№ 62
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500209 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
въззивна и две насрещни въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба
подадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, гр.Варна, чрез процесуалния
представител адв. О.Куцарова, против решение №260708/21.12.2020г.,
постановено по гр.д.№355/19г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива съдът е
пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че същото е
постановено при участието на третото лице помагач ЗАД „Армеец“АД на
страната на ответника/, в частите му, с които: 1/ е осъдена МБАЛ „Света
Анна-Варна“АД да заплати на АЛ. Б. С. сумата от 150 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му А.С.С., настъпила
на 22.02.2016г. по време на операция на ехинококова киста в черния дроб, при
която е разкъсан венозен съд, довел до масивна кръвозагуба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2016г. до окончателното
й заплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 2/ е осъдена МБАЛ „Света
Анна-Варна“АД да заплати на Ш. К. АХМ. сумата от 150 000лв.,
1
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина й
А.С.С., настъпила на 22.02.2016г. по време на операция на ехинококова киста
в черния дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до масивна
кръвозагуба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2016г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД; 3/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-Варна“АД да заплати на адв. И.Г. И.
сумата от 4 275лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-
Варна“АД да заплати на адв. Д.Р. П. сумата от 4 275лв., на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА; 5/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-Варна“АД да заплати в полза на
Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата от 12 000лв., на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК; 6/ е отхвърлен предявеният от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД
против ЗАД „Армеец“АД обратен иск с пр. осн. чл. 223 от КЗ /отм./ за
разликата над сумата от 100 000лв. до пълния размер на претенцията
/представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за
"Гражданска отговорност на юридически лица" по застрахователна полица
№155191310000048ЗЗ72 на ЗАД „Армеец“АД/, включващ главница от по
150 000лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от 22.02.2016г. до окончателното й заплащане, както и
разноски в общ размер на 20 550лв., като неоснователен.В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените главни искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД
бъдат отхвърлени като неоснователни.Евентуално се претендира размерът на
присъдените обезщетения да бъде намален.Ако се приеме, че главните искове
са основателни, се претендира обратният иск да бъде уважен до пълния
претендиран размер /присъдените на ищците обезщетения, законна лихва от
датата на деликта и съдебно-деловодни разноски/.Претендират се разноски.
Въззиваемият АЛ. Б. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.И. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваната му част по исковете, предявени от него, да бъде потвърдено.
2
Претендира разноски.
Въззиваемата Ш. К. АХМ. в депозирания отговор по въз -зивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.П.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваната му част по исковете, предявени от нея, да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Насрещна въззивна жалба, подадена от Ш. К. АХМ. чрез процесуалния
представител адв.Д.П., против решение №260708/21.12.2020г., постановено по
гр.д.№355/19г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива съдът е пропуснал да
обективира волята си, видна от мотивите, че същото е постановено при
участието на третото лице помагач ЗАД „Армеец“АД на страната на
ответника/, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ш. К. АХМ.
против МБАЛ „Света Анна-Варна“АД иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД за разликата
над сумата от 150 000лв. до пълния размер на претенцията от 180 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина й
А.С.С., настъпила на 22.02.2016г., като неоснователен.В жалбата се твърди,
че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за разликата над
150 000лв. до 180 000лв., ведно със законна лихва от 22.02.2016г. до
окончателното изплащане.
Насрещна въззивна жалба, подадена от АЛ. Б. С. чрез процесуалния
представител адв.И.И., против решение №260708/21.12.2020г., постановено
по гр.д.№355/19г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива съдът е пропуснал да
обективира волята си, видна от мотивите, че същото е постановено при
участието на третото лице помагач ЗАД „Армеец“АД на страната на
ответника/, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от АЛ. Б. С. против
МБАЛ „Света Анна-Варна“АД иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД за разликата над
сумата от 150 000лв. до пълния размер на претенцията от 180 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му
3
А.С.С., настъпила на 22.02.2016г., като неоснователен.В жалбата се твърди,
че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за разликата над
150 000лв. до 180 000лв., ведно със законна лихва от 22.02.2016г. до
окончателното изплащане.
Въззиваемата страна МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, редовно уведомена,
не е депозирала отговор по насрещните въззивни жалби в срока по чл.263,
ал.3 от ГПК.
Третото лице помагач ЗАД „Армеец“АД, редовно уведомено, не е
депозирало отговор по насрещните въззивни жалби в срока по чл.263, ал.3 от
ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищците АЛ. Б. С. и Ш. К. АХМ. /към датата на
подаване на исковата молба с имена съответно С.С.С. и С.К.Д., впоследствие
в хода на производството променени на горепосочените/ излагат, че са
родители на А.С.С., бил приет за лечение на 22.02.2016г. в МБАЛ „Света
Анна-Варна“АД.След извършени прегледи през м.02.2016г. в гр.Разград било
установено, че вероятно същият страда от ехинококова киста в черния
дроб.Било му издадено направление за хоспитализация в хирургично
отделение.Ищецът се свързал с д-р Б. М.-хирург в МБАЛ „Света Анна-
Варна“АД, когото познавал от работата му като хирург в болницата в
гр.Разград, и потърсил съдействие.На 19.02.2016г. той им обяснил, че е
запознал д-р Е.К. - началник на Първо хирургично отделение в Клиника по
коремна хирургия в МБАЛ „Света Анна-Варна“АД със случая и, че той е
преценил, че детето можи да постъпи в болницата за операция на
22.02.2016г.На посочената дата, след като се срещнали с д-р М., а той
уведомил д-р К., А. постъпил в болницата, приет в Първо хирургично
отделение в Клиника по коремна хирургия с диагноза ехинокок на черния
дроб.Взело се решение операцията да се извърши още същия ден/като
спешна/.Според оперативния протокол операцията е била извършена от екип:
д-р Б.М., д-р Е.К., д-р В.Ш., д-р М.Ч. и анестезиолог д-р К.Н..На 22.02.2016г.,
4
докато чакали пред операционната, около 16ч. им съобщили, че детето им е
починало.Д-р Б.М. обяснил, че поради поведението на д-р Е.К. по време на
операцията се е достигнало до разкъсване на вена и силно
кръвотечение.Според извършената на 23.02.2016г. аутопсия на А. С. причина
за смъртта му е остра кръвоизливна анемия, дължаща се на излив на
значително количество кръв от увредени венозни съдове в областта на ложето
на ехинококовата киста в областта на отстранената фиброзна капсула.Против
д-р Е.К. е образувано досъдебно производство и след приключване на
разследването е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД
№1166/18г. по описа на ВОС, неприключило към датата на подаване на
исковата молба/приключило в хода на производството/.Твърдят, че синът им,
който при постъпването си не е имал други здравословни проблеми, а
състоянието му е било напълно лечимо, е починал в резултат от нарушаване
от страна на лекарите, участвали в операцията, на стандартите по хирургия и
немарливо изпълнили правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност-лекарска грешка.От смъртта на детето
си/единствен син в семейството/ ищците претърпели неимуществени
вреди.Загубата им е изключително тежка, придружена с нечовешки болки,
страдания, самообвинения и терзания, че са го довели в тази
болница.Изгубили са желание за живот, с близки и роднини нямат друга тема
за разговор.Не могат да спят, ищецът е станал сприхав и избухлив, ищцата се
затворила в себе си и е изпаднала в депресивни състояния, променили се
отношенията между самите ищци, от загубата на сина им в дома им не е
имало празник.За така претърпените неимуществени вреди претендират
ответникът МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, като възложител на работата по
см. на чл.49 от ЗЗД, да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от
по 180 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
22.02.2016г. до окончателното изплащане.
Ответникът МБАЛ „Света Анна-Варна“АД в депозирания писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове и моли да бъде отхвърлени като неоснователни.Излага, че според
твърденията в исковата молба и материалите по делото изначалната
инициатива за хоспитализирането на А. С. е била на д-р Б.М., който е заявил
на родителите, че именно той ще извърши операцията.В изпълнение на това
5
още на 19.02.2016г. детето е било включено в оперативната програма на
Първо хирургично отделение, като за оператор - ръководител екип е посочен
д-р Б.М..Според т.6.1.2 от Раздел III от „Общи медицински стандарти по
хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова
хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, утвърдени с Наредба
№3/27.01.2015г. на МЗ, ръководител на екипа е лекар с призната специалност
с хирургична насоченост, с клиничен опит и професионална
квалификация.Той носи отговорност за провежданата операция.Не се оспорва
обстоятелството, че състоянието на детето е било консултирано с д-р Е.К., но
същият е присъствал в операционната зала, без да е фигурирал в изготвената
оперативна програма.Организацията и уговорките между д-р Б.М. и д-р Е.К.
