Решение по дело №2590/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

в„–

Гр.София, ............ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В В В В В В 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

  2. ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Анна Каменова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 2590/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 15.01.2020 г. по НОХД № 9952/2017 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, подсъдимият Н.Е.С. с ЕГН: ********** е признат за невиновен за това че на 29.02.2016 г., във времевия интервал между 09:48 ч. до 09:52 ч., в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 6, в сградата на Софийския районен съд, пред зала № 13А, се заканил на Н.К.Н. с убийство, като й казал: „Мършо, ще те убия!“ и това заканване е могло да възбуди и е възбудило у Н. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК e оправдан  по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от адв. В. - повереник на частната обвинителка, в която са развити съображения за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Възразява се срещу аргументите за неизпиването на реален страх за живота и въведените изисквания за реакция. Според повереника именно влошените отношения и делото за отвличане на сина на пострадалата са достатъчен мотив за подсъдимия да отправи заканата. Изразено е несъгласие с с извода на съда за липса на умисъл. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Прокурорът при СРП е протестирал присъдата с доводи за нейната неправилност. В допълнителното изложение към протеста се сочи, че контролираният съд не е отчел ескалацията на отношенията между подсъдимия и пострадалата, както и дръзкото му поведение. Критикуват се изводите за реакцията на пострадалата и превратното позоваване на петорната СППЕ. Представителят на държавното обвинение претендира постановяване на осъдителна присъда с наказание над минималния към среден размер.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 28.10.2020 г., след изслушване становищата на страните.

В съдебно заседание на въззивната инстанция в речта си и в съдебните прения прокурорът при Софийска градска прокуратура поддържа протеста и иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Повереникът на частната обвинителка подчертава обективната съставомерност на извършеното и фиксира вниманието върху потърсената от Н. закрила от съдебния състав.

Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. М., моли за потвърждаване на присъдата и пояснява, че С. е ругаел неговата приятелка. Поставен е акцент върху резултатите от тройната и петорната СППЕ, като се изтъква, че поведението на подсъдимия не е било от такова естество, което да предизвика в пострадалата усещане за осъществяване на заканата.

Другия защитник на подсъдимия - адв. Д. също пледира за потвърждаване на присъдата. Обръща внимание в разминаването на репликите между пострадалата и свидетеля К., както и фактът, че усещанията нямат доказателствена стойност.

В правото си на реплика адв. В. намира защитната теза за разнопосочна и подчертава, че единствено подсъдимият е напуснал съдебната зала и думите са били насочени именно към Н.. Подчертава се, че свидетелят К. е останал с впечатление за закана с убийство, а не с нещо друго. При дупликата си адв. Д. отново се уповава на експертизите и набляга на това, че Н. дори не си е заключвала апартамента от подсъдимия.

Финално адв. В. твърди, че годността на една закана да предизвика основателен страх е правен въпрос, неизискващ намесата на вещи лица.

Подсъдимият просторно обяснява недоволството си от невръщането на парите, които е дал на пострадалата и иска потвърждаване на присъдата.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба и протест са подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

СГС намира, че първостепенният съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички писмени доказателства събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.Е.С., ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, средно, безработен, живущ ***, осъждан.

Подсъдимият Н.С. и св. Н.Н. се познавали от 2012 година и имали приятелски отношения. Н. работела като счетоводител във фирма «МЦМ-Г» с управител М.Ц.. Тъй като работодателят й се нуждаел от пари, а тя искала да съдейства, попитала поде. С. дали може да му даде заем и след като последният се съгласил, ги запознала. Подсъдимият дал исканите пари на заем като сумата /неустановена с точност по делото/ била предадена на части в присъствието на Н.. Уговорката била св. Н. да върне на подсъдимия сумата от 50хил. лева. В последствие отношенията между подсъдимия и Н. се влошили, тъй като работодателят й бил напуснал страната, а С. започнал да претендира от нея връщането на парите. Подсъдимият посещавал дома й, в който тя живеела със сина си-св. А.Б./ученик в единадесети клас/, и искал парите си като отношенията им се влошили и преминали в разпри и скандали от страна на подсъдимия при всяко негово посещение в дома й. В продължение на около две години той посещавал жилището на Н.Н. и си искал парите като отправял заплахи за разправа с нея и семейството й. При позвъняване на врата му отваряла Н.Н.; случвало се вратата да е отключена и той да влиза и остава в жилището. На част от тези посещения ставал свидетел синът на Н.Н.. При посещенията имало слачай подсъдимият да удари кухненската маса и я счупил, да счупи и други вещи от апартамента на Н. Н.. Впоследствие имало и други инциденти - счупване на предното стъкло на колата на Н.Н., срязани гуми на автомобила й, деформиране на входната врата на жилището й, за които тя смятала, че съпричастност има поде. С.. При посещенията в апартамента й имало случаи подсъдимият да й заявява, че ще я убие ,»ще навърже цялата й рода» и ще вземе сина й, докато не му върне парите. Случвало се е през това време в апартамента на Н. да бъдат синът й-св.Б., подс.Н.С. и М.Ц. и подсъдимият да си иска парите от М.Ц. и от Н.Н.. Имало случаи св.Н. и А.Б. да отидат в дома на подс.Н.С. заедно с Милан и подсъдимият отново да си иска парите от тях, както и да се съберат всички в дома на Ц.. През пролетта на 2014 година поде. С. отново бил в апартамента на св. Н. и казал на сина й А.Б. да тръгне с него, след което двамата напуснали апартамента. След като св. Н. звъняла на телефона на сина си и получила отговор, че няма да го види, докато не върне парите, тя сигнализирала в полицията, че синът й е отвлечен, след което било образувано досъдебно производство с/у Н. С..

На 29.02.2016 г. в 09.00 ч. св. Н. била призована в сградата на Софийски районен съд, находяща се на бул. „Драган Цанков“ № 6, за разпит в качеството й на свидетел по НОХД 16776/2015 г. по описа на СРС, НК, 15- ти състав, по което поде. С. бил подсъдим. Свидетели по делото били и Калин К.-полицейски служител в 09 РУ-СДВР, и О.Т., с която подсъдимият живеел. Съдебното зседание започнало в 09.15 часа в зала 13 А в сградата. Докато се провеждал разпит на св. О.Т., св. Н., св. К. и останалите свидетели били изведени. Св. К. и св. Н. се намирали на пейка пред съдебната зала. В близост до тях по коридора имало и други лица /неустановени по делото/. В 09.48 часа поде. С. поискал от съда почивка като заявил, че му е лошо. След като била обявена почивка, той се отправил към вратата на съдебната зала и излизайки от залата, казал: „Убивам те, ще ти еба майката!", след което се отправил по коридора на сградата. Св. Н. възприела, че подс. С. я гледа докато изрича думите и изпитала притеснение от отправените реплики. Попитала намиращия се в близост св. К. дали е чул какво й е казал подс.С. и той потвърдил, че е чул. Свидетелят К. решил, че в съдебната зала също са чули думите, тъй като били изречени на отворена врата. Не му направило впечатление да е настъпила промяна у св. Н.Н.. След това св. К. заявил в съдебната зала пред председателя на 15-състав, разглеждащ делото, по което е свидетел, отправените думи от подс. С..

По ДП е приложен препис от съдебния протокол от съдебно заседание, проведено на 29.02.2016 г. по НОХД 16776/2015 г. по описа на СРС, НК, 15- ти състав. Видно от същия, в присъствието на подсъдимия, защитника му- адв. М., ЧО и ГИ А.Б. и повереника- адв.Г., след снемане на самоличността на явилите се свидетели-О.Тодорова, Н.Н., С.Д.и К.К., съдът ги е отстранил от залата  и е  пристъпил към разпит на св. О.Т.. В същия протокол е отбелязано, че в 09.52ч. адв. Г. е отправила искане към председателя на съдебния състав да предупреди подсъдимия да не заплашва св. Н., както и че е узнала за това от св. К.. В протокола като заявено от св. К. е отразено следното:»Току що подсъдимият излезе, напсува св. Н. и я заплаши, че ще я убие. Каза й:»Убивам те» и я напсува на майка.

В хода на ДП са изготвени комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи на ЧО Н.Н.. Заключението на двете вещи лица по тях е, че Н. е психично здрава. Констатирано е, че възприетата закана за убийство е предизвикала у нея преживяване на основателен страх за живота й. Вещите лица не дават данни дали констатирания страх се е отразил съществено на ежедневието на ЧО. В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат изцяло заключението си, дадено на ДП като заявяват, че СППЕ по ДП е изготвена в 04 РУ на база на показанията на св. Н..

От изготвената в хода на съдебното следствие Съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на подсъдимия Н.С. се установява, че той е психично здрав. Констатирано е, че към момента на деянието - 29.02.2016 г. се е намирал в състояние на стрес и фрустрация, състояние на гняв и раздразнителност, което е довело до импулсивни действия. Установено е, че не е бил в състояние на физиологичен афект, но е бил в по-изразено емоционално състояние, което е улеснило в значителна степен извършването на деянието. Становището на вещите лица е, че подсъдимият е могъл и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Н.Н. се установява, че на инкриминираната дата е изпитала напрежение, но няма основание да се обсъжда наличие на реален страх за живота и преживяното от нея не се отнася към категорията реален страх за здравето и за живота. Вещите лица са единодушни, че в резултат на отправената й закана на инкриминираната дата Н. е изпитала ситуативно напрежение, както и че няма информация за възникнала симптоматика от психопатологичния регистър, наложила психиатрична консултация и медикаментозно психотропно лечение.От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие петорната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че Н.Н. не боледува от същинско психично заболяване и е психично здрава. Вещите лица сочат, че са изготвили експертизата след запознаване с материалите по делото и след личен преглед на Н.Н. като у нея не са констатирали избягващо поведение, нито данни за влошено качество на живот. Приели са, че при нея не е настъпило избягващо поведение, нито влошено качество на живот.

Становището на вещите лица е, че заплахата, произнесена в съда, временно е покачило нивото й на стрес и напрежение, но не е изпитала реален страх за живота си.

Горепосочената фактология се подкрепя от:

Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Н.  К.Н. /л.75 – л.77 от СП, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. Ал.1, т.2 от НПК - л.46 -47 от ДП/; показанията на свидетеля К.Б.К. /л.89-90 от СП, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК - л.49 и л.53 от ДПП/; показанията на свидетелката О.Х.Т./л.98-99 от СП, както и прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК - л.50 от ДП/; показанията на свидетеля А.Т.Б. /л.103-105 от СП/; показанията на свидетеля С.В.Д./л.105-160 от СП/; обясненията на подсъдимия /л.119-120 от СП/; показанията на свидетеля Г.Д.И./л.339- л.340 от СП/

Писмените доказателства и доказателствени средства – протокол от 29.02.2016 г. на съдебно заседание по НОХД № 16776/2015 г. /л.19-22 от ДП/; справка за съдимост с рег.№ 13703 от 11.09.2017г. /л.15-17 от СП/ и другите прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Способите за събиране и проверка на доказателствения материал - заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.26-31 от ДП/; заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.127-138 от СП/; заключението на тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза  /л.147-164 от СП/; заключението на петорна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.199-220 от СП/.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните обстоятелства, интересуващи процеса са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата и протеста /р.№372/01.10.2012г. по н.д. №1158/2012г., ВКС, н.к., ІІІ н.о./.

Обобщено погледнато становищата на държавното и частното обвинение противостоят на релевираните защитни позиции досежно годността на инкриминираната закана да възбуди основателен страх за осъществяването й  и около възприетите от първия съд предикатни отношения на страните и конкретната реакция на пострадалата в деня на деянието. В мотивите на атакувания съдебен акт са изложени обстойни аргументи за несъставомерност на проявата, базирани на „нормалното“ състояние на Н. след отправените към нея изрази и резистентността й към многократните агресивни набези на подсъдимия. В тази връзка настоящият съдебен състав държи да отбележи, че изводът за липса на деяние е верен, но обосновката на първия съд е неточна. Контролираната инстанция се е фокусирала, не върху конкретната фактическа обстановка и действията на подсъдимия, а е отдала предимство на субективните преживявания на пострадалата, ведно с предходните им пререкания. Последните обаче имат само косвена относимост в процесния казус.

При внимателния прочит на гласните доказателствени средства, се съдържат красноречиви сведения за това, че реална закана за убийство няма. Така например пострадалата Н. споделя, че след като подсъдимият е изрекъл заплашителните слова „не се е приближавал към нея, други думи не е използвал, след което си е тръгнал“ ,т.е. поведението му е било строго вербално и пасивно. Няма индикации за какъвто и да било физически контакт, нито дори намерение за такъв. С. мигновено и мълчаливо е напуснал траекторията на пострадалата. По-напред в показанията си Н. разкрива, „пет минути, след като Н. излезе, се върна и влезе в залата“. Изложеното говори за безразлично отношение към нейното присъствие. В хармонично единство с казаното до тук са и показанията на свидетеля К.. Същият непринудено пресъздава смущаващото събитие, като детайлно е пояснил, че „след като е изрекъл тези думи, подсъдимият не се е приближил до жената, а с излизането ги е казал вървейки и е продължил да се движи по коридора, като се е отдалечил от залата“. Дори когато колебливо споменава, че подсъдимия е посочил пострадалата докато е изричал репликите, свидетелят е останал с впечатлението, че двамата живеят заедно, но и за секунда не е приел, като заплашителна възведената от обвинението закана.

Неколкократните декларации на пострадалата, че подсъдимият „я заплашва с убийство винаги“, са съпроводени с разкази за техни вербални и физически прикосновения или посегателства върху собствеността й. Това ще рече, че са резонни доводите на прокурора за динамичността на отношенията им, но ясно проличава стереотипа на поведение на С., който никога не е предприемал изпълнение на тези си закани. Безспорно нападателното и доминиращо поведение на подсъдимия, е катализирало чувството на безпокойство у пострадалата. Това й усещане обаче не превръща заканата в способна да възбуди основателен страх. Употребата на процесните думи в сградата на съда са показател за дръзкото поведение на подсъдимия, което е типична черта от неговия характер, но на още по-голямо основание дерогира възможността естеството на заканването да е такова, че обективно да предизвика основателен страх у пострадалата. Ноторно известно е, че съдебните сгради са добре охранявани и с постоянно видеонаблюдение, Н. не е била сама, а в присъствието на свидетеля К., който на всичкото отгоре е и полицейски служител и в непосредствена близост до тях са се намирали други лица. Сама по себе си словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при контактите на подсъдимия и частната обвинителка, не изпълнява обективния критерий за престъпната съставомерност на деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й /Решение № 107 от 16.02.2012 г. по нак. д. № 124/2012 г. на Върховен касационен съд/.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к кореспондират с останалите материални източници по делото и коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.

Пунктуални, прецизни и изчерпателни са заключенията по назначените в хода на производството експертизи. СГС ги кредитира, като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата точност на поставените въпроси. Същите са били рационално тълкувани и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.

Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна, че не е налице престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява само чрез действие. То се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия да убие него или негови ближни. Тя трябва да е адресирана до конкретна жертва. Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на убийство. Престъплението е на формално извършване и същото е довършено в момента, когато пострадалият възприеме заканата с убийство или иначе казано, когато тя стигне до съзнанието на жертвата. В ТР № 53 от 18.09.1989 г. на ОСНК на ВС е прието, че от обективна страна е необходимо заканата с убийство да е възприета от пострадалия и да е от такъв характер, че би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Допълнено е още, че не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

След анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на първостепенния, че действията на подсъдимия не обективират закана с убийство и същите не са могли да възбудят основателен страх.

Липсата на обективните признаци на престъплението правят безпредметно обсъждането на субективната му страна.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, а въззивната жалба и протест да бъдат оставени без уважение, като несонователни. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 15.01.2020 г. по НОХД № 9952/2017 г. по описа на СРС, НО, 93 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  2.В В В В