Решение по дело №164/2018 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е    №  114

 

град Самоков 14.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета  година в състав:

Председател: Симеон Стойчев

При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 164 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на И.Г.Д. срещу Прокуратурата на Република България. С исковата молба се твърди, че по време на изтърпявано от ищеца наказание „Лишаване от свобода“, апартамента на ищеца в гр. Самоков, ж.к. „Самоково“, бл. 19, вх. Б, ет. 1 бил взломен. Чрез адвокат на ищеца било сезирано РУ Самоков, била образувана преписка № 5395/2013 г. органите на прокуратурата не извършили никакви „смислени“ действия по разследване, като с постановление от 06.02.2014 г. на прокурор при Самоковска районна прокуратура било отказано образуването на наказателно производство. Твърди се, че в резултат на кражбата на ищеца са нанесени имуществени вреди в размер на 3000 лв. изразяващи се в увреждане на входната врата към балкона на апартамента на стойност 1000 лв., увреждане по мазилката и касата на вратата към балкона на стойност 1000 лв. и увреждане на входната врата на апартамента на стойност 1000 лв. Претендира се, че вредите са в резултат на незаконосъобразно бездействие на прокурорските органи, изразяващо се в липса на адекватни следствени действия и незаконосъобразно постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу неизвестен извършител, което е довело до претърпяването на посочените имуществени вреди от ищеца. Предявява се осъдителен иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3000 лв., за претърпените от него имуществени вреди, причинени от бездействието на прокуратурата и отказът да се образува наказателно производство. От ответника е постъпил отговор, с който иска се оспорва като неоснователен.

В проведеното съдебно заседание ищеца чрез особения си представител излага становище за основателност и доказаност на исковата претенция. Ответникът не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото може да се приеме за установено, че с постановление на прокурор при Самоковска районна прокуратура от 06,02,2014 г. е постановен отказ да се образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление от общ характер и е прекратена пр.пр. № 198/2014 г. по описа на Самоковска районна прокуратура. Прокурорската преписка е била образувана във връзка с жалба, депозирана от ищеца в РУ Самоков за това, че на 13,11,2013 г. била разбита врата на терасата на жилището му, находящо се в гр. Самоков, ж.к. Самоково, бл. 19, вх. Б, ет. 1, ап. 1, като е осъществено нахлуване с взлом. За да постанови отказа, прокурорът е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер.

Не се доказа от ищеца,  че в резултат на кражбата на ищеца са нанесени имуществени вреди в размер на 3000 лв. изразяващи се в увреждане на входната врата към балкона на апартамента на стойност 1000 лв., увреждане по мазилката и касата на вратата към балкона на стойност 1000 лв. и увреждане на входната врата на апартамента на стойност 1000 лв. Не се доказа, че вредите са в резултат на незаконосъобразно бездействие на прокурорските органи, изразяващо се в липса на адекватни следствени действия и незаконосъобразно постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу неизвестен извършител, което е довело до претърпяването на посочените имуществени вреди от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ищецът в този смисъл е подал допустима искова молба с твърдение за вземане към Прокуратура на Република България, произтичащо от задължение за обезщетяване на вреди, причинени при незаконосъобразни действия на правораздавателни органи. Прието е с Определение № 15/12,02,2018 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, че претенцията е по чл. 2 ЗОДОВ, поради което настоящият състав не може да я квалифицира по друг начин. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

По делото не се доказа претенцията на ищеца да произтича от основание, посочено в чл. 2 ЗОДОВ. Не се доказа настъпването на вреди, не се доказа размер на вредите, не се доказа причинна връзка между твърдяните вреди и дейността на правораздавателен ортган. Ето защо искът е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3000 лв., за претърпените от него имуществени вреди, причинени от бездействието на прокуратурата и отказът да се образува наказателно производство, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският окръжен съд.

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: