№ 3679
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110136886 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу в, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
454,50 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 18, до
вх. А, помещение към трафопост /магазин/, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 26.04.2023 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на
163,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до
20.04.2023 г., сумата в размер на 12,10 лева, представляваща стойност на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.04.2023 г., до изплащане на вземането и сумата
в размер на 2,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21884/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че ответното дружество е потребявало топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабден имот - помещение към трафопост /магазин/, находящо се в гр.
София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 18, до вх. А, за посочения по-горе период. Сочи, че въпреки
отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за
топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия ответникът е
ползвал и услуга дялово разпределение, като не е заплатил дължимите суми за това, с което
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника,
последният дължал и лихва за забава върху главниците. По така изложените съображения
предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че е потребил топлинна енергия, като
твърди, че процесният обект се намира в трафопост, който е разположен извън основната
сграда и не е топлоснабден. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца б не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са
били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди.
На следващо място между страните не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122 от
22.05.2014 г., том I, рег. № 3054, дело № 107/2014 г., план за преобразуване и др. се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ помещение към
трафопост (магазин), находящ се на адрес гр. София, „ж.к. „Зона Б-5“, бл. 18.
Основният спорен по делото въпрос е доставяна ли е до имота топлинна енергия със
стойността на която ответникът да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
От представения по делото констативен протокол от 07.08.2018 г., изготвен от
служители на ищеца и подписан от представител на ответника се установява, че процесният
магазин се намира в трафопост извън сградата и е долепен до нея като в помещението няма
монтирани отоплителни тела и не се вижда отоплителна инсталация, като няма и топла вода.
В същия смисъл са и констатациите на вещото лице в неоспореното и прието по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и
компетентно изготвено. Съгласно посоченото в заключението трафопостът, в който се
намира процесният магазин се намира извън основната сграда и е долепен до нея, като в
имота няма отоплителни тела и не се ползва топлинна енергия за БГВ. За отклонението към
абонатната станция към имота има спирателен кран, с който е прекъснато подаването на
топлоносител в имота, като имотът не обменя топлина с основната сграда. Констатирано е,
че топлинна енергия за БГВ и за отопление на имота не е начислявана, а единствено е
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.
Съдът намира, че при така установените обстоятелства не е налице соченото от ищеца
неоснователно обогатяване на ответника с начислената от ищеца стойност за топлинна
2
енергия отдадена за сградна инсталация. Сградната инсталация е обща етажна собственост
– чл. 140 ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици
на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В разглеждания
случай обаче при наведено изрично възражение от ответника не са ангажирани
доказателства от ищеца, установяващи при дължимото от него главно и пълно доказване
процесният обект да е част от топлоснабдена сграда и да е част от такава в режим на етажна
собственост, в която да е доставяна топлинна енергия. Напротив – от събраните по делото
доказателства се установява, че обектът се намира в трафопост, който е отделен от основната
сграда, като между двете сгради не се осъществява топлообмен. Следователно при липсата
на отоплителни тела в имота, находящ се извън основната сграда, в която се намира
абонатната станция и при липса на топлообмен със съседни на абоната имоти, се налага
извод, че по делото не се установява ищецът да е доставил топлинна енергия до процесния
имот, със стойността на която ответникът да се е обогатил. При това положение предявените
искове за главница за стойност на доставена топлинна енергия, респ. за цена на извършена
услуга дялово разпределение, се явяват неоснователни, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Предвид неоснователността на исковете за главница, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава, поради което същите също следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който претендира такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за
основателно. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да
приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това
положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
липсата на особена фактическа и правна сложност на делото, но наред с това следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че по делото са проведени две открити заседания. Ето защо
възнаграждението следва да бъде намалено на сумата в размер на 450 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу в, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Брегалница“ № 91, ет. 2, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
454,50 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 18, до
вх. А, помещение към трафопост /магазин/, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 163,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 01.12.2020 г. до 20.04.2023 г., сумата в размер на 12,10 лева, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,65 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за
3
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 21884/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23, да заплати на „в - п“ ,, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Брегалница“ № 91, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 450 – разноски в
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– б.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4