РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Варна, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Д. срещу Решение № 294/06.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 385/2022 г. по описа на Районен съд - Провадия, V състав,
допълнено с Решение № 17/23.01.2023 г., по гр.д. № 385/2022 г. по описа на Районен съд -
Провадия, V състав, с което е признато за установено, че дължи на ДП Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност“, гр. Горна Оряховица парично обезщетение на основание чл.
5.9 от договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № 32/21.08.2020 г.,
сключен между тях, в размер на направените от ищеца разходи по чл. 3, т. 1 от договора,
след приспадане на отработеното от ответника време по трудов договор №
I[1]115/30.06.2021 г. за периода от 01.07.2021 г. до 17.10.2021 г., както следва: 1. Сумата от
4147.98 лева за заплатени стипендии за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021
г.; 2. Сумата от 778.30 лева за заплатена такса за обучение; 3.Сумата от 211.32 лева за
заплатено възнаграждение за ментори; 4. Сумата от 40.96 лева за заплатени осигуровки
върху възнаграждението за ментори, за които суми е издадена заповед № 113/07.03.2022 г.
по ч.гр.д. № 221/2022 г. на РС-Провадия, на основание чл. 422 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение
1
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че размерът на претенцията не е доказан.
Отправя се искане до съда за отмяна изцяло на решението на ПРС. Претендират се
разноските сторени пред двете инстанции.
Въззиваемият ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, поделение
„Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“, гр. Горна Оряховица в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената въззивна жалба, с който се
оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по иск на ДП Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност“, гр. Горна Оряховица против Д. Г. Д. с правно основание чл. 422 от ГПК
за признаване за установено, че ответникът дължи на ДП Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност“, гр. Горна Оряховица парично обезщетение на основание чл. 5.9 от
договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № 32/21.08.2020 г.,
сключен между тях, в размер на направените от ищеца разходи по чл. 3, т. 1 от договора,
след приспадане на отработеното от ответника време по трудов договор №
I[1]115/30.06.2021 г. за периода от 01.07.2021 г. до 17.10.2021 г., както следва: 1. Сумата от
4147.98 лева за заплатени стипендии за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021
г.; 2. Сумата от 778.30 лева за заплатена такса за обучение; 3.Сумата от 211.32 лева за
заплатено възнаграждение за ментори; 4. Сумата от 40.96 лева за заплатени осигуровки
върху възнаграждението за ментори, ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 113/07.03.2022 г. по ч.гр.д. №
221/2022 г. на РС-Провадия.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. Г. Д., с който
оспорва изцяло предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
2
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д №
221/2022 г. по описа на РС-Провадия.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Предпоставките за възникване на вземане за обезщетение по иска с правно основание
чл. 235 от КТ са следните: 1/ да е налице сключен между страните договор за придобиване
на професионална квалификация, за повишаване на квалификацията или за
преквалификация, като този договор се сключва между работодател и лице, което не е
работник или служител при него, а се подготвя за работа при работодателя след завършване
на обучението; 2/ неизпълнение на задължения по договор за професионална квалификация,
повишаване на квалификацията или преквалификация; 3/ неизпълнението на задълженията
следва да бъде виновно; 4/ да са налице имуществени вреди от незаконосъобразното
поведение, изразяващи се в претърпени загуби и/или пропуснати ползи и 5/ причинна връзка
между претърпените вреди и неизпълнението на задълженията на насрещната страна по
договора.
Не е спорно, че на 24.08.2020 г. между страните е сключен договор за повишаване на
квалификация и/или преквалификация за работа като „Ръководител движение с право на
билетоиздаване“, по силата на който ищецът се е задължил да проведе обучение за своя
сметка на ответника, както и да осигури работа на последния. Съгласно този договор,
ответникът от своя страна се е задължил да се обучава и да постъпи на работа при ищеца за
срок от три години /чл. 5.5 от договора/.
Договорът за повишаване на квалификация и преквалификация по принцип цели
постигането на благоприятни за страните последици чрез повишаване на равнището,
степента, на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на опредЕ.
професия или специалност, като обучението за повишаване на квалификацията се
осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работна сила.
Минималното задължително съдържание на договора е определено в нормата на чл. 234, ал.
2 от КТ, а разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от КТ дава възможност на страните по договора да
уговарят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя
да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при
3
неизпълнението на първото условие или при незавършване на обучението.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че Д. преминава
обучение за длъжността „Ръководител движение с право на билетоиздаване“, след което
успешно издържа изпита за придобиване на професионална квалификация, като бъдещият
работодател му издава удостоверение за горното, както и свидетелство за правоспособност.
След депозирано от страна на ответника заявление за кандидатстване между страните е
сключен трудов договор № I-115/30.06.2021 г., който влиза в сила от 01.07.2021 г., като
служителят постъпва своевременно на работа. Със заявление с вх. № 94-АД-3598/16.09.2021
г. Д. уведомява работодателя, че прекратява трудовото правоотношение с 30-дневно
предизвествие, на основание чл. 326 от КТ. Последният издава Акт за прекратяване на
трудов договор № IV-125/15.10.2021 г., с което трудовото правоотношение с Д. Г. се
прекратява, считано от 17.10.2021 г., на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Настоящата инстанция намира, че трудовото правоотношение с ДП Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност“, гр. Горна Оряховица е прекратено по вина на самия обучаем
- служител, тъй като същият е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с
едномесечно предизвестие на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, т.е. около три месеца и половина след
сключването му - следователно макар трудовият договор да е със срок на изпитване,
работодателят създава условия на работника да изпълни условията на договора за обучение,
поради което трудовото правоотношение било прекратено по вина на самия работник скоро
след завършване на обучението му, заплатено от работодателя. Поради което
неизпълнението на условията на договора за обучение е също по вина на работника, който
съответно е нарушил клаузата в договора за работа при конкретния работодател за срок от 3
г. след преминаване на обучението.
Въззивният съд не споделя становището на ответника, че горната клауза не
произвежда правно действие, тъй като не е инкорпорирана в трудовия договор, сключен
между страните след завършване на обучението. Търсената отговорност /обезщетение/ не
само не противоречи на трудовия закон, но и пряко произтича от него. Понасянето на
отговорността е уговорка, постигната чрез напластяването на две насрещни, съвпадащи
волеизявления, в резултат на свободата на страните да определят съдържанието на договора
си извън нормативния минимум. Тя има стабилна законодателна опора именно в
специалната норма на КТ – чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ изрично допуска предвиждането на
такава отговорност, а формата и размерът й са предоставени на волята на страните.
Независимо, че този текст урежда съдържанието на правата и задълженията по договор за
квалификация, който е внедрен като част от трудовоправните взаимоотношения, щом
разпоредбата на чл. 235 от КТ разрешава сключването му при същите условия и преди
възникване на трудовото правоотношение, то логично и закономерно е тези условия да се
считат инкорпорирани в по-късно сключения трудов договор именно, защото той е сключен
като последица от предхождащото го изпълнение на задължението на работодателя да
осигури обучението на бъдещия си работник.
4
След като именно преждевременното прекратяване на трудовия договор е
правопораждащият факт в хипотезата на сключен квалификационен договор по време на
вече съществуващо трудово правоотношение, е видно че макар формално изписана в
квалификационния договор, клаузата на чл. 5.5 от същия се инкорпорира в трудовия и след
като нейното активиране зависи от прекратяването на последния преди изтичането на
обещания срок – единственият логичен извод е, че систематически тя е част от трудовия
договор, щом регулира правата и задълженията на страните по повод полагането на труд, а
вписването й в квалификационния следва да се третира като допълнително споразумение
към него, следователно обективира именно законодателно въведено обезщетение по
трудовото правоотношение.
Обратното виждане – че задължение за такова обезщетение, предвидено в договора за
квалификация и/или преквалификация и не фигуриращо изрично в трудовия такъв /сключен
по-късно/ не може да се търси от работодателя, води до неравнопоставеност в положението
на работника, сключил квалификационен договор по време на действащо трудово
правоотношение и този, сключил го преди възникването му. Първият ще понесе, при
неспазване на срока за работа, предвидената имуществена санкция, каквато правната норма
на чл. 234 от КТ допуска, а вторият, дори при неправомерно предсрочно прекратяване на
трудовия договор, ще бъде свободен от такава, тоест – няма да понесе никаква имуществена
отговорност по повод нарушаване на задължението за срока за работа /а евентуално – само
за неспазено предизвестие/, което представлява несправедлив дисбаланс, привилегироващ
работника, получил квалификацията си преди сключването на трудовия договор. Този
състав счита, че това виждане противоречи на духа на закона и на волята на Законодателят.
Още повече, че задължението за това обезщетение произтича от квалификационния договор
– то се поражда едва след като трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на
уговорения срок – тоест при всички положения след прекратяване на квалификационния
договор поради изчерпване на предмета му. Следователно, за да може тази клауза да
ефектира върху трудовото правоотношение, тя трябва да е част от него. Т.е., както се изложи
по-горе, същата се инкорпорира в сключения по-късно трудов договор.
От всичко казано дотук следва, че иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, с чл. 235 от КТ, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, вр. с чл. 5, т. 5.9 от трудовия
договор, за заплащане на обезщетение за неспазване на уговореното между страните
задължение ответникът-работник да работи, с оглед придобиването на квалификация, при
ищеца-работодател за срок от 3 години, считано от 01.07.2021 г. Срокът изтича на
01.07.20124 г., а трудовото правоотношение е прекратено от работника с едностранно
изявление и с предизвестие на 17.10.2021 г. при неосъществени законови условия за това,
тоест – не по вина на работодателя. Това безусловно е активирало правото на последния да
потърси парично обезщетение в уговорения размер безспорно установен от приетата от
първоинстанционния съд ССЕ, както следва: 1. Сумата от 4147.98 лева за заплатени
стипендии за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г.; 2. Сумата от 778.30
лева за заплатена такса за обучение; 3.Сумата от 211.32 лева за заплатено възнаграждение за
5
ментори; 4. Сумата от 40.96 лева за заплатени осигуровки върху възнаграждението за
ментори. Извършено е приспадане на отработеното от Д. време, така както изрично е
предвидено в чл. 5, т. 5.9 от договора.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции Решение № 294/06.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 385/2022 г. по описа на Районен съд - Провадия, V състав,
допълнено с Решение № 17/23.01.2023 г., по гр.д. № 385/2022 г. по описа на Районен съд -
Провадия, V състав следва да бъде изцяло потвърдено.
По отношение на разноските във въззивна инстанция: ДП е отправило искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски,
като такива следва да му се присъдят, поради което въззиваемият Д. Д. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 23, т. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 385/2022 г.
по описа на Районен съд - Провадия, V състав.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ДП Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност“, ЕИК ***, с адрес: г***, представлявано от Директора на
поделението П.С.С. сумата от 200 /двеста/ лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6