РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Ямбол, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20222330200396 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д. К. К. от гр.Бургас , ЕГН:
**********, против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № *** на ОД
на МВР-Ямбол, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се иска съда да отмени електронния фиш , тъй като при издаването му са
допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.Излага се ,че в диспозитива на
електронния фиш липсва конкретно посочване по коя от изброените в нормата на
чл.184,ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението и не ставало ясно
върху коя разпоредба се е позовал наказващият орган за да наложи санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Процесуалния представител на въззиваемата страна моли съда жалбата да бъде оставена
без уважение, а ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.Иска се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К № *** , жалбоподателят е санкциониран ,за нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 14.03.2022г. в 14.40 часа в гр.Ямбол , ул.“Преслав“ до №
*** в посока ж. к. „Г.Бенковски е управлявал МПС – л.а. „АУДИ А 6 с рег. № А*** със
1
скорост 75 км/час при разрешена от 50 км/час , като нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/2690675 и е установено и
заснето с АТСС № TFR1-М 525.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по
делото веществени доказателствени средства- снимка на лек автомобил „АУДИ „ с рег.
№**М, снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените
доказателства-докладна записка, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство , протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената
такава на движение на процесното МПС.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение на чл.21, от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се наблюдава
ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в
момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по
Закона за измерванията,удостоверено с представения по преписката Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол . Системата е работила на автоматичен режим, което е
в съответствие с изискването на чл.9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 , която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока,
2
да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение
към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност ,в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства -
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис.Протоколът за използване на АТСС е съпроводен и
със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ЕФ му е бил връчен по
предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от правото си по
чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от
действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на
този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е
отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е
посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за
скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след
приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 75 км/час,
както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50
км/час е 25м/час.
По отношение на размера на наложеното наказание - в материалите по делото е налице
справка за нарушител, от която се установява ,че ЕФ серия К №*** е вл. в сила на
08.06.2021г1.2019, съобразявайки този факт определеното наказание е в конкретно
определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП -
при превишаване на максимално определената скорост за движение с посочената скорост, в
условията на повторност на извършване на нарушението - глоба в размер на 200.00лв.,
какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.182,ал.4 от
ЗДвП,която изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен
съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, като в случая е посочена не само
конкретно нарушената норма/ чл.21,ал.1 от ЗДвП/, но и предходния ЕФ, с който
жалбоподателят е бил санкциониран в рамките на една година.В този смисъл възраженията
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
издаването на ЕФ се приемат от съда за несъстоятелни
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
3
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № **** на ОД на МВР-Ямбол, с което на Д.
К. К. от гр.Бургас , ЕГН: ********** на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв
ОСЪЖДА на Д. К. К. от гр.Бургас , ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-Ямбол
сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4