Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на втори октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия гр.д. №16879/ 2018 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с
искане съдът да признае за установено, че А.П.Л., ЕГН **********, дължи на Р.П.П., с ЕГН **********, сумата от 32 500 лв., въз основа
на запис на заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. 418 ГПК
по ч. гр.д. № 48539/2018 г. по описа на СРС. При условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за същата сума.
ИЩЕЦЪТ- Р.П.П., с ЕГН **********,
твърди, че във връзка с възникнали между страните - А.П.Л. и Р.П.П. противоречия по повод на предходни правоотношения -
договор за изработка и договор за заем, на 15.04.2015г. между тях е сключен
договор за извънсъдебна спогодба на основание чл.365 ЗЗД като всяка от страните
е направила съответни отстъпки, а именно: А.П.Л. е признал, че е получил от Р.П.П. чрез банков превод, извършен по сметката на съпругата му
Н.М.И.в „Банка ДСК“ АД, общо 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева в периода от
19.06.2013г. до 25.09.2013г. на две части - първата – за сумата от 23 000
(двадесет и три хиляди) лева, преведени на 19.06.2013г. във връзка с предходен
договор между страните за извършване на строително- монтажни работи, които
работи не са били извършени, а втората част – за сумата от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, преведени на 25.09.2013г. като заем за срок от един месец.
Излага, че съгласно т.1. от договора за
спогодба Р.П. се е съгласила да получи 32 500 (тридесет и две хиляди и
петстотин) лева вместо дължимите в действителност 38 000 (тридесет и осем
хиляди) лева, като А.Л. се е задължил от своя страна да заплати на Р.П.
посочената сума на два транша - първият в размер на 13 500 (тринадесет хиляди и
петстотин) лева в срок до 01.05.2015г. и вторият - за 19 000 (деветнадесет
хиляди) лева – в срок до 01.08.2015г. Съгласно т.2. от договора между страните
от 15.04.2015г. длъжникът А.Л. обезпечава изпълнението на задължението си за
плащане на посочената сума от общо 32 500 (тридесет и два хиляди и петстотин)
лева чрез издаване на запис на заповед за същата сума в полза на Р.П.. Навежда,
че на посочените падежни дати за всеки от траншовете дължимите суми не са
заплатени от длъжника А.Л., поради което въз основа на издадения запис на
заповед е поискано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. чл. 418 ГПК. Заявлението е изцяло уважено и по него е
издадена заповед за изпълнение от 31.07.2018 г. по гр.д. № 48539/2018г. по описа на СРС. В срока по чл.
414 ГПК срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, поради което
ищецът намира, че за него е налице правен интерес от водени на настоящето дело
по иска с правно основание чл. 422 ГПК. Евентуално в случай, че се отхвърли
иска по чл. 422 ГПК предявява претенция за присъждане на същата сума при
условията на чл. 59 ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ-
А.П.Л., ЕГН **********, чрез адв.
Е. М.Б. – САК оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е налице
валиден запис на заповед, като твърди, че липсват изискуеми от закона
реквизити. Оспорва подписа, поставен под спогодбата и записа на заповед да е
негов. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представени с исковата молба са споразумение от 15.04.2015г. и запис на заповед от 15.04.2015г., от които е
видно, че на 15.04.2015г. между страните е сключен договор за извънсъдебна спогодба на основание
чл.365 ЗЗД, като
ответникът А.П.Л. е признал, че е получил
от Р.П.П. чрез банков превод, извършен по сметката
на съпругата му Н.М.И.в „Банка
ДСК“ АД сумата
от 38 000 (тридесет
и осем хиляди). Съгласно т.1. от договора за
спогодба Р.П. се е съгласила да получи
32 500 (тридесет и две хиляди и петстотин) лева вместо дължимите
в действителност 38 000 (тридесет
и осем хиляди) лева, като в т. 1 от споразумението е посочено, че А.Л. се е задължава
от своя страна
да заплати на Р.П. посочената сума на два
транша - първият в размер на 13 500 (тринадесет хиляди и петстотин) лева в срок до 01.05.2015г. и вторият - за 19 000 (деветнадесет хиляди) лева – в срок до
01.08.2015г. Съгласно т.2. от
споразумението между страните от 15.04.2015г. длъжникът А.Л. обезпечава изпълнението на задължението си за плащане
на посочената сума от общо
32 500 (тридесет и два хиляди и петстотин) лева чрез издаване
на запис на заповед за
същата сума в полза на Р.П..
Видно от представеното банково
удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД изх. №
0223-64-016439 от 13.12.2018г. по сметката на ищцата е осъществен банков превод
на Н.М.И.общо 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева в периода от 19.06.2013г. до
25.09.2013г. на две части - първата – за сумата от 23 000 (двадесет и три
хиляди) лева, преведени на 19.06.2013г. във връзка с предходен договор между
страните за извършване на строително- монтажни работи.
От приложените с исковата молба
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 31.07.2018г.; изпълнителен лист от 31.07.2018г.; съобщение по гр.д. №
48539/2018г. от СРС, 77 състав от 07.11.2018г. заедно с разписка на гърба
относно датата на получаването му - се установяват обстоятелствата, изложени в
исковата молба, обуславящи заведения от ищцата иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, както и неговата допустимост.
Във връзка с оспорването от страна на ответника, че подписите, поставени под спогодбата
и записа на заповед не са негови, съдът е допуснал единичната почеркова експертиза, която беше оспорена от ищеца, поради което съдът допусна тройна почеркова експертиза, неоспорена от страните.
Съгласно
заключението на единичната оспорена почеркова експертиза подписите, положени от името на
А.П.Л., в споразумение от 15.04.2015 год., сключено между Р.П.П. и А.П.Л., с което се признава, че
Р.П. е превела на А.Л. 38
000/тридесет и осем хиляди/,
лева, а Л. се задължава да възстанови сумата от 32
500лв. на два транша и да издаде
запис на заповед за тази
сума, както и запис на заповед,
издадена от А.П.Л., в полза на Р.П. П., за сумата
от 32 500 /тридесет и две хиляди и петстотин/лева, с дата на издаване
15.04.20115 год. и падеж 01.08.2015г., вероятно не са
положени, от А.П.Л..
Заключението
на тройната
почеркова експертиза, която използва значителен по
обем сравнителен материал от различни години, включително и много на брой и
различни документи от годината на подписване на двата оспорени документа
—споразумението и записа на заповед - 2015 година, изследва подробно и
задълбочено характеристиките на подписа и почерка, като посочва, че ответникът
е подписал споразумението и записа на заповед от 15.04.2015г.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на вземането, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и съдът следва да го уважи.
Съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът -
възраженията си срещу вземането.
Ищецът,
който твърди положителни факти, пораждащи спорното право, следва да проведе
пълно и главно доказване на твърденията си съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК. Ако такова доказване не бъде осъществено, ищецът следва да понесе неблагориятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме недоказания
факт за неосъществил се. Пълното главно доказване изисква създаване на
абсолютна достоверност в истиността на фактическото
твърдение, т.е. такова убеждение, което изключва каквото и да е съмнение в
съществуването на твърдяните факти в
действителността.
Такова
доказване от ищеца е проведено по делото. Твърди се изрично от него, че е дал
на ответника сумата от 38 000 (тридесет
и осем хиляди) лева в периода от 19.06.2013г. до 25.09.2013г. на две части
- първата – за сумата от 23 000 (двадесет и три хиляди) лева, преведени
на 19.06.2013г. във връзка с предходен договор между страните
за извършване на строително- монтажни работи, които работи не
са били извършени,
а втората част – за сумата от
15 000 (петнадесет хиляди) лева, преведени на 25.09.2013г. като заем за срок
от един месец. Съгласно т.1. от споразумение, сключено между
страните на 15.04.2015г., Р.П. се е съгласила
да получи 32 500 (тридесет и две хиляди и петстотин) лева вместо дължимите
в действителност 38 000 (тридесет
и осем хиляди) лева. Съгласно т.2. от
договора между страните от 15.04.2015г. длъжникът А.Л. обезпечава изпълнението на задължението си за плащане на
посочената сума от общо 32 500 (тридесет и два хиляди и петстотин) лева чрез издаване
на запис на заповед за
същата сума в полза на Р.П..
Възражението
на ответника, че подписът, поставен под
спогодбата и записа на заповед, не е негов, беше оборено от неоспореното
заключението на тройната почеркова
експертиза, което съдът кредитира изцяло, тъй като тройната почеркова
експертиза използва значителен по обем сравнителен материал от различни години,
включително и много на брой и различни документи от годината на подписване на
двата оспорени документа —споразумението и записа на заповед - 2015 година,
изследва подробно и задълбочено характеристиките на подписа и почерка и
съответно — достигна до правилни и обосновани изводи, които посочват, че именно
ответникът е подписал споразумението и записа на заповед от 15.04.2015г.
Следователно
за ответника е възникнало задължение да плати исковата суми.
Неизпълнението
на тези задължения е отрицателен факт, който се твърди от ищеца и ответникът
следваше да ангажира доказателства за плащане. По правилото на чл.127, ал.1,
изр.1 от ГПК той носеше тежестта да установи твърденията си. Такива няма
събрани по делото, а по правилата за разпределение на доказателствената
тежест съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се. Поради
това съдът приема за безспорно установено неизпълнението на задълженията на ответника
по процесния договор.
С оглед изложеното съдът приема, че задължението за процесната сума е валидно възникнало и вземането на ищцата
спрямо ответника съществува. Искът се явява основателен и като такъв следва да
се уважи. Всички
възражения в отговора на ответника, чията тежест на доказване е негова, в
производството останаха недоказани.
Искът с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК се явява основателен и съдът следва да го
уважи.
По
иска с правно основание с
правно основание чл. 59 ЗЗД за същата
сума.
Този иск е заявен
като евентуален – ищецът поискал произнасяне по него само и доколкото не бъде
уважен искът му с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Понеже съдът уважава иска по
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК по евентуално предявения иск не следва да се произнася.
Същият следва да бъде оставен без разглеждане.
По претенцията за разноски:
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК само
ищцата има право на разноски, такива искане е релевирано-представен
е и списък на основание чл.80 от ГПК, поради което и съдът го присъжда- 4 700лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
сумата в размер на 2 500 лв. Същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и отговаря на изискванията на Закона за адвокатурата и
Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО при
условията на чл.422 от ГПК по отношение на А.П.Л., ЕГН **********,*** чрез адв. Е. М.Б. – САК, че ДЪЛЖИ на Р.П.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Т.-Д., САК, сумата в размер на 32 500 лв., въз основа на запис
на заповед, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.
417 вр. 418 ГПК по ч. гр.д. № 48539/2018 г. по описа на СРС-24.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
евентуално предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от Р.П.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Т.-Д., САК, против А.П.Л., ЕГН **********,*** чрез
адв. Е. М.Б. – САК, за сумата 32 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.П.Л., ЕГН **********,*** чрез адв. Е. М.Б. – САК, да заплати на Р.П.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Т.-Д., САК, сумата от 4 700лв., представляваща направените
разноски по настоящото дело и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: