. Не била арестувана или осъждана в държавата си
по произход или в друга страна. Споделила, че в С. не е имала проблеми заради
етническата и религиозната си принадлежност, нямал проблеми и заради това, че
била от Т.. Не била член на политическа партия, не членувала във въоръжена
групировка, не била заплашвана и не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че
съпругът ѝ работил на различни работни места в С.. На въпроса дали ще се
завърне там, ако войната приключи, заявила, че всичко зависело от съпруга
ѝ. Той не желаел да отидат в Т., защото там положението било зле. Искала
да живеят в България.
Протоколът е подписан интервюираната, дл. лице на ДАБ,
преводач и определения за случая социален работник.
На 18.11.2022г. е било проведено интервю с лицето Х. И.
И. (записан в протокола от интервюто с жалбоподателката като Х. И. Е.),
отразено в Протокол, съставен в сектор „Арести“ към Регионална служба
„Изпълнение на наказанията“ – Хасково. В хода на беседата посочил, че има две
съпруги и осем деца, 6 от първата и две от втората. Една от съпругите му се
казвала У. А. от Т., а децата от нея – Л. и Л.. Запознали се по телефона, след
което тя пристигнала в С.. Всички живеели заедно в гр.М.. Напуснал С. в
началото на април 2022г. и отишли в Т., където останали около три месеца и
половина. В България влязъл нелегално с децата и съпругите си, с кола на
трафикант. Регистрирал се в РПЦ първо с едната съпруга, а след това с втората.
Напуснал С. заради бъдещето на децата си. Там непрекъснато имало престрелки,
животът бил непоносим. Град М. бил под контрола на кюрдските сили на
американските войници. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход.
Нямал проблеми в С. заради етноса и религията си, не бил член на политическа
партия, не членувал във въоръжена групировка, не бил заплашвана и не му било
оказвано насилие. Посочил, че кюрдските сили набирали мъже да се сражават.
Заявил, че не би се завърнал в С., там нямало бъдеще. Не искал да живее и в Т..
Подал молба за закрила в България, защото тук било спокойно.
След дата на проведеното с Х. И. И. интервю, е било
проведено второ интервю с търсещата закрила, отразено в Протокол
рег.№УП-22659/02.12.2022г. (л.36). Относно обстоятелството, че по време на
регистрация заявила в декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, че децата ѝ
били родени в Т., гр.И., посочила, че се уплашила от посолството на Т., тъй
като докато била в С. нямала документи. Страхувала, че ако декларира, че били
родени в С. щяла да има проблем. Със съпруга си се запознали в Т.. Относно
това, че съпругът ѝ заявил, че били сключили брак в С., посочила, че тя
не лъже (за сключването му в Т.). Разминаванията в бежанските истории,
представени пред българските власти, оправдала със споделени неистини от
съпруга ѝ. Посочила, че била в Т. 2-3 месеца, а С. напуснали преди това –
м. май, юни 2022г. Изразила нежелание да се завърне в Т., тъй като положението
там било сложно.
На 13.12.2022г. в РПЦ – Харманли са били регистрирани
два Доклада – за оценка на състоянието на децата Л.Е.Х. и и на Л.Е.Х.. В същите
определеният със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-409/12.09.2022г. и Заповед №ЗД/Д-Х-Х-410/12.09.2022г.
социален работник е изразил мнение, че за децата не съществува риск на
територията на България. Същите били заедно с родителите си и потребностите им
се задоволявали.
По делото, като част от преписката, са представени
фотокопия на документи за самоличност на жалбоподателката: Паспорт № F *******
и на Лична карта №********. Представен е превод на Извлечение от Граждански
регистър на семейно положение на
гражданите на С., представено на ДАБ от отдел „Гражданско състояние“ към
Министерството на вътрешните работи на С. А. Р.(л.39), с данни за Х. И. И., У.М.О.,
Л. И. Х. и Л. И. Х.. Приложени са и 2 бр. официални справки на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, относно ситуацията в С.А. Р. и в Република Т..
С оспореното Решение № 2885/09.02.2023г., заместник председател
на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на У.М.О.
и малолетните ѝ деца Л.Е.Х.Л.Е.Х., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от
ЗУБ.
На 24.02.2023г., срещу подпис, решението е било връчено
на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на
език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.
За производството пред съда беше представен Социален
доклад №ДП/Д-Х-Х/85003/22.03.2023г. (л.133), от който не се установява да са
налице обстоятелства или факти, засягащи неблагоприятно малолетните деца на
жалбоподателката.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата срещу решението е подадена чрез
административния орган на 06.03.2023г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване,
предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Оспореното в настоящото производство решение изхожда
от компетентен орган – Заместник председател на ДАБ, който съобразно нормата на
чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото
Заповед №03-15/03.15.2022г., има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при
ДАБ, с търсещата закрила има проведени две интервюта, отразени в нарочни
протоколи, като интервютата са проведени в присъствието на преводач, на език,
посочен от интервюираното лице като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протоколите също прочетено на това лице в
присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено
преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Налице е и стриктно изпълнение и на разпоредбите на
Закона за закрила на детето /чл.15/, доколкото се установява, че в особеното
административно производство, при провеждане на интервютата, е участвал
служител на съответната дирекция „Социално подпомагане“ в гр.Х.. Изготвени са и
индивидуални доклади за социалното положение на малолетните деца.
Съдът намира за спазено правилото на чл.75, ал.2 от
ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по
преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява
органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история,
свързан с личното положение на търсещата закрила. Напротив, много подробно се
обследват всички заявени от нея факти от личната ѝ бежанска история,
както и тези, заявени от съпруга ѝ. Подробно същите се анализират, като
въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на
предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8,
ал.4 от ЗУБ в страната ѝ на произход – Т. и в тази на пребиваване – С..
Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа,
на който органът законосъобразно е постановил решението си.
Не се установява също така решението, с което се
отхвърля молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила,
да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК
принцип на съразмерност.
Ето защо съдът намира, че не са налице основанията по
чл.146, т.1, т.2, т. 3 и т.5 от АПК.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протоколите от
проведените с оспорващата интервюта по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е
заявила като конкретни причини за напускане на страната си по произход,
релевантни за производството по предоставяне на закрила. Установява се, че е
напуснала по собствена воля Т. и създала семейни отношения (вкл. сключила е
религиозен брак) с лицето Х. И. И., което срещнала в Т. докато била на
екскурзия там, и с когото имат две деца. Няма данни в Република Т. оспорващата
да е била обект на преследване или да съществуват опасения от такива действия в
случай на завръщането ѝ там. Не са налице и данни за напускане на С. от
страна на жалбоподателката и децата ѝ по причини, обосноваващи прилагане
на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната
процедура, а и пред съда, причини за напускане на С. не представляват такива,
от които следва да се направи извод, че лицето или децата ѝ са били обект
на преследване в тази държава. Общоизвестен е факта, че в С. съществува военен
конфликт, но също така е известно, че той не обхваща цялата територия на тази
страна, а това не предполага да е налице преследване на жалбоподателката по
смисъла на чл.8, ал.4 и чл.5 от ЗУБ.
Анализирайки бежанската история на оспорващата и тези
на съпруга ѝ, съдът приема, че е налице възможност лицето да пребивава в
страната си по произход и в С., и да води сравнително спокоен живот, имайки
предвид факта, че докато търсещата закрила е живяла в Т. и С. не е имала
проблеми, основани на изброените в чл.8 от ЗУБ признаци. Изложените от
жалбоподателката обстоятелства не биха могли да се определят като такива, налагащи
напускането на посочените държави по бежански причини. Сочените от кандидатката
причини не отговарят и на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, според които
„преследване“ е нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по
своето естество и повторяемост, което не се установявало в конкретния случай.
Нито жалбоподателката, нито член на семейството ѝ е бил заплашван или
преследван по етнически, религиозни или други причини. Търсещата закрила не
привежда релевантни съгласно законодателството доводи за нежеланието си да се завърне в
страната си по произход или в С.. В тази връзка правилно е прието, че от
материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо У.М.О.
преследване по смисъла чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в някое от действията,
посочени в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и
обективния елемент на предвиденото в ал.1, на същата разпоредба понятие
„основателно опасение от преследване“, вкл. съобразно тълкуванието, дадено в
ал.6.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващата и не се установява в държавата си по
произход или в тази на пребиваване, последната или малолетните ѝ деца да
са били изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателката и малолетните ѝ
деца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да
получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган
правилно е изследвал бежанската история на кандидатката в светлината на Решение
от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и
правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство
като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с
член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15,
буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да
се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел
поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива
заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи.
