Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.10.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Красимира Божакова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1128 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Т.Т.С., ЕГН: ********** *** за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против И.Г.Г., ЕГН: ********** ***.
Молителката твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско съжителство от == г. до фактическата им раздяла през януари 2018 г., от когото имала дете …, родена на *** г. Живеели в Х., като дъщеря им била с тях до ..г., когато си дошла в Б.. Твърди, че от няколко години отношенията им с ответника били влошени, което било резултат от неговата пасивност и незаинтересованост към семейството им. Почти през цялото време на съвместното им съжителство основно тя осигурявала средствата за живот, тъй като той не работел. Поради това, както и поради някои съществени различия в характерите им и разбиранията за начина на живот и отношения между партньорите, настъпила раздялата им. По време на съжителството им ответникът многократно си позволявал да я тормози психически и да я малтретира физически, включително и пред детето им. Това се дължало на неговия избухлив характер – ядосвал се за незначителни неща, търсел вина в другите и не проявявал никаква самокритичност. Позволявал си да ѝ блъска главата, да я души и удря. Наричал я с обидни думи – б.к. и др. Няколко месеца преди фактическата им раздяла молителката пожелала да се разделят окончателно, тъй като не искала повече да живее по този начин, включително страхувайки се за живота си, като го помолила да напусне общото им жилище. Това предизвикало в ответника гняв и в продължение на два месеца – от декември 2017 г. до края на януари 2018 г. я подложил на непрекъснат тормоз. Обиждал я, не я пускал да излиза, позволявал си да я удря и души. След един такъв случай на психически тормоз и побой, който ѝ нанесъл пред дъщеря им в дома на нейните родители в гр. Карлово, се разделили окончателно.
Понастоящем молителката живеела в N=, а ответникът – в гр. С.Когато се прибирала в .. пребивавала в дома на родителите си – гр. К. ул. Г.К. №.който бил постоянният ѝ адрес в страната. В това жилище живеела и дъщеря ѝ със семейството си.
Твърди, че при последното си идване в .., на .. г. вечерта, към 21.00 часа, се връщали от разходка с дъщеря си, партньора ѝ и детето им, което било само на 2 години. Намирали се на паркинга в центъра на гр. Карлово, пред книжарница „К..“, когато ответникът ги догонил. Молителката държала на ръце детето и не му обърнала внимание. Той я хванал за рамото и я обърнал към себе си. Взел детето, за да го види, и същевременно ѝ поискал обяснение защо му проваляла връзки с други жени. Тъй като не искала да влиза в разговор с него, притеснявайки се от поредния му скандал, молителката се обърнала и тръгнала в обратна посока. Тогава той посегнал към нея, вероятно за да я спре, неговата чантичка се заплела в нейната, тя я дръпнала, за да се освободи, след което той, продължавайки да държи детето в ръце, я сграбчил за косата и започнал с ярост да я скубе. След това я блъснал и молителката паднала на паважа на дясната си страна, удряйки десния си крак, дясното рамо и главата. Изпаднала в шок от силния емоционален стрес и не можала да реагира. Само чувала виковете на дъщеря си: „ …“, а нейният партньор ѝ викал да вземе детето, което вече било в него, за да може да ги разтърве и да помогне на молителката. Имало встрани от тях някакъв човек, който казвал на някого да се обади в полицията. Наред с физическата разправа, ответникът я обиждал, казвайки, че плаща на мъже да спят с нея, тъй като била боклук и никой не я харесвал.
