РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. София, 02.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря А. Б. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110201114 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
030327 от 12.12.2023г. издадено от Началник Група в СДВР-ОПП,
упълномощен със заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. Е. Д. с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в
размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 162,
ал.1 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат съображения от фактическа и правна
страна против обжалвания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи за
липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, се явява
лично и инвокира допълнителни аргументи в подкрепа на изложените такива
в жалбата му. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се заявява претенция за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана с клеймо от 04.01.2024г. в
законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на
03.01.2024г. (л.33 гръб СП), подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 18.11.2023г., около 16:18 часа жалбоподателят Р. Е. Д. (правоспособен
шофьор и без нарушения по ЗДвП), управляващ лек автомобил марка „М.“ с
рег. № .......... (собственост на Д. Т.Т. с ЕГН: **********) в гр.София по бил.
„България“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към БФС база,
бил спрян за проверка от свидетеля Г. А. Ш. – мл.автоконтрольор в СДВР-
ОПП и колегата му М. Г. Н.. В хода на проверката жалбоподателят Д. като
водач на МПС показал и предоставил на свидетеля Ш. СУМПС, издадено от
Кралство Великобритания с № ................. издадено на 11.07.2017г. с
валидност до 10.07.2027г. Жалбоподателят Д. бил влязъл в страната през
ГКПП-Капитан Андреево на 25.02.2023г., като след тази дата същият е нямал
регистрирани преминавания и/или влизания през ГКПП на Република
България. Въз основа на АУАД Серия AG с № 972396/18.11.2023г. е било
постановено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
030327 от 12.12.2023г. издадено от Началник Група в СДВР-ОПП,
упълномощен със заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. Е. Д. с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в
размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 162,
ал.1 от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля Г. А. Ш. – мл.автоконтрольор в СДВР-ОПП , въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
2
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 162, ал.
1 ЗДвП, с която се свързва съставът на нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария
в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. След излизането на
Обединеното Кралство Великобритания от ЕС по силата на Споразумението
за оттегляне до 31.12.2020 г. държавите -членки на ЕС и Обединено кралство
Великобритания взаимно признават, издадените в един преходен период от
тях СУМПС. След изтичане на преходния период, предвиден по
Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство от Европейския съюз,
в Република България СУМПС, издадено от Обединеното Кралство
Великобритания се признава като СУМПС, издадено от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и
отговарящо на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията. Чуждите
граждани, дългосрочно пребиваващи в Република България, или българските
граждани притежаващи СУМПС, издадени от Обединеното Кралство
Великобритания, издадени преди 31.12.2020г. могат да управляват моторни
превозни средства на територията на страната с техните национални СУМПС,
до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в
Република България.
Следователно, за да се направи категоричен извод по валидността на
процесното СУМПС и оттам дали жалбоподателят Д. е бил в нарушение, е
необходимо да се посочат в АУАН и НП негови индивидуализиращи белези -
на коя дата е било издадено, на коя дата изтича валидността и други относно
действието му при условията на Брекзит. Освен това, с оглед установяване на
тримесечния срок по разпоредбата следва да се посочи на коя точно дата е
влязъл наказания субект в страната, с оглед съпоставката на този факт с
предходните обстоятелства и преценка от кога започва да тече този срок.
Самото свидетелство е посочено, като издадено от Обединеното Кралство
Великобритания, без да е индивидуализирано по номер, но нито дата на
издаване, нито срок на валидност или друго – такива факти в АУАН и НПК не
са уточнени. При липсата на ясна фактическа обстановка относно СУМПС и
влизане в страната на наказания като описание в АУАН и НП, от една страна
АНО е допуснал съществено процесуално нарушение при описание на
нарушението, като не е посочил съществени обстоятелства, а от друга страна
не е безспорно доказано от обективна страна извършен състав на
нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
3
С оглед изхода на съдебния спор страните заявяват, че не претендират
разноски и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-030327 от
12.12.2023г. издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, упълномощен със
заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на Р. Е. Д. с ЕГН:********** му е
наложено административно наказание парична глоба в размер на 100.00 лева
за извършено административно нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП вр.
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4