МОТИВИ към присъда по НЧХД № 2935
по описа на ВРС, VІ-ти наказателен състав за 2017год.
Срещу подс.
З.М.М. ЕГН ********** във ВРС е постъпила частна
тъжба от П.Т.Т. ЕГН **********, с която подсъдимият е
обвинен за това, че на 21.09.2014год. в гр.Варна е нанесъл на Т. лека телесна
повреда – травми в областта на устата – разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане по долната устна и изкълчване на
втори горен ляв зъб, както и че на същата дата и на същото място му се заканил
с престъпление против неговата личност като това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му.
Въз основа на тъжбата с
разпореждане на председателя на РС Варна във ВРС е било образувано НЧХД №
1357/2015год. срещу подсъдимия с оглед извършени престъпления по чл.130, ал.1
от НК и по чл. 144, ал.1 от НК.
По НЧХД № 1357/2015год. на
18.01.2017год. е била постановена присъда, която с решение на ВОС от
25.05.2017год. постановено по ВНЧХД № 4114/2017год. е била отменена и делото е
било върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание е приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от частния тъжител П.Т.Т. срещу подс. З.М.М. за сума в размер на 5500лв., представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на деянието по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 21.09.2014год. до окончателното изплащане на сумата като на
основание чл. 84 от НПК частния тъжител е конституиран и като граждански ищец.
Във фазата по съществото на
делото повереникът на частният тъжител и граждански ищец поддържа тъжбата
единствено досежно повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.1 от НК. Счита, че
това обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин и подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на това престъпление. Предлага с оглед
данните за чистото съдебно минало на подсъдимия същият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено адм.
наказание по реда на чл.78а от НК. По отношение на предявения граждански иск
повереникът на частния тъжител изразява становище, че същият е доказан както
по основание, така и по размер и моли
съда да го уважи. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Д. в пледоарията си по съществото на делото пледира за
оправдателна присъда и по двете повдигнати на подзащитния му обвинения като
излага становище за недоказаност на същите. По отношение на предявения
граждански иск отправя искане същият да бъде отхвърлен и претендира за
присъждане на направените в хода на производството разноски.
В обясненията си дадени пред съда
в хода на съдебното следствие подсъдимият не отрича, че на инкриминираната дата
е бил на мястото посочено в частната тъжба, не отрича че имало скандал между тъжителя
и група от хора които ограждали място за разходка на кучета, но категорично
отрича да е удрял подсъдимия както и да е виждал друг да удря. Заявява, че не е
видял кръв по лицето на тъжителя, както и че не е отправял заплахи към
последния и семейството му. В дадената му последна дума моли да бъде признат за
невиновен. Заявява, че удари е нямало, че никога не е влизал в съда и няма
намерение никога да влиза. Моли за справедливост.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител живеел на
семейни начала със св. В. В..*** съвместно със св. В.М. – майка на св. В.. На
21.09.2014год., преди обяд частният тъжител закупил дърва за огрев от борса за
дърва находяща се по пътя за кв.“Виница“ като
тъжителят дал поръчка и за превозване на дървата до дома му. След като дървата
били натоварени в микробус, с дясна дирекция, с водач св. Й.З., тъжителят се
качил в микробуса и потеглили към кв. „Възраждане“. Тъжителят искал дървата да
бъдат стоварени максимално близко до блока в който живее, тъй като имал
намерение да ги прехвърли в сградата през прозорците на мазите. За целта
накарал св. З. да мине през поляната находяща се
между пътя (бул. Цар Освободител“) и бл. 54 с намерение да стовари дървата
възможно най-близко до блока. Така и станало. Около обяд св.З. потеглил с
натоварения с дърва микробус през поляната към блока. В същото време обаче на
поляната се намирали подсъдимият неговата съпруга Г. Михалева, свидетелите С.П.,
М. В., Д.П., както и други лица, притежаващи домашни любимци (кучета), които
ограждали част от поляната с колчета и канап фиксирайки място за разходка на
кучета. На поляната около възрастните имало и деца. Движейки се през поляната
към блока св. З. минал през колчетата, които били на земята и закачил вече
опънатия на други колчета канап. Хората на поляната се развикали на водача на микробуса
да спре. Той спрял, но после пак
потеглил и отново спрял. От дясната пасажерска седалка на микробуса слязъл
тъжителя и на свой ред се развикал „кои сте вие, какво правите, имате ли
разрешително от общината“ и др. подобни. Възникнал скандал във връзка с
изгражданата площадка за разходка на кучета като тъжителят настоявал да му
представят разрешение от общината за изграждане на площадката като виковете на
спорещите огласяли района. Чувайки разправията идваща от поляната свидетелките В.
