Решение по дело №1840/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Варна,            2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Варненски районен съд – първи наказателен състав – в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 1840 по описа за 2019г.

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление №420053-F442858/19.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на В. С. Р. в т.ч. ЕТ“В.73 – В.Р.“ с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00/петстотин/ лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.

 

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

          МОТИВИ:  Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от В. С. Р. с ЕГН **********, против НП №420053-F442858/19.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на В. С. Р. в т.ч. ЕТ“ВесА.73 – В. Р.“ с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00/петстотин/ лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.

          В жалбата си въззивникът прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като твърди, че не е нанесена вреда на фиска и процесната декларация е с нулева стойност, тъй като фирмата не е извършвала дейност през периода.

          В съдебно  заседание въззивника редовно пР.ан, се явява лично, поддържа жалбата си и по същество пледира за отмяна на НП.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалният  си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно  постановление, като правилно и законосъобразно.

          Съдът въз основа  императивно  вмененото му  задължение за цялостна проверка  на обжалваното наказателно постановление  по отношение  на неговата  законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“, представлявано от възз.В. С. Р., било регистрирано по ДДС. Съобразно законовите разпоредби за всеки данъчен период регистрираното лице следвало да подава справка-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Поради това от страна на дружеството  следвало да се подаде такава справка – декларация за периода 01. 08.2018г. – 31.08.2018г., до 14.09.2018г. Това задължение не е било изпълнено в този срок, а декларацията е била подадена на 21.10.2018г.  

           На 15.10.2018г. св.Ани О. - орган по приходите в ТД на НАП - Варна, констатирала закъснението и до дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на НАП - Варна за  съставяне на акт. Липсва отбелязване за датата на връчване на поканата.

           На 13.11.2018г., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН,  св.О. съставила против ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“, акт за установяване на административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС. В последствие актът бил и надлежно връчен на 12.02.2019г. на въззивника Р.. 

            Възражение срещу акта е било подадено в законния за това срок.

            Във възражението не се оспорва заъснението за подаване на дължимата декларация по ЗДДС, а се дават житейски обяснения за причините поради които дължимата декларация не е била подадена в срок.            

          Въз  основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, а именно, че въззивника като ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2018г. - 31.08.2018г., в ТД на НАП - Варна, до 14.09.2018г. включително, като не е подадена дължимата декларация до датата на съставяне на АУАН. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС, като  административно-наказващият орган на основание чл.179 от ЗДДС  наложил на  ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“, наказание “Имуществена санкция” в размер на 500.00лв.

           В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Ани О. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло. От тях се установиха обстоятелствата, при които е било констатирано нарушението.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,  поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Обслужване”  при ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ 1582 /23.12.2015г.  То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина   нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

              От доказателствата по делото безспорно се установява, че ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“, е регистрирано по ЗДДС лице.  Като такова, съобразно разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е следвало да бъде подадена справка – декларация за данъчния периода 01.08.2018г.-31.08.2018г., до 14.09.2018г., което  не е било сторено. Обстоятелството по какви причини това задължение  не е било  изпълнено са ирелевантни за делото, въпреки, че не са представени каквито и да било доказателства, за това, че е имало такива причини. Поради това съдът намира, че  правилно административно-наказващия орган е приел, че от страна на   ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“, е допуснато нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС. В случая следва да се има предвид обстоятелството, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана  отговорността на физическото лице в качеството му на ЕТ „Весани – 73 – В. Р.“,  юридическото лице. Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява, обективната отговорност на търговеца за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. 

              Правилно е била определена и санкционната норма – чл.179  от ЗДДС. Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за регистрирано юридическо лице, което като е длъжно, не е подало справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото нарушение безспорно е извършено.

          Съдът не споделя направения от АНО правен извод, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. АНО не е изложил мотиви в тази насока, като е посочил, че е отчел отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, без да посочи какви обстоятелства конкретно е имал предвид и кои от тях е приел за смекчаващи и кои за отегчаващи отговорността на търговеца. Предвид изложеното и съдът намира, че липсва възможност да се произнесе по-конкретно по това заключение на АНО.

          Съдът намира, че АНО не е отчел, че процесният търговец е подало макар и със закъснение дължимата декларация, а още по-вече не е отчетен факта, че процесният търговец не е извършвал дейност през процесния период и декларацията е била „нулева“. Съдът намира, че самия факт, че търговецът не е извършвало дейност през отчетния период е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което не е отчетено от АНО. Това обстоятелство значително занижава степента на обществена опасност на нарушението и същото се отличава от други подобно случаи на неподадени в срок декларации по ЗДДС от други дружества и търговци. По делото липсват доказателства и за това, на процесният търговец да са налагани друтги санкции за допускани други нарушения на данъчното законодателство на страната. Предид изложеното и съдът приема, че това е първото установено нарушение на търговеца, поради което и успешно биха могл да се постигнат целите предвидени в ЗАНН и с отправянето на предупреждение към търговеца, а не с неговото санкциониране.

            Предвид изложеното и съдът прие, че нарушението представляла маловажен случай и са приложими разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.

            Поради изложеното до тук съдът намира, че възраженията на В. С. Р. са основателни и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.  

      

       По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: