Решение по дело №1319/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260022

 

гр. Сливен, 15.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1319 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове.

В исковата молба се твърди, че между ответницата и дружеството „Теленор България” ЕАД били сключени Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и Договор за лизинг от 03.05.2016 г. Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени й в 3 бр. фактури от 25.01.2018 г., 25.02.2018 г. и 25.04.2018 г. Твърди се още, че размерът на начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите са уредени в договорите и Общите условия към тях.

Излагат се твърдения, че по силата на Договор за цесия от 12.07.2019 г., „Теленор България” ЕАД, прехвърлил вземанията си по процесните договори на „Иновативни финанси“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото дружество с Договор за цесия от 29.11.2019 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответницата, с който се оспорва основателността на исковете с твърдения за липса на уведомление на длъжника за извършените цесии.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира разноски.

Ответницата, чрез назначения си особен представител - адвокат, излага становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 332,61 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и сумата от 10,99 лв., представляваща незаплатена 22-ра лизингова вноска по Договор за лизинг от 03.05.2016 г. и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 249,21 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г.

Страните не спорят, а и видно от приетите писмени доказателства по делото „Теленор България“ ЕАД и М.И.Е. са сключили процесните Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и Договор за лизинг от 03.05.2016 г.

Видно от уговореното в Договорите за мобилни услуги и договора за лизинг, с положения в тях подпис ответницата е удостоверила, че е получила мобилното устройство Samsung Galaxy J5 Black.

За потребените от ответницата услуги за отчетните периоди от 25.12.2017 г. до 24.01.2018 г., от 25.01.2018 г. до 24.02.2018 г. и от 25.03.2018 г. до 24.04.2018 г. били издадени 3 фактури на стойности общо 80,42 лв., 357,61 лв. и 592,81 лв.

Ответницата не е заплатила стойността на потребените от нея услуги, нито дължимата лизингова вноска.

Предвид неизпълнението на тези задължения от ответницата, „Теленор България“ ЕАД прекратил едностранно сключените договори съгласно Общите условия на мобилния оператор.

В т. 11 от договорите за мобилни услуги била уговорена неустойка, съгласно която при предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Установява се още от представените писмени доказателства, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № PLA 16528 от 12.07.2019 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, кредиторът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД прехвърлил вземанията си по процесните договори за мобилни услуги и договора за лизинг на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД. Последното дружество от своя страна прехвърлило вземанията си по договора за кредит на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 29.11.2019 г.

В Договора за прехвърляне на вземания (цесия) № PLA 16528 от 12.07.2019 г. е уредено упълномощаване на цесионера от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания за прехвърлянето им на цесионера.

Представено е уведомително писмо, адресирано едновременно от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до ответницата, но липсват доказателства за връчването му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 332,61 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10,99 лв., представляваща незаплатена 22-ра лизингова вноска по Договор за лизинг от 03.05.2016 г. за основателни и доказани.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключени Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и Договор за лизинг от 03.05.2016 г.

Не се спори по обстоятелствата, че ответницата е получила мобилното устройство, както и че за процесните периоди по представените фактури, ответницата е ползвала далекосъобщителни услуги, които не е заплатила.

Не са събрани доказателства по делото ответницата да е заплатила дължимите суми за мобилни услуги и лизингови вноски, нито такива да е върнала предоставеното й устройство.

Съдът не споделя възражението на ответницата за неоснователност на исковете поради нередовно съобщаване на длъжника за цесиите.

Установи се, че вземанията по процесните договори са били прехвърлени с две последователни цесии, за което са представени съответните писмени доказателства, като цесиите са действителни. Цедентът е овластил с изрично упълномощаване в договора цесионера от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.

Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията, изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)

Предвид основателността на предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 332,61 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10,99 лв., представляваща незаплатена 22-ра лизингова вноска по Договор за лизинг от 03.05.2016 г., същите следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.

Що се отнася до предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 249,21 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г., то съдът го намира за изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Идентичните клаузи в подписаните от страните договори за мобилни услуги, уреждащи задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато дадена клауза е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, както и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.

Тъй като съдът намира неустоечната клауза за изначално нищожна, а не прекомерна по размер, то и не следва размерът й да се ограничи до три месечни абонаментни такси по договора за мобилни услуги.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо от общо направени от ищеца разноски в размер на 710,00 лв., от които 150,00 лева - държавна такса, 200,00 лева - депозит за особен представител и 360,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 411,52 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.И.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 332,61 лв. /триста тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г. и сумата от 10,99 лв. /десет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена 22-ра лизингова вноска по Договор за лизинг от 03.05.2016 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на М.И.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 249,21 лв. /двеста четиридесет и девет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски № М02337058 от 03.05.2016 г. и от 14.04.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 411,52 лв. /четиристотин и единадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: