Номер 109013.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501654 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 31093/27.05.2020г. на
Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Общината Иван
Портних,чрез през процесуален представител срещу Решение № 1826/07.04.2020г. по гр.д.
№ 8600/2019г. на ВРС,25св.,с което съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати С. Н. И. ,
ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Варна, ул."Проф.К.Иречек" №18, ет .2,
офис 1 сумата от 6 000 /шест хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на претърпяно на 13.03.2019г. увреждане от ухапване на
безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането 13.03.2019г. до окончателното изплащане, на основание
чл.49 ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Излагат се
съображения, че по делото ищеца не е доказал претърпените от него вреди да са в резултат
на виновно противоправно действие или бездействие на натовареното да действа лице ,т.е.
не е налице фактическия състав непозволеното увреждане. Излагат се твърдения и,че
независимо, че е установено, че кучето ухапало ищцата има отличителни белези, то не по
делото не е доказано, че то е под надзор на Общината. Дори и да се приеме, че е налице
съставът на чл.49 от ЗЗД, то присъденото обезщетение е прекомерно и не е съобразено с
характера на увреждането.
В съдебно заседание по същество,редовно призован въззивникът не се явява и не се
представлява.
1
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемият,се явява лично и чрез процесуален представител,
поддържа депозирания отговор на жалбата. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва
да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени. Практиката на съдилищата и ВКС /Решение
№ 324 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 924/2010 г., IV ГО; Определение № 540 от
18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 531/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 279 от 28.09.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1533/2010 г., III г. о., ГК, мн. др./ е константна, че в хипотеза на причинени
болки и страдания в резултат на ухапване от куче /безстопанствено/ квалификацията на
спора е именно по цитираната по-горе разпоредба на ЗЗД.
Съгласно чл. 41 вр. чл. 40, ал.2, чл. чл. 47, 50 от ЗЗЖ, на общините е вменено
задължението да изградят и стопанисват приюти за безстопанствени животни, където
настанените кучетата следва да се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс и ако
не се потърсят или поискат от хора, се маркират и се настаняват във временни приюти, или
се връщат по местата, от които са взети. Разпоредено е, че бездомните кучета са под надзора
и грижите на общините, организациите за защита на животните и тези лица са длъжни да
вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
При наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда
на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа, отговорността е безвиновна и
обезпечителна.
В настоящия случай при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил
2
изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпяна вреда.
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени и гласни доказателства,
че на 13.03.2019г., около 17.30 часа в гр.Варна на ул."Новгород" , ищцата е била
нападната и ухапана в областта на дясната подбедрица от две кучета- част от глутница,
като едното било мъжко и маркирано с у.м. 3109- зелена .
От Амбулаторен лист, издаден на 13.03.201.9r. от д-р Я.П.,се установява , че при
преглед на ищеца на посочената дата е снета анамнеза : ухапване от куче на дясна
подбедрица, болка в крака,„куца", притеснения дали няма да й се отрази на основното
заболяване е поставена основна диагноза „ множествени открити рани на подбедрицата.
Установено обективно състояние - десен крак - оточна подбедрица, болка при движение,
наличие на две рани от ухапване с изтичане на обилно количество кръв от тях, психичен
статус : авто и ало психично ориентирана, напрегнато поведение, объркан говор, споделя за
тревожност и страх, породени от наличната рана и изживения стрес, във връзка с основното
заболяване. Назначена е следната терапия : първична обработка на раната, насочена към
СХК за преценка за сутура и напр. на ТАП и противобясна ваксина, изписани са
медикаменти Тритико и Ксанакс. Издаден е болничен лист до работодателя за домашно-
амбулаторно лечение за два дни. Същия ден за преглед ищцата е посетила и МБАЛ
“Св.Анна“ АД - лист за преглед от 13.03.2019г.
По делото няма спор във връзка с представената медицинска документация,че С.И. е
с поставена диагноза : Карцином на млечната жлеза.
Представени са амбулаторни лиси от извършени контролни прегледи на С.И. от
15.03.2019г., 19.03.2019г., 28.03.2019г., 02.05.2019г. във връзка с получените травматични
увреждания от 13.03.2019г. Видно, при последния такъв ищцата все още е изпитвала болка
в дясна подбедрица при продължително ходене, както и,че все още изпитва страх да се
предвижва пеш от вкъщи до спирката, поради страх от ухапване от куче. Насочена за
консултация с психиатър.
От приетото и не оспорено от страните заключение по СМЕ, което съда кредитира
се установява, че в резултат на падането ищцата е получила разкъсно - контузии рани в
областта на дясната подбедрица, като тези травматични увреждания са резултат на
действието на твърди предмети с ограничена повърхност и отговарят да са получени при
ухапване от куче в указаното време. В своята съвкупност понесените травми са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към момента на проведения от
експерта непосредствен медицински преглед, у ищцата се установяват два белега в областта
на десния долен крайник, които ще останат завинаги. На ищцата е поставена противобясна
ваксина, като по принцип такава ваксина не се поставя на лица, болни от онкологични
заболявания, от каквото страда и ищцата, но при условие, че се докаже заболяването бяс при
съответното животно, непоставянето на ваксина може да има фатален край.В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че белезите са видими при непокриването им с панталон
и чорап. Мравучкането и изтръпването в областта на десния долен крайник в зоната около
установените белези, от които се оплаква ищцата се дължи на засягане на повърхностни и
сетивни клончета на нервите на долния крайник и е нормално при такива рани, при които са
увредени тези клончета. Това изтръпване е напълно възможно да остане завинаги.
Ищеца е доказал по безспорен и категоричен начин и негативните психологични и
психически последици от претърпения инцидент – страх , силен стрес и безспокойство в
период, когато провежда лечение по онкологичното си заболяване, нарушения на съня
водещи до кошмари.Видно от заключението на вещото лице по СПхЕ, което съда
3
кредитира, освен причинените болки и страдания, тя е преживяла и значим стрес.Вещо лице
е регистрирало признаци и симптоми на Посттравматично стресово разстройство, което
възниква като отговор към стресогенно събитие на прекомерна заплаха, което е в състояние
да причини дълбок дистрес. У ищцата се наблюдават всички типични симптоми - епизоди на
повтарящо се изживяване на травмата под формата на оживяване на минали сцени, сънища,
избягване на сигнали, напомнящи за нея; чувство на страх; състояние на вегетативна
възбуда със свръхбдителност; повишена тревожност и депресия.В резултат на претърпения
на 13.03.2019г. инцидент, в съзнанието на ищцата са настъпили промени, които
кореспондират с повишена тревожност, невротичност и емоционална неустойчивост,
затвореност. Същите фрустират нейното ежедневие и са провокирали симптоми на
Посттравматично стресово разстройство. Категорично може да се твърди, че към момента
на изследването у ищцата се наблюдават изменения в психиката й, които водят до
избягващо поведение при обстоятелства, напомнящи инцидента.
В синхрон с казаното от вещите лица са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля - П.А.Н./без родство със траните/ и Ж.Д.Я. /съпруга на брата на
ищцата/, показанията на които съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК и като
обективни и базиращи се на лични впечатления.
Спорно по делото е дали кучето/ кучетата ухапали ищцата са бездомни –общински и
от там налице ли е виновно противоправно поведение на ответника в качеството му на
възложител на работа, като същото се изразява в бездействие, неизпълнение на вменените
му със законови норми задължения – чл. 59 ал.3 от ЗЗЖ.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Безстопанствени са тези кучета, които са родени като такива, загубени или
изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално определено за тях
място. Съгласно разпоредбата на чл.47,ал.3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под грижата
и надзора на общината, на територията на която се намират.
По делото е приета жалба на ищеца до Община Варна – район Аспарухово-л.34,35,
отговор на Общината –л.45,46 от дело, както и преписката в цялост, от които е видно, че
това не е първия случай с подобни кучета в района, както и, че визираното от ищцата куче,
маркирано с у.м. 3109 е настанено в приюта от служители на „Общински приют за
безстопанствени кучета“ –с.Каменар. В резултат на предприетите действия са заловени шест
броя безстопанствени кучета. Въпросното- с у.м. 3109 е осиновено на 18.03.2019г. именно от
общинския приют, като в личното му досие е посочено , че същото е уловено по сигнал, т.е.
безстопанствено.
По делото няма представени от ответника никакви доказателства в подкрепа на
тезата му , че не носи отговорност за популацията и поведението както на въпросното куче ,
така и на други намиращи се в района.
Аргументите на въззивника, че Общината осъществява дейност по изпълнение на
мерките, заложени в „Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета",
като постъпилите в приюта безстопанствени животни се кастрират, обезпаразитяват,
маркират и ваксинират срещу бяс, не води до извод за липса на причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилите за ищеца вреди. Настоящия състав приема, че след
като по улиците на гр.Варна и в частност на мястото на инцидента има кучета, които
нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес, мерките по надзора
на общината върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия не са
приложени адекватно. От там по делото е доказано виновното неизпълнение на нормативно
4
установеното задължение Община Варна, чрез своите служби и изпълнители на работата да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета.
С оглед събраните по делото доказателства и изложените мотиви настоящия състав
намира възражението на въззивника за прекомерност на присъденото обезщетение от
6000.00 лева, за неоснователно. Първоинстанционния съд правилно е приложил критерия
справедливост на обезвредата съгласно чл.52 от ЗЗД, преценявайки конкретните
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността
по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,
последиците, възрастта на увредения, общо здравословно състояние, съпътстващи
заболявания. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се
има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни доказателства и заключението по СМЕ и СПхЕ. Преценени са вида,
характера, тежестта и интензитета на търпените от ищеца болки, страдания и неудобства,
които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-горе здравословни
увреждания, както и последвалото лечение. Посочените обстоятелства се отчитат и в
контекста на наличието на онкологично заболяване и провежданото по него лечение.
Същите не са отшумели месеци наред. Събраните доказателства / свидетелски показания и
заключение по СПхЕ/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване , в съзнанието на
ищцата са настъпили промени, които кореспондират с повишена тревожност, невротичност
и емоционална неустойчивост, затвореност. Същите фрустират нейното ежедневие и са
провокирали симптоми на Посттравматично стресово разстройствоизпитвала значителни
болки и страдания, неудобства, както и притеснения.
С причиняването на непозволеното увреждане ответника е изпаднал в забава, поради
което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД дължи лихва върху главницата считано от дата на
деликта. Основателността на главния иск обосновава основателността на акцесорния такъв –
за законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането –
13.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
При така установеното по делото наличие на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност, вреда и причинна връзка,
претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при
условията на чл.49 от ЗЗД е основателна.Въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК , въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство
в размер на 756.00 лева с ДДС,съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1826/07.04.2020г. по гр.д. № 8600/2019г. на ВРС,25св.
ОСЪЖДА Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от
Кмета на Общината Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. И. , ЕГН ********** сумата от
756.00/седемстотин петдесет и шест /лева, представляваща сторени разноски пред
5
въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6