Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 3799 09.11.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10740 по
описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр.
с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от у. В.Н.В., чрез п. си юрк. Е. Б., е предявил срещу ответника А.Щ.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** иск за признаване за установено, че ответникът
му дължи следните суми: сумата от 442, 34 лева (четиристотин четиридесет и два
лева и тридесет и четири стотинки) - главница, представляваща стойността на консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 11,06,2015 г.-12,06,2017 г., за
обект на длъжника, находящ се в ***, с абонатен номер ***, ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата, за периода 12,01,2012 г.-31,12,2017 г. в
размер на 51, 55 лева (петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки), ведно
със законната лихва от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07,02,2018 г., до окончателното плащане на задължението,
които суми е разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1461/09.02.2018г.,
постановена по ч. гр. дело № 2057/2018 г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на постоянния му
адрес, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил
редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени. В изпратеното
до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно
разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от
което е редовно връчен на ответника.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 01.11.2018г.,
на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият
не се е явил, не е изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа
в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът е поискал с изрична
писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по
приложеното ч. гр. дело № 2057/2018 г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в може да се направи изводът, че искът е
вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват
на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25
лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е
продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй
като ответникът е станал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца
за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) -
довнесена държавна такса, и 150 лева (сто и петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от у. В. Н. В., чрез п. си юрк. Е. Б. и А.Щ.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че А.Щ.А., с ЕГН: ********** дължи на Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с ЕИК: ********* следните суми: сумата от 442, 34 лева
(четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки) - главница,
представляваща стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 11,06,2015 г.-12,06,2017 г., за обект на длъжника, находящ се в ***, с
абонатен номер ***, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода
12,01,2012 г.-31,12,2017 г. в размер на 51, 55 лева (петдесет и един лева и
петдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07,02,2018 г., до окончателното
плащане на задължението, които суми е разпоредено А.Щ.А., с ЕГН: ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: ********* със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1461/09.02.2018г.,
постановена по ч. гр. дело № 2057/2018 г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в.
ОСЪЖДА А.Щ.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у. В. Н. В., чрез п. си
юрк. Е. Б. следните суми: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна
такса в заповедното производство, 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена
държавна такса в исковото производство, и 150 лева (сто и петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство/
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 2057/2018
г. по описа на ПРС, X-ти гр. с-в да се изпрати на ПРС, X-ти гр. състав.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/Таня Георгиева-Точевска/
Вярно с оригинала!ВГ