Решение по дело №11010/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263102
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20201100511010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

         Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №…...

             Гр. София, 07.10.2022 г.

 

 

 

                          В      И   М   Е   Т   О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                      ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                            Мл. съдия : Десислава Чернева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. 11010 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 173679/11.08.2020 г. на СРС, 159 с-в, по гр. д. № 9246/2019 г., е отхвърлен иска на „Ф.К.“ ООД, ЕИК ******, срещу Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър", ул. ******, представлявана от П.И.П., в качеството на управител на ЕС, за заплащане на сумата от 6 781. 37 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на наложено обезпечение- запор върху банкови сметки за периода от 21.03.2015 г. до 23.01.2019 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2019 г. до окончателното изплащане, като ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Ф.К.“ ООД, чрез представителя му, с доводи за неправилност, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост. Сочи, че неоснователно СРС е приел, че по делото не са ангажирани доказателства по кои банкови сметки на ищеца е наложен запор, номерата на сметките в коя банка и до какъв размер, както и че не са ангажирани доказателства, че именно блокираната разплащателна банкова сметка ***, която е обслужвала договора за кредит и се е наложило ищецът да сключи договор за заем с „Ф.И.“ ЕООД. Ищецът се позовава на непълнота в доклада на делото по чл. 146 ГПК по разпределение на доказателствената тежест на страните от СРС относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 403 ГПК. Поддържа, че налагането на запор на банковата сметка на ищеца в „Търговска банка Д“ АД е доказано и не се оспорва от ответника, като е установена и причинно - следствената връзка на вредите, търпени от ищеца, с наложеното обезпечение по искане на ответника. Поддържа, че е доказано в производството, че търпените вреди са в размер на заплатената от ищеца лихва по заети средства от „Ф.И.“ ЕООД, послужили за погасяване на задълженията му по договора за кредит с „ТБ Д“ АД. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а искът - уважен. Претендира разноски за държавна такса.

Въззиваемата страна - ответник Етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър", ул. ******, представлявана от П.И.П., чрез представителя си, оспорва въззивната жалба по подробно изложени в писмения отговор по реда на чл. 263 ГПК съображения. Поддържа, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест на страните, като ищецът не е направил никакви възражения по този въпрос пред СРС. Сочи, че всички доказателствени искания на ищеца са уважени и допуснати от СРС, който е указал на страните подлежащите на доказване факти по спора, както и че ищецът не сочи доказателства за вида и размер на твърдените от него имуществени  вреди в резултат от наложената обезпечителна мярка. Поддържа, че правилно СРС е приел, че не се доказва ищецът да е търпял вреди от наложеното обезпечение в претендирания размер. Обоснован е и извода, че не са ангажирани доказателства, че сумите по договора за заем от 25.03.2015 г. са реално предоставени на ищеца, че са усвоени и използвани за финансиране на договора за кредит на дружеството, както и че са върнати от заемополучателя, ведно с лихвата върху тях. Съобразен с доказателствата е извода, че не се установява изцяло да е реализиран фактическия състав на отговорността по чл. 403 ГПК - както наличието на вреди, претърпени от ищеца, така и техния размер и връзката им с наложеното обезпечение. Сочи, че ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност на ответника за вредите, които са пряка последица от наложеното обезпечение. Основателно съдът е съобразил, че двете дружества по договора за заем са свързани лица. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, съгласно списък.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са направени при съвкупна преценка на всички събрани в производството писмени доказателства. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата относими към възраженията на страните във въззивното производство.

Във връзка с доводите в жалбата за допуснати от СРС процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото по чл. 146 ГПК, въззивният състав констатира, че в доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК, СРС е разпределил доказателствената тежест на страните по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК. Съдът изрично е указал на ищеца за кои относими към спора факти следва да ангажира доказателства, в това число е посочил, че ищецът не сочи доказателства за вида и размера на вредите, чието обезщетяване претендира по иска по чл. 403 ГПК, както и че те са в причинна връзка с наложената му обезпечителна мярка, предприета от ответника.

В първото съдебно заседание пред СРС на 21.07.2020 г. ищецът е представляван от процесуален представител и не е направил възражение по доклада по чл. 140 ГПК, като изрично е посочил, че няма да сочи нови доказателства и няма други доказателствени искания, както и възражения по доклада на делото.  

Предвид изложеното, въззивният състав намира за изцяло неоснователни доводите, че е налице непълнота в доклада на делото по чл. 146 ГПК по разпределение на доказателствената тежест на страните относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 403 ГПК.

Според практиката на ВКС и съдилищата, отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД), поради което и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, приложими са съответно общите разпоредби на ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди (загуби и пропуснати ползи), при условие, че са пряка и непосредствена последица от увреждането. (в този смисъл: решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1512/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др.)

Следователно отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която, вследствие на наложената обезпечителна мярка, са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението.

Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено.

В случая, от приетите по делото доказателства, се установява, че с определение от 21.03.2015 г. по гр. д. № 3617/2015 г. на СГС, І - 17 състав, потвърдено с определение № 1266/05.12.15г. по гр. д. № 1753/2015г. на САС, е допуснато обезпечение на предявения от ответника срещу ищеца иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, до размера от 30 000 лв., чрез налагане на запор върху 30 бр. банкови сметки на „Ф.К.“ ООД. На 23.03.2015 г. е издадена и обезпечителна заповед.

С решение от 15.02.17 г. по гр. д. № 3617/2015 г. на СГС, І - 17 състав, потвърдено с решение №188/19.01.18 г. по гр. д. № 3387/2017 г. на САС, което не е допуснато до касация с определение № 801/26.11.18 г. по гр. д. № 1822/2018 г. на ВКС, е отхвърлен предявеният от Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър", ул. ****** срещу „Ф.К." ООД, иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., предявен като частичен от сума в размер на 83 146. 92 лв., обезщетение за ползване на идеални  части дворно място, описано в решението.

Установява се също така, че с Определение от 13.12.2018 г. по гр. д. № 3617/2015 г. на СГС, І - 17 състав, допуснатото с определение от 21.03.2015 г. обезпечение е отменено, на основание чл. 402 ГПК. Определението е влязло в сила на 23.01.2019 г.

При тези данни основателно СРС е приел, че претенцията е предявена в хипотезата на чл. 403, ал. 1, предл. първо ГПК.

Въззивният състав споделя и извода на СРС, че за основателността на иска е било необходимо ищецът да установи, пълно и главно, че е претърпял имуществени вреди в определен размер, които са в пряка причинна връзка с наложената обезпечителна мярка по искане на ответника. Както се посочи, отговорността по чл. 403, ал.1 ГПК е обективна и безвиновна.

По отношение вида и размера на вредите ищецът е твърдял, че е имал сключен договор за кредит с „Търговска Банка Д" АД, по който е уговорено, че в случай на неизпълнение на паричното задължение на уговореният падеж, ищецът дължи лихва върху просрочената сума, плюс наказателни лихви. Поради наложения запор върху банковите му сметки, ищецът е поддържал, че е сключил договор за заем от 25.03.2015 г. с „Ф.И.“ ЕООД за сумата от 50 000 лв., със срок на връщане 60 месеца, като била уговорена годишна лихва от 10 %. Твърдял е, че вредата се състои в начислена и заплатена от ищеца лихва по този договор за заем лихва в размер на 6 781, 37 лв. за периода на действие на обезпечителната мярка, въз основа на която била блокирана сума по сметките на ищеца от 30 000 лв.

Настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е ангажирал доказателства да е заплатил сума в размер на 6 781. 37 лв. в полза на „Ф.И." ЕООД по договора за заем от 25.03.2015 г., от което да е претърпял вреда в резултат от наложен по искане на ответника запор на сметки, нито че тази сума съставлява начислена по договора за заем лихва.

По делото е представена единствено компютърна разпечатка /в табличен вид, изготвена от ищеца/, без подписи и дата, за начислена лихва за периода 01.04.15 г. - 23.01.19 г. Разпечатките, представени от ищеца пред СРС относно начислени лихви и хронология на салда по сметки, са частни документи, без авторство (не са подписани), които не могат да се противопоставят на ответника относно доказване на изгодни за ищеца факти – т. е. те не разполагат с материална доказателствена сила за факта, че сумата от 6 781, 37 лв. е заплатена от ищеца в полза на заемодателя „Ф.И." ЕООД, още по – малко установяват връзката на плащането на сумата с наложения на ищеца запор  по процесното обезпечение.

Основателно е направен и извод, че не са ангажирани никакви годни по смисъла на ГПК доказателства от ищеца, че разплащателна сметка, върху която е наложен запор, в изпълнение на допуснатото в полза но ответника обезпечение, обслужва договора за кредит, сключен с „Търговска Банка Д" АД, нито че сумата, за която се твърди, че за ищеца е настъпила вреда, има връзка с наложения запор на сметката му, по смисъла на чл. 403 ГПК.

Във връзка с доводите на ищеца във въззивната жалба, настоящият състав споделя изводите на СРС, че от доказателствата не се установява по категоричен начин настъпване на конкретни вреди за ищеца, както и пряката им причинна връзка с допуснатото  обезпечение, по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК.

При липса на пълно доказване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 403 ГПК, обосновано искът е отхвърлен с атакуването решение.

Доколкото правни изводи на настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС, обжалваното решение следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски в тежест на ищеца.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, ищецът - въззивник следва да заплати на въззиваемия – ответник направените реално в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 Воден от горното, Софийският градски съд   

                                                          

     Р    Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 173679/11.08.2020 г. на СРС, 159 с-в, по гр. д. № 9246/2019 г.

 

ОСЪЖДА „Ф.К." ООД, ЕИК ******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******, чрез адв. П., да заплати на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър", ул. ******, представлявана от управителя П.И.П., с адрес по делото : гр. София, ул. „******, чрез адв. О., разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 550 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                            

 

 

 

 

 

   2.