Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 10.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                                  Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                 Д.М.                         и в присъствието

на прокурора                                                                  разгледа докладваното

от съдията                                Атанасова                      АНД № 321  по описа

за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „С.“, бл. 16, вх. „В“, ет. 1, ап. 37, представлявано от управителя Л.Б.М. срещу наказателно постановление № 406 / 11.10.2018 година на зам. директора на  „РДГ” - С., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 270 ал. 1 от ЗГ „Имуществена санкция” в размер на 800.00 / осемстотин / лева, за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 от ЗГ и на основание чл. 270 ал. 1 от ЗГ „Имуществена санкция” в размер на 800.00 / осемстотин / лева, за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 2 от ЗГ, както и са върнати на собственика  : 121 пр.куб. м.  широколистни дърва за огрев и 1 / един / брой товарен автомобил, марка „М.“, с рег. № СА 49 34 МН.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което жалбоподателят моли съдът да го отмени или при условията на евентуалност да измени наложената имуществена санкция към предвидения в закона минимум.

          Въззиваемата страна „Регионална дирекция на горите” – гр. С. чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт И.И. счита така издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли съдът да го потвърди. Твърди, че административнонаказващият орган съвсем правилно е наложил глобата, която ще изпълни своя дисциплиниращ ефект.   

          Жалбоподателят редовно призован не се явява, същият се представлява от адв. Г. – САК, преупълномощена от адв. Б. – САК, която  заявява, че поддържа жалбата си и излага допълнителни твърдения, с които моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

            Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. К. след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, както и като провери приложенията към него, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          С постановление от 01.10.2018 г. районният прокурор при РП – К. прекратява пр. пр. № 692 / 2018 г. по описа на РП – гр. К. и изпраща материалите на „РДГ” – гр. С..

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/                 № 406 / 03.05.2018 година е констатирано, че при извършена проверка на 03.05.2018 г. на служители на „РДГ” - С. в гр. К., ул. „С.“ № 24 е установено, че за периода от 30.12.2017 г. до 03.05.2018 г. жалбоподателят е обособил и ползва терен, представляващ централен склад по смисъла на параграф 1 т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, находящ се в гр. К., ул. „С.“ № 24, промишлена зона, до който са транспортирани и складирани 143 пр. м. куб. дърва за огрев с ПБ с № 7544 / 00123 / 11.04.2018 г., № 7544 / 00122 / 11.04.2018 г. и № 7544 / 00121 / 11.04.2018 г., без да води дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина, като за обособеният терен фирмата няма регистрирана производствена марка  – нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗГ.

Актът за установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя, свидетелите при съставянето на акта и настоящия жалбоподател.

Въз основа на АУАН, постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.10.2018 г. на РП – гр. К. и събраните доказателства е издадено обжалваното наказателно постановление № 406 / 11.10.2018 година на директора на  „РДГ” - С., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 270 ал. 1 от ЗГ „Имуществена санкция” в размер на 800.00 / осемстотин / лева, за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 от ЗГ и на основание чл. 270 ал. 1 от ЗГ „Имуществена санкция” в размер на 800.00 / осемстотин / лева, за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 2 от ЗГ и са върнати на собственика  : 121 пр.куб. м.  широколистни дърва за огрев и 1 / един / брой товарен автомобил, марка „М.“, с рег. № СА 49 34 МН.

 

 Видно приложения към делото констативен протокол серия  Р014 № 0002815 инж. П.Д. – гл. специалист горски инспектор дава препоръки на  настоящия жалбоподател  да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение / АУАН /, като са задържани посочените МПС – та.

Видно е от заповед № 872 / 19.09.2018 година на инж. Р.П.– изпълнителен директор на „ИАГ“, че до изтичане на срока на задържане на инж. М.Х. функциите на директор на РДГ – С. се изпълняват от зам. директора на РДГ – С.С.Т.в пълен обем.

Видно от заповед № РД – 49 – 199 / 16.05.2011 година на министър Н. е определена материалната компетентност на административно – наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие за безспорна, както въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства / Постановление от 01.10.2018 г. на РП – гр. К., възраженията на жалбоподателя вх. № РДГ 14 – 4316 / 04.05.2018 г., констативен протокол серия  Р014 № 0002813 / 03.05.2018 г.,  констативен протокол серия  Р014 № 0002815 и др. /, така и от разпита на свидетелите М.Н.В., В.С.Н.. и инж. П.Н.Д. - актоставител.  

Съдът кредитира  показанията на разпитания по делото свидетел на жалбоподателя Г.М.Т.от които се установява, че той притежава бившия ДАП и е отдал на жалбоподателя част от него за база, да паркира камиони. Но същият сочи, че е виждал да се разтоварва дървесина на посоченото място.

Също така в самото постановление от 01.10.2018 г., с което районният прокурор при РП – К. прекратява пр. пр. № 692 / 2018 г. по описа на РП – гр. К. жалбоподателят Л.Б.М. – управител и едноличен собственик на  „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК : ********* сочи, че : „извършва търговска дейност с дървесина, без да има разрешение за това“.

          При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Подадената жалба е допустима, като подадена в срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното :

Съдът намира, че не са изтекли сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като образуваното производство е на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН – въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.10.2018 г. на РП – гр. К..

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН № 406  е издаден за извършено нарушение на 03.05.2018 г., а наказателното постановление / НП / за него е издадено на 11.10.2018 г. АУАН е съставен от  гл. специалист горски инспектор за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗГ, който се явява компетентен орган за съставянето на актове за установяване на административни нарушения по ЗГ. НП е издадено от инж. С.Ц.Т.– зам. директор на  „РДГ” – С., упълномощен за това със заповед № 872 / 19.09.2018 година на инж. Р.П.– изпълнителен директор на „ИАГ“ и заповед № РД – 49 – 199 / 16.05.2011 г.

В случая е било допуснато нарушение на административно – производствените правила, което обаче не е от категорията на съществените такива, тъй като не е накърнило по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя. То се изразява в това, че въпреки че административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, указващ, че без приложен АУАН, административно наказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган, какъвто е именно настоящият случай.

Видно от издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.10.2018 г. на РП – гр. К.  пр. пр. № 692 / 2018 г. по описа на РП – К. е прекратена и материалите по нея са изпратени на директора на„РДГ” – гр. С., по компетентност.

В този случай не е следвало да се съставя АУАН. Като е съставен такъв от компетентен орган, макар и недължим, въпреки че формално е било допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила, то същото не е съществено, тъй като със съставянето на АУАН всъщност не е започнало административно – наказателното производство, но е уведомен жалбоподателя за вменените му нарушения, с което в обем, по – голям от законово предвидения, са спазени правата му по защита.

На следващо място, изводите на съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са валидни и поради мотивите, че при недължим АУАН, то срокът по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН не се прилага, а се съблюдава само този по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, който урежда 6 – месечен срок за издаване на наказателно постановление, който тече от съставянето на АУАН. Налице е непълнота на закона по въпроса, от кога тече срокът, с оглед на което и като взе предвид, че е налице допустимост на правоприлагането по аналогия досежно процесуални норми, каквато е тази, то съдът счита, че този срок следва да се прилага с начало – постановление за прекратяване на издадено от РП – К., като ден на издаване на акт, с който се слага край на наказателното производство. С оглед на това, че постановлението на РП – К. за прекратяване на пр. пр.  № 692 / 2018  е от 01.10.2018 г., а НП е издадено на 11.10.2018 г., то съдът намери, че 6 – месечният срок е спазен. Срокът  /  шест  месеца / е спазен и от издаването на АУАН.  

В хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.

Наказателното постановление е издадено във връзка с нарушение на чл. 206, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗГ от компетентно длъжностно лице, въз основа на АУАН и постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.10.2018 г. на РП – гр. К..

От събраните по делото доказателства съдът счита за безспорно установено, че за периода от 30.12.2017 г. до 03.05.2018 г. жалбоподателят е обособил и ползва терен, представляващ централен склад по смисъла на параграф 1 т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, находящ се в гр. К., ул. „С.“ № 24, промишлена зона, до който са транспортирани и складирани 143 пр. м. куб. дърва за огрев с ПБ с № 7544 / 00123 / 11.04.2018 г., № 7544 / 00122 / 11.04.2018 г. и № 7544 / 00121 / 11.04.2018 г., без да води дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина, като за обособеният терен фирмата няма регистрирана производствена марка  – нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗГ.

Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал.1 от ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни: 1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина и да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина. Неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 270 от ЗГ – „Имуществена санкция“ в размер от 100 до 1 000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание.

Субекти на задължението по чл.206, ал.1 от ЗГ са собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина и именно те са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина и и да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина.

          В конкретния случай от събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства се установява, че санкционираното дружество е ползвател на проверявания обект. За настоящия спор е без правно значение на какво основание „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК : ********* е ползвало част от бившия ДАП, който го притежава свид. Г.Т.. Релевантното е, че на посочената в НП дата дружеството фактически е извършвало дейността описана в нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗГ / на място са намерени складирани 143 пр. м. куб. дърва за огрев /.

          Спорен въпрос е и дали жалбоподателят е бил длъжен да води дневник, според нормата на чл. 206 от Закона за горите.  Съдът счита, че разпоредбата свързва възникване на задължението за водене на дневник с фактическото извършване на дейностите по постъпване, преработване и експедиране на дървесина, а не с наличие на регистрация на обекта. Обектите по чл. 206 от ЗГ не възникват с регистрацията им. Те се заявяват пред съответната РДГ, която води за тях списък по образец  / в изпълнение на чл. 13, ал.8 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /. Предвид установеното по делото, че в ползвания от жалбоподателя обект е имало налична преработена и непреработена дървесина, както и наличието на превозни билети на името на управителя, съдът приема, че помещението в което е извършена проверката има характер на обект по смисъла на чл. 206 от Закона за горите.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.206 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗГ, поради което законосъобразно и правилно е бил санкциониран по административен ред от наказващия орган.

Съдът намира, че при определяне на наказанието в гореописаното наказателно постановление, административнонаказващият орган  не е приложил разпоредбата на чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.  При определяне на наказанието административнонаказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че са налице смекчаващи обстоятелства : първо нарушение.

За да достигне до този извод съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, както и със събраните по делото доказателства, като намери, че за постигане целите на административното наказание визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН и по специално за превъзпитаването и предупреждаването на нарушителя е необходимо и достатъчно административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500.00 / петстотин  / лева за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 от ЗГ и „Имуществена санкция” в размер на 500.00 / петстотин  / лева за нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 2 от ЗГ, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – гр. К., ІI - ри състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 406 / 11.10.2018 г. издадено от зам. директора на  „РДГ” - С., с което на „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „С.“, бл. 16, вх. „В“, ет. 1, ап. 37, представлявано от управителя Л.Б.М. е наложена на основание чл. 270 ал. 1 от ЗГ „Имуществена санкция” в размер на 800.00 / осемстотин / лева за извършено административно нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 1 от ЗГ, КАТО му налага „Имуществена санкция” в размер на 500.00 / петстотин / лева и на основание чл. 270 ал. 1 от ЗГ му е наложена „Имуществена санкция” в размер на 800.00 / осемстотин / лева за извършено административно нарушение на чл. 206 ал. 1 т. 2 от ЗГ, КАТО му налага „Имуществена санкция” в размер на 500.00 / петстотин / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                           

 

 

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :