№ 96
гр. Варна , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500161 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано след
изпращането му по компетентност на настоящият съд от ВКС с определение № 40/31.03.21г.
по ч.гр.д. № 1037/21г., ІІ г.о., въз основа на частна жалба, подадена от Н. А. Н. от гр. Варна
чрез адв. Д. П. от АК-Варна, насочена против определение № 260039/04.02.21г.,
постановено по в.гр.д. № 939/20г. на ОС-Варна, с което е била оставена без уважение
молбата му с вх. № 260222/08.01.21г. с искане да бъде допълнено в частта за разноските
Решение № 260689/24.11.20г., постановено по въззивното дело. Счита се, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, а крайният извод за неприсъждане на
разноски поради неоснователност и на двете въззивни жалби и потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт, за напълно необоснован. Поддържа се, че изводът на
въззивния съд противоречи на нормата на чл. 78 от ГПК, тъй като жалбоподателят е
направил разноски освен за подаване на въззивната си жалба, но и за подаване на отговор на
въззивната жалба на насрещните страни и за процесуално представителство по въззивното
дело, вкл. и депозиране на писмени бележки. В тази връзка жалбоподателят своевременно е
отправил искане и е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар, посочвайки
отделни размери на възнагражденията за различните възложени на процесуалния си
представител процесуални действия. Така заплатеното възнаграждение само за изготвянето
на отговор на въззивната жалба и процесуалното представителство в тази връзка, е в размер
на 1 500 лв. Бил е представен своевременно и списък на разноските, както и в договора е
било посочено възнаграждението за защита по отделните искове. Претендира се отмяна на
обжалваното определение и уважаване на молбата за допълване на въззивното решение в
частта му за разноските чрез присъждането на сумата от 1 500 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК. Отправено е искане и за присъждане на разноски по настоящото дело.
1
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни Н.
Г. Т. и А. Г. А. и двамата от гр. Варна чрез общия им процесуален представител адв. Кр. К.
от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделя извода на
въззивния съд, че при неоснователност на въззивните жалби на двете насрещни страни,
разноски за въззивното производство не следва да им се присъждат. Претендира се
обжалваното определение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски в
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните
съображения:
Производството пред въззивния съд е имало за предмет подадените от всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство въззивни жалби, насочени против
различни части на първоинстанционното решение № 3586/02.08.19г., поправено с решение
№ 78517.02.20г., постановени по гр.д. № 1581/18г. на ВРС, ХVІ с-в, както следва:
1.Въззивна жалба на първоначалния ищец Н. А. Н., насочена против решението в
частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от него против първоначалните ответници
Н. Г. Т. и А. Г. А. положителен установителен иск да се приеме за установено по отношение
на последните, че ищецът е собственик на 49 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №
1035.2553.449, стар имот 1528, находящ се в гр. Варна, ул. „Роза“ № 20 Б, по силата на НА за
дарение № 151, т. ІХ, дело № 3514 на варненския нотариус С.С. и влязла в сила на 09.07.07г.
Заповед № РП-179/14.07.06г. на кмета на район „Приморски“ и скица към нея; както и на
намиращият се в имота гараж с идентификатор № 1035.2553.449.1, по силата на
строителство въз основа на издаден му Позволителен билет № 156/31.05.1974г. на ГНС-
Варна, строителен протокол № 96/10.06.1974г., Проект за гараж вх. № 482/28.01.74г., на осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
2. Въззивна жалба на първоначалните ответници и ищци по насрещните искове Н. Г.
Т. и А. Г. А. против решението в частите му, с които:
- е бил уважен иска против тях на първоначалния ищец, с който е прието за
установено, че същият е собственик на гараж с идентификатор № 1035.2553.449.1 на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК;
- е отхвърлен насрещният им иск против ответника за осъждането му да им предаде
владението върху частта от ПИ с идентификатор № 1035.2553.449, върху която е
разположен гараж с идентификатор № 1035.2553.449.1, находящ се в гр. Варна, ул. „Роза“,
№ 20 Б, на осн. чл. 108 от ЗС;
- е отхвърлен насрещният им иск за осъждане на ответника да премахне гараж с с
2
идентификатор № 1035.2553.449.1, на осн. чл. 109 от ЗС;
Всяка от страните чрез процесуалните си представители е депозирала и отговори на
подадените въззивни жалби – този на Н., подаден чрез адв. Д П. е с вх. № 76065/18.10.19г.
Във въззивната си жалба и в отговора на въззивната жалба на насрещните страни Н.Н. чрез
адв. Д. П. е отправил искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В
единственото проведено открито с.з. пред въззивния съд на 20.07.20г. Н.Н. е бил
представляван от адв. Д. П., която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им – л. 38-40 от въззивното дело. Процесуалният
представител на насрещните страни е релевирал възражение за прекомерност на заплатеното
от Н. адвокатско възнаграждение. В определения от съда срок адв. П. е изготвила и
депозирала писмени бележки по съществото на спора, излагайки съображения в подкрепа на
подадената от Н. въззивна жалба и против подадената въззивна жалба от насрещните страни
/л. 44-50/.
С въззивното решение е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение. В
мотивите си въззивният съд е изложил, че предвиде неоснователността на постъпилите
жалби срещу различни части от решението, то разноските за въззивното производство
следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
В срока за обжалване на въззивното решение Н.Н. чрез адв. П. е депозирал молба с
искане на осн. чл. 248 от ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските
във връзка с отхвърляне на въззивната жалба на насрещните страни, възлизащи на общо
1 500 лв., заплатен адвокатски хонорар.
В предвидения срок насрещните страни са оспорили основателността на подадената
молба, изцяло споделяйки изводите на въззивния съд в тази насока.
С оглед на установеното следва да се приеме, че обжалваното определение, с което
изцяло е била оставена без уважение молбата на Н. за присъждане на разноски за защитата
срещу въззивната жалба на насрещните страни, е незаконосъобразно.
Съобразно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Присъждането на такива се
осъществява при съблюдаване на правилата на чл. 78 от ГПК /относно разпределението на
тежестта за разноските съобразно изхода на спора, съобразно качеството на страните и
осъществяващият процесуалното представителство субект, съобразно правната и
фактическа сложност на делото и др./, и доказателства за тяхното извършване, както и
съобразно задължителните указания по приложението на процесуалния закон в тази насока,
дадени с ТР № 6/12г., постановено на 06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай се установи, че Н. и във въззивната жалба, и в отговора на
въззивната жалба на насрещната страна, и в открито с.з. пред съда, е отправил искане за
3
присъждане на разноските му, направени пред въззивната инстанция. Освен това преди
даване ход на устните състезания адв. П. е представила списък на разноските за въззивната
инстанция, в който е вписана сума от 2 000 лв. като заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 141.32 лв. заплатена ДТ /л. 38/. Представени са и съдът е приел като даказателства
за извършването на разноски от Н. на договор за правна защита и съдействие за изготвяне
на въззивна жалба, оформен върху бланка серия Б, № 357605, по който е заплатена в брой
сумата от 500 лв. като адвокатско възнаграждение /л. 39/, както и договор за правна защита и
съдействие за изготвяне на отговор на въззивната жалба, оформен върху бланка серия Б,
№ 357606, по който е заплатена в брой общо сумата от 1 500 лв. като адвокатско
възнаграждение, включваща: 600 лв. – за предаване владението и по 450 лв. – за събаряне на
гаража и че не е собственик на същия /л. 40/.
С оглед на горното и с оглед на изхода на спора пред въззивната инстанция
действително на въззивника Н. не се дължат разноските, свързани с неоснователната му
въззивна жалба. Същият обаче има правото да му се присъдят направените разноски,
свързани със защитата против приетата за неоснователна от съда въззивна жалба, подадена
от насрещните страни, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тази връзка съдът следва да разгледа
своевременното възражение на Т. и А., релевирано чрез общия им процесуален
представител и основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 на ВАС, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС, се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600
лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. В случая заплатеното възнаграждение е
в размер на 600 лв. за защита против въззивната жалба на насрещните ищци по иска им по
чл. 108 от ЗС за предаване владението върху частта от поземления имот, върху който е
построен гаража с площ от 18 кв.м. Тази сума следва да се присъди на въззиваемия Н..
Отделно от горното следва да се приеме, че материалният интерес по негаторния
насрещен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на процесния гараж следва да се съизмери с
този, който е бил определен от първоинстанционния съд като основа за събиране на
дължимата ДТ по него /макар и в нарушение на указанията, дадени с т. 1 от ТР № 4/15г. на
ОСГК на ВКС, който за настоящата хипотеза сочи паричната оценка на разходите за
материали и труд, необходими за премахване на гаража/ при стабилизиране на този размер –
равен на данъчната оценка на гаража /в случая това е тази, представена от ищците по
насрещния иск – л. 154/, или 8 759.10лв. Минималният предвиден с нормата на чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 на ВАС размер на адвокатското възнаграждение при такъв материален
интерес възлиза на 767.96 лв. Следователно заплатеното възнаграждение от 450 лв. не е
прекомерно и следва да се присъди на страната.
4
Материалният интерес по уважения на Н. установителен иск за собствеността върху
гаража като придобит въз основа на придобивна давност, е равен на данъчната му оценка,
която същият е представил на л. 32 и възлиза на 5 010.30 лв. Минималният размер,
предвиден с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАС на адвокатското
възнаграждение при такъв материален интерес възлиза на 767.96 лв. Следователно
заплатеното възнаграждение от 450 лв. не е прекомерно и следва да се присъди на страната.
Обжалваното определение следва да се отмени и вместо същото да се постанови
определение, с което да се допълни въззивното решение с присъждане на сумата от 1 500
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въз основа на отправеното от частния жалбоподател искане и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК следва да му се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски съобразно
представения списък на разноските и доказателства за извършването им, възлизащи на
сумата от 200 лв. (платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 15.02.21г., серия Б, № **********).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260039/04.02.21г., постановено по в.гр.д. № 939/20г. на
ОС-Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 260689/24.11.20г. по в.гр.д. № 939/20г. на ВОС в частта за
разноските на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, като ОСЪЖДА Н. Г. Т., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Поп Костадин Дъновски“, № 21 и А. Г. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Антон Франгя“, № 42, да заплатят на Н. А. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Божур“,
17, ап. 5, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи разноски за
въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Поп Костадин Дъновски“, №
21 и А. Г. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Антон Франгя“, № 42, да заплатят на Н. А.
Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Божур“, 17, ап. 5, сумата от 200 (двеста) лева,
представляващи разноски за настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6