Не се установява някое от визираните обстоятелства да
е относимо по отношение положението на жалбоподателката или член на семейството
ѝ.
Административният орган е извършил преценката си въз
основа на информацията, обективирана в справки с вх. №МД-655/17.10.2022г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, от съдържанието на която
се стига до извода, че към този момент положението в С. А. Р., не би могло да
се определи, като такова налагащо във всички случи предоставяне на международна
закрила на лицата от тази страна, само и единствено на основание, опасност от
обичайното им пребиваване на нейна територия. Действително от цитираната
справка е видно, че към момента ситуацията в С. продължава да е усложнена в
резултат на вътрешния въоръжен конфликт, който протича в северните чати на
страната, но от това не следва извод, че жалбоподателката и децата ѝ могат
да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в резултат на вътрешния конфликт.
Въпреки горното съдът напълно споделя извода на
административния орган, че предвид общото положение в С. не може да се очаква
молителката и децата ѝ да се завърнат там.
В тази връзка правилно е становището на ответника, че
в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на
територията на Т.. Последното се установява и от данните в представените по
делото Справка на ДАБ с вх.№ МД-787/29.11.2022г. и Справка с вх.№ ЦУ-46/24.02.2023г.
Действително според информацията в тези документи, страната се развива успешно,
приема и прилага закони, които са в полза на жените и децата, работи се и
областта на социалното подпомагане на самотни майки с деца и достъп до пазара
на труда за самотните майки, както и по въпросите за медицинска помощ и
образованието за децата на самотни майки. Налице са някой проблеми в
икономиката на страната, но както е ясно съгласно относимата нормативна уредба,
това обстоятелство няма отношение към производството по предоставяне на
закрила.
Предвид данните от справките и наличните
доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от
ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице,
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт в държавата по произход на жалбоподателката (чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ).
Наред с изложеното и във връзка с възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателката, следва да се отбележи, че в
случая не е налице разделяне на семейството. На първо място това е така, тъй
като няма данни жалбоподателката да се
намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка със съпруга си и с ненавършили
пълнолетие и невстъпили в брак деца, по смисъла на § 1, т.3, буква „а“ от ДР на
ЗУБ, родени от другата съпруга на мъжа ѝ. В тази насока показателно е
разминаването в бежанските истории на У.М.О. и Х. И. И., както и споделеното от
оспорващата в хода на второ проведено с нея интервю в смисъл, че не разчита на
съпруга си и че ще се оправя сама (л.38). Освен това, не са налични каквито и
да е доказателства, подкрепящи тезата за официално сключен брак в Т. между
оспорващата и съпруга ѝ на 15.03.2022г. (л.37), твърди се само сключен
религиозен брак. Следва да се има предвид също, че българското и европейското
законодателство в областта на международната закрила, не разглеждат хипотези на
многобрачие, съответно не е правно регламентиран въпросът относно правното положение на децата от един баща и две майки, респ.
липсва нормативен критерии за възприемане на хипотеза за разделяне на семейство
в ситуация като нястоящата.
От друга страна, няма данни за проявено желание от
страна на другата съпруга на Х. И. И. за
събиране на всички деца, на които е баща последният. Дори и такова
действително да е налице, няма данни да е било инициирано производство по
чл.34, ал.1 от ЗУБ или да са били извършвани други каквито и да е прани или
фактически действия, целящи събирането на всички осем деца на Х. И. И. и съпругата
му и настояща жалбоподателка У.М.О..
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният
орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни. Обсъдена е обстановката в С. и в Т., данните от справките на ДАБ
съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите
на последния, че по отношение на търсещата закрила не са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира оспорения акт
за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните
правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства на целта на
закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което следва
да бъде потвърден, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на У.М.О.,
гражданка на Т., подадена лично за себе си и като майка и законен представител
на малолетните деца Л.Е.Х. и Л.Е.Х., против Решение №2885/09.02.2023г. на
заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет,
с което им е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: