Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 833
06.12.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева касационно
административно дело № 787 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на АПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия по чл.37и,
ал.6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) при
Община Маджарово, чрез процесуалния ѝ представител, против Решение
№59/11.04.2022г. на Районен съд – Харманли, постановено по гр.д. № 486/2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че
отменения от районния съд протокол на комисията по чл.36и, ал.6 от ЗСПЗЗ е
законосъобразен и правилен. Същия бил съобразен с представените от
кандидатстващите лица справки и документи, доказващи правата им за участие в
процедурата по разпределение. Комисията съобразила и решението на Общински
съвет – Маджарово, с което част от имотите, за които жалбоподателката пред РС
проявила интерес, били оставени за общо ползване, като и съобразила
обстоятелството, че друга част от тези имоти при вече влязла в сила КККР
представлявали „гори и храсти в земеделска земя“. Изтъква се, че заявявайки по
опис имотите, към които проявила интерес жалбоподателката ограничила
възможността на комисията до произнасяне само относно тези имоти. Същата не
била заявила имоти, полагащи ѝ се съобразно броя на притежаваните
животни. Вярно било, че съобразно законовите разпоредби за една животинска
единица се полагат определени декари, съобразно категорията им, но с
представения от жалбоподателката опис комисията била ограничена да се произнесе
само по отношение претендираните имоти.
По изложените съображения се иска отмяна на решението
на районния съд.
В съдебно заседание председателят на комисията по
чл.36и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово поддържа жалбата. Допълва, че дори и
да се приеме за нарушение обстоятелството, че комисията не посочила каква площ
е необходима на всеки един от заявителите, съобразно притежаваните от тях
животински единици, това не водило до съществено нарушение и липса на мотиви, тъй
като били заявени конкретни имоти, определени от ОбС – Маджарово за общо
ползване и гори и храсти, съгласно КККР на общината.
Ответникът – К.В.К., чрез процесуален представител, в
писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като счита
същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на районния
съд. Претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева – адвокатски
хонорар и 250 лева разноски за пътуване и участие в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за основателна. Предлага решението на районния съд да бъде
отменено.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 59 от 11.04.2022г.,
постановено по АНД №486/2022г., Районен съд – Харманли е отменил Протокол от
26.04.2021г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово, с който
са били разпределени пасища, мери и ливади за стопанската 2021/2022г. в
землището на с.Златоустово, общ.Маджарово и върнал преписката на същата комисия
за изпълнение на дадените в решението задължителни указания по прилагането на
закона, и за мотивиране на административния акт, като осъдил Община Маджарово
да заплати на К.В.К. разноски по делото в размер на 995 лева – адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
С отменения от Районен съд – Харманли Протокол от
26.04.2021г. Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед
№93/05.04.2021г. на кмета на община Маджарово, след преглед на представения пред
нея списък с пасища, мери и ливади за индивидуално ползване в с.Златоустово,
разпределила на К.В.К., с декларирани 100 животински единици, общо 13 046 кв.м. пасища и ливади от 1
до 7 категория, и 1 123 кв.м. от 8 до 10 категория. Със същия протокол Комисията
разпределила на Д.Г.Д., при декларирани 50 животински единици, общо
208 623 км.м. пасища и ливади от 1 до 7 категория, и 77 558 кв.м. от 8 до
10 категория, както и на А.М.В., при декларирани 57 животински единици, общо 6
608 км.м. пасища и ливади от 1 до 7 категория и от 8 до 10 категория.
За да извърши разпределението по описания начин, по
отношение лицето К.К. комисията посочила, че с Решение на Общински съвет –
Маджарово от 22.04.2021г., имоти с идентификатор 31173.14.24, 31173.15.15,
31173.16.33, 31173.20.5, 31173.22.9, 31173.22.32, 31173.22.35, 31173.23.1,
31173.23.15 в землището на с.Залтоустово, остават за общо ползване на дребните
земеделски стопани, тип лично стопанство, които отглеждат животни за
самозадоволяване на семейните си нужди. За имотите с кадастрални номера
31173.18.25, 31173.18.29, 31173.23.61, 31173.29.12, 31173.27.10, 31173.28.8, е
посочено, че не са в списъка за разпределение, тъй като били с начин на трайно
ползване гори и храсти в земеделска земя, като е отбелязано, че лицето ги е
ползвало по стар договор за наем.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел,
че протоколът бил издаден в нарушение на материалния закон, който изисквал
назначената комисия първо да определи необходимата за всеки кандидат площ по
реда на ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ – между правоимащите, такива с регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните
пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на
правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от определена в закона
площ за 1 животинска единица. Това се извършвало преди разпределянето на
имотите за всяко землище. Освен това законът посочвал, че при разпределението
предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали
съответните имоти по договори с изтекъл срок, а останалите неразпределени имоти
се разпределяли по възходящ ред, като се започвало от лицата, които притежавали
най-малко животински единици. В случая определяне на необходимата за всеки
кандидат площ не било извършено с оспорения протокол. От изложеното следва, че
изрично разписаното изискване на процедурата не било спазено преди
разпределянето на имотите за това отделно землище. В протокола била посочена
само площта на имотите, които се разпределят на всеки участник по землище и
категория, и броя на животинските единици, поради което не било ясно въз основа
на какви критерии били определени тези площи конкретно за оспорващата и за
заинтересованите страни – дали разпределението било извършено съразмерно,
пропорционално на притежаваните животински единици, или някой от участниците
бил поставен в по-благоприятно положение от друг. Не било ясно как комисията
определила за ползване площите пасища и ливади за всеки кандидат, след като не
било ясно каква площ му била необходима.
На следващо място, неизвършването на описаните
действия по приложение на материалния закон довело до липса на мотиви в
протокола, от които да можело да се провери законосъобразността на извършената
от органа преценка, на която се основавало разпределението на имотите. Посочено
било само кой каква обща площ получава, без да било отразено каква е
необходимата площ за всеки един от тях. Не били изложени съображения относно начина
на определяне на площите за ползване за животните на всеки заявител по
критериите по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ето защо оспореният акт се явявал
немотивиран.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на тези доказателства, от правна
страна, решаващият съдебен състав е изложил мотиви, въз основа на които е
формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалвания пред него административен
акт.
Съобразно разпоредбите на чл.37и от ЗСПЗЗ и чл.100 от
ППЗСПП, определените с решение на общинския съвет пасища, мери и ливади за общо
и индивидуално ползване на територията на общината, се разпределят по отделните
землища, и то между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище.
По смисъла на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, комисията първо следва да определи необходимата за
всеки кандидат площ по предвидения в нормата ред и след това да разпредели
имотите за всяко землище. При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен фонд в землището, към разпределените по този ред имоти, съответната
комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище. В случая
определяне на необходимата за всеки кандидат площ не е било извършено с
отменения от РС протокол от заседание на комисията по чл.36и, ал.6 от ЗСПЗЗ,
респ. изрично разписаното в чл.36, ал.4 от ЗСПЗЗ изискване на процедурата се
явява неспазено.
В разпоредбите на чл.37и, ал.1-12 от ЗСПЗЗ и чл.98-100
от ППЗСПЗЗ не съществува изискване заявителят изрично да сочи кои имоти желае
да му бъдат разпределени за ползване,
респ. не съществува насрещно задължение за назначената комисия да разпределя на
конкретния участник в процедурата само посочените от него имоти. Ето защо
неоснователно от председателя на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ се твърди,
че дейността на този орган е била ограничена до заявените от К.К. имоти в
смисъл, че било необходимо произнасяне само по отношение на възможността за
ползване на същите. По смисъла на относимите разпоредби релевантен в случая е
въпросът за броя на притежаваните от заявителя животински единици, а не
заявените за ползване имоти. Последното обстоятелство, съгл. изр. второ на
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, гарантира само предимство на съответния кандидат, но не е
водещ критерии при извършване на разпределението на имотите. В тази връзка
следва да се отбележи, че в разрез със законовите изисквания Комисията е
разпределила на ответника, притежаващ 100 животински единици, площи от 1-7
категория над 15 пъти по-малко в сравнение с тези, разпределени в полза на друг
заявител, притежаващ 50 животински единици. По-малко (с около и над 70 пъти) са
били и разпределените площи от 8-10 категория. И това разпределение е извършено
без в протокола да се съдържа информация за вида на притежаваните от
заявителите животни, съответно по този начин да може да се изчислят полагащите
им се площи, в съответствие с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Неоснователни са и доводите на касатора за съставяне
на протокола в този му вид съобразно решение на Общински съвет – Маджарово, с
което част от имотите, за които К.К. проявила интерес, били оставени за общо
ползване, и че друга част от тези имоти били гори и храсти. Изтъкнатите
обстоятелства нямат отношение към задължението на комисията да разпредели
пасищата, мерите и ливадите на правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на
регистрираните пасищни селскостопански животни. В тази хипотеза, дори и при
липса на имоти в землището на съответната община, законодателят е дал
възможност за евентуално предоставяне на площи на заявилия земеделски стопанин,
като в чл.37и, ал.7 и чл.100, ал.5, изр. първо от ППЗСПЗЗ, е предвидил, че при
недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището, в
което е регистриран животновъдният обект, към разпределените имоти по реда на
ал.3 се извършва допълнително разпределение в съседни землища, които може да се
намират и на територията на съседна община или област – при наличие на свободни
площи. Въпреки това законодателно разрешение, в случая комисията по чл.37и,
ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово е приела, че на касационния ответник се
полагат само изброените в Протокола от 26.04.2022г. площи, без да изложи в акта
си основателни мотиви за това.
Предвид гореизложеното, правилен се явява извода на
районния съд за съставяне на оспорения пред него протокол, в нарушение на
материалния закон.
Напълно се споделя изводът на РС за издаване на
протокола на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при липса на мотиви. Липсата на
изложени в акта мотиви относно необходимата за всеки кандидат площ, прави акта
немотивиран и препятства възможността да бъде проверена правилността на
извършеното разпределение по същество, тъй като не става ясно на кой заявител
колко пасищна площ е необходима, предвид броя на отглежданите от всеки пасищни
животни, съответно защо на К.К. са разпределени описаните в протокола площи, а
не повече. Не е ясно, въз основа на какви критерии са определени тези площи,
конкретно за оспорващия и за заинтересованите страни – дали разпределението е
извършено съразмерно, пропорционално на притежавания вид животински единици,
или някой от участниците е поставен в по-благоприятно положение от друг.
С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав
приема, че решението на Районен съд – Харманли е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, Община Маджарово следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касацията своевременно поисканите
разноски за това производство, в размер до 500 лева – заплатено възнаграждение
за един адвокат за осъществено процесуално представителство на страната.
Претендираните 250 лева разноски за пътуване и участие
в съдебно заседание не следва да се присъждат. Пътните разноски не се включват
в обхвата на разноските по производството. В този смисъл претендирането им е
неоснователно. Разноски по производството са заплатените държавни такси,
адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ, разноските за събиране на
доказателства - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице
и др. Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските, направени по
делото във връзка с извършването на правните действия по това дело и оказаната
правна защита, не и заплатените пътни разходи на страната или процесуалния ѝ
представител, които не следва да ѝ бъдат възлагани (в този см. Определение
№5584 от 13.05.2020г. на ВАС по адм.д. №3680/2020г., Решение №13200 от
23.10.2020г. на ВАС по адм. д. №7839/2020г., Определение №60368 от 20.10.2021г.
на ВКС по ч. т. д. №2058/2021г.).
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№59/11.04.2022г. на Районен съд – Харманли, постановено по гр.д. № 486/2021г.,
с което е отменен Протокол от 26.04.2021г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово, с който са били разпределени
пасища, мери и ливади за стопанската 2021/2022г. в землището на с.Златоустово,
общ.Маджарово, и е била върната преписката на същата комисия за изпълнение на
дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона, и за
мотивиране на административния акт.
ОСЪЖДА Община
Маджарово да заплати на К. В.К.,***, разноски за настоящата инстанция в размер
на 500.00 (петстотин) лева.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.