са се извършвали на едно неформално, устно ниво, а не по регламентирания в
лечебното заведение начин, а именно с утвърждаване на оперативна програма
на всяко хирургично отделение от изп.директор на лечебното заведение,
което утвърждаване е именно с цел упражняване на контрол от страна на
ръководството по отношение на това как и от кого ще бъдат осъществени
съответните оперативни интервенции.Към 22.06.2016г. д-р Б.М. е бил в
трудово-правни отношения с ответника едва от няколко месеца, но предвид
добрата му репутация на специалист в областта на коремната хирургия
изп.директор е утвърдил процесната оперативна програма без за операцията
на А.С. да е бил вписан д-р Е.К..Своеволното поведение, без предварително
разрешение от ръководството и в нарушение на правилата, не би следвало да
води до отговорност на работодателя.С оглед горното и независимо, че д-р
Е.К. е бил в трудово-правни отношения с ответника към 22.02.2016г., то
престъплението, за което е обявен за виновен последният, не е в пряка връзка
с възложената му работа, предвид което и не би могло да се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на МБАЛ „Света Анна-
Варна“АД.Евентуално възразява за прекомерност на претендираните
възнаграждения, както и за изтекла погасителна давност по иска за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответното
дружество привличането на трето лице помагач - ЗАД „Армеец”АД,
гр.София, с което се твърди, че е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на юридически лица” по застрахователна полица
6
№155191310000048ЗЗ72 от 23.06.2015г., действаща към 22.02.2016г.В
условие на евентуалност - при уважаване на предявените против МБАЛ
„Света Анна-Варна“АД искове е предявен от ответното дружество обратен
иск против ЗАД„Армеец”АД за осъждането му да му заплати застрахователно
обезщетение, включващо сумите, за които са уважени главните искове, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие до
окончателното изплащане, както и присъдените съдебно-деловодни разноски.
С определение №260543/29.09.2020. е конституирано от
първоинстанционния съд като трето лице помагач на страната на ответното
дружество ЗАД„Армеец”АД, съответно е приет за съвместно разглеждане
предявеният евентуален обратен иск.
В депозираното становище третото лице помагач моли предявените
против МБАЛ „Света Анна-Варна“АД да бъдат отхвърлени, като поддържа,
че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на лечебното
заведение по реда на чл.49 от ЗЗД.Твърди, че осъществените манипулации и
медицински интервенции, вкл. техният вид и естество, съответстват на
добрите медицински практики, като проведеното лечение е адекватно,
правилно и съответства на действащите стандарти.Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между проведеното лечение, съответно
оперативни интервенции и настъпилата смърт. Оспорва неимуществените
вреди като факт в обективната действителност.
В депозирания отговор по обратния евентуален иск третото лице помагач
оспорва твърдението за покрит застрахователен риск по полица
№155191310000048ЗЗ72/23.06.2015г.Поддържа, че случаят, предмет на
исковото производство по главните искове, не е обхванат от
застрахователното покритие по посочената полица.Видно от същата
застрахованата дейност е „администриране и организиране на условията на
труд на медицинския персонал“.При посоченото покритие застрахователят
отговаря в случаите, когато вредите са последица от неизпълнение или
неточно изпълнение на задължения на застрахования във връзка с
администриране и организиране на условията на труд на медицинския
персонал-напр. неосигуряване на консумативи, оборудване, предпазни
средства, вътреболнични инфекции и др., в които процесният случай не
7
попада.Изрично в полицата е изключен рискът професионални консултации,
услуги и практика, предоставени или извършени от
застрахования/професионална отговорност/, независимо дали същите са
извършват по занятие или не.Със сключения застрахователен договор
застрахователят не е поемал задължението да носи риск, свързан с
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД на застрахованото
лице.Оспорва и твърдението, че увреждането попада в периода на
застраховката/26.06.2015г.-25.06.2016г./, т.к. според общите условия, предмет
на застраховката са сумите, които застрахованият бъде задължен да заплати
на основание писмени претенции на трети лица, предявени през периода на
валидност на застраховката, или необходимо е и деликтът, и претенцията за
вреди да са се осъществили в периода на покритие/claims made
date/.Възразява и за достигане на горната граница на застрахователната сума-
лимитът за отговорност за едно събитие е 100 000лв., докато исковите суми са
многократно по-големи.При евентуална основателност на главните искове,
поддържа, че обратният иск би могъл да се уважи само до размера от
100 000лв., включващ и лихви, и разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, и обратен
евентуален иск с пр.осн. 223 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ.
По исковете с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество МБАЛ „Света Анна-Варна“АД в качеството му на болнично
заведение, носещо отговорност за вредите от личните виновни действия и/или
бездействия на лицата, на които е възложена от него работа по оказване на
медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени в Закон за
здравето.Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено виновно
противоправно поведение от неговите служители при оказване на медицинска
помощ и в пряка причинно -следствена връзка с това тяхно поведение стои
настъпилото увреждане.Съгласно чл.79 от ЗЗ медицинската помощ се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
8
методи и технологии, а съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1
от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по
реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ.Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на
лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита правата на
пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра
на здравеопазването.В съдебната практика се приема - напр. решение
№77/30.05.2017г. по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о., че предвид така
цитираната нормативна разпоредба при произнасяне по въпроса осъществен
ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност при определяне на
поведението като противоправно е необходимо да се посочи в какво
конкретно се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и
правилата за добра медицинска практика и съответно, ако такива нарушения
не са установени в производството, то и не би могло да се приема, че е
налице подобно противоправ- но поведение, което да обуслови носене на
деликтна отговорност.
Според представената по делото медицинска документация А.С.С. /син на
ищците/, вкл. лист за преглед на пациент в спешно отделение, изготвен от д-р
К., е бил прегледан в спешното отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“АД
на 22.02.2016г. в 08, 06ч. и му е била поставена диагноза „Ехинококоза“, като
според листа е предложена хоспитализацията му в хирургично отделение на
болницата.Издадено е от д-р К. на 22.02.2016г. направление за
хоспитализация с диагноза ехинокок на черния дроб.Приемащ лекар по
направлението за хоспитализация в приемащото лечебно заведение,
извършващо болнична помощ, е д-р Б. М., той и лекуващ лекар, а като
началник отделение се е подписал д-р Е.К..Според листа История на
заболяването А.С. е приет в Първо хирургично отделение на болницата на
22.02.2016г. в 9, 22ч., изпратен по спешност от д-р К. с диагноза абсцес
хепатис/абсцес на черния дроб/ от изпращащото заведение и с предварителна
клинична диагноза ехинокок хепатис.В подписаното информирано съгласие
от родителите за медицински и хирургични процедури и в листа за
предоперативна анестезиологична консултация и преценка диагнозата е
9
абсцес хепатис. Представена е предоперативна епикриза, според която на
22.02.2016г., след обсъждане на лекарски колегиум, е било взето решение за
планово оперативно лечение по повод доказан под ехографски контрол
чернодробен ехинокок с умерен оперативен риск.Съгласно оперативен
протокол №118/22.02.2016г. за операция, извършена на 22.02.2016г. от 11,
40ч. до 14, 30ч., хирургичният екип, извършил същата, включва: д-р Б. М.
оператор-ръководител екип, асистенти д-р Е.К., д-р В. Ш., д-р М. Ч.,
анестезиолог-ръководител екип д-р К. Н..Описан е ходът на операцията, вкл.
започналото кървене от венозен съд след отделяне на по-голямата част от
капсулата на ехинококовата киста, предприетите действия по
преустановяване на кървенето, вкл. включването на съдов хирург,
започналите нарушения до спиране на сърдечната дейност, предприетите
реанимационни мероприятия, превеждането на пациента в ОАИЛ в 14,
30ч.Представен е отчетен лист за интензивно лечение в ОАИЛ.Според
изготвената епикриза от Клиника Първа коремна хирургия превеждането в
ОАИЛ е в 14, 30ч. за продължаване на кардиопулмуналната ресусцитация,
като след изчерпване на възможностите е регистриран смъртният изход в 15,
30ч.
С присъда №35/17.05.2019г., постановена по НОХД №1166/18г. по описа
на ВОС, влязла в сила на 10.04.2020г., Е.Е. К. е признат за виновен в това, че
на 22.02.2016г. в гр.Варна, в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Св.
Анна - Варна" АД, като лекар /хирург/ поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност - лекарска дейност, нарушил правилата по Раздел X, т. 2.2 от „Общи
медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия,
кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна
хирургия", утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015г. на МЗ, като осъществил
действия, довели до увреда здравето и живота на А.С.С. - отпрепарирал с
ръка част от фиброзната капсула на установена в черния дроб на пациента
ехинококова киста, при което прекъснал голям кръвоносен съд, в резултат на
което настъпила масивна кръвозагуба, с което причинил смъртта на А.С.С.,
като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на
пострадалия, поради което и на осн. чл. 123, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
10
изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца-чл.300 от ГПК.Предвид горното и следва да бъде
прието, че смъртта на А.С., настъпила в ответното болнично заведение, е в
пряка причинно-следствена връзка с деянието на д-р Е.К., представляващо
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност- лекарска дейност, който е нарушил
правилата по Раздел X, т. 2.2 от „Общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия и лицево-челюстна хирургия", утвърдени с Наредба №
3/27.01.2015г. на МЗ, като е осъществил действия, довели до увреда здравето
и живота на А.С.С. - отпрепарирал с ръка част от фиброзната капсула на
установена в черния дроб на пациента ехинококова киста, при което
прекъснал голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна
кръвозагуба, от което е причинена смъртта.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
трудови договори и допълнителни споразумения към тях, че както д-р Б.М. -
оператор-ръководител на операционния екип, така и посочените като
асистенти в оперативния протокол д-р Е.К., д-р В. Ш., д-р М. Ч. и
анестезиологът-ръководител екип д-р К. Н. са лица, намиращи се в трудово
правоотношение с ответното дружество към 22.02.2016г. Действително,
съгласно т.6.1.2 от Раздел III от „Общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия и лицево-челюстна хирургия, утвърдени с Наредба №3/27.01.2015г.
на МЗ/отм.2017г., действащ към 22.02.2016г./, ръководител на екипа е лекар с
призната специалност с хирургична насоченост, с клиничен опит и
професионална квалификация и той носи отговорност за провежданата
операция. Д-р Е.К. към посочената дата е заемал длъжността началник на
Първо отделение в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Света Анна -
Варна"АД.Според длъжностната характеристика за посочената длъжност
основната функция на длъжността включва планиране, организиране,
11
контролиране и отговаряне за цялостната медицинска дейност в структурата,
която началникът ръководи, а едни от основните посочени трудови
задължения са диагностично-лечебна дейност в отделението и прилагане на
спешни диагностични и терапевтични процедури в хирургията.А. С. е бил
приет в ръководеното от д-р Е.К. отделение за извършване на оперативна
интервенция след насочване от спешното отделение на МБАЛ „Света Анна-
Варна“АД и издадено от там направление за хоспитализация на
22.02.2016г.Работодателят му е възложил да извършва диагностично-лечебна
дейност в клиниката по коремна хирургия и да прилага спешни диагностични
и терапевтични процедури в хирургията.Предвид това възлагане, а не
самоволно, каквито са твърденията на ответника, и д-р Е.К. е участвал като
асистент по време на извършваната на А.С. операция на ехинококова
киста.Според представения утвърден от изп.директор на болницата месечен
график за месец февруари 2016г. на отделението в клиниката по хирургия,
ръководено от д-р Е.К., същият е следвало по график да бъде на работа на
22.02.2016г., което предполага и осъществяване на горепосочените му
трудови задължения по силата на трудовото правоотношение с
работодателя.В случая е ирелевантно дали е бил включен в предварително
утвърждаваната от изп.директор на болницата оперативна програма на
клиниката касателно операцията на А.С..От една страна според съставената
медицинската документация операцията е извършена не с предварително
планово насрочване, а предвид насочването от специалист от спешен кабинет
в същото лечебно заведение на 22.02.2016г.От друга страна евентуалното
невписване на д-р Е.К. в оперативната програма за тази операция не води до
извод, че, участвайки като асистент по време на операцията, той не е
изпълнявал възложените му от работодателя горепосочени
задължения.Оперирайки А.С. той е изпълнявал тези задължения и
изпълнявайки ги е отпрепарирал с ръка част от фиброзната капсула на
установена в черния дроб ехинококова киста, при което е прекъснал голям
кръвоносен съд, в резултат на което е настъпила масивна кръвозагуба, от
което е причинена смъртта на А.С..Предвид изложеното и съдът приема, че
увредата е настъпила вследствие на действие, което е извършено именно по
повод възложената от ответника съгласно трудови договор работа.
Предвид установяване елементите на фактическия състав, предвиден в
12
нормата на чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана гаранционно -
обезпечителната безвиновна отговорност на ответното дружество,
работодател на деликвента, за обезщетяване на причинените неимуществени
вреди, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото по време
на оперативната интервенция противоправно поведение.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищците
като следствие от смъртта на сина си са претърпели неимуществени вреди, а
именно психически и емоционални болки и страдания.
Съгласно показанията на св.Е.М./чичо на Ш.А./ от брака си ищците, с
които свидетелят е и съсед, имат три деца - две момичета и едно момче.А. е
бил на 15 години преди да почине.Бил много близък с родителите си, бил
умно и будно дете, помагал на всеки с каквото може, родителите му много го
обичали.След като починал не могли да влязат в моргата да го разпознаят, не
можели да понесат да видят такъв сина си, казали, че от тук нататък за тях
няма живот.Свидетелят влязъл да го разпознае и после го взел от
моргата.След инцидента всичко в къщата им се променило.Когато и да
отидели да ги видят, ищците били умислени, угрижени, с тъжни лица, ако и
неволно да станело дума за А. започвали да плачат неистово, така е и до
днес.Преди инцидента непрекъснато се събирали, ищците били щастливи и
радостни, прекарвали празниците заедно.Сега вече не се събират с други хора,
отказват покани.Сега имат внуче, кръстено е на А., взели го от дъщеря си да
го гледат, за да не е празна къщата им, но това дете не може да запълни
мястото на загубения им син.
Съгласно показанията на св.Х.Х. същият е съсед на ищците.Семейството
им било много задружно, били весели и общителни хора.Имат три деца - две
момичета и едно момче - А., който починал 2016г.Той бил много будно и
уважително дете, поздравявал всички, родителите му имали много здрава
връзка с него.След смъртта му в семейството настъпила истинска трагедия.В
деня на смъртта му А. и Ш. изпаднали в шок, не можели да понесат това,
което се случва, и до сега не могат да преживят тази болка.Щом стане въпрос
за детето започват да плачат.Затворили са се в къщата си и почти не излизат,
не се събират с други хора.Когато и свидетелят да отиде да ги види
разговорът винаги се завъртал около А. и те започвали да плачат, не са
13
преодолели травмата от загубата на сина си.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.Както е посочено в ППВС
№4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е
абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението - такива при причиняване на смърт са
възрастта на увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия и близкия,
който търси обезщетение и др.При определяне на справедливото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания.Починалият е бил
на 15 години, съответно ищцата на 35 години, ищецът на 43 години.Между
ищците и него е имало силна привързаност и трайна, дълбока емоционална
връзка родител - дете.През целия си живот той е бил обгрижван само от тях, в
едно домакинство, с много грижа и обич, познаван е от близки и съседи като
будно и уважително дете.Внезапната му необратима загуба е настъпила без
преди това да е боледувал от животозастрашаващи заболявания или
извършваната на 22.02.2016г. медицинска интервенция да е предполагала
настъпването на такова състояние.От смъртта му ищците са изпаднали в шок,
водещ до невъзможност да отидат го видят в моргата и да го вземат лично от
там. Продължават и понастоящем, 5 години след загубата му, да плачат само
при споменаване на името му, продължават да са затворени в себе си,
ограничени са социалните им контакти, отчуждили са се от близки и познати,
използват отглеждане на внучето си, кръстено на починалия, като
компенсация на липсата му.Съобразявайки продължителността и интензитета
на претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхното дете, възрастта
му, трагичните обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му,
съдържанието на съществувалата между тях дълбока емоционална връзка,
необратимия характер на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление
на вредите и към настоящия момент, съдът приема, че справедливото
14
обезщетение следва да се определи в размер от по 160 000лв. за всеки от
ищците, като същото е дължимо ведно със законна лихва от датата на
деликта. Възражението за изтекла тригодишна погасителна давност по иска с
пр.осн. чл.86 от ЗЗД е неоснователно, т.к. исковата молба е подадена по
пощата на 21.02.2019г., постъпила в съда на 22.02.2019г.
Предвид частичното несъвпадане крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд решението на ВОС в частта му,
с която исковете са отхвърлени за разликата над 150 000лв. до 160 000лв.
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което в тази част
исковете се уважат.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати дължимата за първа/4%/ и втора/2%/ инстанция
държавна такса за допълнително присъдените 20 000лв., или това е сумата от
1 200лв.На осн. чл.38, ал.2 от ЗА, направеното искане и представените
договори за правна защита и съдействие, съответно от 05.06.2021г. и
07.07.2021г. на процесуалните представители на ищците адв.И.И. и адв.Д.П.
следва да бъдат присъдени възнаграждения, определени в минималните
размери по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, съобразно
основателните части от исковите им претенции, приети от настоящата
инстанция/по 160 000лв./ или това са сумите от по 4 560лв. за всеки от
представителите.Решението следва да бъде потвърдено в частите му, с които
исковете се уважават до размера от по 150 000лв. и се отхвърлят за разликата
над 160 000лв. до 180 000лв.
Предвид сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е
предявен евентуалният обратен иск с пр.осн. чл.223 от КЗ/отм./, вр. §22 от
ПЗР на КЗ до размера, до който са намерени за основателни главните искове,
ведно с лихви и разноски, същият подлежи на разглеждане.Следва да бъде
посочено и, че ответникът по обратния иск не е обжалвал
първоинстанционното решение в частта му, с която този иск е уважен против
него за сумата от 100 000лв., поради което и при основателност на главните
искове за този и над този размер, настоящата инстанция не би могла да
приема за неоснователен по други съображения /свързани със
застрахователния договор/ иска до размера от 100 000лв.
Обект на застраховане при застраховка "Гражданска отговорност" е
15
гражданската отговорност на застрахования за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, т. е. опасността последният да
отговаря пред трети увредени лица за заплащане на обезщетение.При
настъпване на застрахователното събитие - възникване на гражданска
отговорност за застрахования, застрахователят се задължава, по силата на
тази застраховка, да заплати застрахователно обезщетение, когато и
доколкото такива вреди са причинени непосредствено от застрахования или
от чужди виновни действия, за които той отговоря, на трето лице.
Съгласно представената застрахователна полица №155191310000048ЗЗ72
от 23.06.2015г. между ЗАД „Армеец”АД като застраховател и МБАЛ“Света
Анна-Варна”АД като застрахован е сключен договор за вид застраховка
„Гражданска отговорност на юридически лица“, т.е. застрахована е
отговорността на юридическото лице, която може да бъде само по чл.49 от
ЗЗД.Обхватът на покритие е съгласно условията на приложения
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на
юридически лица“.Застрахована дейност според полицата е администриране и
организиране на условията на труд на медицинския персонал, периодът е от
26.06.2015г. до 25.06.2016г.Според представените Общи условия на договор
за застраховка гражданска отговорност на юридически лица предмет на
застраховката са всички суми, които застрахованият бъде задължен да
заплати на основание писмени претенции на трети лица, предявени през
периода на валидност на застраховката като обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило след началната дата на застраховката в резултат на
описаната в полицата дейност на застрахования и в рамките на договорените
лимити.Според посочените изключения застраховката не покрива
професионални консултации, услуги и практика, предоставени или
извършени от застрахования/професионална отговорност/, независимо дали
се извършват по занятие или не.Според така цтираните клаузи съдът приема,
че договорът не покрива личната професионална отговорност на лицата,
които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, т.е. това не е
застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал”,
чието сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл.189,
ал.1 от ЗЗ и при която болничното заведение е само застраховащ, а те са
застраховани за отговорността си по чл.45 от ЗЗД, а е застрахована
16
безвиновната отговорността на самото юридическо лице, като възложител на
работата по повод администриране и организиране на условията на труд на
медицинския персонал.В полицата и общите условия няма дефиниция на
понятието „администриране и организиране на условията на труд на
медицинския персонал“, но следва да се има предвид, че отговорността на
възложителя болнично заведение, съответно и юридически лице, по чл.49 от
ЗЗД е именно по повод възложената, администрирана и организирана от него
медицинска дейност на медицинския му персонал по силата на възникналите
трудови, съответно служебни правоотношения.Възражението на
застрахователя, че вземането по договора възниква само, ако застрахованият
бъде задължен да заплати на основание писмени претенции на трети лица,
предявени през периода на валидност на застраховката, т.е., че е необходимо
и деликтът, и претенцията за вреди да са се осъществили в периода на
покритие - принципът claims made date, е неоснователно.Този принцип не е
възприет от българския законодател, поради което и следва да се приеме, че
той не е меродавен за отговорността на застрахователя, като в тази насока е
практика на ВКС - напр. Решение №355/ 19.03.2019г. по т.д.№ 855/18 г., ВКС,
II т.о. Законодателят не свързва писменото предявяване на претенциите за
обезщетяване срещу застрахования с момента на определяне на
застрахователното събитие.Такава клауза от общите условия досежно срока
за предявяване на претенциите, противоречи на разпоредбата на чл. 186, ал.7
от КЗ/отм./, съгласно която Общите условия не могат да предвиждат условия
и изисквания към застрахования, включително такива при настъпване на
застрахователното събитие и по отношение на неговото доказване, за които
може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено
значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на
застрахователното събитие или на доказването му, както и такива, за които
може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат
изпълнени.Все в посока на извода за неприложимост на този принцип е и
това, че правото на застрахования да получи застрахователно обезщетение за
вреди, настъпили по време на действие на договора, е предпоставено от
поведението на трето лице - увредения, от чиято воля зависи дали и кога ще
предяви съдебен иск против застрахования за причинените му от лицата, на
които той е възложил работа, вреди.
17
В застрахователната полица е предвиден лимит на отговорност, а именно
100 000лв. - единичен за всяко събитие и 200 000лв.-агрегатен за всички
събития в агрегат в периода на застраховката.По см. на §1, т.5 от ДР от
КЗ/отм./ "застрахователна сума" /лимит на отговорност/ е договорената или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице.За
застраховката „Гражданска отговорност на юридически лица“ за
отговорността им като възложители по чл.49 от ЗЗД не е предвидена
минимална застрахователна сума. Според чл.193, ал.2 от КЗ/отм./
застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума,
освен когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между
страните.При посочената договореност между страните съдът приема, че в
настоящия случай отговорността е до размера от 100 000лв. като единичен за
отделното събитие.В тази връзка и предявеният обратен иск за сумата над
100 000лв. до пълния размер, за който са уважени главните искове, съответно
лихви и разноски, се явява неоснователен. Решението на ВОС в тази му
обжалвана част следва да бъде потвърдено.Предвид сбъдване пред
настоящата инстанция на условието за разглеждане на евентуалния обратен
иск в частта му за присъдените от настоящата инстанция по 10 000лв. на
всеки от ищците или общо 20 000лв., ведно със законна лихва от датата на
застрахователното събитие и разноски, обратният иск следва да се разгледа в
тази му част, като по изложените по-горе съображения той е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, разноски на въззивното
дружество, изчерпващи се с внесената държавна такса за въззивно обжалване,
не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260708/21.12.2020г., постановено по гр.д.№355/19г.
по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива съдът е пропуснал да обективира волята
си, видна от мотивите, че същото е постановено при участието на третото
18
лице помагач ЗАД „Армеец“АД на страната на ответника/, в частите му, с
които: 1/ е отхвърлен предявеният от АЛ. Б. С. против МБАЛ „Света Анна-
Варна“АД иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД в частта му за разликата над 150 000лв.
до 160 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина
му А.С.С., настъпила на 22.02.2016г.; 2/ е отхвърлен предявеният от Ш. К.
АХМ. против МБАЛ „Света Анна-Варна“АД иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД в
частта му за разликата над 150 000лв. до 160 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на сина й А.С.С., настъпила на
22.02.2016г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, ЕИК *********, да заплати на
АЛ. Б. С., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата над 150 000лв.
до 160 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина
му А.С.С., настъпила на 22.02.2016г. по време на операция на ехинококова
киста в черния дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до масивна
кръвозагуба, ведно със законната лихва върху главницата /разликата над
150 000лв. до 160 000лв./, считано от 22.02.2016г. до окончателното й
заплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, ЕИК *********, да заплати на
Ш. К. АХМ., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата над
150 000лв. до 160 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради
смъртта на сина й А.С.С., настъпила на 22.02.2016г. по време на операция на
ехинококова киста в черния дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до
масивна кръвозагуба, ведно със законната лихва върху главницата /разликата
над 150 000лв. до 160 000лв./, считано от 22.02.2016г. до окончателното й
заплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, ЕИК *********, да заплати на
адв. И.Г. И. от АК-Разград сумата от 4 560лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
оказаната безплатна адвокатска помощ на АЛ. Б. С. пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, ЕИК *********, да заплати на
19
адв. Д.Р. П. от АК-Разград сумата от 4 560лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
оказаната безплатна адвокатска помощ на Ш. К. АХМ. пред въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, ЕИК *********, да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен
съд-Варна сумата от 1 200 лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, ЕИК
*********, против ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, обратен иск с пр. осн.
чл. 223 от КЗ /отм./ в частта му за сумата от 20 000лв. /присъдена с
настоящото решение на ищците/, ведно с лихва върху главницата, считано от
настъпване на застрахователното събитие до окончателното й заплащане и
разноски, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност на юридически лица" по
застрахователна полица №155191310000048ЗЗ72 от 23.06.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260708/21.12.2020г., постановено по гр.д.
№355/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена МБАЛ
„Света Анна-Варна“АД да заплати на АЛ. Б. С. сумата от 150 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му
А.С.С., настъпила на 22.02.2016г. по време на операция на ехинококова киста
в черния дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до масивна
кръвозагуба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2016г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД; 2/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-Варна“АД да заплати на Ш. К. АХМ.
сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради
смъртта на сина й А.С.С., настъпила на 22.02.2016г. по време на операция на
ехинококова киста в черния дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до
масивна кръвозагуба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2016г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД; 3/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-Варна“АД да заплати на адв. И.Г. И.
сумата от 4 275лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-
20
Варна“АД да заплати на адв. Д.Р. П. сумата от 4 275лв., на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА; 5/ е осъдена МБАЛ „Света Анна-Варна“АД да заплати в полза на
Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата от 12 000лв., на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК; 6/ е отхвърлен предявеният от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД
против ЗАД „Армеец“АД обратен иск с пр. осн. чл. 223 от КЗ /отм./ за
разликата над сумата от 100 000лв. до пълния размер на претенцията,
/представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за
"Гражданска отговорност на юридически лица" по застрахователна полица
№155191310000048ЗЗ72 на ЗАД „Армеец“АД/, включващ главница от по
150 000лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от 22.02.2016г. до окончателното й заплащане, както и
разноски в общ размер на 20 550лв.; 7/ е отхвърлен предявеният от АЛ. Б. С.
против МБАЛ „Света Анна-Варна“АД иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД в частта му
за разликата над 160 000лв. до пълния размер на претенцията от 180 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му
А.С.С., настъпила на 22.02.2016г.; 8/ е отхвърлен предявеният от Ш. К. АХМ.
против МБАЛ „Света Анна-Варна“АД иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД в частта му
за разликата над 160 000лв. до пълния размер на претенцията от 180 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина й
А.С.С., настъпила на 22.02.2016г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - ЗАД
„Армеец”АД на страната на МБАЛ„Света Анна-Варна”АД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21