и М. излезли на балкона. Подсъдимият
отишъл при тъжителя, който бил близо до вратата на МПС-то от която слязъл, и с
лявата си ръка го ударил в корема, а след това с дясната ръка му нанесъл удар в
областта на устата, от която потекла кръв. Действията на подсъдимия били
възприети от свидетелките В., М. и В., които в този момент били на балконите (В.
и М. на балкона на техния апартамент, а В. на балкона на апартамент обитаван
тогава от нейна приятелка). Виждайки ставащото В. и М. слезли долу на поляната
при тъжителя където свадата продължавала словесно. Тъжителят се обадил на тел.
112 и сигнализирал за инцидента. След известно време на място пристигнали
свидетелите Х.С. и Я.Д. – и двамата служители на Сектор СПС при ОД на МВР
Варна. На тях тъжителят заявил, че е бил ударен с юмрук в лицето от подсъдимия.
Полицейските служители разбрали, че свадата е във връзка с изгражданата
площадка за кучета, снели самоличността на присъстващите към момента на тяхното
пристигане лица и предупредили устно и двете страни в конфликта да не извършват
самооправни действия. По-късно същия ден тъжителят и
св. В. отишли в ІІІ РУП да подадат жалба за станалото, а след това отишли и в
отделението по Съдебна медицина в МБАЛ „Св. Анна“ Варна с намерение тъжителят
да бъде освидетелстван. Съдебен медик не бил на разположение като на вратата
бил оставен телефон на дежурния такъв. Тъжителят и св. В. се свързали по
телефона с лекаря и по негови указания отишли за освидетелстване на следващия
ден сутринта. Освидетелстването било извършено от съдебния медик д-р Демиров,
който констатирал при палпация в областта на втори
горен зъб увеличена подвижност в предно задна посока, както и мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 2см. по
лигавицата на долната устна в лявата половина. Поискан бил консулт от
специалист стоматолог като в тази насока тъжителят посетил двама стоматолози –
единият от които св. Я.. Последната констатирала наличие на нелекуван агресивен
парадонтит. Инцидентът отключил психологически стрес
у частния тъжител, чийто интензитет бил най-висок в самото начало. Нарушил се
съня му, често се събуждал, трудно заспивал, сънувал кошмари, станал нервен и
избухлив, което наложило консулт с психиатър и провеждане на медикаментозно
лечение.
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена комплексна СМЕ и съдебнопсихологическа
експертиза изготвена от вещите лица Д-р Г. (съдебен медик) и Р.Г. (психолог)
при инцидента възникнал на инкриминираната дата тъжителят е получил травма в
централната част на устата изразяваща се в кръвонасядане
по лигавичната повърхност на долната устна – 2см., разкъсно-контузна рана в същата област – 1.5см. и луксация (изкълчване) на втори зъб на горната челюст, която
травма е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмата е с характеристики на увреждане
получено от удар с или върху твърд тъп предмет като разположението и размерите
на отделните травматични изменения показва, че всички те са резултат на едно
механично въздействие (на удар), а степента на изява и дълбочината на раната
свидетелстват за приложена неголяма сила. Раната по лигавичната
(вътрешна) повърхност на долната устна е получена в момента на удара при
травмирането на тъканите върху подлежащите зъби, а околното на нея кръвонасядане е свързано с разкъсаните кръвоносни съдове.
Обичайния период за пълно възстановяване на тъканите при подобно нараняване е
от порядъка на 7-10дни. Според заключението инцидентът се е отразил на частния
тъжител като е отключил психологически стрес, чийто интензитет е бил най-висок
в самото начало, тъй като е бил внезапен и неочакван. Към момента на
освидетелстването все още има остатъчни елементи от изживяната в онзи момент психотравма, която има психологически причини (преживения
психологически стрес) и засяга значими потребности у човека. Тя не е само болка
и страдание, но се отразява на честта, достойнството и авторитета на личността.
Според психолога отшумяването на подобна психотравма
не може да се случи с времето тъй като в случая има взаимодействие почти
ежедневно с афектогенните дразнители (участниците в
свадата на противната страна и особено подсъдимия), които поддържат отношение и
поведени ес цел да го предизвикат (тъжителя). За преодоляването на травмата е
нужно преработването на същата с помощта на специалист психотерапевт или
дистанциране в пространството от посочените дразнители (смяна на
местоживеенето).
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията на
подсъдимия и отчасти показанията на свидетелите
С.П., Г. М., Д.П., показанията на
свидетелите Василка В., В. Т., М. В., Х.С., Я.Д., С.Я.,
Й.З., и П.В., показанията на вещите лица д-р Д. Г. и Р.Г., заключение по
комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, медицинско
удостоверение № 1049/2014год. издадено от д-р Д.Д., постановление на прокурор
при ВРП от 19.12.2014год. за отказ да се образува наказателно производство, рецептурна бланка серия А № *********, медицинско
направление издадено от д-р Демиров на 22.09.2014год. медицинско направление
издадено от д-р С. Д. на 23.09.2014год., лист от пълен преглед на
лицево-челюстна област на П.Т. издаден от д-р Я. на 26.09.2014год. и заключение
от същия лекар (стоматолог) от 26.09.2014год., справка от началник Дирекция
„Национална система 112-МВР“ РЦ Варна ведно с приложен към нея диск, докладна
записка от Х.С.С. адресирана до началника на ІІІ РУП
Варна приложена към пр. преписка № 17803/2014год.
В обясненията си дадени
непосредствено пред съда подсъдимият не отрича, че на инкриминираната дата е
бил на поляната, както и че е спорил с тъжителя по повод на изгражданата
площадка за разходка на кучета, но категорично отрича да е заплашвал тъжителя
или да го е удрял. Заявява, че пръв до тъжителя отишъл св. П., а след това
отишъл и той, както и че тъжителят бил в явно нетрезво състояние.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта в която заявява, че не е удрял тъжителя тъй като в тази им
част в обясненията му са в пълно противоречие с показанията на свидетелите В. и
М., които пред съда заявяват, че лично са възприели нанесените удари в корема и
в лицето на тъжителя и сочат именно подсъдимия като лицето което ги е нанесло.
Безспорно свидетелките В. и М. се намират в отношения с тъжителя (първата живее
с него на семейни начала и имот общо дете, а втората е майка на първата), които
биха могли да обусловят мотив за предубеденост, както сочи защитата и това обстоятелство бе отчетено от съда при оценка
достоверността на показанията на тези свидетелки. Доколкото обаче показанията
на посочените свидетелки са в пълен унисон с показанията на св. П.В. (свидетел без данни
за някаква предубеденост и обвързаност
с някоя от страните по делото) и се подкрепят от други доказателства (писмени и
гласни) съдът ги кредитира с доверие. На първо място показанията на
свидетелките В. и М., в частта в която заявяват, че подсъдимият е нанесъл удар
в корема и в лицето на тъжителя кореспондират с показанията на св. В..
Последната заявява, че е била на балкона в жилището на приятелката си когато е
видяла камионче преминаващо през поляната от което
слезли двама мъже – единият от едната страна на камиончето,
а другият от другата страна, видяла как към тях се запътват други двама мъже
(които преди това забивали колчета) единият към мъжа от лявата страна, а другия
към мъжа от дясната страна, както и това, че мъжа който забивал колчета и
отишъл при слезлия от дясната страна на камиончето
мъж, го ударил в корема, а след това и в
лицето. На следващо място в унисон с показанията на свидетелките В. и М. е
докладната записка изготвена от св. С. – единият от полицейските служители
посетили мястото в резултат на подадения сигнал на тел. 112. Видно от
съдържанието на същата на място още тогава тъжителят е съобщил на полицаите, че
е бил ударен с юмрук по лицето от подсъдимия. На следващо място в подкрепа на
показанията на свидетелките В. и М. за
нанесен удар в лицето на тъжителя са и показанията на свидетелите Й.З. –
шофьора на микробуса (абсолютно незаинтересован) както и тези на св. П..
Посочените свидетели заявяват, че не са възприели лично нанасяне на удари по
отношение на тъжителя, но заявяват, че са видели кръв по лицето на последния.
Св. З. заявява, че преди да слезе от микробуса по тъжителя е нямало кръв, а св.
П. потвърждава отразеното в докладната записка от полицейския служител, че
тъжителят е твърдял пред полицаите, че е бил бит от З. (подсъдимия). В подкрепа на показанията на свидетелките В.
и М. са и констатациите (обективните находки) отразени в медицинското
удостоверение издадено на тъжителя след освидетелстването му от съдебен медик,
както и показанията на в.л. д-р Г., че констатираните травми в областта на
лицето (устата) са резултат от удар. В показанията си пред съда св. П. заявява,
че тъжителят бил пиян и когато слизал от буса се
спънал и се ударил във вратата или в колонката. Същото предположение
(възможност за нараняване на тъжителя при слизането от буса)
излага в показанията си и св. Михалева (съпругата на подсъдимия), макар и да
твърди, че самонараняване от страна на тъжителя не е видяла. Твърденията на П.
в горната насока (съответно предположенията на Михалева) обаче се опровергават
от показанията на в.л. д-р Г., която именно на въпрос на защитата отговаря, че
няма белези които да насочват подобен механизъм на получаване на травмата. На следващо място показанията на П., че
тъжителят бил пиян и се ударил във вратата се опровергават по категоричен начин
от показанията на незаинтересования св. З. (шофьора на буса),
който завява, че тъжителят не е бил пиян, както и че не се е удрял при
слизането си от буса. Безспорно в хода на съдебното
следствие показания са дали от една страна близки на тъжителя, (свидетелките В.
и М.) които заявяват, че са възприели нанасяне на удари от страна на подсъдимия
спрямо тъжителя и втора група познати на подсъдимия (лицата с които той е
изграждал площадката за разходка на кучета), които заявяват, че удари не са видели. Доколкото
обаче показанията на свидетелите от първата група кореспондират и с други
доказателства събрани в хода на съдебното следствие в това число с показания на
още двама незаинтересовани от изхода на делото свидетели, показанията на в.л.
д-р Г., медицинско удостоверение издадено от съдебен медик, докладна записка и
др.) съдът кредитира именно показанията на свидетелите от първата група.
Заключението по назначената
комплексна съдебно-медицинска експертиза и показанията на изготвилите я вещи
лица съдът кредитира изцяло.
В съдебно заседание показания е
дала и свидетелката Я. – единият от стоматолозите, които е посетил тъжителя
след инцидента. В показанията си пред съда посочената свидетелка заявява, че
когато е извършила преглед на тъжителя е констатирала, нелекуван агресивен парадонтит, както и подвижност и на други зъби в устата на
подсъдимия, както и че няма спомен да е установила следи от удар при прегледа
на тъжителя. Съдът кредитира показанията и на тази свидетелка в коментираната
част като намира за нужно да отбележи, че нейните показания по никакъв начин не
разколебават, или не опровергават
показанията на свидетелите В., М. и В. за нанасяне на такъв удар по отношение
на тъжителя. И това е така защото прегледа от св. Я. е извършен няколко дни
след инцидента – 5-6 дни след това, когато според показанията на в.л. д-р Г.
(съдебен медик) може и увреждането по лигавичната
повърхност да не се е виждало. А че такова увреждане е било налично към
22.09.2014год. се установява по
категоричен начин от приложеното към делото медицинско удостоверение издадено
от съдебен медик в което са отразени обективни находки – мораво кръвонасядане и рана в областта на долната устна.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от правна
страна следното:
Подсъдимият З.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 21.09.2014год. в
гр.Варна, причинил на П.Т.Т. разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно лека телесна повреда
изразяваща се в кръвонасядане по лигавичната
повърхност на долната устна – 2см., разкъсно-контузна
рана в същата област – 1.5см., луксация (изкълчване)
на втори зъб на горната челюст, обусловила временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Обект на това престъпление са
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие – нанасяне на удар в областта на устата на тъжителя,
в резултат на което последният е получил кръвонасядане
по лигавичната повърхност на долната устна – 2см., разкъсно-контузна рана в същата област – 1.5см., луксация (изкълчване) на втори зъб на горната челюст, която
травма е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги
е искал.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия е изразил становище за недоказаност на обвинението като акцентира на
наличието на две групи гласни доказателства съдържащи противоречиви твърдения
за инцидента и по-конкретно за наличието или не на удари по отношение на
тъжителя от страна на подсъдимия и на следващо място изразява становище, че
констатираното при прегледа на тъжителя от съдебния увреждане не било в
резултат на удар, а в резултат на констатираното у същия заболяване агресивен парадонтит. Съдът не споделя наведеното от защитата
становище по следните съображения: По отношение наличието на две групи гласни
доказателства. Действително такива са налице като по-горе в мотивите си съдът е
изложил становище защо кредитира едната група (тази свидетелстваща за наличие
на удар от страна на подсъдимия по отношение на тъжителя), поради което и
ненамира за нужно да се преповтаря. На следващо място действително от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства бе установено, че преди инцидента
тъжителят е страдал от нелекуван агресивен парадонтит,
което заболяване няма спор, че води до нестабилност, разклащане на зъбите до
известна степен като такова разклащане (включително и на процесния
втори горен ляв зъб) е било констатирано и от стоматолога извършил преглед на
тъжителя 5-6 дни след инцидента. В случая обаче видно от медицинското
удостоверение издадено на тъжителя след проведен на следващия ден сутринта
преглед от съдебен медик в него като обективна находка е констатирана увеличена
подвижност в предно задна посока само на този зъб, което неминуемо води на
извод, че очевидно подвижността, луксацията на този
зъб е била значително по-голяма от тази на другите зъби, доколкото такава
подвижност при тях не е била констатирана от съдебния медик, съответно тази завишена
подвижност е резултат именно от удара нанесен в областта на устата от страна на
подсъдимия. В тази връзка според настоящия съд ако и процесният
зъб да е бил в недобро здравословно състояние преди инцидента (да не е бил
достатъчно стабилен) то именно ударът
нанесен от подсъдимия в областта на устата на тъжителя е допринесъл за неговата
завишена в значителна степен подвижност. На следващо място видно от показанията
на в.л. д-р Г. травмата като цяло (кръвонасядането,
раната, завишената подвижност на зъба) може да бъде причинена именно с едно
въздействие, с един удар в областта на устата, какъвто удар съдът прие за
безспорно, че е бил нанесен.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, а
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние и
данните за личността на подсъдимия и прие, че в случая са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй
като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до две години или пробация, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ
раздел ІV от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като отчете
наличие само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и
това, че извършеното е инцидентна проява в живота на подсъдимия съдът му наложи
административно наказание в размер на минималния, а именно ГЛОБА в размер на
1000лв. като прецени, че с това наказание ще бъдат постигнати целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
При решаване на въпросите по чл.