Молителката твърди, че всичко това се отразило много тежко на психиката ѝ, тъй като се случило на обществено място, пред други хора, в присъствие на най- близките ѝ хора, включително пред внучето ѝ, за което се притеснила. Почувствала се унизена и засрамена. Наред с това я боляло тялото от падането и главата в областта на отскубнатия кичур коса, който лежал на паважа. Притеснила се и за собственото си здраве, тъй като от години имала сериозни заболявания, прилагала непрекъснато лечение, като здравословното ѝ състояние се влошавало в резултат на стрес. Имала заболяване на щитовидната жлеза, която не функционирала и това налагало да пие непрекъснато синтетични хормони. Страдала от партален тунелен синдром – запушване на кръвоносни съдове на горни крайници, имала заболяване на сърцето, свързано с едната клапа, отразяващо се циркулацията на кръвта, като приемала лекарства за разреждането ѝ. Отделно от това, преди ..години претърпяла операция на гласните струни вследствие на доброкачествено образувание, а преди три години – гинекологична операция, последвана от лъчетерапия. Ответникът знаел за нейните здравословни проблеми и негативното им повлияване от психически и емоционален стрес, но това никога не го било възпирало да я тормози.
И до момента не можела да се възстанови напълно от случилото се. Травмирани били и нейните близки, които станали свидетели на агресията на ответника. Страхувала се за живота и здравето си. Притеснявала се, че всеки път, когато си идва в .., може да има подобни проблеми с ответника, тъй като той не можел да контролира изблиците си на гняв и омразата, която изпитвал към нея. Това се отразявало изключително зле на психиката ѝ, чувствала се емоционално потисната, изпитвала тревожност и страх. Всичко това се отразявало негативно на работата ѝ, на социалните ѝ контакти и на начина ѝ на живот.
Агресивното поведение на ответника, отправените обиди към нея и физическата разправа на ..г. представлявали акт на психическо, емоционално и физическо насилие.
Моли съда да
издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи
мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно: да се задължи ответникът да
се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо нея и да му се забрани да се приближава до молителката, до
жилището в гр. К.., ул. „Г... К..“ №.. и местата ѝ за социални контакти и
отдих. Моли мярката по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да бъде за взета за срок от 18
месеца и да ѝ се присъдят разноските по делото.
Ответникът И.Г.Г., представляван от адв. П.Е., се явява лично в откритото съдебно заседание и оспорва молбата. Твърди, че действително на ..г. вечерта видял бившата си приятелка с дъщеря им, внучката и „зетя“. Приближил се с единствена цел да види внучката и евентуално да говорят с молителката за делба на общите им вещи. Взел детето, което било в ръцете на молителката и му се зарадвал много. В това време молителката му задърпала чантичката, с която не се разделял, защото знаела, че в нея държи ключовете на колата и други важни документи. Подал детето на баща му – „зетя“, той го взел, а ответникът започнал да дърпа чантичката си от ръцете на молителката. В това време получил удар отзад от „зетя“. Докато се окопител, получил още няколко удара по лицето и тялото, вследствие на които паднал на земята. Така завършила цялата свада. Бил доста уплашен и чувствал болки по тялото, главата и крайниците. Няколко дни се възстановявал и на 11.07.2018 г. се снабдил със съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛ „С... Г..“ ЕАД – П…. Молителката разбрала, че има медицинско свидетелство и побързала да изпревари събитията, които смятал да предприеме срещу зет си /неговият бияч/, като образувала производство за защита от домашно насилие. Така от жертва се превърнал в агресор.
Моли съда да остави молбата без уважение като недопустима и неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представена от молителката Т.Т.С. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като доказателство за това, че на ..г. в гр. Карлово ответникът по молбата И.Г.Г. е извършил акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея, а именно – дърпал я за косата, съборил я на земята и отправял обидни думи и изрази по неин адрес.
Страните не спорят, че от ..г. до 2018 г. са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство се е родило детето .., понастоящем пълнолетна.
Ответникът е представил заверено копие от съдебномедицинско удостоверение №..г., издадено от УМБАЛ „С... Г.. – ЕАД – П.. От същото е видно, че при прегледа на И.Г.Г. и представената от него медицинска документация са установени контузия на лявото коляно; навяхване на лявото коляно; травматичен артрит на дясната долночелюстна става; контузии на лицето; охлузване на шията; охлузване, кръвонасядане и оток по крайниците. Тези травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По данни на освидетелствания на .. г. около … ч. познат мъж му нанесъл побой с юмруци по главата и тялото, в резултат на което паднал на земята.
От показанията на свидетелката J=R=H= се установява, че е дъщеря на страните по делото. Родителите ѝ не живеели заедно от … г., като до тази дата пребивавали в N=. След раздялата майка ѝ останала там, а баща ѝ се прибрал в .. Когато си идвала в ?=, молителката отсядала при родителите си в гр. К…, на адрес: ул. „Г.. К..“ №... От три години свидетелката също се установила в гр. Карлово, а преди това живеела заедно с родителите си и познавала добре техните взаимоотношения. През годините баща ѝ често се държал агресивно към майка ѝ – обиждал я, удрял я, блъскал ѝ главата, подлагал я многократно на психически и физически тормоз. Свидетелката присъствала на много такива конфликти, като тя самата също страдала от поведението на ответника. На …. г. около 21:00 ч. свидетелката, заедно с приятеля си, двегодишното им дете и майка ѝ се разхождали в централната част на гр. К... Автомобилът им бил паркиран до сградата на О.., в близост до книжарница „К..“. Потърсили заведение, където да седнат, но след като не намерили свободни места, тръгнали обратно към колата, с намерение да отидат някъде другаде. Докато вървели, били догонени от ответника, с когото нямали предварителна уговорка. Той поискал да види детето, което било в ръцете на молителката. Тя му го дала и тръгнала към автомобила, защото не желаела да контактува с ответника. Той обаче започнал да вика след нея – че била курва и боклук, че плащала на мъже да спят с нея, защото не струвала нищо, държал ѝ сметка за това, че си пишела във Ф.. с други мъже, че звъняла на негови приятелки да му разваля новите връзки. Молителката не му отвърнала, само стояла до вратата на колата, защото нямала ключ да влезе вътре, а свидетелката, баща ѝ и приятеля ѝ били в непосредствена близост. Когато решили да си тръгват, ответникът върнал детето на дъщеря си и хванал молителката за косата. Дръпнал я рязко и отскубнал кичур коса, който паднал на паважа. Тъй като била на химиотерапия и почти нямала коса, според свидетелката част от кичура бил от изкуствената коса на майка ѝ, а друга част – от естествената. Молителката също паднала на земята, при което си ударила крака и главата. Ответникът се надвесил над нея и продължил да ѝ нанася удари, докато не се намесил приятеля на свидетелката, който го хванал и издърпал настрани. Свидетелката пищяла, а майка ѝ лежала в шок на земята. Наблизо нямало никакви други хора. Ответникът си тръгнал, а дълго време след инцидента молителката се чувствала стресирана, изплашена, притеснена и унизена от преживяното. Тя била в тежко здравословно състояние – претърпяла няколко операции, включително такива на сърцето и на щитовидната жлеза. В момента била на химиотерапия и според лекарските предписания трябвало да избягва всякакви форми на психически и емоционален стрес. Въпреки, че ответникът знаел за влошеното ѝ здраве, той не се поколебал да я нападне на публично място и да прояви агресия към нея.
От показанията на свидетелката А.М.Г. се установява, че познава молителката и ответника само по физиономия. Не поддържал отношения с никой от тях, знаел им имената и това, че били жители на гр. К…На процесната дата свидетелят бил близо до фонтаните на гр. С.., когато видял инцидент между молителката и ответника. Било вечерно време, но не било тъмно, намирали се на около 20-30 метра от него. Видял, че двамата се карат, като молителката дърпала чантата на ответника, която бил преметнал през врата и рамото си, а той я дърпал към себе си. Тогава се намесил зет им, който започнал да нанася удари на ответника. Там била и дъщерята на страните с детето си. От ударите ответникът паднал на земята, като били разтървани от преминаващи наблизо хора. Свидетелят гледал от разстояние и не се намесил по никакъв начин. Не видял ответникът да удря молителката или да я бута на земята. След като били разтървани, ответникът си тръгнал.
Двамата свидетели са поставени в очна ставка, при която св. Г.. заявява, че по време на инцидента не е видяла други хора наблизо, включително и св. Г.. Последният от своя страна потвърждава, че е присъствал на случилото се и е наблюдавал от разстояние. Конфликтът бил преустановен след намесата на случайни граждани.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице – по чл.8, т.1 ЗЗДН, срещу друго такова – по чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Депозирана е в съда на ..г., а твърденият акт на домашно насилие е извършен на …. г. т. е спазен е преклузивният срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Ето защо съд намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на молбата и същата следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане, съдебномедицинско удостоверение №..г., издадено от УМБАЛ „С.В. ЕАД П., както и установеното посредством разпитите и очната ставка на свидетелите Т. И. А.Г., съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на Т.С. акт на домашно насилие спрямо нея. Въз основа на съвкупния доказателствен материал съдът намира за установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо молителката и около 21:00 ч. на ..г. в гр. К.., в близост до книжарница „К.“ и паркинга на О.., той я е скубал за косата, съборил я е на земята и е отправил по неин адрес обидни думи и изрази. Това поведението на ответника е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо, психическо и емоционално такова, извършено по отношение на лице, с което преди това е бил във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, т. е. лице по чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът дава вяра на показанията на св. Г., но само в частта за взаимоотношенията между родителите ѝ, предхождащи процесния инцидент, както и за нанесения побой и отправените обидни думи и изрази към майка ѝ от страна на баща ѝ. Свидетелката, като дъщеря на страните, е била пряк и непосредствен очевидец както на проявяваната през годините агресия на баща ѝ към майка ѝ, така и на извършеното от ответника на ..г. Показанията ѝ за тези обстоятелства се припокриват с изложеното в декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съдът обаче не кредитира показанията ѝ в частта, касаещи поведението на т. нар. зет на страните, за когото, видно от представеното съдебномедицинско удостоверение, може да се направи обосновано предположение, че не само е издърпал ответника, за да защити пострадалата, но и му е нанесъл побой. Доколкото св. Г. има дете от него, съдебният състав не дава вяра на показанията ѝ в тази част, като ги намира за пристрастни и недостоверни. Те противоречат и на показанията на св. Г., който сочи, че на ответника е бил нанесен побой от зет му и е бил спасен от преминаващи граждани. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, който е непредубеден и незаинтересован, но е нужно да се отчете, че е наблюдавал случващото се от около 20-30 метра и е станал очевидец на инцидента след неговото започване. С това следва да се обясни факта, че не е видял ответникът да удря или да събаря на земята пострадалата, нито го е чул да отправя обиди към нея. В този смисъл настоящият съдебен състав не намира противоречие между неговите показния и тези на св. Г. и приема за безспорно осъщественото психическо и физическо насилие спрямо молителката от ответника И.Г.Г.. Дали последният също е пострадал и дали му е нанесен побой от трето лице, не е предмет на настоящото дело, като правата си може да защити по друг съдебен ред.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата и декларацията,
а следва с оглед изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най – добра степен биха защитили пострадалата от домашно насилие.
Като подходящи мерки за защита на пострадалата от насилието следва да се приложат тези по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно: задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му се наложи забрана за срок от 18 месеца да се приближава до молителката, както и жилището, което тя обитава в гр. К. ул. Г.К. №.и местата ѝ за социални контакти и отдих.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 400.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лева С оглед изхода на спора, основателно е искането на молителката за присъждане в нейна полза на сторените в настоящото производство разноски, в размер на 600.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл.15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН по отношение на Т.Т.С., ЕГН: **********
***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА И.Г.Г., ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие спрямо Т.Т.С., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на И.Г.Г., ЕГН: ********** *** да приближава Т.Т.С., ЕГН: **********, жилището находящо се в гр. К. ул. Г.К. №.и местата ѝ за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева) по сметка на РС Карлово, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН: **********, да заплати на Т.Т.С., ЕГН: **********, сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР – К...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.