МОТИВИ към
решение № 739/17.04.2019 год. по анх дело № 1234/2019
год. по описа на ВРС, 45-ти състав
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 13.03.2019
год. е внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на М.Г.К. с ЕГН ********** *** за извършено
престъпление по чл.131,ал.1,т.12, предл.1,вр.чл.130,ал.1
от НК и за
налагането на административно наказание
на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание ВРП, редовно призована се
представлява от прокурор Х., който поддържа обвинението, като сочи, че същото е
доказано. Прави анализ на събраните доказателства и моли съда да признае за
виновен обв.К., като предвид наличието на предпоставките на чл.78а от НК,
намира, че К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание глоба към средния размер предвиден в закона.
От фактическа страна:
Пострадалият Д.С.Р.страдал
от онкологично заболяване, във връзка с което бил претърпял 8 оперативни
интервенции. Същият живеел в гр. Варна на адрес ***, заедно със съпругата си -
свидетелката Р. Р.. Те притежавали паркомясто в
подземен гараж на жилищна сграда, намираща се на адрес гр. Варна, ***. На
05.01.2017 г., Р. трябвало да отиде с автомобила си в болница за преглед.
Обвиняемият М.Г.К.
управлявал лек автомобил марка „Пежо" модел „607" с регистрационен
номер В3554ВМ. Той живеел със семейството в гр. Варна, в жилищната сграда,
намираща се на ***. В 14 часа на същия ден, той и съпругата му трябвало да
заведат на преглед детето си, което било бебе при личния му лекар, чийто
кабинет се намирал на около 200 м. от ***. За целта, на 05.01.2017г.,
обвиняемият се прибрал с автомобила си в дома си, за да вземе детето и
съпругата си, като паркирал автомобила в прохода на жилищната сграда, намираща
се в гр. Варна, на ***, водещ към гаражите, като по този начин възпрепятствал
излизането на който и да е автомобил от гаражите. Заедно със съпругата си
завели детето си при личния му лекар, като обвиняемият не преместил автомобила
и го оставил в прохода. В коло 13.00-13.30 часа,
заедно съпругата си, пострадалият Р. отишъл до ***, за да вземат автомобила си,
където автомобилът на обвиняемия все още стоял паркиран в прохода и пречел на
излизането на техния автомобил. Обвиняемият свършил с прегледа на детето си,
прибрал се в дома си, заедно със съпругата си и детето, след което слязъл при
автомобила. Р.и, се наложило да чакат около половин час, преди обвиняемият да
се появи, което било след 14 часа. Междувременно, Р.и разпитвали намиращи се в
близост хора на кого е автомобила, за да се опитата да се свържат с него да го измести,
но безуспешно, поради което свидетелката сигнализирала на телефон 112 за
проблема си.
След това, чак около
14.40ч. в прохода на сградата се появил обвиняемия, който се смеел ехидно и в
ръката си държал една пачка с пари и ги размахвал. Свидетелката Р. го попитала
защо е паркирал така, че да пречи на останалите автомобили в подземния гараж, а
той вместо да се извини, поискал личните карти на Р.и и ги попитал къде живеят.
Тогава Р. го попитал „Кой си ти и с какво право ни искаш личните
документи". След това, Р. застанала между тях, за да предпази съпруга си,
тъй като поведението на обвиняемия излъчвало агресия, като казала на
обвиняемия, че в себе си има спрей за самозащита и ще го напръска. Тогава
обвиняемият отговорил на възрастната жена, че ако тя извади спрей, той ще
извади пистолет и ще я застреля. След това, обвиняемият ударил с юмрук в лицето
пострадалия Р. и той също паднал на земята. При това се вдигнал шум, който бил
възприет от свидетелите Б. К. и Н. Ц., като последният стопанисвал обущарско
ателие в близост до случващото се. Свидетелката К. се притекла на помощ на Р.и.
Свидетелят Ц. отишъл на мястото и възприел как в този момент обвиняемият взема
голям камък от земята и държейки го се насочва към падналия на земята Р.. Р.
извадила лютивия спрей от чантата си и напръскала обвиняемия в лицето. Тогава,
обвиняемият пуснал камъка и Р. успял да се изправи, а обвиняемият прекратил
агресията си и си тръгнал. Малко след това, пристигнали и полицейски служители,
които отвели свидетелите Р.и в спешен медицински център.
От заключението на
изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза е видно, че на
05.01.2017год., св. Д.С.Р.е получил следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана по гърба
на носа, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на
носа, счупване на носни кости без разместване на фрагменти, контузия на гръдния
кош в областта на левия голям гръден мускул, контузия на пояса.
Описаните травматични
увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха
могли да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето, гръдния кош,
падане и удар на пояса в подлежащата повърхност, т.е. биха могли да бъдат
получени по начин посочен в показанията на св. Р..
Непосредствено след
получените травми св. Д. Р. е възприемал околната действителност, от което
следва, че не е изпадал в безсъзнателно състояние, т.е. не е било налице
разстройство на здравето временно опасно за живота в този смисъл.
В своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, отзвучават за период от около 20-25 дни.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза е видно, че
освидетелстваният Мануел Г.К. ЕГН ********** не страда от психично
разстройство.
Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества.
Към момента на
извършване на деянието на 05.01.2017 год. той не е бил в състояние на
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието „ и не страда от
умствено недоразвитие и е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същото се отнася и за
настоящия момент.
Физическото и психичното
състояние на освидетелствания му
позволява да възприема правилно фактите, имащи значение за наказателното
производство, да дава достоверни обяснения по тях.
Към момента на
извършване на деянието на 05.01.2017 год. той не е бил в състояние на
физиологичен афект с всички характерни за това симптоми и фази.
Посочените фактически
обстоятелства се установяват по един безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели: пострадалия Д. Р., Р. Р., Б. К.
и Н. Ц., частично от обясненията на обвиняемия К. , от заключенията на СМЕ и СПЕ, а също и от писмените и веществени
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло
заключението по изготвените и приети по
делото експертизи, като намира, че същите са обективни, пълни и изготвени от
лица, притежаващи специалните знания за това, както и относими към основния
факт на доказване в производството.
От правна страна:
При така очертаната
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че обв.К. от субективна и
обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12,
пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Противоправното поведение на обвиняемия
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите телесни увреждания по
отношение телесния интегритет на пострадалия. Този извод съдът направи с оглед
назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза. Така установените от експертизата
травматични увреждания са годно доказателство, че на пострадалия вследствие на
нанесените удари от обвиняемия е причинена лека телесна повреда - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в травматичен оток,
кръвонасядане и разкъсно контузна рана в областта на носа, счупване на носните
кости, контузия на гръдния кош и пояса.
В тази връзка съдът кредитира заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза като компетентна и обективна и го възприема изцяло.
Обект на престъплението
по чл.131, ал.1 т.12 , вр. чл.130, ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на личността.
Субект на престъплението
е пълнолетно, вменяемо лице. Обвиняемият М.Г.К. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, средно-специално образование,
неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
От обективна страна
обект на защита са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност.
Деянието е извършено чрез действия, извършени от страна на обв. К., с които се
засяга физическата неприкосновеност на пострадалия Р.. От правна гледна точка
съдът прецени нанесената на пострадалия телесна повреда като лека - извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е налице една от проявните
й форми, а именно лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, От
събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че
телесните увреждания причинени на пострадалия от обв.Р. са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Налице е според съда и причинна връзка между
настъпилия резултат и действията на подсъдимия.
От субективна страна съдът прие, че деянието е
извършено с пряк умисъл, като обв. К. е осъзнавал общественоопасните
последици на деянието си и е целял настъпването им. Обвиняемият е предвиждал, че с нанасянето на удари по
лицето и тялото ще причини на Р. телесна
повреда, като пряко е целял настъпването й .
Налице са и хулигански подбуди за извършване на
престъплението от страна на обвиняемия. Дори обв. К. да е имал проблем с поведението на свид. Р.,
то разрешаването му по избрания от него
начин категорично не отговаря на общоприетите правила за нормално
човешко общуване, затова с нанасянето на удари е демонстрирал явното си
неуважение към обществото и конкретно - към установените социални норми за
поведение, които е игнорирал без обективна
причина. Безпричинната агресия на обвиняемия е била впечатляваща за
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от показанията на
които се установява, че обвиняемият, освен нанесените удари, е проявил и
арогантно поведение, ясно заявявайки, че той не се съобразява с никого, ако се
наложи ще ги застреля на място, ще спира където си поиска, дори се опитвал да
влезе в ролята на полицейски служител, искайки документите на пострадалите.
Това ясно демонстрира психичното му отношение към случващото се, а именно целта
му освен да нанесе телесни повреди на пострадалите и да демонстрира
пренебрежението му към установеният в страната правов ред, а така също и по
явен начин да покаже неуважението си към пострадалите, а от мястото, на което е
извършено деянието, може да се съди, че тази му цел да демонстрира неуважение
се простира и до всички членове на обществото - на публично място, в средата на
деня, пред минувачи и пред свидетелите К. и Ц.. Категорично е установено, че
обвиняемия и пострадалия не са се познавали преди това и са нямали предишни
конфликти, което още веднъж демонстрира факта, че единствения възможен мотив за
извършване на деянието е вече посочения.
Антиобщественият характер на действията
на обвиняемия е съзнаван, както от дееца, така и от други лица, на които
неговите действия са станали достояние.
Поради изложеното съдът счете за доказан квалифициращият признак по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Чрез
действията си обвиняемият е изразил
открито висока степен на неуважение към личността.
Съобразно изложеното
относно съставомерността и правната квалификация на деянието и като взе предвид
мотивираното предложение на РП- Варна, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на К. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
За извършеното от К.
умишлено деяние се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години, същия видно от бюлетина за съдимост не е
осъждан , не е освобождаван по реда на чл. 78 а от НК от наказателна
отговорност, от деянието няма причинени имуществените вреди, както и че целите
на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез този вид наказание.
Изложеното мотивира съда
да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи наказание по
административен ред, прилагайки разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК .
Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия и спазвайки императивния характер на нормата на чл.78а от НК – съдът
намира, че административно наказание към средния размер , предвиден в закона ще
окаже нужното въздействие върху подсъдимия с цел предотвратяване на последващи противоправни прояви от негова страна. По-високия
размер на глобата според състава на съда е съответен на механизма, интензитета
и тежестта на престъплението, както и с оглед завишена обществена нетърпимост към подобни
деяния на фона на зачестилите инциденти от този вид. Ето защо и като взе
предвид всичко гореизложено съдът определи и наложи на обвиняемия глоба в
размер над законоустановения минимум, а именно в размер на 2000 лева, но под предвидения среден размер,
като се взе предвид чистото му съдебно минало.
Съдът счете, че именно
така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен
ще допринесе за постигане целите на наказанието.
На основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът възложи в тежест на обвиняемия и направените в хода на
досъдебното производство разноски в
размер на 234,60 лв., които следва да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОД МВР Варна.
Веществените
доказателства по делото - диск от тел. 112 и диск с медицинска информация,
намиращи се на л.54 и л.80 от ДП,съдът реши на осн.
чл.112 ал.4 от НПК да останат по делото.
Водим от горното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