301 от НПК досежно второто повдигнато с частната тъжба обвинение съдът стигна
до следните правни изводи.
С частната тъжба по отношение на
подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК за
това, че на 21.09.2014год. в гр.Варна се заканил на П.Т.Т.
с престъпление против неговата личност и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От фактическа страна в частната
тъжба досежно това обвинение е посочено, че след като подсъдимият му бил
нанесъл ударите го заплашил да внимава какво ще му се случи, казал му „ей ще те
пребия бе, я се виж на колко си години, ще те смажа“. В хода на съдебното
следствие обаче безспорни и категорични доказателства в подкрепа на това
фактическо обвинение не бяха събрани. Единствена в показанията си пред съда св.
М. заявява, че е чула подсъдимия да казва на тъжителя, че ще го смаже, ще го
пребие, както и че чула тези думи когато била при П. (долу на поляната). Тези нейни показания обаче не се подкрепят от
показанията нито един от останалите разпитани по делото свидетели, които са
присъствали на поляната включително от дъщерята на св.Минева – Василка В..
Последната заявява, че чула подсъдимия да казва само внимавай в един квартал
живеем, ще се срещаме често. Нещо повече данни за отправени заплахи в смисъла
посочен в частната тъжба не се съдържат и в показанията на св. Й.З. (абсолютно
незаинтересован от изхода на делото свидетел), а напротив същият е категоричен
пред съда, че не е чул някой някого да заплашва, а само клиента му (тъжителят)
казал „Сега ще видите какво ще стане, сега ще извикам полиция“.
Като съобрази горните
обстоятелства и след като изпълни задължението си да изясни обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото съдът прецени, че повдигнатото на
подсъдимият М.
обвинение за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК не е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
така възведеното
му обвинение,
което обвинение видно от пледоарията на защитата не се и поддържа.
По гражданския иск.
С оглед крайния изход на делото,
като призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК
съдът прецени, че предявения от частния тъжител граждански иск е доказан по
основание, тъй като съдът прие, че подс.М. е
осъществил състава на престъпление наказуемо по чл.130, ал.1 от НК – причинил е
на ищеца телесно увреждане – кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна, разкъсно-контузна рана в същата област както изкълчване на
втори зъб на горната челюст, което увреждане е довело до разстройство на
здравето неопасно за живота. И макар и травмата да няма трайни физиологични
последици за ищеца (съобразно заключението на СМЕ и показанията на в.л. д-р Г.),
то за болките, уплахата, стреса и др. негативни изживявания от случая с побоя, същият
следва да бъде обезщетен по справедливост. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при обезщетение за подобни увреждания, съдът намира,
че обезщетение от 2500лв. (от които
500лв. за причинените му от виновното поведение на подсъдимия болки и страдания
от физическо естество, и 2000лв. за причинените му психически, душевни травми,
последните установени от заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза и показанията на в.л. Р.Г.) е справедливо и в пълен размер ще
репарира вредите поради което и осъди подсъдимия да заплати на тъжителя
посочената сума 2500лв. ведно със законната лихва от датата на деянието – 21.09.2014год..
Съдът прецени, че гражданският
иск за горницата над тази сума от 2500лв. до 5500лв. се явява неоснователен и
като такъв го отхвърли.
Като взе предвид, че в хода на
съдебното производство частният тъжител е направил разноски в размер на 3212лв.
(12лв. за образуване на дело, 240лв. за комплексна съдебно-медицинска и
психологична експертиза назначена по настоящото дело, 1500лв. за адвокатско
възнаграждение на повереник по настоящото дело, 160лв. за експертиза при
първоначалното разглеждане на делото от друг състав, 700лв. адв.
възнаграждение за повереник при разглеждане на делото от първа инстанция то
друг състав, както 600лв. за адвокатско възнаграждение при разглеждане на
делото от ВОС) които суми се доказват по категоричен начин от приложените към
делото вносни бележки и разписки съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати на частния тъжител посочената по-горе сума.
На същото основание съдът осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в
размер на 100лв.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: